10 урока преподадени от детето

[/b]
Първи урок – Децата умеят да се радват на всичко
Ние родителите, обикновено често се оплакваме: в работата – нищо ново, в центъра е същинска лудница, вечерите ни са скучни, филма го дават вече за стотен път...
А детето?! В градината е имало портокал за десерт и то е истински развълнувано. Друго детенце от групата има същата блузка като неговата и това наистина е интересно... Сетивата на детето са отворени за всичко, правят му впечатление детайли, които ние въобще не забелязваме. Малкият човек ни ги споменава и ни дава повод да се замислим за неща далеч не така обикновени, както ни се струва на пръв поглед. Помислете пак. Нима нищо вълнуващо не сте преживели днес?

Втори урок – Любовта е безгранична
Докато се грижим за малкото си дете, знаем, че сме най-главните в техния живот, че не могат без нас. Впоследствие се оказва, че ние можем без тях, че животът ни е твърде беден без това малко същество...Тревожим се, когато е болно, страдаме с него, когато го боли, преживяваме първото зъбче, дума, крачка. И всеки наш избор е съобразен с присъствието на детето в живота ни.

Трети урок – Съобразявайте се с нуждите си
Възрастните често пренебрегват нуждите си. Сутрин нямаме време за закуска. Пропускаме обяда, защото имаме много работа. Не отказваме неприятни предложения, а ги приемаме автоматично.
Какво прави детето? Когато е уморено, заспива. Когато е гладно, си отваря устата или иска храна. Детето ни дава повод да се замислим за действията и навиците си, които рутинно извършваме. Провокирани сме да си зададем въпроса кое всъщност е по-ценно за самите нас...

Четвърти урок – Хайде заедно! Отпусни се!
Децата искат да разберат как функционира животът. Да се разпръсква калта, да се опитва снега ... са изключително интригуващи мероприятия. “Хайде с мен” кани ни малкото мъниче. Да правим пясъчни фигурки, да гледаме филмче, да четем...
А когато сме тъжни, детенцето ни просто идва при нас за да ни погали. Ние правим ли същото за някой натъжен, за някой който има нужда от милувка и утеха. Понякога е нужна само една топла дума – “ела с мен”!

Пети урок – Хубаво е да се фантазира
Детето тича разплакано при нас – “Изчезна ли са ми съкровищата”. Става ясно, че сме изхвърлили всички онези камъчета, пръснати из стаята, когато сме почиствали. За утешение разиграваме приказка – Лошия Кумчо Вълчо гони трите прасенца.Представяме си трите къщички, духаме с Вълчо или бягаме с малкото прасенце... и изведнъж светът става по-друг....Доброто тържествува, детето е щастливо, а ние се чувстваме разтоварени.

Шести урок – Винаги реагират на несправедливостта
Когато някой постъпи несправедливо, те винаги се възмущават откровено. Дали ще е зарад момченцето, което непрекъснато му взима играчките или зарад майка, която несправедливо е обвинила приятелчето за счупена играчка..или пак не сме си изпълнили обещанието за разходка. Те задължително ще възроптаят, дори, когато несправедливостта не е насочена към тях.

Седми урок – Децата умеят да се сдобряват
Петгодишно дете се кара с приятелче, което го е ядосало и безцеремонно му заявява “Ти не си ми приятел”, “Ще извикам полиция и ще влезеш в затвора”, “Мразя те”. Реплики се разменят около 5 мин., след което двете деца се прегръщат и продължават играта си.
А ние сякаш не можем. Помним дълго моментите, когато сме били засегнати и ги носим затворени в себе си, а изхода е толкова лесен!

Осми урок – Децата питат
Децата питат, докато разберат как точно “стоят нещата”. Упорито ни досаждат, докато им се обясни или поне не получат задоволителен отговор. Често на повечето въпроси самите ние не можем да отговорим, други от тях имат доста “опасни” отговори....Замисляме се! А очите на детето блестят от любопитство.

Девети урок – Показват чувствата си
Плачат когато са тъжни, гледат сърдито, когато са засегнати... Ние в повечето случаи се държим по един и същ начин независимо дали благодарим за подарък, обсъждаме някой познат или разказваме за болестта на родителят си. Ние сме изтъкани от задръжки и се подчиняваме на предразсъдъци. Не казваме, че обичаме, не показваме, че сме засегнати.

Десети урок – Да си спомним
Когато разглеждаме снимки от детството си, забелязваме как сме изглеждали и си казваме – “какво миличко дете съм бил”. Сега, заедно с нашето дете, виждаме нещата такива каквито са били в действителност. Спомняме си чувствата в даден момент от снимката – как сме очаквали Дядо Коледа, как сме посрещали с нетърпение родителите си вечер, как сме се вълнували на рождения си ден...Снимката не показва всичко, но душата ни определено е съхранила чувствата. Нека си спомним!