Как ви се отразява влизането тук?

Мъчно ми е за всяка една от нас .Но тук намирам толкова много сродни души.. Понякога не влизам с дни или само чета и нямам сили да пиша ,много силно желая да няма повече родители ,които да се представят тук.

Рядко влизам тук...форума ми лъха на мъка и нахлуват много болезнени спомени. Искам да кажа, че прегръщам всяка една от вас и вярвам във вашите сили, че отново ще станете след падането
Нека почиват в мир малките душички 

много точно казано мила и с мен е така има дни в които само чета и други в които отговарям със сълзи в очите   

Досега не ми се е случвало да чета и да пиша тук и да не се разплача. Но е добре, че мамма и татти са се погрижили за съществуването на това местенце.
Много по-тежко би било да облъчваме с мъката си други теми. Преди мъката на преживелите загуби бяха в Майките, Искам бебе ...
Навсякъде. Аз си имам различна представа за предназначението на повечето от другите раздели - трябва да дават достатъчно информация в помощ на майките (бъдещии и настоящи), да зареждат батериите, да дават кураж и оптимизъм.
А мъката трябва да я изживеем максимално, защото когато господ  даде да гушнем мъничетата си, ще се раздаваме и ще живеем  
за тяхното пълно щастие.

  

Разбира се, че е тежко.
Но никъде другаде по форумите няма местенце, където да знаеш, че ще бъдеш изцяло разбран, където с лекота да си излееш душата.

Въпреки, че когато трябваше да се гласува за създаването на този форум гласувах с "не", влизам тук доста често. И аз самата не знам защо. Много е тъжно и аз плача, когато чета  и се възхищавам на силния дух на момичетата, които пишат тук, защото знам, че им е страшно трудно.   

И на мен ми е тежко като чета, но тук се чувствам разбрана и ми става по-добре. Когато го нямаше този форум не знаех къде да пиша, не можех  да пиша в бъдещите майчета, защото не исках да стресирам никого с моята история. Затова първата тема след аборта си я пуснах в Проблемно забременяване. Дори като лежах в болницата с другите бременни, не исках да говоря с никого, само да не ги плаша, защото почти всичи лежаха за задържане. Хубаво е да знаеш, че има с кого да споделиш и той ще те разбере. Много се радвам, че ви има 

Вие ме зареждате с енергия,затова влизам тук!С това как се борите отново да имате бебчета,въпреки всичкото страдание,което таите в душите си!Възхищавам ви се и си казвам,"Ето виж тези момичета"и аз ще се боря като тях!Желая ви скоро да имате най-красивите бебчета на света!Аз се моля за вас и ви подкрепям в тази благородна цел!

Първия път,когато писах във форума,или тази му част още не е съществувала,или аз не съм успяла да се ориентирам добре,и писах в майките,ако не се лъжа.
Нещастието,което ни се случи,ме накара да потърся някаква информация по въпросите,които ме вълнуваха тогава,така съвсем случайно попаднах на bg-mamma.Малко по-късно разбрах и за тази му част.
Всички мои познати,които имат представа как си прекарвам времето пред компютъра,ме съветват да не влизам тук,да не чета тези неща,защото според тях така се натоварвам допълнително.
Само че,това е част от живота,с която аз се запознах по доста нелеп и неочакван начин,не мисля че ако не влизам тук бих забравила или превъзмогнала болката си по-бързо!Напротив!
Сърцето ми е препълнено с мъка и празнота,душата ми е ограбена дотам,че другите истории като че ли не ми въздействат с цялата си тежест.Признавам.Повече използвам форума за собствените си монолози,по-рядко успявам истински да се развълнувам и от чуждото нещастие.
Според мен,форумът лекува,на мен поне смятам че така ми действа.
Надявам се скоро да мога да изпитвам повече съпричастност.
Благодарна съм ви!

На мен влизането тук и обсъждането на всички теми, за които говорим ми се отразява много добре поради няколко причини:
1. Виждам, че това,което съм преживяла се случва и на други момичета, което ме кара да не се възприемам тезата "защо всичко лошо ми се случва на мен"
2. както и момичетата по-горе са казали - Комуникацията ми с толкова силни жени, ме кара и аз да се зареждам със сила и оптимизъм - особено чудесната тема за успешно завършили бременности след нещастие.
3. Убедена съм, че човек е преодолял проблема си, когато няма никакви задръжки да говори спокойно и адекватно за него. Смятам, че повечето момичета тук правят точно това.
4. Относно сълзите - ами ние сме жени и съвсем нормално е да сме съпричастни към нещаствието на всеки добър човек, а тук са все такива! Това не означава, че сме мазохистки и влизаме тук, за да търсим храна за страданието си.
Това естествено е моят поглед за нещата. Уважавам и живея с вълненията на всяко момиче, с което общувам тук и в Искам бебе.
Изключително много ценя компетентността и силата на модераторката ни Деси, която познавам още от отчетни.

форума е създаден и подкрепен от много хора. Да, знам 4е е трудно, но да влизате и да не влизате, мъката я има, кои дни е по силна кои дни по затихнала. Аз също пла4а със всяка една от Вас, но не ме натоварва, споделената болка е половин болка. Това е моят малък свят в който мога по един или друг на4ин да се докосна до детето, което никога няма да прегърна. Да ви прави ве4атление, 4е когато се напла4ите Ви олеква? При мен е така. Съветвам тези които не могат да издържат на натоварването просто да не влизат, наистина понякога е много трудно. Но си мисля и друго, когато някоя от нас забременее и има много страхове мисля си 4е тук то4но ще намери най голямото разбиране и подкрепа.
Целувам Ви вси4ки макар и виртуално 

Здравейте и от мен    Аз също съм съпричастна и също доста пъти си поплаквам пред монитора, но в крайна сметка трябваше да има местенце и за нас!! Хубава беше идеята да се направи тази част от форума, защото тук разбираме много истини за живота...И аз в началото се чудех къде да задам своите въпроси ,направих го в клуб бъдещи мами, но сега като е минало доста време от първото ми влизане в този сайт се убеждавам , че не е било уместно от моя страна да пиша там за проблемите си, защото може би съм уплашила доста момичета!!! Радвам , че си имаме местенце,където да споделим болката, а дай боже един ден да успеем някакси да я преодолеем!! Целувам ви всички и ви пожелавам много щастливи мигове и здрави и красиви бебета!!!Благодаря ви ,че ви има!!!

Когато влезнах за първи път  бая си поплаках.  Сърцето ми плаче за загубата на всяка от вас. Влизането тук ми се отразява успокоително. Всеки разказ ме кара да се възхищавам от силата, с която преодоляваме нещастията, които са ни сполетели. Това е едно от малкото места, където няма заяждания и злоба!! Благодарна съм, че това място съществува!!

Ами, аз редовно влизам тук, въпреки че досега не съм преживяла подобна загуба...влизам тук не с нагласата, че е забранена територия или място, което да те натовари психически и да всее страх...не, влизам тук с мисълта че няма никой застрахован, че това са нещата от живота, че това е място където сродни души могат да намерят съчувствие и да излеят мъката си...нима и самият живот не е такъв? Естествена човешка нужда е да се споделя и да се търси помощ и утеха...затова, мили майчета, искам просто да знаете че има хора, които наистина искат да поемат част от болката ви- ето затова чета форума ви, защото както се каза вече, споделената болка е половин болка. Целувки на всички и бъдете все така силни

Финети, абсолютно споделям мнението ти. Аз също посещавам отчетния форум, в който се записах първоначално и се радвам на момичетата, с които бременеехме заедно, но избягвам да пиша там, за да не ги плаша. Щом темата съществува и е толкова интензивно посетена, значи има смисъл от нея.
Когато писах историята си, плаках, но имах нужда от това. Историите, които чета, също много ме натоварват и нямам сили и желание да ги чета когато трябва да се стегна и да си върша работата. Но има дъждовни дни...

Прегръщам всички. Нека преборим мъката заедно и да си дадем сили да продължим!

Както бях писала преди време в една друга тема   аз с никого не говоря за моето ангелче,а това страшно ми тежи  Тук обаче намирам  съпричастност.Сякаш  никой не можеш да натовариш ,защото той вече е натоварен със собственото си нещастие .Че повече може ли? А емоциите трябва да се изливат и положителните и отрицателните.Понякога обаче човека до теб възприема нещата по друг начин и страда по друг начин.Тогава с кого да споделиш?

Ами не е най-приятното място на света, но света не е само розов за съжаление. Не бих могла да си споделям притесненията с тази бременност в другите клубове по начина по който мога да ги споделя с вас(а и понякога само влизам във форума и на ум си ги споделям без да пиша), но това си е моето място където знам, че ще бъда разбрана.

Заглавието на форума си казва за какво е - затова, който ще влиза вътре си прави сам преценката дали може или не ...

Влизам тук всеки ден, мъчно ми е за всичко, през което сте минали, моето е много малко, нищожно, затова и не го споделям.
Добре е да има такъв форум, а много се надявам малко по-малко да има повече хубави новини.

Не говори така Ва Не малко си преживяла..но вярвам в твоя щастлив край

Много рядко влизам тук,но вчера вечерта го направих.
Беше темата на Тея за помена.....
Когато обаче прочетох мннието на Марчето...си представих всичко като на картина.....за урничката с праха и за плюшеното мече,за да не е самичко....
И сега ми трепери устничката,и ми се наливат очите.
Обръщам се специално към Марчето-ти ми покърти душицата,дано има Господ и да ти облекчи,макар и малко,мъката.
Искрено ви съчувствам,момичета.... 

Нормално. Четем, пишем понякога и продължаваме напред.

Тук въпреки болката, човек открива, че живота продължава и че след лошото идва хубаво, открива, че все още може да мечтае и че един ден мечтите се сбъдват!
Затова мисля, че това е място, което зарежда с енергия!
Мисля, че дори и тези дето казват, че ги подтишска интуитивно усещат, че натиска е просто за закалка, но освен него има дълбоко разбиране на проблема и прочистване - катарзис, от който се нуждаеш за да продължиш с чиста душа напред!

Аз не влизам често, но мога само да съжалявам, че този форум го нямаше преди 3 години, когато имах болезнена нужда да споделя с някого, който знае какво чувствам. И аз рева като чета, но няма начин, болката ни свързва тук  И въпреки всичко има много постове с толкова много надежда...

ЗА 1 път влизам тук. Много ми стана мъчно, запозната съм единствено с историята на Тея(молих се много за бебчето й Луис-Даниел, и ужасно много страдах, като прочетох, че е починало) . Само мога да предполагам, какво изпитват майките преживели загуба. Моята история е малко по-различна, и съм я преживяла отдавна. Съчувствам ви от цялото си сърце.

Много често влизам тук....чета и си мисля, колко ли сила притежавате мили момичета...Много често си поплаквам, но не спирам да чета, мисля си какво ли е преживяла милата ми майка, когато е изгубила братчето ми само на 2 месеца бебенце....и как на мен цял живот ми е било тежко, че нямам нито брат нито сестра.... Прегръщам ви силно! 

Ами всеки път плача...
Мисля, мисля, и главата не ми го побира - как може Господ да позволи да се случват такива неща...
И единственото обяснение, което намирам, е, че Той взима малките ангелчета при себе си, за да му помагат за нещо много важно... А те отгоре бдят над своите обични, и не позволяват да им се случват лоши неща...
Мили майчици, нямате друг избор, освен да бъдете силни.
Оставите ли се на мъката, тя ще ви залее като безбрежен океан...

Много много боли....всеки път когато вляза тук ми иде да рева и да се скъсам от рев...Боже Господи живота не е изобщо прекрасен .....виждам го!!!!!!! Но въпреки това знам, че трябва да вярваме, че Е. ...той е такъв какъвто го възприемаме в нашите души и сърца. Толкова Ви се възхищавам момичета, толкова се радвам, че не губите надежда и вярвате в утрешния ден....падам на колене пред Вас. Вие сте най-силните хора който познавам, всяка изживяла своята голяма мъка, но въпреки това намерила сили да продължи напред...Вие сте най-достойните МАЙКИ, който някога съм срещала!!!
Искренно вярвам и се моля Бог да изцели мъката на всяка една от Вас като Ви дари с  едно малко същество, за което преди това сте страдали толкова много....себе си не слагам в това число в сравнение с това, което сте изживяли Вие, моята болка е нищо.....ДА именно Вие сте тези, който заслужавате Щастие!!!
Влизам тук всеки път с надежда, че мъката ще забравена ...Влизам тук с надежда, че ще видя един обнадеждаващ постинг, че мъката е почти забравена и в живота Ви се случва нещо прекрасно ....НИКОГА НЯМА ДА СПРА ДА ВЛИЗАМ И ДА СЛЕДЯ КОГА ЩЕ СЕ СЛУЧИ ПРЕКРАСНИЯ МИГ НА ПРОМЯНАТА ВЪВ ВАШИЯ ЖИВОТ, ЗАЩОТО ВИЕ ГО ЗАСЛУЖАВАТЕ И ЗНАМ, ЧЕ РАНО ИЛИ КЪСНО ЩЕ СЕ СЛУЧИ, ЗАЩОТО НАЛИ ЗНАЕТЕ КАКТО В ПРИКАЗКИТЕ ДОБРОТО ВИНАГИ ПОБЕЖДАВА ЗЛОТО.....
АЗ ВЯРВАМ В ДОБРИЯ КРАЙ НА ПРИКАЗКИТЕ, ПРОСТО ОЧАКВАМ ВСЯКА ОТ НАС ДА ЗАВЪРШИ В ТОЗИ ФОРУМ СВОЯТА ПРИКАЗКА. ЕТО ТАКА МИ СЕ ОТРАЗЯВА ВЛИЗАНЕТО ТУК... ВСЕКИ ПЪТ С НАДЕЖДА....
ОБИЧАМ ВИ!!!

Не пиша в този форум, но често ви чета и... винаги рева като магаре. тежък ми е, много мъка има...
Прегръщам ви всички. 

Мъчно ми е...
Чета често...
Аз нямам загуба, затова и не пиша.
Но пък не мога да забременея година и осем месеца и всеки месец страдам за неосъществената си мечта...
Разбира се, загубата и неосъществеността са толкова далече една от друга като емоции, преживявания...
Но напоследък все по-често се замислям дали пък не съм обречена на вечен неуспех...

Аз влизам редовно, от самото създаване
Скоро отсъствах за 2-3 седмици и сега не спирам да чета всичко което сте изписали.
Рева като магаре!
Всеки път....
Но след това винаги се чувствам някак си пречистена, освободена и заредена с нова енергия.
Защото знам че не съм сама

Не пиша във форума, но чета понякога... и плача винаги, когато го направя... Толкова много мъка има.... и толкова много неотговорени "Защо?"... Прегръщам ви от цялото си сърце!

Отразява ми се ужасно влизането точно в този форум. Не мога да проумея защо се случват толкова лоши работи. Не знам как намирате сили мили майки на ангелчета. Вие сте много силни жени и аз ви прегръщам и се надявам никога повече да не се случват подобни неща. Дано скоро в този форум няма нови теми! 

Август и септември - рев и пак рев
Днес за първи път от 2 месеца влизам тук, но съм спокойна, само малко ми е тъжно.