Публикувана: 2 ноем. 2005, 01:56 ч.
Последно мнение: 23 ноем. 2005, 16:37 ч.

Как ви се отразява влизането тук?

3 253
35
1

2 ноем. 2005, 01:56 ч.

Мнения: 2 550

На мен лошо...депресията, с която се опитвам да се справя, отново започва да ме връхлита с пълна сила. В този форум има толкова мъка, че човек трудно може да издържи...Много ми е гадно, че като пълна глупачка съм седнала пред монитора и рева...
Много се възхищавам на силата, която имате и се надявам някога всички ние да сме малко по-спокойни, както и ангелчетата ни bouquet

# 1 2 ноем. 2005, 07:58 ч.

Мнения: 2 849

Мъчно ми е за всяка една от нас .Но тук намирам толкова много сродни души.. Cry

Понякога не влизам с дни или само чета и нямам сили да пиша ,много силно желая да няма повече родители ,които да се представят тук.

# 2 2 ноем. 2005, 08:38 ч.

Стара Загора
Мнения: 7 566

Рядко влизам тук...форума ми лъха на мъка и нахлуват много болезнени спомени. Искам да кажа, че прегръщам всяка една от вас и вярвам във вашите сили, че отново ще станете след падането Hug

Нека почиват в мир малките душички bouquet

# 3 2 ноем. 2005, 09:12 ч.

Мнения: 311

Цитат на: radi-t в ср, 02 ное 2005, 07:58

Мъчно ми е за всяка една от нас .Но тук намирам толкова много сродни души.. Cry

много точно казано мила и с мен е така има дни в които само чета и други в които отговарям със сълзи в очите smile3518

# 4 2 ноем. 2005, 09:23 ч.

Мнения: 7 347

Досега не ми се е случвало да чета и да пиша тук и да не се разплача. Но е добре, че мамма и татти са се погрижили за съществуването на това местенце.
Много по-тежко би било да облъчваме с мъката си други теми. Преди мъката на преживелите загуби бяха в Майките, Искам бебе ...
Навсякъде. Аз си имам различна представа за предназначението на повечето от другите раздели - трябва да дават достатъчно информация в помощ на майките (бъдещии и настоящи), да зареждат батериите, да дават кураж и оптимизъм.
А мъката трябва да я изживеем максимално, защото когато господ даде да гушнем мъничетата си, ще се раздаваме и ще живеем
за тяхното пълно щастие.

# 5 2 ноем. 2005, 09:57 ч.

Бургас
Мнения: 959

Разбира се, че е тежко.
Но никъде другаде по форумите няма местенце, където да знаеш, че ще бъдеш изцяло разбран, където с лекота да си излееш душата.

# 6 2 ноем. 2005, 10:29 ч.

София
Мнения: 1 102

Въпреки, че когато трябваше да се гласува за създаването на този форум гласувах с "не", влизам тук доста често. И аз самата не знам защо. Много е тъжно и аз плача, когато чета и се възхищавам на силния дух на момичетата, които пишат тук, защото знам, че им е страшно трудно. bouquet

# 7 2 ноем. 2005, 10:37 ч.

Бургас
Мнения: 302

И на мен ми е тежко като чета, но тук се чувствам разбрана и ми става по-добре. Когато го нямаше този форум не знаех къде да пиша, не можех да пиша в бъдещите майчета, защото не исках да стресирам никого с моята история. Затова първата тема след аборта си я пуснах в Проблемно забременяване. Дори като лежах в болницата с другите бременни, не исках да говоря с никого, само да не ги плаша, защото почти всичи лежаха за задържане. Хубаво е да знаеш, че има с кого да споделиш и той ще те разбере. Много се радвам, че ви има Hug

# 8 2 ноем. 2005, 10:49 ч.

Мнения: 1 029

Вие ме зареждате с енергия,затова влизам тук!С това как се борите отново да имате бебчета,въпреки всичкото страдание,което таите в душите си!Възхищавам ви се и си казвам,"Ето виж тези момичета"и аз ще се боря като тях!Желая ви скоро да имате най-красивите бебчета на света!Аз се моля за вас и ви подкрепям в тази благородна цел!

# 9 2 ноем. 2005, 11:48 ч.

На един клон
Мнения: 1 065

Първия път,когато писах във форума,или тази му част още не е съществувала,или аз не съм успяла да се ориентирам добре,и писах в майките,ако не се лъжа.
Нещастието,което ни се случи,ме накара да потърся някаква информация по въпросите,които ме вълнуваха тогава,така съвсем случайно попаднах на bg-mamma.Малко по-късно разбрах и за тази му част.
Всички мои познати,които имат представа как си прекарвам времето пред компютъра,ме съветват да не влизам тук,да не чета тези неща,защото според тях така се натоварвам допълнително.
Само че,това е част от живота,с която аз се запознах по доста нелеп и неочакван начин,не мисля че ако не влизам тук бих забравила или превъзмогнала болката си по-бързо!Напротив!
Сърцето ми е препълнено с мъка и празнота,душата ми е ограбена дотам,че другите истории като че ли не ми въздействат с цялата си тежест.Признавам.Повече използвам форума за собствените си монолози,по-рядко успявам истински да се развълнувам и от чуждото нещастие.
Според мен,форумът лекува,на мен поне смятам че така ми действа.
Надявам се скоро да мога да изпитвам повече съпричастност.
Благодарна съм ви!

# 10 2 ноем. 2005, 12:06 ч.

Мнения: 2 123

На мен влизането тук и обсъждането на всички теми, за които говорим ми се отразява много добре поради няколко причини:
1. Виждам, че това,което съм преживяла се случва и на други момичета, което ме кара да не се възприемам тезата "защо всичко лошо ми се случва на мен"
2. както и момичетата по-горе са казали - Комуникацията ми с толкова силни жени, ме кара и аз да се зареждам със сила и оптимизъм - особено чудесната тема за успешно завършили бременности след нещастие.
3. Убедена съм, че човек е преодолял проблема си, когато няма никакви задръжки да говори спокойно и адекватно за него. Смятам, че повечето момичета тук правят точно това.
4. Относно сълзите - ами ние сме жени и съвсем нормално е да сме съпричастни към нещаствието на всеки добър човек, а тук са все такива! Това не означава, че сме мазохистки и влизаме тук, за да търсим храна за страданието си.
Това естествено е моят поглед за нещата. Уважавам и живея с вълненията на всяко момиче, с което общувам тук и в Искам бебе.
Изключително много ценя компетентността и силата на модераторката ни Деси, която познавам още от отчетни.

# 11 2 ноем. 2005, 15:26 ч.

Мнения: 4 212

форума е създаден и подкрепен от много хора. Да, знам 4е е трудно, но да влизате и да не влизате, мъката я има, кои дни е по силна кои дни по затихнала. Аз също пла4а със всяка една от Вас, но не ме натоварва, споделената болка е половин болка. Това е моят малък свят в който мога по един или друг на4ин да се докосна до детето, което никога няма да прегърна. Да ви прави ве4атление, 4е когато се напла4ите Ви олеква? При мен е така. Съветвам тези които не могат да издържат на натоварването просто да не влизат, наистина понякога е много трудно. Но си мисля и друго, когато някоя от нас забременее и има много страхове мисля си 4е тук то4но ще намери най голямото разбиране и подкрепа.
Целувам Ви вси4ки макар и виртуално Heart Eyes

# 12 2 ноем. 2005, 17:40 ч.

Мнения: 318

Здравейте и от мен Hug

Аз също съм съпричастна и също доста пъти си поплаквам пред монитора, но в крайна сметка трябваше да има местенце и за нас!! Хубава беше идеята да се направи тази част от форума, защото тук разбираме много истини за живота...И аз в началото се чудех къде да задам своите въпроси ,направих го в клуб бъдещи мами, но сега като е минало доста време от първото ми влизане в този сайт се убеждавам , че не е било уместно от моя страна да пиша там за проблемите си, защото може би съм уплашила доста момичета!!! Радвам , че си имаме местенце,където да споделим болката, а дай боже един ден да успеем някакси да я преодолеем!! Целувам ви всички и ви пожелавам много щастливи мигове и здрави и красиви бебета!!!Благодаря ви ,че ви има!!! Hug

# 13 2 ноем. 2005, 18:04 ч.

Мнения: 464

Когато влезнах за първи път бая си поплаках. Сърцето ми плаче за загубата на всяка от вас. Влизането тук ми се отразява успокоително. Всеки разказ ме кара да се възхищавам от силата, с която преодоляваме нещастията, които са ни сполетели. Това е едно от малкото места, където няма заяждания и злоба!! Благодарна съм, че това място съществува!! Hug

# 14 2 ноем. 2005, 19:21 ч.

Мнения: 10 118

Ами, аз редовно влизам тук, въпреки че досега не съм преживяла подобна загуба...влизам тук не с нагласата, че е забранена територия или място, което да те натовари психически и да всее страх...не, влизам тук с мисълта че няма никой застрахован, че това са нещата от живота, че това е място където сродни души могат да намерят съчувствие и да излеят мъката си...нима и самият живот не е такъв? Естествена човешка нужда е да се споделя и да се търси помощ и утеха...затова, мили майчета, искам просто да знаете че има хора, които наистина искат да поемат част от болката ви- ето затова чета форума ви, защото както се каза вече, споделената болка е половин болка. Целувки на всички и бъдете все така силни Two Hearts

Препоръчани теми

Забременяване след мъртво раждане

Кремация на мъртвородените бебенца

Загубихме детенцето си ..

Загубих бебето си в 34 г.с.

Причина:

Причина: