Провокирана съм от възникналия спор със съпруга ми снощи... Не, че не ми помага, помага, ако го накарам или помоля и естествено за неща, които не изискват някакви специални умения, като например да простре прането, да изчисти с прахосмукачка, да изхвърли торбата с боклук...но за съжаление почти никога не се сеща сам да го прави, дума не може да стане да се научи да сготви нещо...Честно да ви кажа понякога ми идва в повече да мисля за дете, за готвене, за чистене, за пране и т.н. Той излиза с аргумента, че никога не ми е отказал да ми помогне в домакинската работа, но не може да разбере че понякога искам той сам да помисли и прецени какво има да се върши вкъщи.
Баща ми е същият, никога не е помагал на майка ми в домакинството, дори не знае къде стоят вилиците сигурно , за сметка на това единствено той изкарва парите в семейството и работата му е свързана с тежък физически труд, което до известна степен го оправдава. Но аз винаги съм си мислела, че като си избирам съпруг, ще гледам да е различен от баща ми, т.е да ми помага с домакинската работа, уви ...не стана така. Като гледам свекър ми и той никога не е измил една чиния. Дали е насадено от родителите по някакъв начин? Понякога имам чувството, че приема желанието ми да се учи да готви / поне някои неща/ за обидно и срамно.
Аз се грижа да детето тъй като съм в майчинство, но след као започна работа не знам как ще се справям със всичко сама...сега имам време, сравнително, но после? Работата ни с него е от едно естество, дори понякога той се прибира вкъщи преди мен... Как да му втълпя, че домакинстването не е срамно за един мъж / предимно готвенето/?
Знам че това не е най-важното, но гледам проятелките си, повечето от които не умеят да готвят, а всичко правят мъжете им...
Извинете за дългия пост, дано не съм досадила...олекна ми като си казах "мъката"