детските игри на открито

Ихааа ,супер темичка 
Толкова много сме играли на вънка като малки ,че...чак ме наказваха като трябва да си седя у нас вместо да седя пред блока.Ние играехме на "Стражари и апаши"- разделяхме се на групи ,като едните са стражарите ,а другите апашите.Апашите тръгват да бягат от стражарите ,но докато бягат чертаят по асфалта стрелки ,за да могат по-лесно да ги намират.И така докато се залови някой от апашите и трябваше да се измъкне от него някаква намислена парола...ехххх ,спомени 
Рисували сме дама и сме скачали по цял ден,също така сме скачали и на ластик...
Толкова много игри сме играли,а сегашните деца само пред компа и телевизора седят 

Много играехме на федербал или фунийки. Пръскахме се с вода от шишета от Веро. 

Аз си спомням за "какво ти е угодно" двама си намислят число,а другите трябва да то познает като те казват
 нагоре и надолу след като числото е позното питат човека който го е познал
"какво ти е угодно"двамата измислят две неща и съответно човека избира едно от двете и го върши

ние играехме много на ура,на мижанка,дабий дабий ,и много други

Играехме до припадък на ластик (различните системи), ръбче, стражари и апаши, народна топка, дама, криеница, сляпа баба, кральо-портальо.

Скачане на въже, разбира се  Самостоятелно или като двама въртят, а третият скача. Понякога скачаха и по двама 
Днес видях в градинката 3 момиченца, които се опитваха да "хванат такта" на вторият вид скачане. Обаче само въртяха въжето, а никоя не се втурваше да скача. Прииска ми се да им покажа, но нямаше кой да наглежда моите дъщери.
Въртене на обръч.
Игра "на филми"- изиграваш характерен герой или сцена като пантомима, останалите познават филма. Който го отгатне измисля и представя следващата загадка. По- интересно то компютърна игра при всички случаи!

Ах, онзи ден точно за това си мислех.
Федербал, въже, волейбол, "Седмината на Блейк" - имахме лазери от "Веро" и пръчки  , стражари и апаши, на фунийки, ластик, обръч, даже сега като се замисля чак не се и сещам.
Аз много обичах и да си чета книжки, и все имах "дискусии" с майка ми - караше ме да излизам навън, а много не ми се щеше, предпочитах по-тихите игри. Даже колело се научих да карам в 6 клас  .

Ние играехме на народна, на ръбче, жмичка, естествено се счупвахме от ластик (всичките системи - френската, английската, на пръстчета и т.н.), на фунийки играеха момчетата, на държави, кральо-портальо, спукано гърне.

pls1, това царьо-парцальо мисля, че е кральо портальо в друга разновидност
Играехме го така - 2ма души се хващат за ръце един срещу друг и ги вдигат нагоре, образувайки мост. Под моста минават другите деца, а държащите се пеят: Кральо-портальо, отвори порти, че ще замине краля на война. Отворете, затворете, само един оставете. И после нареждаш - вилички, лъжички, тиганче, капанче (през това ръцете се вдигат и свалят обграждайки един по един всеки който минава). Който се е оказал "заключен" между ръцете на "капанче" го питаш какво избира. (Забравих да кажа, че двамата които правят моста преди това на ухо се разбират кой кой е - примерно "чуднохубава принцеса с рокля на розови волани и дантели" или "обувката на Пепеляшка с панделка" 
Та като хванат някой в капанче го питат коя от тея две чудесии избира и после той се хваща за кръста на съответната страна.
И така докато се свършат децата.
После се теглят с все сили като по средата има една линия и целта ти е да изтеглиш другия отбор през линията

Аз съм научила сина ми на ринги-ринги-рае, обаче като почна да припявам в градинката се чувствам като музеен експонат... както възприемах майка ми, когато ми обясняваше как са играли на ашици и незнам-си-кви камъчета дето са побутвали с незнам-си-кви пръчки. Забава голяма!

Плюс всичко, което сте изброили, няма да забравя умопомрачителната игра на "Бум" - що жертви давахме там....Спомням си също и още една "брутална", ама много любима игра - влизахме в двора на една детска градина и на една от площадките, на която имаше катерушка, "земно кълбо",  пързалка и беседка - тип къщичка с остър покрив, играехме на гоненица, но без да се стъпва по земята.....
Имаше и една също болезненена игра /абе, кво ми става, само за такива се сещам! / - нареждат се в редица два отбора на разстояние и се държат за ръце. По едно дете от отбор се засилва и като таран трябва да пробие живата верига на другите. Ако не пробие, остава във вражеския отбор, ако пробие, взима другарче и си го води в неговия отбор...
Много карахме колела, кънки.....на тумби от по 10-20 деца...

Най-ярките ми спомени от дествтото ми са свързани с игра на ластик /ах, колко добра бях/, криеница и народна топка.
От години не съм виждала деца да играят на ластик или народна топка.
Даже голямата ми племеница, която е на 12 г. не знае що е то игра на ластик.

Помните ли онази игра "Ораторе-бораторе, какъв да бъде той?".

Със сигурност имаше такава тема преди две-три години и имаше много интересни спомени, но не зная как да намеря темата/ даже май две бяха/

На мен една от любимите ми игри / и в старите теми бях писала за нея/ беше  "Просто десет"

"Слънце, месец и луна, аз започвам първата игра.Просто десет"Това се изговаря при тупането с една ръка на топката в стената, за да се определи редът, по който ще играем.Който първи  успее без спиране  и падане на топката да изговори думите започва прв играта.
После следват 10 игри, включващи десет начина на тупане на топката в стената- с две ръце, с една ръка,  с гръб към стената и така.Който направи първи "Просто десет" е победител.Но рядко свършваше играта, защото току някоя баба или леля ни изгони ,защото и тупкаме и хайде, търси нова стена.

В нашия вход живее една баба, когато бях дете тя беше студентка, имаха най-хубавата стена в квартала / все къщи бяха/  и ние все там тупкахме, а  тя ни гонеше, че има изпити.

На дама, на  ластик, на "Да  бие, да бие"...това беше класика.
Ние играехме и на "ЗЛатния Орфей", правехме си музикални конкурси.
А покрай книгата "Следите остават" на П. Вежинов, често търсехме съмнителни  предмети или преследвахме съмнителни хора, как не сме си изяли боя, не зная...


Боже, какво време беше- нито клубчета, нито интерактивни папагали и пак веселба до небето!

Много деца ,много веселба,играехме до прималяване.
 В топлите следобеди се събирахме да правим плаж в градината,или бродирахме карета...
 Пускам,пускам кърпа,шаро ми я дърпа...

Всичко изброено + развален телефон

Да добавя още две любими - Пътни знаци и Кленза.
С пътните знаци обикаляхме цялото село и понякога едва отървахме боя...а с клензата...еха, спомени - за нея трябва стълб, но от тези, циментовите на ел.мрежата и широко пространство. Живеех на кръстопът и стълбът беше до къщата на едно ужасно проклето бабе.
Всеки следобед то спеше, ама ние - деца - можеш ли ни накара - като изперем два пъти с ония ми ти тояги по стълба и гледай какво става - излиза рошава баба ти Пена /Бог да я прости жената де.../ - вика, кълне, чумосва, че сме я събудили и понеже не може да ни хване, че беше и куца на всичкото отгоре - току хвърли бастуна по нас /пък как боли ако те уцели .../
Пък ние за отмъщение и обирахме джанката още зелена .

Най-много ми харесваше федербала и "Стражари и апаши". как се играе на това"да бие.."??

И ние играехме на ластик до припадък, на народна топка, пътни знаци, федербал- много, на ръбчета. Абе движехме се много. Сега като гледам как играят децата няма нищо общо с преди, предпочитат повече да стоят и да си говорят май.

Децата пред нашия блок предимно ядат сладолед,чоплят семки и слушат чалга по мобилните си. Лошото е,че и дъщеря ми копира от тях,просто си седи на пейката и иска да яде нещо..

Stelfy мерси за припомнянето    . Хайде мами не само да кажем на какво сме играли като деца а и как се играе  А как се играеше това ораторе бораторе ........  Това с двата отбора и веригата която трябва да се разцепи и ние сме го играли ама каква беше крайната цел  и мисля че единият отбор питаше царьо искаш ле сироп  не си спомням за съжаление ....

Ние наричахме тази игра Цепеница. Ако разделиш веригата, един от играчите на противника преминава към твоя отбор. Ако не успееш да я разцепиш, ти преминаваш към противника. Накрая всички играчи се събират в единия отбор и той е победител.

Сигурно ги повтарям, но тези, за които се сещам, са: Стражари и апаши, Кралю Порталю, Държави (пишеха се имената на държави в един кръг и се броеше нещо), Замръзни (един броеше със затворени очи и като кажеше "Замръзни", всички спираха), Какъв цвят е реката, Дама, Ластик, различните игри на топка (примерно един подава топката на играчите с думите "Обичаш ли, обичаш ли... моркови" и ако обичаш моркови, я хващаш, ако ли не - отбиваш я), Истината или се осмеляваш... много са

На Цепеница и ние играехме много - колко са ме болели китките от тази пуста Цепеница 
Имаше една игра, която не си спомняк как точно се играеше "Царю честити" Имаше там някакви крачки - миши, котешки. Млко ми е мътно какво точно представляваше, но много я играехме.
Имаше и една игра на ластик. Двама държат ластика, правеха се някакви движения и ластика образуваше плетеница. Ама и това как точно ставаше  След това третият се засилваше и трябваше или да прескочи замотания ластик, или да пропълзи отдолу, или да се промуши някъде между плетениците така, че никъде да не го закачи. Само като се сетя колко високо сме скачали 
Друго. Обичайните гоненица, криеница. Сещам се,че и някаква замразяванка имаше. Народна топка, футбол, Магаре, Пиян морков, Маймунка. На фунийки също много играехме, катерехме се по дърветата, карахме колелета, карахме също лагерни колички. Чудя се какво ли е станало с моята лагерна количка. Токова си я обичах. Колко пъти съм оставяла част от кожата си по асфалта като се отъркалвах на някое спускане.

Ха-хаа, да Беше нещо от сорта на "Царю честити, колко ти е часа?" И отговора "5 миши" (примерно). И трябва с 5 миши крачки да минеш напред към "царя". Май двама души седяха на известно разстояние от гърба на "царя" и се редуват да питат колко му е часа. Целта е да го стигнеш първи и тогава ти ставаш цар. Нещо такова май беше

А как се играеше това "ораторе-бораторе"? Аз си спомням мелодията и текста на песничката "ораторе-бораторе, кажи какъв да бъъъъде тоз!". И после какво ставаше?

А защо според вас сега децата не играят вече на подобни игри? Не непременно същите, но на съвременния аналог на групови игри на открито?
Определено не е защото няма приемственост между родители и деца, понеже нямам спомен някога майка ми да ме е инструктирала как се играе на народна например. Тези игри сякаш винаги са си съществували и от малко по-големите деца се предават на малко по-малките, когато станат част от бандата. Какво се е променило не знам.

Но в интерес на истината в градинката на "Седмочисленици" има нещо като едновремешните банди и децата ритат топка по стената на църквата, играят доста на криеница и на някаква осакатена версия на народна топка, в която няма 2 отбора, а просто тумба деца между консулите и когато те очукат нищо не се случва (не изгаряш тоест), а просто продължават да мятат топката напред-назад и толкова

Другаде обаче не съм виждала да се играе така.

Според мен основното да няма много деца играещи навън днес е, че няма място където да се играе. По-малка вина имат компютрите и телевизорите. Къде да караш колело, примерно, като навсякъде фучат коли. Пред блока, в който израстнах, сега няма място за игра - кола до кола е отпред. Преди годи беше празно, имаше само няколко коли. Блокът, в който живея сега, е същата работа - паркингът е пълен, не става за ритане на топка. Израстналите там си спомнят какво огромно празно игрище е представлявал  в детските им години. Ваканциите си ги прекарва като малка на село. По цял ден кръстосвахме улиците - една тайфа дечурлига. Сега къщите в същото това село са празни. Почти никой не живее там.

Права си, ston, днешните деца не могат да играят на улицата, както играехме ние. Голяма част от детските площадки са занемарени или със сменено предназначение. Но трябва да признаем и друго - има много по-малко деца. В блока на родителите ми, от 26 апартамента се събирахме 16 деца. В блока, в който живея сега има 16 апартамента и само 4 деца в тях.

В нашия квартал има място за игра,ама що ли си мисля,че спокойно не бих пуснала детето ми да си играе!?!До един детски магазин висеше снимка на педофил ,а вчера ровейки в храстите за охлюви след дъжда намерихме спринцовка.Та колите са ми малък проблем.
Иначе с баба или дядо в голямата ни градинка е пълно е деца и особено сега виждам и доста големи,тинейджъри.Ваканция е!
Момичета на по 8-9год. си играеха на ластик и ме върнаха в спомените ми.
Ние много играеха и на народна топка и белот.

Хубаво е да се мята фрисби, вариантите на бадминтона също стават. По-големичките момчета, пък и момичета е хубаво опитват джитбол - като тенис, но само с крака, нужно е малко игрище, произволен размер.
Но това са по-скоро спортове. Имат повече стстезателен, отколкото развлекателен характер.
Детските игри в тайфа са съвсем друго, то е по-скоро начин на живот, днес едно, утре друго - изграждане на къщи, издирване на неща, бърборене на щуротии. Там децата сами определят заниманията си.

От всичко горе изброено,май не срещнах само играта на ''лепка'' с картончета от кибрит .

Аз обожавах да играя на ластик 

Аз като по-малка вероятно от вас, мога да потвърдя, че тази игра "Царю Честити" точно така я играехме, но мисля, че по друг начин сме й казвали.

Относно този вид народна топка - имаше го и по мое време, мисля, че "Малка народна" му викахме, просто когато няма деца за два цели отбора, играехме така. Защото като се сложат двама консули и поне по трима да са във всяко от двете полета, това автоматично прави 8 деца, а невинаги се събират по толкова. Имаше и един т.нар. "петел", ако сме нечетен брой, играехме с "петел". Ако всички от един отбор изгорят, влиза "петелът", който ако хване топката, може да спаси останалите от отбора. Това беше супер вариант, защото така се оправяше нечетната бройка, а и всички играехме. Обикновено "петел" ставаше някой, който е по-добър и пО можеше да хваща топката.

За стражари и апаши - на различните места, дето го играех, беше само гоненица, нямаше стрелки, е, пак имаше това със затвора и това с паролата... А това, в което пишехме стрелки, си му казвахме "Стрелки" - по цяло лято го играехме и точно по начина, по който обясниха по-горе.   

Сега моите добавки:

1) Играта "Замръзни" по мое знание (или поне при нас  ) еволюира до игра, в която един човек жуми, а другите го питат каква е водата - течна, твърда или газообразна (боже, кви думи сме ползвали като се сетя ) и този със затворените очи казва едно от трите, после брои до 10, всеки тръгва нанякъде и на думата "СТОП" спират всички. Той тръгва със затворени очи и трябва да хване някого, като при твърда нямаш право да се двишиш, при течна можеше да се движиш малко (клякане, навеждане), но мисля, че пак оставахме на място, а при газообразна си ходиш. Разбира се, следващият, който жуми, е този, който бъде хванат.

2) "Държави"/"Континенти" - рисува се с тебешир на земята една окръжност и се разделя на съотв. брой равни части спрямо броя на играчите (като торта разрязана). Всеки стъпва с един крак върху своята си държава/континент (сам си казваш коя си избираш, т.е. вс сам си измисля) и един се избираше, който играе пръв. Той затваря очи и брои до Х (не помня колко  ). Всички се разбягват на всички страни, възможно най-далече. После този, който е броил, си избира една "жертва" и казва: "Ще те стигна с 5 великански крачки, 5 мечешки и 5 миши!" и тръгва към него, като се следи дали спазва съотв. брой казани от него крачки. Ако успее да стигне до другия, настъпва го (ние не се настъпвахме ако сме с нови обувки, да ги пазим  ) и му взима част от територията. И така се играе, докато един не завземе примерно половината земно кълбо. 

3) "Кър" - доста е дълга за обяснение, но много любима игра.

И всякакви гонитби по катерушките без да слизаш + кент купе по двойки (с измислянето на знаците беше голям майтап).

Другите вече ги казаха. 

А може ли да кажете какво е това "ораторе-бораторе"?

 може и да се повтарям някъде:
 Да бие-да бииее, Замразяванка ,  Ура! , Дама, ластик, ръбчета, лимки, Народна топка, Оратор, Цепенка, фунйки, Пиян морков, стражари и апаши, плетеница /с ластик/, асоциации..
, а това беше класика, имаше толкова много варианти.

При нас беше: "Слънце, месец и звезда, аз започвам първата кама."

Ластик (както и заплитаничка), Въже, Прескочи кобила, Альо-портальо, Стражари и апаши, Криеница, Ръбче (много обичах да играя), Гами, Ура, Народна топка, Дама, Охлюв, на Филми, развален телефон..., федербал (бадминтон  ), тенис на маса, карти също сме играли навън...
Замръзванката я играехме във входа, когато валеше: Капитане, капитане, какво е морето- тихо, бурно или заледено?"

А имаше накаква игра с топка (почвам да забравям), в която един седи в центъра, а останалите правят кръг и "забиват" топката по него- който не го улучи, отива на негово място  

Играта е "морков" ( поне аз така я знам )

Тя ли била. Морков или Пиян морков. Сетих се и за настъпванка, а ние момичетата все си правихме някакви хороскопи с тебешир от рода- за кой от момчетата в квартала и на колко години ще се ожениш, колко деца ще имаш и т.н 

Играта, за която говори Пумукъл наричахме Картоф. Картофчетата   са клекнали в кръга и ако някой от тях успее да хване топката, те излизат, а този, който го е допуснал заема тяхното място.
При Пияния морков играчът в центъра има право да се движи и се стреми да хване топката.

То си имало и тънкости. 
В крайна сметка все за зеленчук става въпрос ... 

  
Какви са ни били обикновени и зарзаватчийски игрите. А моите деца дори, когато играят в градинката "преминават на следващо ниво".

 Пускам кърпа и Бели пеперудки 
Върти ми се из главата някакъв Часовник, но почти нищо не помня...И още някакви смътни спомени изникват за игра, при която всички са в кръг, а в центъра един от играчите върти въже по земята и останалите го прескачат...

А спукано гърне?
Или 2ма са малко 3ма са много?
В главата ми нещо се дублират правилата Спомням си някакво нареждане в кръг клекнали и зад всеки клекнал по един изправен. Само зад един клекнал няма никой и 2 деца търчат около кръга като целта е да стигнеш пак до "гърнето" и да застанеш зад него, слагайки си ръката на главата на детето.
Ама на какъв принцип се освобождаваше следващо гърне не помня... и ако това са правилата на спуканото гърне, то тогава какво беше 2ма са малко, 3ма са много?

Играехме и на пускам, пускам пръстенче.

Няма ли някой да си спомни как се играеше този оратор-боратор? И кър? Че не мога да си го избия от главата

А как само се сетихте разни по-малко популярни игри, аз тотално ги бях забравила - това охлюв, капитане, капитане, на картоф, царю честити, държави, асоциации, развален телефон. Много ме радва тая тема

Играехме и на една игра с карти - гледай си работата се казваше. И на сантасе.
И една игра с топка, на която не помня името. Риташ топката в стена и след рикошета трябва да я ритнеш първия път без да топне на земята, втория път да се удари в земята само веднъж, след това два пъти, след това три пъти и т.н., но не помня и какво се случваше след това...

Гледай си работата и Кент ми бяха любимите игри на карти.

А принципът на тази, за която питаш беше, че  един е самостоятелен и той тича около кръга, в един момент докосва някой от клекналите и "неговият прав" трябва да се състезава да стигне пръв до своя човек...Който от тях не успее продъжава по същия начин...Но името и аз не си спомням.

Любимата ми беше стражари и апаши...мразех федербал..

"Отидох в гората, разрових листата, намерих картина на..."

Кър:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D1%80

Кър (наричана още в някои части на България бум, ура или шмайзер) е широко разпространена българска детска игра  от края на 70-те години на 20 век.

Играта се играе върху разчертан върху асфалт или плочки чертеж (вижте картинката). В нея участват два отбора с неопределен, но равен брой играчи, разположени в поле №1 и поле №2. Целта е някой от отбора да успее да излезе през коридора извън чертежа, да влезе в противниковия коридор и да настъпи с крак триъгълника в ъгъла на противниковото поле, извиквайки кър (съответно бум, ура или шмайзер). Докато минава по коридорите играчът няма право да стъпва върху линия или извън чертежа, защото така изгаря, тоест излиза от играта. Играчите от противниковия отбор - от тяхното поле или вече излезли извън чертежа - могат да го дърпат или блъскат, за да настъпи линия или излезе извън чертежа. Когато играчът се намира в незатворения кръг, наречен бомба, никой не може да го дърпа или блъска. Също така и излезлите извън чертежа играчи от противниковите отбори не могат да се блъскат взаимно вътре.

В края на 80-те играта за няколко години добива масова популярност в България и на много улици и паркинги се появяват чертежи за кър, направени с блажна боя.

Eто защо нищо не ми говори. Ние играехме УРА. Бях много добра 

Нюкой може ли да ми припомни как се играеше на ОХЛЮВ!? Спомням си как се рисува и че се скачаше в квадратчета, но нищо друго не помня.... Благодаря предварително!

  Да , и ние играехме на Ура или Кър (за първи път чувам това име) . Още си спомням как дърпахме
  играчите - единия отбор хванал ръцете , другия краката .  Добре че не е имало инциденти .
 Криеницата също беше една от любимите ни игри , защото квартала ни предлагаше страхотни 
 места за криене. Обикновено играехме когато се стъмни , и се прибирахме по къщите към 11 -12 
 часа вечер .
 Имаше период , когато играехме много на федербал , имахме си и рекорди - за
 най-дълга размяна на перце , без да е паднало на земята .
 През зимния сезон се събирахме да играем карти в читалището - обикновено "белот" или "сантасе".
 За Нова Година изнасяхме "представление" във въпросното читалище , като събирахме целия квартал да ни гледа .
 Входа беше платен, а парите отиваха за сметките за ток и за почерпка за Нова година.
 

След като преминеш без грешка цялата спирала имаш право да си избереш /надпишеш/ едно квадратче. За да стъпи на него друг играч, трябва да поиска разрешението ти. Играта свършва, когато се разпределят всички сектори, а победител е този, който има най-много.
Това си спомням и така я играхме с децата това лято.

А ако стъпиш на чуждо квадратче имаше ли някаква санкция? И какво ако не ти бъде отпуснато позволение да ползваш квадратчето?

Ако не ти позволят да стъпиш, трябва да го прескочиш. Като се съберат повечко сектори за прескачане е весело. Не си спомням каква беше санкцията, ако стъпиш на забранено квадратче. Ами да приемем, че е като при Дамата - отстъпваш ред на следващия.

А-а има логика, май така беше да:) Като отстъпиш ред на следващия реално пропускаш възможността да си напишеш буквата - това ти е санкцията
Мерси!

Намъквам се в темичката да чета и въздишам  Като малка бях страшно срамежлива и никога не съм си играла с други деца на такива игри, за което сега разбира се съжалявам. Много от тях ми звучат познато, защото седях встрани и гледах как другите деца играят, та имам някакви бегли спомени, но не ми стискаше да участвам  Само каквото може да се играе от двама играчи играехме със сестра ми - предимно федербал, другото си измисляхме разни наши игри. Чрез теми като тази изживявам детството което искам да бях имала 

Върнахте ме в детските години, за което благодаря! Игрите навън до късно бяха нещо страхотно!
И ми припомнихте позабравени такива така ще мога да разкажа с повече подробности и на моето детенце като порастне как ние сме се забавлявали, когато сме били деца 

Ораторе- бораторе - по спомени: един застава с гръб към другите, друг зад него и казва - ораторе, бораторе .../не си спомням/ какъв да бъде той - и в този момент посочва някой друг, а оратора казва някаква професия или нещо друго например - пожарникар и преминават към следващия. Накрая когато оратора се обръща всички деца си казват какви са били наречени да станат.
Или я бъркам с оракуле- боракуле. 
Измисляхме си какви ли не неща - от принцеси, до космонавти, че и л.на.

И много играехме на Седморката на Блейк, ластик и дама. И докато на дамата си спомням правилата /и сега скачаме с щерката върху гаража, където навремето се събираше тайфата/, нищо не помня от ластика. Как се  скачаше не помня.

На филми, асоциации, подаръци, на шише - вече като по-големи, а като още по-големи - сантасе, 358, канаста. Зимата като се съберем в някоя къща и играехме на държави, градове, села, имена, животни и растения. И сега играем с щерката. На лист А4 разделяме на съотвените колони, един брои азбуката и когато другия каже стоп до която буква е стигнал с нея се попълват колонките - съответно имената на държави, градове ... започващи с тази буква. Който пръв си попълни казва стоп и другия докъдето е стигнал. След това сравняваме и ако другия няма примерно изписана държава се получават 20 точки, ако се повтарят - пишем си по 5 т.,ако не се повтарят, но и двамата имаме си пишем по 10 т. Печели този, който е събрал най-много точки.

Изпуснала съм хубавата темичка преди и сега ще следя

За "Топло и студено" стана ли дума?

Крие се някакъв предмет и този, който го е скрил насочва търсещия с "топло" или "студено" според това, колко близо до предмета е. Може да се включват и вариации като "хладко", "изстива", "много топло" и т.н.
Когато предметът е намерен се вика "горещоооо!!!" и този, който е крил, сега трябва да търси на свой ред

ооо даже съм забравила за пусната от мен тема  топло и студено може и у дома да се играе  мерси за идеята . Много ми е трудно да измислям игри за да забавлявам децата  дано не съм само аз така. МОже да се продължи с игри у дома  за по - малки и по големи. Мъника се забавлява  с конструктора най - често , но задължително трябва да му правя компания и аз да си играя. Обича да си гоним и крием - то къде ли в 2 стаи  ама колкото толкова. Какато много обича да се бие с баща си. Уф срашна побойничка се извъди. ДАйте идеи за сечейни игри. Играли сме на домино , не се сърди човече, имаме си една игра евтин вариант на монополи и много се забавляваме с нея........ Мисля че е много важно родителите да отделят време за да играят с децата но за съжаление ние не успяваме да го правим често.

ние много играехме на криеница, дама, бум(кър), на ластик, едно друго държави,  което пак се рисуваше с тебешир, на капитане, капитане какво ти е морето,  ораторе-бораторе, имаше и нещо с цветовете, развален телефон и много, много, много катерене по плодни и не плодни дръвчета аз дефакто няколко години си живеех по дърветата като маймуна. Федербал също много обичахме.

На цепеница чак в средното май играехме - 8 клас и на разни масльонки и стотинки...

За семейни игри - ние играем с детето на мемо карти също, микадо, пъзели редим заедно, имаме една игра с пъзели и зарче много я обича, а сега за рожденият ден му подариха и морски шах http://www.game.store.bg/p42722/morski-shah-mb-games-nastolna-igra-za-deca.html такъв тип но на симба, тази аз като дете съм я играла но си ги рисувахме на лист и беше по-интересно, обичах да играем  и на генерал - със зарчета, ама малкият още няма търпение, ако не я знаеш, може да ти напиша как, също много играехме и на градове, държави и т.н., т.е. на един лист се разделя на възможно най-много секции и   пишеш на всяка, държава, град, цвят, животно, растение, храна, напитка и т.н. и т.н. каквото ти хрумне, после с броиш азбуката, казват стоп и която ббуква се падне, всеки трябва да напише например по 3-5 и т.н. във всяка колонка думи почващи с тази буква, ако се повтарят се драскат, ест печели този, който се е сетил повече неща, също аз поне много обичах на табла да играя от дете, така че и това може да пробвате.
Имаме и едно магаренце, на което се закачат клечици, но като ги бутне много се нервира. И игра тип змии и стълби му е забавна на моят, за не се сърди човече рядко има нерви, също аресва и разни тип надпревара, кой ще стигне първи с пионката до финала.
иначе игри настолни продават мноого...зависи все пак и от възрастта. Отделно обича заедно да рисуваме и да правим разни неща от пластелин.

http://detstvoto.net/index.php?newsid=1056 ето една игра с карти от нашето детство, много обичах и сантасе, 3,5,8(на която ще съм благодарна ако някой ми припомни правилата) и белот....

http://detstvoto.net/index.php?newsid=1627 тук има добро описание на Кър.ако някой не помни как.

решила съм за моят да купя и черен петър също беше занимавка.

Супер това кър сме го играли като деца но я бях забравила и честно не помня дали така сме я нарилчали играта. МАлко са малки моите деца за държави и градове и изобщо с
 писане и знания   голямата е на 6 год. , но за другите ще е инетерсно надявам се.
Ооооо генерал съм играла беше ми много интересна но не я помня как се играеше то и трябва и таблицата да се знае кое колко точки и т.н. какво точно трябваше дасе хварли със заровете. БЪди така добра моля те да обясниш   предполагам , че на дъщеря ми ще и инетресно. Играли сме на табла няколко пъти но бързо и омръзва.
stelfy много ти благодаря за топло и студено оказа се, че не я знае и много и харесва. Днес играхме даже сега пак ми мрънка да играем  

и моят е на 6г.

за генерала - първите 6 полета са  числата Х3. Т.е. 1Х3, 2Х3,3Х3 и т.н. това са задължителните, т.е. трябва да си хвърлил 3 единици, 3 двойки и т.н., ако не успееш ти се пише минус и колкото не си, т.е. -6, ако хвърлиш само 1 тройка, -3 ако хвърлиш 2 тройки, точка пишехме ако си ги изпълниш, т.е. 3 тройки, съответно с + ако хвърлиш повече. Ако имаш + 50 накрая общо (поне ние така имаш бонус 10 точки май, при минус бо още 10 към минуса, но вероятно и без това може)
втората половина бяха: 1Х2(един чифт), 2Х2 два чифта(напр. 2 петици и 2 четворки = 18), 3+2 три еднакви+ 2 еднакви(например 3 шестици и две петици = 28), 1Х4 - каре-4 еднакви, при тях ясно сборът от  каквото си хвърлил, малка кента - 25 точки трябва да хвърлиш 1,2,3,4,5, голяма кента - 30 точки, трябва да хвърлиш 2,3,4,5,6; шанс - когато няма какво да пишеш, не искаш да пишеш минус и не искаш да драскаш нещо от втората секция - сборът от чикслата на 5-те ти зарчета. И естествено генерал - 5 еднакви. единици 50, двойки 55, тройки 60 и т.н.  през 5 до 6-тиците - 80.

За който не я знае - мъгляви обяснения - играе се с 5 зарчета, всеки има право да ги хвърли 3 пъти, като на всяко хвърляне да остави, които му вършат работа, а другите да хвърля наново.
Почва се задължително пъвро с някое от задължителните, след което вече  може от всяка от двете  секции да си пише човек, както му дойдат зарчетата. Във вторътъ секция, ако не успееш да направиш комбинация или за да се спасиш да не пишеш минус може да задраскаш нещо.... Накрая смяташ по отделно задължителните(ако всички са ти точно изпълнени са 0 точки), и не задължителните и ако задължителните са ти на плюс прибавяш към  резултатът на незадължителните, ако са ти на минус вадиш от не задължителните и получаваш крайният резултат.....
Егати обясненията хвърлих....ще се опитам да онагледя с таблица ако на някой му е неразбрано и интересно все пак.
http://media.snimka.bg/9695/025644755.jpg ето така представлява една изиграна игра. о - съм ги сложила за точка - т.е. точно изпълнено условие, - за задраскано.