Публикувана: 10 септ. 2010, 15:07 ч.
Последно мнение: 18 септ. 2010, 15:32 ч.

Предателствата

5 342
59
1

10 септ. 2010, 15:07 ч.

Мнения: 2 175

Предавали ли са ви?
Бизнес/професионално/ или лично.
Познавате ли това смазващо-и освирепително чувство?
Не питам как се сте се справили с него, а дали се отдавате на омраза, отмъщение или намирате сили да продължите напред..
Променяте ли се след това?
Давате ли шанс на следващия или до живот заклеймявате всичко и всички?

# 1 10 септ. 2010, 15:14 ч.

Мнения: 7

Прощавам.
И след всяко предателство живея сякаш никога не съм била предавана.
Не заклеймявам.Това е глупаво.
Отдавам се на болката си и когато успея прощавам и продължавам с пълна увереност напред.

# 2 10 септ. 2010, 15:17 ч.

Мнения: 2 175

Норел,
имам предвид - не разочарованията от приятелите или младежките такива.
А ако си снякой 10-15 г - създал си го, дал си му всичко, процъфтява благодарение на теб и тн.
Може да са бизнес отношения, може и да са лични

# 3 10 септ. 2010, 15:28 ч.

на майната си
Мнения: 425

Късам и продължавам, а човека е мъртва душа за мен.
Паля се яко - Близнаци Simple Smile

, но както се паля, така и омразата отшумява, а на нейно място идва едно изпепеляващо безразличие.

# 4 10 септ. 2010, 15:31 ч.

Мнения: 71

Да, в личен план. Имаше омраза и голямо желание за отмъщение, в крайна сметка всичко остана само в главата ми. Да промених се - в някои отношения съвсем целенасочено, в други несъзнателно...
В професионален план е имало предателства, но там за мен е по-лесно. Мога да бъда лоша когато се налага, дори ако това бъде отложено във времето.

# 5 10 септ. 2010, 15:35 ч.

Мнения: 7

Цитат на: magarcho в пт, 10 сеп 2010, 15:17

Въпреки всичко,което някой може да ти причини - мисля,че все пак най-доброто,което можем да направим е да простим вътре в себе си.

# 6 10 септ. 2010, 15:36 ч.

Мнения: 2 216

В момента, в който разбера, че съм предадена този човек престава да съществува за мен. Боли ме известно време, но отминава. За съжаление не съм сигурна, че си вземам поука от тези случки

# 7 10 септ. 2010, 15:40 ч.

Мнения: X

Не прощавам.
Отдавам се на омразата и то как...
Мога да бъда ужасно гадна,като ме настъпят.
Този човек престава да съществува.

# 8 10 септ. 2010, 15:43 ч.

Мнения: 7 914

Да. Прощавам и се опитвам да забравя. Peace

# 9 10 септ. 2010, 15:46 ч.

Стара Загора
Мнения: 5 545

Цитат на: краси.мира в пт, 10 сеп 2010, 15:40

Това все едно ,че аз съм го писала. Twisted Evil

# 10 10 септ. 2010, 15:46 ч.

Мнения: 155

Цитат на: 30god в пт, 10 сеп 2010, 15:36

Същата съм-боли ме доста време,после отминава,но не забравям.Често си примомням случката-и си имам едно наум .

# 11 10 септ. 2010, 15:51 ч.

В Космоса
Мнения: 9 879

Случвало ми се е веднъж. Просто скъсах всякакви отношения и до днес е така. Болеше ме естествено, но не съм се отдавала на омраза и кроежи за отмъщение. Само пълен игнор!