An angel in the Book of Life
wrote down our baby`s birth
and whispered as she closed the book
"Too beautiful for Earth"
wrote down our baby`s birth
and whispered as she closed the book
"Too beautiful for Earth"
- Публикувана: 30 май 2010, 15:04 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2012, 11:28 ч.
Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем-2
"Според мен любовта е да се чувстват добре сърцата ни” – Михаела, 4 г.
"Любов е, когато и двамата много се обичат, и винаги са приятели, и са много мили!” – Филипа, 5 г.
"Любовта е да си играят заедно!” – Коки, 6 г.
"Не знам... То няма думи – гледаш в очите и знаеш, че е хубаво!” – Матеа, 6 г.
"Като по детските – в очите им се появяват сърчица. Ама и наистина става така!” – Пепи, 6 г.
"Любов е, когато и двамата много се обичат, и винаги са приятели, и са много мили!” – Филипа, 5 г.
"Любовта е да си играят заедно!” – Коки, 6 г.
"Не знам... То няма думи – гледаш в очите и знаеш, че е хубаво!” – Матеа, 6 г.
"Като по детските – в очите им се появяват сърчица. Ама и наистина става така!” – Пепи, 6 г.
neshta, уникално и истинско! 
От мен за днес, 14 февруари!
"Всяко дете иска да получава любов и близост от родителите си и всякакви смущения в това отношение рязко засягат целия му живот. Внезапното лишаване от любов въздейства върху мозъка на детето. Детето се е намирало в състояние на безусловна любов преди раждането си , когато майка му е осигурявала всичко и когато по-късно е налице промяна и то престава да получава тази обич, това има унищожителен ефект върху него. Самите родители може също да не са получили цялата любов и грижи, които са им били необходими, или някакви други обстоятелства е възможно да са им попречили да осигурят обич на детето си. Не можем да дадем нещо, което нямаме...
...Търсенето на любов е най-фундаменталната потребност на човешкото същество."
"Отвъд скритите спомени", д-р Менис Юсри
От мен за днес, 14 февруари!
"Всяко дете иска да получава любов и близост от родителите си и всякакви смущения в това отношение рязко засягат целия му живот. Внезапното лишаване от любов въздейства върху мозъка на детето. Детето се е намирало в състояние на безусловна любов преди раждането си , когато майка му е осигурявала всичко и когато по-късно е налице промяна и то престава да получава тази обич, това има унищожителен ефект върху него. Самите родители може също да не са получили цялата любов и грижи, които са им били необходими, или някакви други обстоятелства е възможно да са им попречили да осигурят обич на детето си. Не можем да дадем нещо, което нямаме...
...Търсенето на любов е най-фундаменталната потребност на човешкото същество."
"Отвъд скритите спомени", д-р Менис Юсри
Не знам какво е любовта. Но ако е като е студа, то вече ми е студено.
От една книга е, в момента не се сещам точно коя беше, но като се сетя, ще я напиша.
От една книга е, в момента не се сещам точно коя беше, но като се сетя, ще я напиша.
Джаки Колинс - Шансове
..."Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в гърдите си и да умре пеейки. Когато острият трън я пронизва,тя не подозира, че я очаква смърт; само пее и пее, докато не и останат сили да издаде нито звук повече.
Но ние, когато ние си забиваме шипа в гърдите знаем. Разбираме. И пак го правим. Все пак го правим."...
"Птиците умират сами" - едно от най-любимите ми книг, изчела съм я 3-4 пъти и след време знам, че пак ще я подхвана
"... - Късоглед ли сте, Александър Фьодорович?
- Да, късоглед съм.
- Александър Фьодорович, трябват ви очила.
- Никога!
Тогава аз, младежки оживено, рекох:
- Но помислете, вие не само сте сляп, а почти мъртъв. Изгубили сте линията – тази божествена властителка на света ви се е изплъзнала завинаги. Сега вървим с вас през омагьосаната градина, през великолепната финландска гора. До последния си час няма да познаем нищо по-хубаво. Но вие не виждате заледените розови краища на водопада, ей там, на реката. Над водопада се е навела плачеща върба, но вие не виждате японската й резба. Червените стволове на боровете са целите в сняг. Сред снеговете се рои зърнист блясък. Той започва от опряната на дървото мъртва линия, а по повърхността си, вълнист като линия на Леонардо, той е увенчан от отражението на пламтящите облаци. Ами коприненият чорап на фрекен Кристи и линията на вече зрелия й крак? Александър Фьодорович, заклевам ви, купете си очила..."
"Линия и цвят" Исак Бабел
и диалогът в същия разказ продължава:
"- Дете – отговори ми той, - не си хабете барута. Рублата и половина за очила е единствената рубла и половина, която ще спестя. Не ми трябва вашата линия, пошла като действителността. Вие живеете не по-добре от учител по тригонометрия, а аз даже в Клязма съм обкръжен от чудеса. Защо са ми луничките по лицето на фрекен Кристи, щом въпреки че едва я виждам, долавям у тази девойка всичко, което искам да доловя? Защо са ми облаците на това финландско небе, щом виждам понеслия се над главата ми океан? Защо са ми линии, щом разполагам с цветове? За мен целият свят е огромен театър, в който съм единственият зрител без бинокъл. Оркестърът свири встъплението към трето действие, сцената е далеч от мен и сякаш насън, сърцето ми прелива от възторг, аз виждам пурпурното кадифе на дрехата на Жулиета, лилавата коприна на дрехата на Ромео и нито една изкуствена брада... А вие искате да ме ослепите с очила за рубла и половина..."
"- Дете – отговори ми той, - не си хабете барута. Рублата и половина за очила е единствената рубла и половина, която ще спестя. Не ми трябва вашата линия, пошла като действителността. Вие живеете не по-добре от учител по тригонометрия, а аз даже в Клязма съм обкръжен от чудеса. Защо са ми луничките по лицето на фрекен Кристи, щом въпреки че едва я виждам, долавям у тази девойка всичко, което искам да доловя? Защо са ми облаците на това финландско небе, щом виждам понеслия се над главата ми океан? Защо са ми линии, щом разполагам с цветове? За мен целият свят е огромен театър, в който съм единственият зрител без бинокъл. Оркестърът свири встъплението към трето действие, сцената е далеч от мен и сякаш насън, сърцето ми прелива от възторг, аз виждам пурпурното кадифе на дрехата на Жулиета, лилавата коприна на дрехата на Ромео и нито една изкуствена брада... А вие искате да ме ослепите с очила за рубла и половина..."
"Ако можех да бъда друго, а не любовница, която обича страстно само ласките му; но не мога и не искам да бъда нищо друго. С това свое желание възбуждам у него отвращение, а той у мен злоба - и не може да бъде другояче. Ако можеше, без да ме обича, по задължение да бъде добър и нежен към мен, - а това е ад - сега е точно така. Той отдавна вече не ме обича. А където свършва любовта, там почва омразата ..."
"Ана Каренина" Толстой
"Ана Каренина" Толстой
Незнам кой е автора на този стих,мн.отдавна стои копнато в една папка,но е истинско,разтърсващо,дълбоко....като за мъжка майка...
[/color]
Бъди като себе си ,сине!
Несръчен ваятел на всяко вмешателство.
Тя,Природата ,знае всички тайни на твоето...утре.
Искам с нежност,с търпение, с обич
да разкривам света пред очите ти,
за да бъдеш подготвен за удари.
Много дълго потръпвах от болка
всеки път ,щом помислях ,за тях.
Неизбежни,но нужни са, сине!
Ще усетиш един ден,момчето ми,
че си станало истински мъж.
Ще се учиш да бъдеш добър.
Много сили ти трябва да можеш,
да останеш до края такъв.
Пожелавам,ти сине,приятели-
просто хора,какъвто си и ти.
Лъчезарен владетел на ласки,
на подаръци и на усмивки.
Хубав е днешният ден,
но не всички ще бъдат такива.
Приготви се да останеш изправен,
за да започнеш отново
и тогава,когато изглежда,
че всичко е загубено!
Не е лесно да бъдеш човек.
Не жали ,че ще имаш по-малко!
Стискай зъби,когато боли!
Ако можеш ,сине ,с нещо помагай!
Щедроста на сърцето лекува.
Този свят,
в който аз те родих
е суров,но и слънчев.
Приеми го без страх,
с надежда тръгни
и за своето място воювай!
Някой ден ,може би
изтерзан до сълзи,
ще проклинаш,онази,която
на живот те обрече с Любов.
Припомни си тогава
най-щастливите мигове,
най-човечните хора,
които познаваш!
Припомни си тревата,
пеперудите,птиците!
Припомни си децата
и Пролетта и недей ме съди!
Тук се идва веднъж.
Заслужава си ,сине,
да те има,НАЛИ ?!