Не е естествено, не е добре, не е полезно син да говори за това с майка си. А майка да говори със сина си - съвсем зле.
Нормалните инстинкти на момчето би следвало да го заведат при някой мъж, на когото се доверява - баща, дядо, чичо, съсед - или дори при връстник, майката не е подходящ събеседник / съветник по тези въпроси. Знаеш ли защо? Понеже никога не са те болели топките. Понеже не знаеш кое е нормално и кое - не. Кое трябва да се подмине с усмивка и на кое трябва да се обърне внимание.
Ако не си му осигурила подходящите контакти до този момент - сега е доста късно да търсиш зрял мъж, на който да може да се довери. Единственото, в което съм абсолютно убедена, е, че фиксирането в майката е крайно противопоказно за емоционалното развитие на едно момче, особено пък в тази възраст. Влаченето по лекари няма да помогне. Нито литературното четене вечер в задушевна атмосфера на книжки за полово развитие.
"Върви си удари една чекия" едва ли са най- подходящите думи за твоята уста... от друга страна точно те са, така изказани, правилният съвет за него.
"Момчетата имат нужда от бащи" не е празен израз. И момичетата също, разбира се - в друг смисъл, за други неща, но това е друга тема... не знам какво се е случило с баща му след развода, дали просто е... ами, порядъчно безотговорен човек, но ако имаш възможност - направи така, щото да засилиш мъжкото присъствие в живота на сина си. Дали с някое твое гадже / любовник (но сериозен човек, не... "тъпкач"), дали с баща ти, дали твой или на баща му брат, мъж на сестри, приятел... някой, на който да може да се опре.
Трудничко ще ти е да наваксаш за 11 пропуснати години, но... по- добре късно, отколкото никога.