Търсих, търсих в Гугъл ,обаче нищо не намерих, та ви моля за малко инфо. Дъщеря ми, която все още няма нито едно зъбче, от около два месеца разви необикновена любов към хапането. Хапе всички ни наред, освен баща си / щото й боцка 
/ Прави физиономия като вампирче, докопва ме за косата здраво, доближава си лицето към моето и ме захапва с всичка сила / обикновено по брадичката/, щото е по- мекичко и има какво да загризе 
Засега само ми е смешно, но наближава момента, в който тази нейна закачка ще стане болезнена за потърпевшите / аз и двете баби/. Мислех си дали не е защото я дразнят подутите венци. Обаче тя хапе не само когато я дразнят зъбките / ясно проличават такива моменти/, но и когато сме се смели и закачали двете, както и когато се ядосва на нещо. Явно хапането е израз на някаква емоция, която няма как да изрази вербално. Но въпросите ми са:
1. Нормално ли е това? Вашите деца минавали ли са през такъв период?
2. Ако не е нормално, на какво според вас би могло да се дължи?
3. Има ли начин на тази възраст безболезнено за нея да я отуча от този навик? Как да реагирам, когато хапе?Аз обикновено стоически изтърпявам хапането с твърдите венчета, което е далеч по- поносимо от скубането на косата ми в същото време. А скубането е друга запазена нейна марка- само да ме докопа и дърпа с всичка сила, като умира от радост
И като последно пояснение- дъщеря ми е дете, което никога не е оставяно да плаче, гушкаме я много, обръщаме й внимание, играем с нея, насърчаваме контактите й с други хора- тоест, внимание и любов не й липсват. КЪм нея не сме проявявали агресия под каквато и да е форма.
Та, чудя си се...
/ Прави физиономия като вампирче, докопва ме за косата здраво, доближава си лицето към моето и ме захапва с всичка сила / обикновено по брадичката/, щото е по- мекичко и има какво да загризе Засега само ми е смешно, но наближава момента, в който тази нейна закачка ще стане болезнена за потърпевшите / аз и двете баби/. Мислех си дали не е защото я дразнят подутите венци. Обаче тя хапе не само когато я дразнят зъбките / ясно проличават такива моменти/, но и когато сме се смели и закачали двете, както и когато се ядосва на нещо. Явно хапането е израз на някаква емоция, която няма как да изрази вербално. Но въпросите ми са:1. Нормално ли е това? Вашите деца минавали ли са през такъв период?
2. Ако не е нормално, на какво според вас би могло да се дължи?
3. Има ли начин на тази възраст безболезнено за нея да я отуча от този навик? Как да реагирам, когато хапе?Аз обикновено стоически изтърпявам хапането с твърдите венчета, което е далеч по- поносимо от скубането на косата ми в същото време. А скубането е друга запазена нейна марка- само да ме докопа и дърпа с всичка сила, като умира от радост
И като последно пояснение- дъщеря ми е дете, което никога не е оставяно да плаче, гушкаме я много, обръщаме й внимание, играем с нея, насърчаваме контактите й с други хора- тоест, внимание и любов не й липсват. КЪм нея не сме проявявали агресия под каквато и да е форма.
Та, чудя си се...
. 
Що се отнася до строгото държане, единственото, което съм си позволявала до момента, е да й говоря със строг тон, който я кара да ме гледа учудено, така че не знам доколко успява да разбере за какво й се карам.
. Позволявам си да го удрям и през ръцете, и пак се забавлява. Но е важен тона. Дай на детето да разбере, че това не е нещо приятно за теб. 
