Вече ми писна от несериозността на родителите ми. Брат ми е шести клас и е като някоя жена. Задължително трябва да заспи на телевизор и отворена врата. Преди малко понеже майка ми и баща ми спът в спалнят аз и брат ми бяхме будни и го виждам, че му се спи и му казах отивай си в стаята. Той отиде, светна лампата (няма телевизор за момента в стаята си) и стоя 20 минути на леглото. Накарах го се измие, защото нещо си пипаше краката и му казах да си ляга и да огася лампата. Оставих вратата отворена и след около 5 минути го чух да реве. Казах му да си светне лампата и сега спи на светната лампа. Според мен проблема е много сериозен. Аз като бях малък наще в първи клас ме научиха да не ме е страх от тъмното. Много пъти съм се карал на тази тема с тях, те също са се опитвали да го научат да не го е страх, ама баща ми е найвен и не иска да го набие и следователно му минават номерата на брат ми. Постоянно му огаждат на тая тема. На светнат телевизор и отворена врата. Как може? Шести клас е. Сега завърших 12ти клас. Не искам брат ми да се лигави като някоя жена и да не го е страх от тъмното. Някой от по-оптините родители може ли да ме посъветва какво да направя?
- Публикувана: 17 юли 2010, 03:46 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2010, 14:33 ч.
Брат ми е шести клас и го е страх от тъмното.
Набий го ти.
Аз пък доскоро не можех да спя на светлина - през деня абсурд. Ама не е имало кой да ме набие и мен...
Решението не е в това да го набиеш. Само той може да обясни какво точно изпитва. А повярвай никак не му е леко. Той също би искал да няма тези проблеми. Поговори с него Ако не ти, то твоите родители. Трябва да бъде изслушан много внимателно. Подигравките и заплахите в случая са неуместни и няма да помогнат. Проблема не е малък и не е за подминаване с лека ръка.
Не искам брат ми да се лигави като някоя жена и да не го е страх от тъмното.
така като ни гледаш как мислиш- дали спим на светло 
По-тактично със сравненията, защото ако баща ти е наЙвен и не бие, потребителките тук са достатъчно отворени да ти метнат на теб един виртуален бой
Майтапът на страна, брат ти има проблем и му трябва помощ или поне разбиране, а не да търсиш кой да му хвърли един бой
Говори с него, ако действително искаш да му помогнеш, а ако всичко ти се вижда лигаво, женско и незнам си какво, просто се дръж на страна без да коментираш. Така де, като не помагаш поне не пречи 
Ей, младеж, ти знаеш ли, че този форум е пълен с жени така като ни гледаш как мислиш- дали спим на светло
така като ни гледаш как мислиш- дали спим на светло Затова си е избрал да пусне точно тук пързалката
Затова си е избрал да пусне точно тук пързалката
Завършилите 12 клас няма ли какво друго да правят през лятото?
Някоя книжка ако прочетеш няма да е лошо, вместо да се чудиш каква глупост да напишеш в женски форум.
Много хора ги е страх от тъмното и на доста по-голяма възраст.Трябва да се обърне внимание на това,обачееееееее......ми се струва,че нещо ни пързаля някоооой! Извинявай,ама за 12-то класник ми се струва,че умишлено са направени толкова правописни грешки до сущ като третокласник!
Извинявай,ама за 12-то класник ми се струва,че умишлено са направени толкова правописни грешки до сущ като третокласник! 
Не искам брат ми да се лигави като някоя жена и да не го е страх от тъмното.
Ама тия жени големи лигли, бе. И всичките ги е страх от тъмното
Не можеш и да си представиш какви лигльовци мъже познавам, но не ги е страх от тъмното.
Брат ти има нужда от помощ, а не от обиди. Пробвай да спите заедно, ако пък толкова го е страх.
Страхът от тъмното не винаги е свързан с възрастта. Пример - аз, страх ме е от тъмното и колкото повече време минава, толкова повече ме е страх.
Не съм и лигла. Дъщеря ми, от женски пол, от бебе спи сама на тъмно, сега е на 4 и вечер сама си гаси лампата и затваря вратата. Ако знае колко и "завиждам".
Познай коя от двете обича да се лигави.
Вече ми писна от несериозността на родителите ми. Брат ми е шести клас и е като някоя жена. Задължително трябва да заспи на телевизор и отворена врата. Преди малко понеже майка ми и баща ми спът в спалнят аз и брат ми бяхме будни и го виждам, че му се спи и му казах отивай си в стаята. Той отиде, светна лампата (няма телевизор за момента в стаята си) и стоя 20 минути на леглото. Накарах го се измие, защото нещо си пипаше краката и му казах да си ляга и да огася лампата. Оставих вратата отворена и след около 5 минути го чух да реве. Казах му да си светне лампата и сега спи на светната лампа. Според мен проблема е много сериозен. Аз като бях малък наще в първи клас ме научиха да не ме е страх от тъмното. Много пъти съм се карал на тази тема с тях, те също са се опитвали да го научат да не го е страх, ама баща ми е найвен и не иска да го набие и следователно му минават номерата на брат ми. Постоянно му огаждат на тая тема. На светнат телевизор и отворена врата. Как може? Шести клас е. Сега завърших 12ти клас. Не искам брат ми да се лигави като някоя жена и да не го е страх от тъмното. Някой от по-оптините родители може ли да ме посъветва какво да направя?
Как си взе матурата по БЕЛ, бе младеж?
И ти си за бой с този прЪвУписТ!
Страхът от тъмното не винаги е свързан с възрастта. Пример - аз, страх ме е от тъмното и колкото повече време минава, толкова повече ме е страх.
Когато оставам сама през нощта, (почти) винаги спя на включен телевизор, а съм вече мома за женене
В абсолютно тъмна стая ме обхваща безпокойство и не се чувствам добре 
Не знам дали темата е пързалка, но ако случайно не е, този проблем е толкова сериозен, а реакциите на автора на темата са толкова неадекватни, че настръхвам и не мога да си позволя да не се намеся. Имам син, който И на такава възраст имаше страх от тъмното. Сега вече е по-голям и няма. Тези страхове не са на рационална основа, така че няма никакъв смисъл да му обясняваш защо не трябва да се страхува. Той сам си знае че няма от какво да се страхува, ама това е "на теория". Страхът идва въпреки разумните му аргументи и желанието му да не се страхува. Какво правихме със сина ми - ами осигурявахме му човек който да спи при него. Баба му обикновено, когато я нямаше нея, сестра му трябваше да се лиши от самостоятелната си стая за през нощта, придружавали сме го нощем до тоалетната. И никакво натякване, никакви подигравки, те самите се чувстват много неудобно от това и няма нужда повече да ги наказваме. Имаше разговори с психолог, но нямаха особен ефект. Това състояние постепенно го израстна и сега няма никакъв проблем. Но ако бяхме започнали да го "отучваме" от страха му, нищо чудно да му бяхме докарали трайни поражения върху психиката. Съветът на психолозите е да се действа по този начин с всички страхове на децата, независимо на каква възраст са. И не мисля че страхът от тъмното е нещо много рядко за момче на тази възраст.