детските игри на открито

Ихааа ,супер темичка 
Толкова много сме играли на вънка като малки ,че...чак ме наказваха като трябва да си седя у нас вместо да седя пред блока.Ние играехме на "Стражари и апаши"- разделяхме се на групи ,като едните са стражарите ,а другите апашите.Апашите тръгват да бягат от стражарите ,но докато бягат чертаят по асфалта стрелки ,за да могат по-лесно да ги намират.И така докато се залови някой от апашите и трябваше да се измъкне от него някаква намислена парола...ехххх ,спомени 
Рисували сме дама и сме скачали по цял ден,също така сме скачали и на ластик...
Толкова много игри сме играли,а сегашните деца само пред компа и телевизора седят 

Много играехме на федербал или фунийки. Пръскахме се с вода от шишета от Веро. 

Аз си спомням за "какво ти е угодно" двама си намислят число,а другите трябва да то познает като те казват
 нагоре и надолу след като числото е позното питат човека който го е познал
"какво ти е угодно"двамата измислят две неща и съответно човека избира едно от двете и го върши

ние играехме много на ура,на мижанка,дабий дабий ,и много други

Играехме до припадък на ластик (различните системи), ръбче, стражари и апаши, народна топка, дама, криеница, сляпа баба, кральо-портальо.

Скачане на въже, разбира се  Самостоятелно или като двама въртят, а третият скача. Понякога скачаха и по двама 
Днес видях в градинката 3 момиченца, които се опитваха да "хванат такта" на вторият вид скачане. Обаче само въртяха въжето, а никоя не се втурваше да скача. Прииска ми се да им покажа, но нямаше кой да наглежда моите дъщери.
Въртене на обръч.
Игра "на филми"- изиграваш характерен герой или сцена като пантомима, останалите познават филма. Който го отгатне измисля и представя следващата загадка. По- интересно то компютърна игра при всички случаи!

Ах, онзи ден точно за това си мислех.
Федербал, въже, волейбол, "Седмината на Блейк" - имахме лазери от "Веро" и пръчки  , стражари и апаши, на фунийки, ластик, обръч, даже сега като се замисля чак не се и сещам.
Аз много обичах и да си чета книжки, и все имах "дискусии" с майка ми - караше ме да излизам навън, а много не ми се щеше, предпочитах по-тихите игри. Даже колело се научих да карам в 6 клас  .

Ние играехме на народна, на ръбче, жмичка, естествено се счупвахме от ластик (всичките системи - френската, английската, на пръстчета и т.н.), на фунийки играеха момчетата, на държави, кральо-портальо, спукано гърне.

pls1, това царьо-парцальо мисля, че е кральо портальо в друга разновидност
Играехме го така - 2ма души се хващат за ръце един срещу друг и ги вдигат нагоре, образувайки мост. Под моста минават другите деца, а държащите се пеят: Кральо-портальо, отвори порти, че ще замине краля на война. Отворете, затворете, само един оставете. И после нареждаш - вилички, лъжички, тиганче, капанче (през това ръцете се вдигат и свалят обграждайки един по един всеки който минава). Който се е оказал "заключен" между ръцете на "капанче" го питаш какво избира. (Забравих да кажа, че двамата които правят моста преди това на ухо се разбират кой кой е - примерно "чуднохубава принцеса с рокля на розови волани и дантели" или "обувката на Пепеляшка с панделка" 
Та като хванат някой в капанче го питат коя от тея две чудесии избира и после той се хваща за кръста на съответната страна.
И така докато се свършат децата.
После се теглят с все сили като по средата има една линия и целта ти е да изтеглиш другия отбор през линията

Аз съм научила сина ми на ринги-ринги-рае, обаче като почна да припявам в градинката се чувствам като музеен експонат... както възприемах майка ми, когато ми обясняваше как са играли на ашици и незнам-си-кви камъчета дето са побутвали с незнам-си-кви пръчки. Забава голяма!

Плюс всичко, което сте изброили, няма да забравя умопомрачителната игра на "Бум" - що жертви давахме там....Спомням си също и още една "брутална", ама много любима игра - влизахме в двора на една детска градина и на една от площадките, на която имаше катерушка, "земно кълбо",  пързалка и беседка - тип къщичка с остър покрив, играехме на гоненица, но без да се стъпва по земята.....
Имаше и една също болезненена игра /абе, кво ми става, само за такива се сещам! / - нареждат се в редица два отбора на разстояние и се държат за ръце. По едно дете от отбор се засилва и като таран трябва да пробие живата верига на другите. Ако не пробие, остава във вражеския отбор, ако пробие, взима другарче и си го води в неговия отбор...
Много карахме колела, кънки.....на тумби от по 10-20 деца...

Най-ярките ми спомени от дествтото ми са свързани с игра на ластик /ах, колко добра бях/, криеница и народна топка.
От години не съм виждала деца да играят на ластик или народна топка.
Даже голямата ми племеница, която е на 12 г. не знае що е то игра на ластик.

Помните ли онази игра "Ораторе-бораторе, какъв да бъде той?".

Със сигурност имаше такава тема преди две-три години и имаше много интересни спомени, но не зная как да намеря темата/ даже май две бяха/

На мен една от любимите ми игри / и в старите теми бях писала за нея/ беше  "Просто десет"

"Слънце, месец и луна, аз започвам първата игра.Просто десет"Това се изговаря при тупането с една ръка на топката в стената, за да се определи редът, по който ще играем.Който първи  успее без спиране  и падане на топката да изговори думите започва прв играта.
После следват 10 игри, включващи десет начина на тупане на топката в стената- с две ръце, с една ръка,  с гръб към стената и така.Който направи първи "Просто десет" е победител.Но рядко свършваше играта, защото току някоя баба или леля ни изгони ,защото и тупкаме и хайде, търси нова стена.

В нашия вход живее една баба, когато бях дете тя беше студентка, имаха най-хубавата стена в квартала / все къщи бяха/  и ние все там тупкахме, а  тя ни гонеше, че има изпити.

На дама, на  ластик, на "Да  бие, да бие"...това беше класика.
Ние играехме и на "ЗЛатния Орфей", правехме си музикални конкурси.
А покрай книгата "Следите остават" на П. Вежинов, често търсехме съмнителни  предмети или преследвахме съмнителни хора, как не сме си изяли боя, не зная...


Боже, какво време беше- нито клубчета, нито интерактивни папагали и пак веселба до небето!

Много деца ,много веселба,играехме до прималяване.
 В топлите следобеди се събирахме да правим плаж в градината,или бродирахме карета...
 Пускам,пускам кърпа,шаро ми я дърпа...

Всичко изброено + развален телефон

Да добавя още две любими - Пътни знаци и Кленза.
С пътните знаци обикаляхме цялото село и понякога едва отървахме боя...а с клензата...еха, спомени - за нея трябва стълб, но от тези, циментовите на ел.мрежата и широко пространство. Живеех на кръстопът и стълбът беше до къщата на едно ужасно проклето бабе.
Всеки следобед то спеше, ама ние - деца - можеш ли ни накара - като изперем два пъти с ония ми ти тояги по стълба и гледай какво става - излиза рошава баба ти Пена /Бог да я прости жената де.../ - вика, кълне, чумосва, че сме я събудили и понеже не може да ни хване, че беше и куца на всичкото отгоре - току хвърли бастуна по нас /пък как боли ако те уцели .../
Пък ние за отмъщение и обирахме джанката още зелена .