Това може да се случи и в най-добрите семейства

  • 8 791
  • 74
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 468
 Преди да продължим, предлагам да дефинираме понятията- добър и лош, отнасящи се за деца и родители.
 Ако говорим за човек добър от всяка гледна точка, идеален, не истински, то той не може възпита  лоши(недобри) деца. Реалността обаче рядко предлага идеални варианти, но може да се доближиш или поне да се стремиш да го направиш. Често се оказва достатъчно за задоволителни резултати. С лошите деца е по- сложно- може би с някакви асоциални прояви? А ако са само нещастни, това родителски провал ли е?

# 46
  • София
  • Мнения: 12 369
  А ако са само нещастни, това родителски провал ли е?
Вероятно да, защото или са приучили децата към нещастни модели или са ги дарили с гена на депресията. Wink Но винаги има неща, за които никой не е отговорен, еле пък виновен.

# 47
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
A какво значи само "нещастни"? Винаги нещастни или всичко им е добре, но "само" са нещастни?
И няма нужда да си идеален за да си добър. Тома й е хубаво на добротата - може тушира много на брой малки грешки /или няколко не толкова малки/, защото носи убеденост на другата страна, че те са били неволни.

Самата употреба на думата "провал" някакси го подготвя. "Успехът" за мен е, здраво, интелигентно и щастливо дете.  Тези неща имат някакви обективни измерители, но е важно субективните за самото дете да са достатъчно високи за да го карат да се чувства добре.

# 48
  • Мнения: 468
... Но винаги има неща, за които никой не е отговорен, еле пък виновен.

 Не съм съгласна. В отношенията деца- родители, последните носят отговорността докато подопечните им пораснат достатъчно за да се приемат от обществото и от самите себе си за самостоятелни. От този момент натам сами насят отговорност за действията си и душевния си мир. Самостоятелността по мое мнение се постига постепенно. Минават година докато детето стане изцяло самостоятелно. Започва се от самостоятелно хранене, обличане и т.н. докато стигне до правото да гласува и да шофира. Ако по време на порастването детето проявява някакви отклонения от желаната посока- вината и отговорността е на родителя, той трябва да го води по "правия" път. Порасналото дете обаче е добре да прости грешките на родителите си(нали и те са продукт на нечие възпитание) и да поеме по пътя си с чисто сърце. Може би само за болестите- телесни или душевни- никой не е отговорен, обикновено.


 
A какво значи само "нещастни"? Винаги нещастни или всичко им е добре, но "само" са нещастни?
И няма нужда да си идеален за да си добър. Тома й е хубаво на добротата - може тушира много на брой малки грешки /или няколко не толкова малки/, защото носи убеденост на другата страна, че те са били неволни.

Самата употреба на думата "провал" някакси го подготвя. "Успехът" за мен е, здраво, интелигентно и щастливо дете.  Тези неща имат някакви обективни измерители, но е важно субективните за самото дете да са достатъчно високи за да го карат да се чувства добре.



 Имах предвид, не всичко да им е наред, а да нямат никакви осъдителни прояви.
 Това е истината- да можем да прощаваме! Не мисля, че е толкова лесно постижимо. Учудващо много хора пазят живи спомени за проявена несправедливост към тях години наред. Те пак си обичат родителите и не са "лоши", но не могат да прощават.

 За мен "Успехът"е само щастливо дете. Интелигентността е хубаво нещо, но е от Бога. Здравето, за съжаление,  и то.

# 49
  • София
  • Мнения: 38 665
В момента чета Лари Уингет "Детето ти е страхотно, ти не ставаш" и мога да ви кажа, че на някои хора тази статия ще им дойде много удобна. На много родители.
Особено американците, които умират да си водят децата по психолози и да ги тъпчат с лекарства, вместо да седнат и да помислят къде грешат.
И да, другите две деца може да са станали добри дори въпреки недоброто възпитание на родителите си. Впрочем в статията дума не се казва защо точно тия деца са добри и какво правят в момента.
Да, родителите може да казват, че възпитават децата си еднакво, но това не е правилно.
Те могат да им предадат едни и същи ценности и уроци, но това трябва да става по различни методи - различни спрямо характера на всяко дете.
Също така останалите две деца може да са станали добри, въпреки "доброто" възпитание! Mr. Green
А при третото просто да са лъснали истинските им грешки!

Лоши деца, ха! Принципът на човешкото поведение е, че човек прави простотии, докъдето му е разрешено. Значи тези родители са разрешили на тоя тийн да си прави простотиите. От самото начало на тези 17 години.

# 50
  • Мнения: 2 175
Како, благодаря за статията!
Малко ми..поолекна.
Аз съм от тези, които имат съмнения в детето си.
Виждам неща, които не ми харесват и умът ми не го побира откъде взима подобен пример. ooooh!
Ходим при психолози, но засега с променлив успех.

# 51
  • Мнения: 156
на мен малко множко ми идва този лозунг, оневиняващ методите на родителите. намирам го за едностранчив и прекалено опростен.

# 52
  • Мнения: 164
Като прочетох темата веднага се сетих за един любим мой автор. Съгласна съм с него.

”Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършени, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?
В по-голяма или по-малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест. Не, за урода уродливото е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища- видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изгежда смешна. За престъпника честността е глупост. Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно.” Джон Стайнбек- На изток от рая

# 53
  • София
  • Мнения: 6 477
Моша, благодаря, че ми припомни този цитат. Съгласна съм напълно с него...още повече, че виждам потвърждение на думите на Стайнбек в някои от съучениците на дъщеря ми...а са едва първи клас! Няма такова понятие - ама те децата били чисти души по дифолт...и при тях както и при големите има цялата палитра на човешките доброти и гадости!

# 54
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Човек живее това, което вярва. За мен нещастните са недобри с по-голяма вероятност от другите. Толкова успяват да бъдат добри.
Едно дете има нужда от много неща. Ако не ги получи това дава траен отпечатък върху личността му. Това да е хранено и завито, но не и хвалено и прегръщано, е едно от тях. А животът е шарен и сложен и е трудно всеки да го получи.

И аз познавам малки "деца" на по 4-5-6-8, които са неразбираемо жестоки. Но често причината се вижда ако погледнеш внимателно. Нямат еталон, нито корекция. А нямат и опит да направят избора сами.

# 55
  • София
  • Мнения: 2 361
И аз съм се замисляла, че не винаги можем да въздействаме върху децата си. те си имат нещо свое дълбоко вкоренено. ние само може да омекотим някои черти, които не ни харесват. И да ги обичаме, подкрепяме такива каквито са.

# 56
  • Мнения: 3 886
лошото е че всяко следващо поколение  е опасноооооо и жестоко

# 57
  • Мнения: 646
Струва ми се, че новото поколение живее в много измислен свят и не оценя никакви добродетели.

# 58
  • Мнения: 156
а може би причината "новото поколение" да ни изглежда винаги по-зло от предишното, се крие в средата, която го посреща? а кой ли изгражда средата...? ТА-ДААААААААААА!!

# 59
  • Мнения: 646
за съжаление трябва де се съглася и с това

Общи условия

Активация на акаунт