с какво ме зарадваха?

  • 1 386
  • 19
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 3 421
  Децата ми ме радват дори с присъствието си. Една тяхна усмивка може да ме разтопи. Радвам се като ги виждам колко се обичат - вчера ги видях двамата на килима прегърнати, си играят на влакче и малкият се радва на сестра си и й казва "Кремкееее".
 Винаги, когато са заслужили ги хваля. Но в същото време съм доста строга и доста се карам, та се опитвам да "се коригирам", защото децата не са войничета.

# 16
  • Мнения: 3 211
И аз да се похваля с моето гардже Laughing
Тя винаги е била много подредена и друг път съм го казвала, на всяко нещо му знае мястото, играе си с нещо, като й омръзне сама си го прибира и взема друго и т.н., но сега е на нова тема сгъване на дрехи, справя се доста добре.
Брои до 10, вече почнсама без да й подсказвам "единайсе".
Сега в момента не мога се сетя нещо друго. Но най-много ме радва това, че е добра и състрадателна.

# 17
  • В офиса
  • Мнения: 4 019
Между другото, хубаво ще е всеки ден да си отговаряме на този въпрос, за да си дадем сметка, че има много повече моменти, в които ни радват, отколкото такива, в които ни вбесяват. Ама някак радващите моменти ги приемаме за естествени и не им обръщаме достатъчно внимание.
Това, което ме удивлява е, че Цвета е по-добра от мен на memory cards. Колкото и да се концентрирам, тя играе с лекота и даже и да не изглежда особено съсредоточена, пак се справя прекрасно.
Друго, което ме удиви, снощи брои почти сама до 140, макар че накрая много се умори и взе доста да ги плете. Или репликата й пак от вчера, мамо разкажи ми за матката и бебетата...А току що направи 3! Изобщо, откъм познания, мисля че има ниво на 1-2 г. по-голямо дете. Давам си сметка, че това е нож с две остриета и това леко ме плаши, но пък и много ме радва.

# 18
  • Мнения: 421
Радваме, че я ИМА .

# 19
  • София
  • Мнения: 4 867
габа вчера ме зарадва с това, че изрази искрено и спонтанно отношението си към нейно приятелче: "мамо, ради ми е много добър приятел, най-добрия ми приятел е, даже ми е брат!" явно разбира, че хората в семейството са най-близки, а отношенията с добрите приятели могат много да приличат на тези в семейството.

вики пък се жалваше как хич не харесва географията. привиках я да учи при мен, докато гладя. говорихме, дадох й мой стар атлас с много подробни карти, припомних й местата, на които сме били и за които тя сега трябваше да учи... стана й интересно. ученето приключи с молба от нейна страна да порови в интернет за снимки от местата, за които е учила... надявам се, че ще види ученето като нещо повече от напиданото в учебника.

Общи условия

Активация на акаунт