Към всички майки които имат да връщат пари за майчинство!

Ако не ги пазят - няма как изобщо да докажат нищо, така че си искай копията! Само че 2005 г. майчинството минаваше през работодателя! Ти как точно получаваше майчинство тогава?

През работодателя. Защо питаш мислиш ли че има значение?
Разпореждането което получих е адресирано до мен

Подписвала ли си нещо наскоро при този работодател. За да получиш разпореждане на твое име, работодателя ти трябва да разполага с разписана от теб декларация с новия текст иначе няма как, освен подписа ти да е подправен.

Въпросният работодател, всъщност е фирма , която ме водеше на документи през бременността и майчинството. Не съм ги виждала от 09.2007 година, когато ми дадоха последното майчинство и ми попълниха трудовата книжка. Кога и какво е трябвало да разпиша?
Аз си мислех, че НОИ са ми изпратили на мен разпореждането, защото вече няколко работодателя имат спечелени дела срещу НОИ и са преустановили тази практика. Едното от делата дори е в моя град



гр. Русе, 23.12.2010 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Административен съд - Русе, ІІ - ри състав в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди и десета година, в състав:



СЪДИЯ: СИБИЛА СИМЕОНОВА



при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ............ като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 536 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Месалина” ООД - РУСЕ, против Решение № ПОВН 128/04.11.2010 г., издадено от И.Д. Директор на ТП на НОИ – РУСЕ, с което е отхвърлена жалбата на дружеството и е потвърдено Разпореждане № 379/23.09.2010 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което „Месалина” ООД – Русе се задължава да внесе сумата от 1289,23 лв., представляващи главница и лихва по Ревизионен акт за начет № 14/14.09.2010 г. Оспорващият навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на процесното решение. Счита, че същото не кореспондира с фактическа обстановка и противоречи на константната съдебна практика. Моли съда да отмени изцяло оспорваното решение. Претендира присъждане на съдебните разноски.

Ответната в производството страна – Директорът на ТП на НОИ – Русе оспорва основателността на жалбата, като моли съда да я остави без уважение. Претендира се присъждане на съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индиви­дуален административен акт, съгласно чл.168 АПК, съдът приема за установено следното:

В производство по проверка допустимостта, съдът намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок от лице с правен интерес и атакува акт, изрично посочен в закона – чл.118 КСО във вр. с чл.117 КСО.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На основание чл.110, ал.1 т.1 от Кодекса за социално осигуряване и в изпълнение на Заповед № 310 от 07.09.2010 г. на директора на РУСО гр. Русе /л.16 от преписката/ на осигурителя "Месалина" ООД гр. Русе, с Булстат 117076992 и осигурителен номер 51651 е извършена частична финансова ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване. Ревизията е извършена по повод писмо изх.№2801/24.08.2010г. на РУСО - Велико Търново, вх.№ в РУСО - Русе ПОВН-66-04-3399/30.08.2010г. относно извършена проверка по спазване разпоредбите на чл. 53 от КСО /л.17 от преписката/. В приложения констативен протокол с вх.№ 5/19.07.2010 г. на РУСО-Велико Търново/л.18-19 от преписката/ и заверените към него 2 броя справки за деца до 2-годишна възраст /л.20-21 от преписката/, посещаващи детска ясла гр. Павликени е отразено, че детето М. М. С., родено на ***г. е записано в Детска ясла - гр. Павликени на 27.02.2008г. и е отписано на 28.08.2009г.

Майката на детето Т. И. Т. с ЕГН ********** е работила по трудово правоотношение в "Месалина" ООД, видно от Трудов договор № 501/ 02.11.2005г., сключен на основание чл. 70 във връзка с чл. 67, т. 1 от Кодекса на труда на длъжност "шивачка" при пълно работно време, считано от 02.11.2005г. /л.23 от делото/. По делото са представени болничните листи на Т. Т. за бременност и раждане /л.16-19 от делото/, молба до работодателя от 21.08.2006г. за разрешаване на платен отпуск за отглеждане на малко дете до 2 годишна възраст по чл.164, ал.1 от КТ считано от 05.10.2006г. до 22.06.2008г. /л.14-15 от делото/, Заповед № 3/05.10.2006г. за разрешаване на отпуска на основание чл.164, ал.1 от Кодекса на труда /л.13 от делото/ и Декларация, попълнена от лицето на 21.08.2006г. по чл.46, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, че детето не е настанено в детско заведение, не е дадено за осиновяване и т.н. /л.12 от делото/. Във ведомостта на осигурителя Т. И. Т. фигурира с начислено и изплатено за сметка на ДОО паричино обезщетение по чл. 53 от КСО до 22.06.2008 г. вкл. Трудовото правоотношение на Т. Т. е прекратено със Заповед № 610/26.08.2008г., считано от 13.09.2008г. /л.19 от делото/.

Въз основа на горните факти, административният орган е приел, че за времето от настаняване на детето в Детска ясла - 27.02.2008r. до навършване на 2-годишна възраст /23.06.2008г./ на Т. Т. неправилно е изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете, поради което е издаден Частичен Ревизионен акт за начет № 14/14.09.2010г. /л.10-16 от преписката/ и въз основа на него Разпореждане №379/23.09.2010г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ”СО” – Русе. /л.8 от преписката/.

Подадената жалба вх. №К9Д-70-780-3955/04.10.2010г. от осигурителя /л.6-7 от преписката/ е отхвърлена и с Решение № ПОВН 128/04.11.2010 г., издадено от И.Д. Директор на ТП на НОИ – РУСЕ е потвърдено Разпореждане № 379/23.09.2010 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ “СО” – Русе /л.1-2 от преписката/.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Постановеното решение е съобразено с административно производствените правила. Издадено е от орган с материална и териториална компетентност - И.д. Директор на ТП на НОИ – Русе, в условията на заместване, съгласно Заповед №10/15.01.2007г. на Директора на ТП на НОИ - Русе във вр. със Заповед № 2159/01.11.2010г. на управителя на НОИ /л.4-5 от преписката/. Спазена е разпоредбата на чл. 59 АПК по отношение формата и относно задължителните реквизити за издаването на оспорвания индивидуален административен акт.

Съдът обаче намира, че е налице твърдяното от жалбоподателя противоречие на оспорения акт с материалноправните разпоредби на закона, по следните съображения:

Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание. Имуществената отговорност по посочения текст е гражданска отговорност и произтича от закона, като се реализира по предвидения в КСО ред и се състои във възстановяване на причинени имуществени вреди на фондовете на държавното обществено осигуряване. За ангажирането на същата е необходимо установяването на противоправно поведение на дееца, настъпил вредоносен резултат и пряка причинно-следствена връзка между тях.

Видно от горното, имушествена отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО носят физическите и юридически лица - осигурители, осигурени лица или длъжностни лица на осигурителните органи, т. е. лица, които са страна в осигурителните правоотношения и/или са носители на конкретни задължения по тези отношения. Тяхната отговорност е за поправяне на вредите, възникнали като пряк и непосредствен резултат от допуснати от тях нарушения на задълженията им по осигурителните правоотношения, по които са страна.

В конкретния случай съдът намира, че липсва пряка причинна връзка между щетата, настъпила в бюджета на ДОО и поведението на лицето, чиято отговорност се ангажира – осигурителя.

В решението си административният орган е установил, че осигурителят е изпълнил съвестно и законосъобразно всички свои задължения, визирани от законодателя и посочени в чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Съгласно същите, осигурителят е задължил лицето Т. да попълни изискуемите по тази наредба документи – заявление по чл. 46, ал. 1 и въпросната декларация по ал. 2, от която е видно, че същата е заявила, че детето не е настанено в детско заведение и, че при промяна на тези обстоятелства тя е задължена своевременно да уведоми работодателя си, за да могат да бъдат спрени въпросните плащания. В същата декларация осигуреното лице – Т. е установила, че и е известна отговорността, която носи по чл.313 от НК и че съзнава, че дължи възстановяване на неоснователно изплатените суми заедно със законната лихва.

Нито КСО, нито друг подзаконов нормативен акт, не вменява като задължение и отговорност, нито дава определени права, работодателят, респ. осигурителят да осъществява контрол и надзор по изпълнение във време и дали работникът съвестно е декларирал тези въпросни обстоятелства и дали изпълнява така поетите задължения по нея. След като работодателят е изпълнил съвестно и в съответствие с нормативната уредба и е осъществил превантивен контрол, като е задължил осигурената да попълни въпросната декларация не следва да му се прехвърлят като отговорност и вина задължения, които не са му вменени от законодателя и в последствие да се иска да се понесе отговорност, а именно да възстанови въпросната парична сума. Отговорността за това неправомерно поведение е от страна на това трето лице – Т. И. Т. (бивша работничка). Отговорността е лична и се носи от нея, тъй като от нея зависи какви обстоятелства тя ще декларира и дали ще спазва приетите от нея задължения по декларацията. Дори да се приеме, че все пак работодателят е трябвало да осъществява превантивен контрол, инструментът за това е попълване на декларация по чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за да се презумтира фактът, че детето не е настанено в детско заведение. Това задължение е изпълнено от осигурителя. Декларацията е попълнена, подписана, с което трябва да се счита, че работодателят е изпълнил съвестно задълженията си и е изпълнил условията по чл. 59, ал. 4 от КСО. При липсата на такава декларация за майката не възниква правото на парично обезщетение. В конкретния случай има попълнена такава декларация и трябва да се презумира фактът, че детето не е настанено в детско заведение.

В конкретния случай става въпрос за обстоятелство, настъпило след подаване на декларацията, зависещо от волята на осигуреното лице и нормативно определено като препятстващо упражняването правото на парично обезщетение. След като по собствена воля осигуреното лице не е изпълнило нормативно определените си задължения, от които предоставеното му право е в корелативно обвързана зависимост, същото не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Безспорно е наличието на причинната връзка между поведението на осигуреното лице – майката Т. и възникването на пречката за упражняване на правото на парично обезщетение и неоснователно извършеното плащане. В случая е налице виновно поведение от страна на осигуреното лице, изразяващо се от една страна в съзнателното нарушаване на установените правила досежно полученото обезщетиние, а от друга - в неуведомяването на осигурителя за настъпилата промяна.

Допълнително следва да се посочи, че нормата на чл. 53, ал. 4 КСО е претърпяла изменение с ДВ бр. 68 от 2006 г. в сила от 26.08.2006 г. Изменението е свързано с отпадане на текста “на пълна държавна издръжка”, отнасящ се до настаняване на детето в детско заведение. Неоснователно е твърдението на ответника, че това е от значение за декларираните от майката обстоятелства, респективно може да обоснове отговорност за осигурителя относно изплатеното парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, за времето, в което детето е посещавало детско заведение. Направеното изменение в посочената по-горе норма не е обвързано от законодателя със създаване на задължение за осигурителите да изискат отново декларация за вече декларирани от майката обстоятелства. Това не се налага и с оглед направеното конкретно деклариране в настоящия случай от майката Т.. Съгласно подадената от нея декларация същата се задължава да уведоми работодателя си “при настаняването му (на детето) в детска ясла или друго детско заведение”. Текстът не съдържа уточнение относно вида на издръжката на детското заведение в смисъл, че става въпрос само за пълна държавна издръжка, каквото е изискването на правната норма към датата на подаване на декларацията. Поради това не може да се приеме, че осигурителят е бил длъжен да изиска от лицето да подаде допълнителна декларация, относно настаняването на детето в детско заведение не само на държавна издръжка, а на каквато и да е издръжка.

Следователно, налага се изводът за липса на причинно-следствена връзка между действията на осигурителя – “Месалина” ООД, чиято имуществена отговорност е ангажирана и настъпилата за фонда на ДОО щета - обстоятелство, което изключва приложението на нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. С оглед на горното, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, тъй като не е осъществен фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно наличието на вина на осигурителя и причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.

От така установеното фактическо и правно положение и спазвайки разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, но е издаден в противоречие на материалноправни разпоредби. Оспорваното решение като материално незаконосъобразно, следва да бъде отменено, а жалбата като основателна – уважена.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното от страна на процесуалния представител на оспорващия искане за присъждане на разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК същите следва да бъдат поставени в тежест на ответника. От представите доказателства съдът намира, че направените от оспорващия разноски са в размер, както следва: по Договор за правна защита и съдействие /л.4 от делото/ - 100 лева и по вносна бележка № А-47005/16.11.2010г. – 50 лева държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № ПОВН 128/04.11.2010 г., издадено от И.Д. Директор на ТП на НОИ – РУСЕ, с което е отхвърлена жалбата на “Месалина” ООД – Русе, представлявана от управителя Я. Е. Е. и е потвърдено Разпореждане № 379/23.09.2010 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Русе да заплати на “Месалина” ООД – Русе, представлявана от управителя Я. Е. Е., ЕИК 117076992 сума в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/ - съдебни разноски.

Днес подадох жалба срещу разпореждането на НОИ и молба до НОИ да ми бъде предоставено копие от декларацията, за да видя какво точно съм разписвала преди 6 години
Стискайте ми палци

май сама си пиша в тази тема 
Оказах се в задънена улица. От НОИ ми се обадиха, че въпросната декларация е при работодателя, защото преди 2007 година на тях са превеждали майчинството.
Свързах се с управителя и той ми отговори, че повечето от майките не разписвали такива декларациии да съм отидела другата седмица да потърсели 
Сега се чудя мога ли да платя дължимото пък после да съдя работодателя евентуално 

Интересно,но и аз нямам спомен да съм разписвала каквато и да е декларация?!
А ако не съм разписвала декларация,значи ли,че не съм "обещавала" нищо ?!

CyberGirl,ревизионния акт трябва да е на името на фирмата точно,защото тогава от тях майките получаваха майчинството си.Сигурна ли си,че е на твое име.Да,твоето име трябва да фигурира,но е на името на фирмата.Или поне трябва да е така.Имаше няколко момичета като теб и акта беше на фирмата.Те го платиха,защото все още работят в тази фирма и не искат да си развалят отношенията.Но никак не бяха длъжни.
Не съм сигурна този вид документи колко години са длъжни да ги пазят-3 г или 5 г

Виждала съм молба за отпускане на майчинство,от 2005 година,в която молба изрично бяха посочени и детските ясли,като условие за промяна на обстоятелствата,т.е,че ако детето тръгне на ясла,то тя е задължена да уведоми НОИ,чрез работодателя за това.Друг е въпроса,че има 5 годишна давност и ако са минали 5 години от постъпването на детето в яслата,без НОИ да издадат разпореждане,то нямат право да искат сумата сега,след изтичане на този давностен срок.Проверете си хубаво нещата!!

Не знам за 2005-та, но през 2002-ра в декларацията пишеше, че майчинството се спира / нямаш право на него, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка.

CyberGirl, какво е развитието на твоя въпрос? Вече би трябвало да си получила отговор и на жалбата, тъй като срокът за отговор е 1 м. Аз също подададох жалба, но беше в края на декември.

Ето го развитието на моят казус!

Сисссс,нищо се не вижда.Кажи с две думи-Президента опрости ли ти всичко,лихвите ли или ....

Да,опростени са ми!

Браво! 

А да попитам, не знам дали се сещате за моя случай, но ми запорираха неправомерно майчинството, което се води социално плащане и нямат право да го правят. Мога ли да се оплача някъде? КЗП?