толкова много плаках и страдах,че вече ставам безчувствена,това е адска болка отвътре,притиска те и нямаш сили да се храниш,да говориш да живееш,сега половин година по-късно се чувствам способна да говоря за това.загубих любимата си майак като бях бременна в края на седмия мesec.майка беще вечно позитивна и усмихната,казваше,че се чувства добре и да не се притеснявам,аз съм на 26 години,а тя винаги ми казваше пиленце и сладурче!най-милия,най-топлия,най-силния човек!МАМО,ОБИЧАМ ТЕ!ТИ СИ МОЕТО АНГЕЛЧЕ!толкова съм изпепелена отвътре,че нямам сили да дам нужната любов на малкото ми бебенце,което е прекрасно и за щастие и чудо се роди живо и здраво.много е трудно,много боли...............но си мисля,че ако се предадем,предаваме и нашите ангелчета там горе!
- Публикувана: 1 май 2010, 23:21 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2010, 17:14 ч.
загуба на близък човек
Барболина,все едно моята история разказваш.С моите думи.Но знаеш ли...няма да чувстваш вечно тази болка.Не че ще престане да ти липсва,о,не.Няма да я забравиш,няма да забравиш гласа й.Но ще си по-спокойна.Ще я усещаш,ще я сънуваш.Ще знаеш,че тя е до теб.Ще има тежки моменти,много тежки.Ще са по-редки.Ще намериш щастие,ще се усмихнеш отново.Просто трябва време.Липсата...тя не се лекува 
Моите съболезнования 
Няма как да го преживееш и да не ти е гадно, за това си го изживей както ти се иска и това е, с времето ще ти олекне
УСпсех!
Няма как да го преживееш и да не ти е гадно, за това си го изживей както ти се иска и това е, с времето ще ти олекне
УСпсех!
Моите съболезнования 
Плачи колкото о когато поискаш, инак мъката ще те задуши.....И аз като БУБА работя в Отделението по лъчетерапия. Всеки ден се срещам с раково болни хора. Удивлявам се от силата и героизма им ! И моята майка беше с рак на шийката на матката, но е от рядкото случаи излекувани на 100 % ! Сега твоята майчица е на едно по-хубаво място от където пак ще си те обича и закриля, вярвай в това ! 
И не се обвинявай за нищо, сигурна съм че си била най-прекрасната дъщеря за нея
Плачи колкото о когато поискаш, инак мъката ще те задуши.....И аз като БУБА работя в Отделението по лъчетерапия. Всеки ден се срещам с раково болни хора. Удивлявам се от силата и героизма им ! И моята майка беше с рак на шийката на матката, но е от рядкото случаи излекувани на 100 % ! Сега твоята майчица е на едно по-хубаво място от където пак ще си те обича и закриля, вярвай в това ! И не се обвинявай за нищо, сигурна съм че си била най-прекрасната дъщеря за нея 
Моите съболезнования. Запази милите спомени. Те ще ти трябват в живота напред. Тя никога няма да те остави в беда. Майка ти ще бъде винаги в трудностите с теб.От този миг ти ще си спомняш за нея с умиление и само хубави неща. И това ще те топли по някакъв необясним начин...
За твоята майка:
За твоята майка:
Днес стават 3 месеца, откакто си замина моят дядо. Отгледана съм от него, така че за мен той беше и татко, и дядо.
Открих, че не страдам достатъчно и сякаш мозъкът ми изключва, гледам да не мисля и ... успявам някак си. Срамувам се от което. Страх ме е, че правя нещо нередно и че не дай си Боже мога да го забравя. Ни така, ни иначе.
Дано почива в мир и дано е щастлив там, където е. Обичам те, дядинко!
Съболезнования на всички за загубите ви.
Преди седмица изгубих и близка приятелка - на 24. Лекарска грешка. Бе болна от рак, който пребори и се подложи на уж финална ударна доза лъчение и лекарства. Сърцето и не издържало на безумното натоварване на лекарствено-лъчевия коктейл - отиде си най-борбената героиня на 24 от инфаркт. Някой, някъде е дал грешни гаранции, че ще понесе всичко без проблем.
Снежка, мила, дано душата ти намери вечен покой!
Открих, че не страдам достатъчно и сякаш мозъкът ми изключва, гледам да не мисля и ... успявам някак си. Срамувам се от което. Страх ме е, че правя нещо нередно и че не дай си Боже мога да го забравя. Ни така, ни иначе.
Дано почива в мир и дано е щастлив там, където е. Обичам те, дядинко!
Съболезнования на всички за загубите ви.
Преди седмица изгубих и близка приятелка - на 24. Лекарска грешка. Бе болна от рак, който пребори и се подложи на уж финална ударна доза лъчение и лекарства. Сърцето и не издържало на безумното натоварване на лекарствено-лъчевия коктейл
- отиде си най-борбената героиня на 24 от инфаркт. Някой, някъде е дал грешни гаранции, че ще понесе всичко без проблем.Снежка, мила, дано душата ти намери вечен покой!
Съболезнования.
Преди месец и половина си отиде татко. Само на 63. Още не мога да повярвам, че го няма.
Номера му стои в телефона ми и се хващам, че посягам да му звънна. И тогава ме попарва мисълта, че него го няма.
Боже, той се пребори с рака преди 7 години, защо стана така сега. Инфаркт. Не можах да стигна навреме и това ужасно ми тежи.
Не отидох предната вечер до тях, беше късно.... И закъснях безвъзвратно. Прости ми татенце...
Миличкия, така се радваше, че се е пенсионирал вече, имаше планове. Сега има само черна мъка.
Казват, че господ прибира при себе си добрите хора рано. Защо са му... те са нужни тук..
Ева, не се срамувай, никога няма да го забравиш, той винаги ще е в сърцето ти.
Преди месец и половина си отиде татко.
Само на 63. Още не мога да повярвам, че го няма.Номера му стои в телефона ми и се хващам, че посягам да му звънна. И тогава ме попарва мисълта, че него го няма.
Боже, той се пребори с рака преди 7 години, защо стана така сега. Инфаркт. Не можах да стигна навреме и това ужасно ми тежи.
Не отидох предната вечер до тях, беше късно.... И закъснях безвъзвратно. Прости ми татенце...
Миличкия, така се радваше, че се е пенсионирал вече, имаше планове. Сега има само черна мъка.
Казват, че господ прибира при себе си добрите хора рано. Защо са му... те са нужни тук..
Ева, не се срамувай, никога няма да го забравиш, той винаги ще е в сърцето ти.
Не минава ден да не си помисля какво би казала, как би реагирала, какво би одобрила, на какво би се смяла.
Майка ми почина преди по-малко от 3месеца.
Беше си напълно здрава, на 41г.
Просто един ден я заболя корема и почна да повръща - правиха и 101 изследвания - всичко е наред, най-вероятно вирус. И понеже събота и неделя не са всички калпави лекари на работа - понеделник щяха да продължат с изследванията. Иначе всеки, който влезеше записваше по 10тина разнообразни предполагаеми диагнози. И .. мама не дочака понеделник. Неделя почина - белодробна емболия.
Минути преди това са си говорили с баба ми - каква рокля ми е купила, какви обувки, какво колие/обици, за 2те други рокли за изпращането в училище и втората бална вечер ... всичко си имах за бала, а само нея я нямаше
А момичета, как живеят бащите ви ?
Сами, в празната къща, с кого си говорят вечер след работа, докато вечерят, по празници, по почивки ходят ли?
Оххх,момичета,сърцето ме заболя докато ви четох Дори не знам какво да ви кажа...Искам и аз лек за тази ужасна болка и липса.
Мила В,аз ужасно много страдах за татко.След погребението си казвах,че е по-добре и той да отиде при нея-само да не гледам как страда.Мислех,че никога вече няма да го видя да се усмихва.Но той си стъпи на краката-а това ми се виждаше невъзможно.Няма да те лъжа-тъжи за нея,липсва му ужасно.Но вече се усмихва.Смее се с децата ми.Има надежди и цели за бъдещето.
Баща ти е млад човек и ще успее да се измъкне от ужасната дупка.Но не се плаши,гледайки го.Той има нужда да мине през нея.
Гледам да го отвличам.Карай го да ти помага.Трябва да се чувства полезен,да се занимава с нещо.Празниците...ако не е с нас,намира приятели.Само веднъж ми каза: "Весело беше,хубаво,но после всеки си отива вкъщи с половинката".Надявам се,че ще срещне някой някой ден.Няма да е същото-за никой.Но как само искам да не е сам!!!
Дори не знам какво да ви кажа...Искам и аз лек за тази ужасна болка и липса.Мила В,аз ужасно много страдах за татко.След погребението си казвах,че е по-добре и той да отиде при нея-само да не гледам как страда.Мислех,че никога вече няма да го видя да се усмихва.Но той си стъпи на краката-а това ми се виждаше невъзможно.Няма да те лъжа-тъжи за нея,липсва му ужасно.Но вече се усмихва.Смее се с децата ми.Има надежди и цели за бъдещето.
Баща ти е млад човек и ще успее да се измъкне от ужасната дупка.Но не се плаши,гледайки го.Той има нужда да мине през нея.
Гледам да го отвличам.Карай го да ти помага.Трябва да се чувства полезен,да се занимава с нещо.Празниците...ако не е с нас,намира приятели.Само веднъж ми каза: "Весело беше,хубаво,но после всеки си отива вкъщи с половинката".Надявам се,че ще срещне някой някой ден.Няма да е същото-за никой.Но как само искам да не е сам!!!
как човек се ядосва и уж страда за някакви уж проблеми,а в един миг като се случи най-лошото,разбираш,че всичко преди това са били глупости и ти си бил най-щастливият човек на света.майка говореше на корема ми на бебчет,че ще му чете приказката за тримата братя и златната ябълка,как ще и купува кроасанчета..............боже,тя щеше да бъде най-милата баба на света!!!!!а в родилния дом как се чувствах!голяма самота,голяма празнота,от както майка отиде на другото място нещо много силно ме притиска в гърдите и не олеква и за миг.вие,момичета,как продължихте?аз бях на косъм да сложа край на тая ужасна болка и да отида при майка,но се спрях заради малкото ми бебче,с никой не съм го споделяла досега.аз бях много комуникативен и отворен човек,весел приятелски настроен,бъбрив.сега съм се изолирала и не ми се вижда и говори с никой.бях се изолирала и от мъжа ми,сестра ми.чак сега след половин година започнах да ги допускам по малко дом себе си.но с другите хора не ми се общува.много ми е празно......
28 декември 2009 е черната дата в живота ми.бебка няма физически да познава майка,но аз ще направя всичко възможно,аз ще направя невъзможното чрез моите думи и разкази да я опознае и обикне и съм сигурна,че ще успея,защото много я обичам,а децата усещат обичта и любовта!аз много си мисля за живота,всичко е толкова временно и преходно,материята е нещо твърде елементарно,духът е вечен!духовете на нашите скъпи същества са с нас.и аз изобщо не се страхувам от смъртта,това не е края,когато настъпи този час ще се радвам,защото там ще ме чака мама............