- Публикувана: 26 авг. 2010, 14:27 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2010, 01:11 ч.
Опровдаха/ват ли очакванията ни?
Единственото ми очакване е да подбира добре приятелите си. За това се надявам, че ще успеем с общи усилия, да му покажем ценности и правила на живот.
Моят мъж има професия, която не харесва и работи насила, точно защото неговите родители не са му оставили избор. Ще се постарая това да не се случи на нашето дете.
Като цяло нямам очаквания - животът е пред него и ще му се случат прекрасни неща, които ще му помогнат да стане човек.
Моят мъж има професия, която не харесва и работи насила, точно защото неговите родители не са му оставили избор. Ще се постарая това да не се случи на нашето дете.
Като цяло нямам очаквания - животът е пред него и ще му се случат прекрасни неща, които ще му помогнат да стане човек.
Аз не съм се питала какви ще станат и с какво ще се занимават. Затова за мен доста от нещата са пълна изненада. Като бяха малки гледахме да могат да опитат от колкото се може повече неща, за да се развиват хармонично, сега е горе-долу същата работа. Дори често се шегувам, че днес човек може да харесва и да се занимава с едно, а утре с нещо друго, че никой не е женен за една професия, диплома или фирма, че дори хората като се женят, после могат да се разведат и да се женят наново, а каакво остава за един цял човешки живот! често им казвам, че от опит глава не боли.
Забелязвам, че се влияят от нашите интереси, професии и житейски път и този на най-близките си роднини и до известна степен искат да подражават.
Забелязвам, че се влияят от нашите интереси, професии и житейски път и този на най-близките си роднини и до известна степен искат да подражават.
Като всеки родител и аз имам мечти за детето си, и аз искам да ги реализирам! Давам всичко от себе си за да я насоча от сега към това с което би могла да се занимава...На мен ми се иска да стане лекар или да танцува народни танци и след време да представя творчеството и културата на страната ни, или може би да я насоча към някой спорт който да и даде "здрав дух и здраво тяло", да но аз искам и да учи, да знае, да чете....като се замисля и аз като всеки родутел искам най доброто за детето си, но какво ли ще иска то? Аз например исках да стана ветеринарен лекар, но родителите ми ме спряха, по причини които сега и аз бих изтъкнала ако детето ми реши да постъпи така както аз съм искала, но съм искала и да танцувам, по точно сега искам да съм можела да танцувм, но немога, просто родителите ми не са настоявали...та имам в предвид че децата трябва да бъдат насочвани, да будат подтиквани, да бъдат понякога дори настоичиво карани да посещават даден курс ако след време мислим че ще им е от полза, но не бива да ги караме на сила да се превръщат в това в което ние не сме могли да се превърнем и по този начим да запълваме дупката които самите ние за себе си не сме запълнили...те са си наши деца, но живеят свой живот и имат свои си дупки за запълване, имат свои кули за строене, не е нужно да се занимават с нашите донкихотовски мечти 
Всяка майка,баща, си представя на какво ще научи детето си.Как ще му помогне и какъв ще стане като порасне.Далеч съм от мисълта да ги бутаме на сила да станат такива каквито на нас ни се е искало, 
Според мен няма майка която да не каже"дали ще се изучи ,какъв ще стане, дали ще се занимава с физика или професионално с музика?"Или баща който казва за сина си-"Той е роден футболист" 
примерно
Според мен няма майка която да не каже"дали ще се изучи ,какъв ще стане, дали ще се занимава с физика или професионално с музика?"Или баща който казва за сина си-"Той е роден футболист" примерноОпределено не всяка и пак грешиш. Да става, какъвто му харесва. Отрано налагани очаквания най-много да доведат до слаби резултати. Като си разбере сам талантите и какво го влече - ще ударя едно рамо. Мен са ме мъкнали на уроци по какво ли не - е, нищо от това не станах.
И аз не мисля, че всяка майка задължително си представя житейския път на детето си. Аз съм си мислела разни неща, но преди да забременея. Сега, когато виждам реалното си дете, ми е ясно, че реалността е твърде многопластова и очакванията са излишни.
Наскоро една баба на плошадката ми сподели как си мислела каква ли професия ще избере тригодишната й в момента внучка и аз осъзнах, че никога не съм се замисляла за това.
Наскоро една баба на плошадката ми сподели как си мислела каква ли професия ще избере тригодишната й в момента внучка и аз осъзнах, че никога не съм се замисляла за това.
Мечтаех си за много подвижно, любознателно дете, при това обичливо и закчливо. Е, точно такова ми се падна.
Разбира се, исках като беб да е по-спокоен, но уви... запазвам си надеждите за брат му.
Когато бях бременна с енго исках да стне хирург. Баща му футболитс. Баща му още държе на футболната кариера, а аз на професия, която да му харесва и да го прави щастлив.
Най-много мечтая да намери половинката си в живота.
Разбира се, исках като беб да е по-спокоен, но уви... запазвам си надеждите за брат му.
Когато бях бременна с енго исках да стне хирург. Баща му футболитс. Баща му още държе на футболната кариера, а аз на професия, която да му харесва и да го прави щастлив.
Най-много мечтая да намери половинката си в живота.