Как ви се отразява влизането тук?

Финети, абсолютно споделям мнението ти. Аз също посещавам отчетния форум, в който се записах първоначално и се радвам на момичетата, с които бременеехме заедно, но избягвам да пиша там, за да не ги плаша. Щом темата съществува и е толкова интензивно посетена, значи има смисъл от нея.
Когато писах историята си, плаках, но имах нужда от това. Историите, които чета, също много ме натоварват и нямам сили и желание да ги чета когато трябва да се стегна и да си върша работата. Но има дъждовни дни...

Прегръщам всички. Нека преборим мъката заедно и да си дадем сили да продължим!

Както бях писала преди време в една друга тема   аз с никого не говоря за моето ангелче,а това страшно ми тежи  Тук обаче намирам  съпричастност.Сякаш  никой не можеш да натовариш ,защото той вече е натоварен със собственото си нещастие .Че повече може ли? А емоциите трябва да се изливат и положителните и отрицателните.Понякога обаче човека до теб възприема нещата по друг начин и страда по друг начин.Тогава с кого да споделиш?

Ами не е най-приятното място на света, но света не е само розов за съжаление. Не бих могла да си споделям притесненията с тази бременност в другите клубове по начина по който мога да ги споделя с вас(а и понякога само влизам във форума и на ум си ги споделям без да пиша), но това си е моето място където знам, че ще бъда разбрана.

Заглавието на форума си казва за какво е - затова, който ще влиза вътре си прави сам преценката дали може или не ...

Влизам тук всеки ден, мъчно ми е за всичко, през което сте минали, моето е много малко, нищожно, затова и не го споделям.
Добре е да има такъв форум, а много се надявам малко по-малко да има повече хубави новини.

Не говори така Ва Не малко си преживяла..но вярвам в твоя щастлив край

Много рядко влизам тук,но вчера вечерта го направих.
Беше темата на Тея за помена.....
Когато обаче прочетох мннието на Марчето...си представих всичко като на картина.....за урничката с праха и за плюшеното мече,за да не е самичко....
И сега ми трепери устничката,и ми се наливат очите.
Обръщам се специално към Марчето-ти ми покърти душицата,дано има Господ и да ти облекчи,макар и малко,мъката.
Искрено ви съчувствам,момичета.... 

Нормално. Четем, пишем понякога и продължаваме напред.

Тук въпреки болката, човек открива, че живота продължава и че след лошото идва хубаво, открива, че все още може да мечтае и че един ден мечтите се сбъдват!
Затова мисля, че това е място, което зарежда с енергия!
Мисля, че дори и тези дето казват, че ги подтишска интуитивно усещат, че натиска е просто за закалка, но освен него има дълбоко разбиране на проблема и прочистване - катарзис, от който се нуждаеш за да продължиш с чиста душа напред!

Аз не влизам често, но мога само да съжалявам, че този форум го нямаше преди 3 години, когато имах болезнена нужда да споделя с някого, който знае какво чувствам. И аз рева като чета, но няма начин, болката ни свързва тук  И въпреки всичко има много постове с толкова много надежда...

ЗА 1 път влизам тук. Много ми стана мъчно, запозната съм единствено с историята на Тея(молих се много за бебчето й Луис-Даниел, и ужасно много страдах, като прочетох, че е починало) . Само мога да предполагам, какво изпитват майките преживели загуба. Моята история е малко по-различна, и съм я преживяла отдавна. Съчувствам ви от цялото си сърце.

Много често влизам тук....чета и си мисля, колко ли сила притежавате мили момичета...Много често си поплаквам, но не спирам да чета, мисля си какво ли е преживяла милата ми майка, когато е изгубила братчето ми само на 2 месеца бебенце....и как на мен цял живот ми е било тежко, че нямам нито брат нито сестра.... Прегръщам ви силно! 

Ами всеки път плача...
Мисля, мисля, и главата не ми го побира - как може Господ да позволи да се случват такива неща...
И единственото обяснение, което намирам, е, че Той взима малките ангелчета при себе си, за да му помагат за нещо много важно... А те отгоре бдят над своите обични, и не позволяват да им се случват лоши неща...
Мили майчици, нямате друг избор, освен да бъдете силни.
Оставите ли се на мъката, тя ще ви залее като безбрежен океан...

Много много боли....всеки път когато вляза тук ми иде да рева и да се скъсам от рев...Боже Господи живота не е изобщо прекрасен .....виждам го!!!!!!! Но въпреки това знам, че трябва да вярваме, че Е. ...той е такъв какъвто го възприемаме в нашите души и сърца. Толкова Ви се възхищавам момичета, толкова се радвам, че не губите надежда и вярвате в утрешния ден....падам на колене пред Вас. Вие сте най-силните хора който познавам, всяка изживяла своята голяма мъка, но въпреки това намерила сили да продължи напред...Вие сте най-достойните МАЙКИ, който някога съм срещала!!!
Искренно вярвам и се моля Бог да изцели мъката на всяка една от Вас като Ви дари с  едно малко същество, за което преди това сте страдали толкова много....себе си не слагам в това число в сравнение с това, което сте изживяли Вие, моята болка е нищо.....ДА именно Вие сте тези, който заслужавате Щастие!!!
Влизам тук всеки път с надежда, че мъката ще забравена ...Влизам тук с надежда, че ще видя един обнадеждаващ постинг, че мъката е почти забравена и в живота Ви се случва нещо прекрасно ....НИКОГА НЯМА ДА СПРА ДА ВЛИЗАМ И ДА СЛЕДЯ КОГА ЩЕ СЕ СЛУЧИ ПРЕКРАСНИЯ МИГ НА ПРОМЯНАТА ВЪВ ВАШИЯ ЖИВОТ, ЗАЩОТО ВИЕ ГО ЗАСЛУЖАВАТЕ И ЗНАМ, ЧЕ РАНО ИЛИ КЪСНО ЩЕ СЕ СЛУЧИ, ЗАЩОТО НАЛИ ЗНАЕТЕ КАКТО В ПРИКАЗКИТЕ ДОБРОТО ВИНАГИ ПОБЕЖДАВА ЗЛОТО.....
АЗ ВЯРВАМ В ДОБРИЯ КРАЙ НА ПРИКАЗКИТЕ, ПРОСТО ОЧАКВАМ ВСЯКА ОТ НАС ДА ЗАВЪРШИ В ТОЗИ ФОРУМ СВОЯТА ПРИКАЗКА. ЕТО ТАКА МИ СЕ ОТРАЗЯВА ВЛИЗАНЕТО ТУК... ВСЕКИ ПЪТ С НАДЕЖДА....
ОБИЧАМ ВИ!!!

Не пиша в този форум, но често ви чета и... винаги рева като магаре. тежък ми е, много мъка има...
Прегръщам ви всички.