Ужасен сън

Много ви благодаря за подкрепата  . Не знам какво щях да правя без вас.     Аз малко се поуспокоих вече и реших другата седмица да ида на лекар. Не съм сънувала такова нещо след онази вечер и корема ми е спокоен, а и бебчо шава от време на време и това ме успокоява.
Естествено, че не може без притеснения, днес ми правиха кръвна картина и урина заради кръвното и всичко е ОК, само левкоцитите ми са малко високи 11.9 при норма 10.5. По принцип знам, че при бременните се повишават, ама миналия път ми бяха около 11 като бебето беше мъртво, та пак има за какво да се шашкам.
Деси, стига с притеснения, щом устиска до тук, ще издържиш до края, още има мноого да носиш твоя бебчо. До януари има още доста време, така че стига с лошите мисли ( кой ти го казва).
    

Финети, радвам се, че си по-спокойна. Щом докторите чуват сърцето на бебчо, а и МЪРДА, няма защо да се притесняваш.

Деси, а ти като издаваш закони, да си ги спазваш!

Е аз не издържах и все пак отидох на лекар. Лекарката малко ми се скара, че се психясвам и каза да ходя на УЗ веднъж в месеца, а не по два пъти както аз ходя. За левкоцитите каза, че до 14 е наред за бременни, както и по-висока утайка. Видяхме бебче и всичко му е наред, шаваше си и напоследък взе да става по-активно, даже имам чувството, че от вчера го усещам малко по-високо. Много ви благодаря     

Супер fineti много се радвам миличка, че бебчо е ОК и си те ритка все повече и повече 

Абсолютно 

Щото съм 


ама нищо да...ще се оправя 
Просто е най-голямата лъжа на света, че можем да живеем без да се притесняваме... Винаги си мисля за първата си бременност...толкова безгрижно я карах... въпреки,че и с нея имах кървене, ама и през ум не ми минаваше какво може да се случи...  С посдледната, направо си ставах сутрин и проверявах не съм ли почнала вече на кървя И пак страха и шока си беше огромен когато това се случи... и всеки ден от месеците през които непрестанно кървях все за най-страшното си мислех...  аз вече рекорди май по кървене поставих 2 месеца нон-стоп ярка червена кръв(тука като стане кафява т.е. стара вече не е броят, въпреки, че това продължава още 2 седмици поне)
Сега пък луднах да не родя по рано - това откъде си го внуших незнам - поне това не ми се беше случвало, ама след всичките кщртажи дето имам реших, че шийката ми няма да издържи и ще се отвори...абе луда работа.

И все се възхищавам на малкия герой в мен - въпреки, че близначето му не оживя, този мъничък човек вътре се пребори и с отлепената си плацента, и с кървенето повече от 2 месеца, и със съсиреците в матката и всичките останали проблеми...  и някак си напоследък страховете всичко ли е наред с бебето се изместиха от гордостта, че само МНОГО ЗДРАВО И СИЛНО бебе може да оцелее след всичкото което ми се случи.

Финети, извинявай, че така в твоята тема пиша, но и аз исках да си се оплача да ми олекне  ...а и двете минаваме през една и съща боза в психиката в момента ... дето бременните ни хормони съвсем я карат да ферментира...

Мамчета, аз ще ви кажа, че когато и да се притесните за нещо отидете на лекар или му се обадете. Ако ви се скара, че го притеснявате го сменете. Лекаря е за да ви помага.
Моя лекар ми разказваше как една бъдеща майка му се обаждала по нощите да му разказва своите притеснения. И той вика, какво да се прави бременна трябва да я изслешаш и успокоиш. В такъв момент това е най-важното!
Успех и на двете. 

Деси, защо се извиняваш, нали форума е затова. Аз ти се възхищавам много за всичко, което си издържала о тук. Още малко остана.  А пък страха няма да ичезне докато не родим   

Уф,направо ви се възхищавам и на двете! 
Сега цел №1 ми е да забременея отново,обаче като стане,живот и здраве,просто не знам как ще изкарам тия 9 месеца.
А пък на теб,Деси,знам че е светотатство това,което ще кажа,но ти се чудя още по-вече,като знам че имаш и деца и аборти и все пак си се навила и твърдо си решила,че искаш пак бебе.

Правилно,успех мамчета!Наистина как се изкарват 9месеца след такива мъки,иска се много кураж!С вас сме!

Деси, Финети, максимално ви се радвам.
Вие сте ни хубавия пример.
УСПЕХ!

Ами те децата са като дрога - колкото повече имаш повече искаш 

А за навиването..ми не е лесно...аз след всяка несполука си казвах, че няма да опитвам повече...до следващото забременяване  Ама щом за 8 години си бременеех 5 пъти и през това време и 2 цели бременнности и кърмения имах излиза,че май нон-стоп все бременна съм била 

С мъжа ми бяхме решили това бебе като се роди и повече да не опитваме, че и на двамата много ни се събра през всичките тези години. Даже мислехме да ходи да се стерилизира, ама като разбрахме, че ще е 3то момченце нещо мераците ни спряха, та знам ли няма ли да ме хване след някоя и друга година пак лудото и за 4то дете момиченце ...  макар,че в момента незнам дали бих могла да изживея още веднъж кошмара със спонтанните аборти.... Може би като станем на по 40 години  за подмладяване

А светлина в тунела винаги има.... неможе само надолу да падаме -  все някога опираме дъното и тръгваме нагоре 

Деси, мила, стискай кълките и не се отдавай на 4ерни мисли, когато и да се роди след 20 седмица ве4е бебетата оживяват, но има едно но. Имаш само 3 месеца, за мен са "само", ама като ми дойде на главата.. Мисля 4е ако работиш е време да си вземеш отпуска и да си гледаш шкембенцето.

Стискам ви палци и на двете и си 4акаме първите форумни щастливи майки с бебета   

Бъдете силни и заради нас 

Поне засега си мисля, че ако остана у дома , ще се побъркам - децата ще са по градини и на училище и сама само глупости има да мисля...сега поне работата ме разсейва, а и моята не е тежка - аз си работя на компютърчето по цял ден - като ми писне - чета форумчето  А и още не ми е дотежало .... незнам как ще е след месец-два - може и да остана у дома

Но мноооооооооооого БЛАГОДАРЯ       за това, че ви има и ни търпите със всичките ни страхове и глезотии....

  така трябва Деска, браво!!! Вие сте нашия пример