Здравейте, момичета!
Пиша просто да споделя мъката си ..
Тази години съвсем ни съсипа..
Родих преди месец ,толкова дългоочаквана и мечтаната нашата дъщеря ..
Всичко уж беше наред ...за около 2 часа бяхме щастливи родители ..докато не дойдоха от неонатологията и не ми заявиха ,че детето ни е в шоково състояние и е интубирана . Кръв в белите дробове и не спирала да повръща кръв ..
След около час ми съобщиха ,че детето е уж стабилизира, но ще трябва да я прехвърлят в друга болница ,защото лечението ще е дълго ...но за съжаление въпреки усилията на лекарите в другата болница бебчето ни почина ..
Разбрахме ,че съм бременна 10 дни след тежка катастрофа след 3 години опити и скитане по болници ..и си казахме всяко зло за добро ..случи ни се катастрофата ,но пък се сбъдна най-голямата ни мечта ..
После през цялата бременност имахме все някакви проблеми, но все се успокоявахме, че с бременността и с бебчо всичко е наред ..физически изкарах толкова лека бременност, че хората ми се чудеха ..нито веднъж не съм повърнала, не ми се е гадило ,гърдите не ме боляха до последния ден не се спирах..единствено тежко ме удариха хормоните и така до 36 г.с. бях твърдо решена ,че ще си родя нормално и изведнъж така ме удариха хормоните, че за нормално раждане не можеше да стане и въпрос изпитвах някакъв ужас и така с АГ-то ми насрочихме дата за секцио изцяло по мое желание ..Всичко продължи добре ..докато 3 дни преди секциото брат ми преживя зверска катастрофа слава Богу жив и здрав без абсолютно никакви сериозни последствия ..но стреса за цялото семейство беше огромен докато разберем къде е и какво се случва ..
Минаха 3 дни спокойствие и дойде датата за секциото .. пак казвам всичко наред и операцията и бебчето и си казахме всичко лошо мина ..седим и се гледаме с таткото в реанимацията и даже не знаем какво да си кажем ,просто се гледаме и сияем ..щастливи за 2 часа ..после всичко се превърна в ад ..
Първите около 10 дни бях тотално неадекватна чат пат включвах, но и нямах право да рухвам защото имахме да обикаляме по болници, за да събираме документи, епикризи и тн ..
Но след тези дни си останах вкъщи и с всеки изминал ден ми става все по-трудно и по-трудно ..приятелки имам малко ,виждаме се от време на време но всеки с ангажиментите си ..съседи , близки и познати всички ме гледат като прокажена и ме избягат защото просто хората не знаят какво да ми кажат ..
Но най ми тежи ,че именно заради това трябва да се правя на силна ..държа се и пред моите родители, защото знам колко им е тежко и на тях ..свекърва ми вместо да ни подкрепи тя се обърна срещу нас и не спира да се заяжда с нас ..не живеем заедно ,но постоянно пише някакви глупости на мъжа ми .. а за него ми е толкова жал ,той беше човека ,който трябваше да ми каже ,че детето е починало ..пуснаха го при мен в болницата и за момент не е спрял да се грижи за мен ..
Гледам и пред него да се държа ,за да може той да се изправи ,за да започне да работи докато аз физически мога също да се върна на работа ..държа се за пред хората ,но ми е много тежко, много болно ..колкото време минава аз се чувствам все по-зле и по-зле ..губя желание за всичко, елементарни домакински задължения ги върша машинално..вече 1 месец ме боли операцията ,даже от целия зор се беше и отворила ..уж заздравя ,но не спира да боли ,корема в долната част е изтръпнал .. скоро ще търся АГ ,за да отида на преглед защото нито искам да виждам АГ-то което ме следи и изражда нито да стъпвам в болницата където родих ..
знам ,че има и по-тежки и страшни съдби от нашите ,но ... сега чакаме аутопсията и след това сме решили да кремираме нашето ангелче ,защото погребение просто няма да издържи..
За съжаление знам ,че не сме единствените преживели такава загуба ..Въпроса ми е към вас ..как минахте през този ад ?
Другото което е уж казаха аутопсията излиза до 10/14 дни а вече почти месец и не е готова ? Чакането ме побърква, защото се съмняваме в лекарска грешка и ако се потвърди тогава ще разкажа за тази уж добра болница и големите "специалисти" неонатолози ..
Момичета много хаотично пиша ,но съм сигурна ,че ще ме разберете ..
Просто исках да си излея това ,което ми тежи ...
Пиша просто да споделя мъката си ..
Тази години съвсем ни съсипа..
Родих преди месец ,толкова дългоочаквана и мечтаната нашата дъщеря ..
Всичко уж беше наред ...за около 2 часа бяхме щастливи родители ..докато не дойдоха от неонатологията и не ми заявиха ,че детето ни е в шоково състояние и е интубирана . Кръв в белите дробове и не спирала да повръща кръв ..
След около час ми съобщиха ,че детето е уж стабилизира, но ще трябва да я прехвърлят в друга болница ,защото лечението ще е дълго ...но за съжаление въпреки усилията на лекарите в другата болница бебчето ни почина ..
Разбрахме ,че съм бременна 10 дни след тежка катастрофа след 3 години опити и скитане по болници ..и си казахме всяко зло за добро ..случи ни се катастрофата ,но пък се сбъдна най-голямата ни мечта ..
После през цялата бременност имахме все някакви проблеми, но все се успокоявахме, че с бременността и с бебчо всичко е наред ..физически изкарах толкова лека бременност, че хората ми се чудеха ..нито веднъж не съм повърнала, не ми се е гадило ,гърдите не ме боляха до последния ден не се спирах..единствено тежко ме удариха хормоните и така до 36 г.с. бях твърдо решена ,че ще си родя нормално и изведнъж така ме удариха хормоните, че за нормално раждане не можеше да стане и въпрос изпитвах някакъв ужас и така с АГ-то ми насрочихме дата за секцио изцяло по мое желание ..Всичко продължи добре ..докато 3 дни преди секциото брат ми преживя зверска катастрофа слава Богу жив и здрав без абсолютно никакви сериозни последствия ..но стреса за цялото семейство беше огромен докато разберем къде е и какво се случва ..
Минаха 3 дни спокойствие и дойде датата за секциото .. пак казвам всичко наред и операцията и бебчето и си казахме всичко лошо мина ..седим и се гледаме с таткото в реанимацията и даже не знаем какво да си кажем ,просто се гледаме и сияем ..щастливи за 2 часа ..после всичко се превърна в ад ..
Първите около 10 дни бях тотално неадекватна чат пат включвах, но и нямах право да рухвам защото имахме да обикаляме по болници, за да събираме документи, епикризи и тн ..
Но след тези дни си останах вкъщи и с всеки изминал ден ми става все по-трудно и по-трудно ..приятелки имам малко ,виждаме се от време на време но всеки с ангажиментите си ..съседи , близки и познати всички ме гледат като прокажена и ме избягат защото просто хората не знаят какво да ми кажат ..
Но най ми тежи ,че именно заради това трябва да се правя на силна ..държа се и пред моите родители, защото знам колко им е тежко и на тях ..свекърва ми вместо да ни подкрепи тя се обърна срещу нас и не спира да се заяжда с нас ..не живеем заедно ,но постоянно пише някакви глупости на мъжа ми .. а за него ми е толкова жал ,той беше човека ,който трябваше да ми каже ,че детето е починало ..пуснаха го при мен в болницата и за момент не е спрял да се грижи за мен ..
Гледам и пред него да се държа ,за да може той да се изправи ,за да започне да работи докато аз физически мога също да се върна на работа ..държа се за пред хората ,но ми е много тежко, много болно ..колкото време минава аз се чувствам все по-зле и по-зле ..губя желание за всичко, елементарни домакински задължения ги върша машинално..вече 1 месец ме боли операцията ,даже от целия зор се беше и отворила ..уж заздравя ,но не спира да боли ,корема в долната част е изтръпнал .. скоро ще търся АГ ,за да отида на преглед защото нито искам да виждам АГ-то което ме следи и изражда нито да стъпвам в болницата където родих ..
знам ,че има и по-тежки и страшни съдби от нашите ,но ... сега чакаме аутопсията и след това сме решили да кремираме нашето ангелче ,защото погребение просто няма да издържи..
За съжаление знам ,че не сме единствените преживели такава загуба ..Въпроса ми е към вас ..как минахте през този ад ?
Другото което е уж казаха аутопсията излиза до 10/14 дни а вече почти месец и не е готова ? Чакането ме побърква, защото се съмняваме в лекарска грешка и ако се потвърди тогава ще разкажа за тази уж добра болница и големите "специалисти" неонатолози ..
Момичета много хаотично пиша ,но съм сигурна ,че ще ме разберете ..
Просто исках да си излея това ,което ми тежи ...
