Притесненията че нещо може да не е наред

Здравей, аз също много искам да имам бебе, но и мен като теб ме притеснява, че може нещо да не е наред. Аз се занимавам с психиатрия и психодиагностика и от всичко, което знам, човек може направо да се откаже да си направи дете, мислейки за всички усложнения, които могат да настъпят. Един съвет, не мисли толкова върху това, направи си всички нужни изследвания, нека и мъжът ти също. Води колкото можеш по здравословен живот и когато забременееш посещавай лекар и следи състоянието на плода. Към третия месец е хубаво да си направиш изследване за синдром на Даун и в общи линии е това. Не му мисли прекалено много и не се стресирай, вярвам, че всичко ще е наред, вярвай и ти! Гаранция от 100% няма за нищо, но ако живеем със страхове към едно или друго нещо не само си пречим, ами и защо въобще живеем. Така си мисля, усмихвай се и не мисли глупости

В какъв смисъл да не е наред нещо?
Всяка жена си има своите страхове, те не да ненормални  
Аз такъв страх имах при втората си бременност, която за съжаление приключи неуспешно. С първата си бях шапка на тояга  
Сега се надявам да имам след някой и друг месец трета бременност и опредлено смятам да мисля положително, въпреки втория неуспех.  

Статистики за здраво родени бебета пък защо са ти?

  Всяка бъдеща майка си има такива притеснения. Аз съм видяла какво ли (самата ми работа е такава), но гледам да мисля позитивно. Важно е да не мислиш за лоши неща, направете си изледвания с половинката ти. Посети гинеколог и поговори ако трябва и с него.
  Относно статиска- определено се раждат повече живи и здрави бебоци!
  Успех и само положителни емоции

и аз съм съгласна с това, че всяка жена има свойте притеснения и страхове,  особено след един спонтанен аборт, страховете ми при следващото забременяване ще са огромни, но съм оптимист и се надявам всичко да е наред

Правя опити за първо бебче и имам страхове. Не толкова за бременността (дали ще износя), колкото от увреждания на бебето. Лекарят ми е на мнение, че на моята възраст е абсурдно да се страхувам, обаче не ме успокоява задълго Имам съседка, която роди момиченце с две вродени заболявания. Оттогава имам тоя страх, не съм се чак паникьосала, но не си единствена  

И аз съм се притеснявала докато бях бременна - нормално е. Успокояваше ме мисълта, че съм млада, здрава и природата си знае работата. Не го мисли, не можем да планираме и предвидим на 100% всичко в живота си, но със сигурност нещата се подреждат по-добре, когато сме позитивно настроени.

Нормално е,всяка жена има своите страхове и опасения,макар и напълно безпочвени.Важното е да не им се поддаваме,защото така само си вгорчаваме живота,вместо да се радваме на бебеправенето и после на самата бременност.
Аз още не съм мама,но и ние вече мислим за бебенце.Разбира се,че и на мен ми се прокрадват някакви такива мисли из главата,но гледам да ги избягвам,да мисля положително,да съм спокойна..  Успех!

По принцип съм малко страхлива по отношение на медицински процедури, изследвания, манипулации, от игли ми става гадно, но не знам защо си мисля, че когато забременея всичко ще бъде наред, ще премине добре и самото раждане няма да е толкова страшно... Разбира се, нормално е да се притесняваш, но се опитай да мислиш положително, всеки проблем си има решение. А аз ти пожелавам да нямаш проблеми 

Опитай се да не слушаш негативни неща. Разбирам, че е егоистично, но аз лично от известно време насам се опитвам да не се обвързвам с неприятни новини, освен ако не става дума за най-близките ми. Просто психиката ми до такава степен е смачкана от стреса в днешния живот, че това е единствения начин да не изтрещя.
Както писах имам една дъщеричка на 7 г.   Бременността ми премина абсолютно безпроблемно. Работих допълнителната си работа до 2-3 дни преди да родя, търчах като луда с немската си овчарка навън, миех, чистех и пр. Не съм се страхувала от нищо тогава. А информация имах, защото точно тогава пишехме с доста от майките тук в дир-а   Родих най-прекрасното здраво и красиво същество! 

Втората ми бременност завърши преди месец неуспешно. Аз съм на 37 г. и още когато се навих да правим второ бебе повтарях навсякъде като луда, че ето на аз съм на 37 и сега как ще мине всичко, дали ще е наред всичко с бебето и пр. Всички ми казваха, че жените раждали на 40, аз имам едно дете, т.е. не ми е първо раждане и така. Стана бебето, обаче аз имах непрекъснато някакъв вътрешен страх. Не от нещо конкретно, просто се прокрадваше, бях напрегната, бях смачкана. Не че не се радвах, радвах се.. ама не беше както първия път. Бременността ми приключи в ранна седмица. Е, хванах се за косата и бързичко се извадих от дупката. Сега с нетърпение чакам зелената светлина от лекарката и съм сигурна, че всичко ще е наред. Така аз разбрах, че всъщност няма никакъв смисъл да се страхуваме от хипотетични неща. Не съм суеверна по принцип, но някак цялата тази тревога, която изпитвах от самото начало на втората си бременност не ми дава мира, сякаш дръпнах дявола за опашката. Дори когато пишех в отчетната тема упорито отказвах да се запиша там на първа страница и да си сложа лентичка   Така че животът поднася всякакви неща, преодоляват се. Човек не бива да си разбива психиката с неща, които още не са се случили. Позитивизмът е много хубаво нещо.

И ето нещо прекрасно от една детска (и не толкова детска) книга на Туве Янсон. Който се страхува нека го прочете  
ФИЛИФЬОНКАТА, КОЯТО ВЯРВАШЕ В БЕДСТВИЯ

  

Vache, сигурна съм, че много скоро ще повториш емоциите и резултата от първата си бременност! От самият ти пост си личи, че ще бъде така, да знаеш! 

Ooo да, надявам се и се отърсих от страховете доколкото е възможно, защото съвсем да изчезнат е ненормално  
Искам да дам кураж на момичетата! Не разваляйте хубавите емоции с тревоги по нещо неясно. Правете бебетата си с любов и желание и всичко е бъде наред!

И наистина прочетете разказчето от горния ми линк. 

Vache, благодаря ти! Сигурна съм, че скоро ще ни зарадваш с хубава новина 

Приказката е прекрасна.

Оо, непременно! А ти не се страхувай. Най-щастливитя ми период беше когато бях бременна и после когато се роди дъщеря ми. Сега вече е на 7 и направо не знам как толкова скоро беше малко бебенце   Разбира се, човек винаги е щастлив с детенцето си, но онази миризма бебешката е запечатана в съзнанието ми и съм сигурна, че винаги ще е там. Сега има други прекрасни моменти. Изживейте тези мигове без страх. Казвам го от опит от двете страни  

Момичета, позитивното мислене е много важно. С първата си бременност и аз имах много такива страхове, нямах търпение да отида на преглед и да ми кажат "всичко е наред". Когато отидох да раждам си повтарях само още малко да издържа и ще гушкам моето бебе. Макар че раждането не тръгна добре, аз вярвах в щастливия край. Наложи се спешно секцио, докато ме оперираха аз непрекъснато се усмихвах (бях с епидурална упойка т.е. не чувствах нищо от кръста надолу),  макар да знаех че има риск за бебето ми. Екипът ме нарече най-усмихнатата бъдеща мама. Въпреки многото критични моменти сега имам най-прекрасната принцеса на света. Опитваме за второ бебче и също много ме  е страх, но нали децата са смисълът на живота, заради тях си струва всичко...