Как бихте постъпили в тази ситуация?

Това последното не го разбрах...

Те хубаво излитат, ама като завършат училище, а не в седми-осми клас! Много млади хора след завършването учат или работят в друг град, а някои и в друга държава. Но темата е за 14-годишните.
Между другото, и ние имахме една подобна случка, но беше за кино. Не че е имало някакви проблеми вкъщи, просто казах, че ще заведа детето до киното. Обаче другите се опитали нещо да кажат как вече тях никой не ги водел никъде, а ги били пускали сами и моето отроче колко било изостанало. Е, накрая се оказа, че все пак повече от половината не дойдоха, защото нямало кой да ги доведе, а дойдоха "най-загубените" с майките си. Е, децата отидоха на кино. Това беше много важен урок за детето, че всеки може да си приказва и да се пъне колкото си иска и да се прави на велик, но накрая пак се намесва "големият шеф".
В края на учебната година децата от класа се наговаряли да ходят сами на басейн, но моето категорично отказало.

Аз съм ЗА постепенното привикване на децата към самостоятелен живот. И всеки родител сам и при необходимост преценя как да стане това. Моята дъщеря още в 3 клас по необходимост пътуваше сама с влак 2 пъти седмично Перник-София. Но я съветвах на спирката още да се присламчи към някоя лелка и да я помоли да пътува с нея, като изрично спомене, че майка й я чака на гарата. (Така си и беше). На 2-ия месец се запозна с елитна компания - учителки в музикални паралелки, директор на училище, художник. 2-3 години имаше много положителни емоции. В 4 клас й се наложи сама да пътува и в София - обаждаше ми се, че е пристигнала на гарата и след това- в радиото за солфежа. От 5 клас се преместихме и пътуваше за училище Лозен-София. Ходи на лагери, сега е на екскурзионно в Пирин, после за 2 път тази година ще пътува сама София-Бургас, НО всичко се случва постепенно, при необходимост, с много инструкции от моя страна, с постоянни телефонни контакти, с изпращане и посрещане в крайните точки от пътуването.
Ако до 14 години беше само с нас и не се беше делила, НЕ БИХ я пуснала в толкова дълбоко изведнъж - най-малкото, защото няма да има житейски опит да се справи.
Дори батко й - човек на 19 години, всеки път получва наставления от мен, когато тръгва нанякъде. Няма да забравя как в 9 клас, връщайки се от съсезание, което беше спечелил, скочил от влака в движение и си беше ударил жестоко коляното-2 седмици беше в къщи на антибиотик. (а аз ревях, предстявайки си, че както го е завлекъл влака е можел да попадне под колелетата)
Не можем да ги спрем да растат и стават самостоятелни в това динамично и по-агресивно от нашето време, просто трябва да им помогнем да влязат в самосотятелния си живот.

И аз да бях на твое място Milenna нямаше да я пусна. Едно 14 годишно момиче колкото и да е разумно и инструктирано от твоя страна, няма да може да се справи в ситуация на изнасилване или отвличане от някой пиан или наркоман. Точно този 18 годишен брат пръв ще започне да купонясва и дори няма да му мине през главата, че носи отговорност за "една камара народ".

Относно до телефонна връзка до нея или до някой от компанията- НЕ помага. Защото при лудото купонясване и при този шум никой НЯМА да чуе мобилният си телефон.А пък да не говорим, че може някой дори да остане без телефон след някоя кражба.

Много често срещана ситуация. И моята отдавна е разбрала, да не се връзва на всички приказки на приятелките си.
А и нещата много лесно се разбират понякога дали го пускат детето.
Аз съм правила и друго, когато приятелки на дъщеря ми са се опитвали така да ме убеждават. Не отказвам -просто казвам ок, нека да ми звънне майка ти да знам, че те пуска и говорлнята умира дотам
Вярвам на детето си, но все пак и аз съм била в тая възраст, а днешните пубертети не измислят топлата вода. Даже по мое мнение на тяхната възраст ние бяхме по-изобретателни

Тая вечер, за да не остане с впечатление, че никъде не я пускам, е на гости на селото у тая същата приятелка, дето не я пуснаха. Естествено по-рано проведох разговор и с бащата, и с майката - Всичко е ОК.

Милена, браво за тази вечер.
Постепенно трябва да ги пускаме насам-натам децата, няма начин.
липиум по-горе е описала как постепенно детето се е научило да пътува само.
А ние - винаги ще се притесняваме и ще ги мислим, няма начин, нали са ни деца.
Колкото и да не ни се иска - растат и постепенно се отделят. И ние сме били така с родителите си. Притеснявали са се, мислили са ни. А тогава и мобилни нямаше, телефони не всички имаха.
Дори и толкова таксита като сега нямаше, та да се прибере бързо детето.
Затова учете ги кое, как, подготвяйте ги за живота. Да не побегнат като отвързани на 18 год. и да правят глупости.

Milenna,нека дъщеря ти да прочете това http://www.spiritofburgas.com/static/228/3

Не бих я пуснала! Категорично.
С вас: да, но с 1 тумба дечурлига, абсурд!
Когато бяхме на концерта на Рамщайн, едни зад половинката ми започнаха да се блъскат. Май "пого" наричали това. Имаше групичка до нас от 4-5 човека, която в блъсканицата се разпръсна. Момчето до мен се развика на 1 момче да пази "Денито". Прекрасна постъпка, но момчето до нас беше на 24-25 години, мислиш ли, че дечурлига на нейната възраст ще могат така да се опазят като група?
Аз не мисля!

Аз също не бих го пуснала.

Аз не бих пуснала синът си на подобно пътуване камо ли ако беше момиче. Няма лошо в свободата и приучването към самостоятелност, но всичко с времето си.

Само информативно, на колко години е дъщеря ти?

Сега прави 14, но когато започна да пътува самостоятелно беше 3 - 4 клас и всички ми се дивяха как смея да я пускам сама. (такава беше ситуацията - ние на работа, а тя трябва да ходи на репетиции). То има малка задявка - нея също й беше малко страшно и не се отклоняваше въобще от изработения маршрут. Така свикна постепенно да е самостоятелна. Имали сме разни транспортни ситуации най-вече в 5 клас, когато се преместихме - автобус със спукана гума, лека автобусна катастрофа, неправилен автобус, но се справяше с помощ по телефона.

Поздравления за смелостта и доверието, което ѝ имаш.

За мен това е ужасно! Не бих си пуснала детето така, ако ще да е олимпийска шампионка! Според мен просто сте имали късмет, че нищо лошо не се е случило.