Подивявам и ми идва да крещя и да си стегна куфарите.

catnadeen .... направо ми иде да ревна...особенно за жени , които са били удряни и пак са си в мъжете....  имам позната дето си я ступват и тя после казва, че тя си била виновна.... много го била изнервяла 

Ми и аз моя мъж сега много го изнервям понякога - то аз не се търпя, той как ме утрайва незнам...  Ама да си ПОСЕГНЕМ, да се НАРИЧАМЕ В ИМЕНА  - няма такъв филм при нас.... като сме много ядосани един на друг - един от нас излиза да се поразходи или се преразпределяме по стаите. Докато намерим сили да стане и да се извини за поведението си. И така и синовете си учим да се държат - човек избухва - понякога казва неща които не иска да каже - но те никога не трябва да засягат и унижават!

Едно време беше, когато моя "прекрасен" мъж номер едно и посягаше и обиждаше и хойкаше .... и все се самоубеждавах, колко ни обича и как ще се промени, че едва ли не аз съм си воновна......добре, че акъла ми дойде още преди да родя....   
Ако го бях търпяла още дали щях да имам шанс да имам нормално семейство един ден и синовете ми да растът с баща с който и аз и те се гордеят?

Ne znam, az na nai-dobrata si priatelka, s koiato sme postoianno zaedno i znaem vsichko edna za druga, ne bih mogla da kaja : "Napuskai go"... ta kamo li na chovek ot net-a... Ohh ne znam... pak povtariam che ne se zaiajdam.. prosto si predstavi, che tia go napusne, nadahana ot kuraja koito i se vdahva tuk, che vsichko shte e OK i che shte se spravi super i sama... koeto moje i da e taka...

.. no predstavi si, che ne e, che tia sajaliava che e postapila pribarzano... dori i da ne go postne tuk...

m/u drugoto az ne ia karam da ostava... vaobshte ne karam nikogo da pravi nishto... prosto iskah da i vdahna kuraj...
zabeliazala sam, che kogato chovek poluchava podkrepa, a ne direktni saveti "napusni go".. "ostani"... vzima mnogo po-pravilni reshenia...

Pojelavam shtastie na vsichki tuk!

сори за оффа - ми при мен пък точно това беше невъзможно, щото като се преразпределя той ходи по дупето ми и дудне, като изляза ще счупи телефона от звънене Върни се, та върни се, ще умра без теб... Та нерви, нерви, не мож избяга и накрая обиди и други гадории... И един /забележете/ път излязох и си ИЗКЛЮЧИХ ТЕЛЕФОНА за да не ме доизнерви... и на него това му беше преломния момент. Пак се извинявам за оффа, хубаво е това дето си го написала Деси, ама трябва и двете страни да имат зрелостта да го направят.
За подкрепата си права, и за даването на директни съвети също.
Бъди сигурна, че тя няма да го напусне, защото НИЕ тук така сме я посъветвали. Тя винаги, ама винаги ще бъде единствения човек който решава. Ние й казваме нашия опит, който евентуално може да й помогне. А на човек от нета е много по-лесно да даваш съвети, защото виждаш ситуацията отстрани, а на приятелка вече ти самия си достатъчно вътре, за да пропускаш някой моменти. Така мисля аз. Отстрани нещата кристализират.

deska по принцип си права.
Но womanitka е стар познайник във форума и мисля, че знае, че ние си казваме мнението, но тя е тази дето взима решенията и ще си носи последиците от тях. Ако беше новобранец тук във форума - не бих си позволила крайности и изказване не такова крайни мнения.
Но наистина се "знаем" отдавна и мисля, че тя не е от тия дето ще се поведат по нашето мнение.
И аз ти желая всичко най-добро и ако съм била остра - не е било персонално, а поради страха, че повечето малтретирани жени са склонни да чакат подобрение, да мислят, че това е за последно и повече няма, че той ще се поправи, че да му дадат още един шанс.... НАпълно грешни мисли!
А и самата тя казва, че е решила /дано да е така/ и иска съвет как да се справи във ситуацията.

womanitka - чака доста, направи нещо за вас със детето, а ако той наистина държи на вас - ще намери начин да ви върне! няма ккаво да губиш ако се махнеш - можеш само да спечелиш

 

НИКОЙ, НИКОГО КЪМ НИщО НЕ МОЖЕ ДА ТЛАСНЕ, освен ако човека сам не си реши! Тя пише, щото има нужда да сподели, а и горещо се надявам, че някой неща си ги знае, но не иска сама себе си да чуе.

Абе пиша  и се ядосвам! Как ще я удари щото го попитала за втори път колко е часа???? и да не би да прибърза, че тя вече е закъсняла!!! Знаете ли колко жени на алкохолици съм чувала да казват" ама той иначе е добър!!!"- че кое му е доброто бе, той 25ч. в денонощието е пиян, кога е това време дето е добър та и на уоманитка мъжът е така- може и да е имало зрънце, което да си е заслужавало но това е било отдавна!!! и докато се е надявала да се промени, не е забелязала, че тои отдавна се  е променил, но не в желаната посока.
Най-тъжното, на което от години ставам свидетел е, как жените в Бг малтретирани физически или психически, намират всевъзможни оправдания, за да не вземат решения.  Може да е ужасно трудно и на моменти да е дори невъзможно, но взимането на решение в такъв момент е хиляди пъти за предпочитане, пред това да се оставиш някой да те мачка!!!и което е още по страшно един  ден да мачка и детето ти!!!  
И не мисля, че това са съвети давани с "лека ръка"- напротив, мисля, че всяка от нас прекрасно знае, колко е трудно да останеш на себе си, когато си вътре в ситуацията. Мисля,че това което й даваме е обективност, поне се надявам да е така:))

Мерси много на всички. Ситуацията е следната НАИСТИНА ми заключи компютъра та затова пиша сега докъто спат с малкия.
Вече загубих надежда че ще се оправи .Удрянето не е от сега .. започна на 2-та година рядко но се случва.
1-я път в Пловдив скарахме се защото неисках да слагам дебела блуза под кожуха си и получих шамар.
2-я път защото за да бъда с него стоях на работа /работехме в една фирма на смени / кажи речи 48 часа и той беше усилил компютъра а на мен ми се спеше и след като три пъти повторих да го изключи звука и не го направи го рестартирах от копчето и получих шамар.
3-я път беше докъто бях бременна защото не съм знаела кога да млъкна
4-я път даже не помня за какво беше
и сега е 5-я. Днес се прибира и все едно нищо не се е случило а аз нямам финанси за да го напусна.
За обичане обичам го но не това което е сега а онова което видях на първата ни среща във Варна. И все се надявах да се появи отново .
Самаряни ще питам но детенце трябва да се храни и да ходи за да го дам или на гледачка или на ясла... Немога да му сменя личния лекар а сме изостанали с ваксините .. Ще откарам до пролетта така после живот и здраве ще почна работа.
Защо казвам да забравите родителите .На майка ми и писах снощи дали може да ме приюти с малкия и макар да е онлайн по кю-то още не ми отговаря.
Баща ми е безработен и разчита изцяло на майка си / баба ми / да  свързва двата края. Дето се казва те немогат сами да се гледат а какво остава на мен да помогнат.

Съжалявам да видя точно този отговор мила... звучи не особено обнадеждаващо.... за причините да ти посяга- ПРОСТО ОСТАВАМ БЕЗМЪЛВНА... ЗА ТВОИТЕ ПРИЧИНИ ДА СЕ САМОЗАЛЪГВАШ СЪщО!!! И аз видях нещо преди три години- беше истинско, страхотно и се него дойде дъщеря ми, но вече го няма. Опитвам се с всички сили сама да си помогна и да спра да му се връзвам на приказките за обич, за предстояща промяна някъде в необозримото бъдеще и да не допусна това да ме измъчва повече. С цялото си сърце исках нещата да се получат, но виждам, че не става и мисля, че не бива да се оставя да минат още три години докато го разбера. Затова прекрасно те разбирам, но знам с абсолютна сигурност, че няма какво да правиш повече там
 Ако човек иска- намира начин, ако не- си намира причини!.
Свито ми е сърцето като си представя, че ще живееш и занапред там и все ми се иска да измслиш нещо. Самаряните ми се струват изход защо поне не поговориш с тях????

Миличка, защо не пробваш нещо наистина. Изчакаи с маика ти, попитай я още веднъж и ако не ти отговори и кажи, че ще отидеш при Самаряните. Ако това не я трогне, наистина може би каузата е загубена. А тя защо реагира така? Може би смята, че щом ти си си го избрала този мъж, трябва да го търпиш. Дори и да не излезе нищо с нея, отиди при Самаряните. Този мъж ако му пука ще намери начин да е с теб. Ако не няма защо да губиш време при него ... в надежди. Самата ти знаеш, но не си признаваш сигурно и на себе си, че таиничко се надяваш до пролетта той да поулегне. Както казваме - нещата да се оправят. Но това може да стане /ако така гледаш на нещата/ и като сте разделени. Има начин той да ти покаже, че му пука. Примерно може да те подпомага финансово. Ако и това не желае да направи, значи няма нищо в него. И няма какво да губиш. Наистина и аз мисля като Jaly, отиди при Самаряните, ще изкараш няколко месеца там, после ще намериш работа и малко по малко ще си стъпиш на краката. Искам да седнеш и сериозно да си помислиш заслужава ли си да го тъприш. Ами ако пак го ядосаш с нещо. Той сега храни егото си с мислълта, че си изцяло зависима от него и се тупа вътрешно по гърдите - ето, видите ли, успях да я подчиня тая непокорна жена. Гадно звучи, но той това си мисли. Не го позволяваи!   

Не си права ама в нищо дето пишеш :
1. не обричаш на болести, а мисля и на мизерия детето си
2. НЯМА да се промени ако ще е на 130 да стане
3. ВЕЧЕ те е пречупил - нямаш капчица реална преценка - само мечти, и напразни надежди
4. НЕ всичко си струва в името на детето, и в името на ДЕТЕТО - БЯГАЙ докато не направиш сина си да стане като баща си /както твоя нехранимайковец дето посяга на жени/. Ей утре ще дойде момента СИНА ти да те млати по примера на баща си!
5. НЯМА предишен мъж - има една лъжа в която си повярвала, а ти нямаш сили да си признаеш, че си сбъркала, че всичко е било напразно и че е екрайно време да поемеш по своя път

п.п. спомняш ли си НЕйка? спомняш ли си как се чудеше дори и ти - и я обвиняваше в нерешителност, мнителност и придирчивост - че не се хвърли към приютите или там дето я пращаха.... виж, че не е лесно да вземеш детето и да тръгнеш - а тя беше и бременна при това
НО тя направи правилния избор - надявам се, че ти няма да се подлагаш на мъжа ти за пари - по добре се примоли на майка ти!
Избора е труден, а ти май просто си караш по нанадолнището - ама ако се пребиеш ще сте двама с детето! ТАка, че премисли!

Съжалявам за това, което прочетох. И още повече съжалявам, че го научавам по такъв начин. Колко сме забити в собствените си проблеми и нямаме нито уши, нито очи за болката на другите...Онзи ден като се видяхме, ти ми спомена, че ви е заключен нет-а, мен нещо ме жегна, ама нали не обичам недискретните подпитвания и..ето.
Забрави да го промениш-казвам ти го от личен опит. Още повече щом посяга. Това е избиване на комплекси, мила моя, съчетано с безсилието му да се справи с живота и с новите отговорности. Започвай да мислиш за това какво ще правиш с живота си...без него. Не ти го натрапвам, нямам намерение да ти натрапвам и моята история, само ще ти кажа, че съм минала през ада на една такава връзка и благодаря на Бога, че ми даде сили да си тръгна/при мен разстоянието беше 1000 км и друга държава/. И ето, намерих щастието отново с човек, който ме обича и е истински загрижен за мен. Проблеми навсякъде има, но никога не съм удряна и никога не бих го позволила.
Всички, които те познават съм сигурна, че ще искат да ти помогнат-кой с каквото може. Най-важните крачки обаче ще трябва да ги направиш самата ти-за доброто на себе си и на прекрасното си детенце. Можеш да разчиташ и на мен, ако и с каквото мога, ще ти помогна.

Направо не знам какво да напиша... не знам изобщо защо пиша. Исках да ти кажа, че съжалявам за това, което ти се случва и съм напълно съгласна с Августа за това, че си живеем със собствените проблеми и тези на другите много често ги пропущаме.

Ще ми се да ти кажа "Напусни го", но знам че нямаш нужда да го чуваш повече. Всичко е в твои ръце - мисли, преценяй и действай.
Ако имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш

Амчи при Шивача...къде другаде
Иначе и аз се придържам към моите съфорумки-съгражданки

Мерси милички ... catnadden повчрвай ми расъждавам трезво. Нямаш идея колко е трудно да си намериш работа в Стара Загора а още повече в Карнобат. Да Нейка я обвинявах но за друго... Не ми се навлиза пак в оная тема. Знам че ще кажете че други са се справили знам че и аз мога но не и на тоя етап. Надеждата винаги умира последна. Винаги съм вярвала че във всеки има капка добро трудно ми е да се обърна шпротив вижданията си. Да обичам го иначе нямаше да съм с него  8 години .И да в него все още живее оня мъж виждам го но прекалено рядко т.е. не достатъчно често.
За шамарите не ме боли толкова удара колкото от унижението . Просто немога да се справя сама сега знам си силите и когато не съм на работа съм половин човек. Трябва да почна да търся ама такава която няма да има извънредно работно време да плащат добре защото ще съм на квартира и да намеря бавачка за малкия. И всичко това посред зима.
На Старо Загорки се извинявам че го разбирате така ама все не исках да ви занимавам а и срещите са за да разпуснем малко. Ще се оправя споделих защото ми тежеше много и като съм така пиша. Живяла съм в разделено семейство и си признавам че много ми се искаше аз да дам на детето си нещо разлкично и по - добро да има родители които се обичат и да се радва на всички празници.
Няма да ви занимавам повече просто немога да си тръгна не и сега и може би само си търся оправдания и ме е страх много .Защото съм си тръгва хиляди пъти през годините .... намираше ме и се оправяхме.
Хвана ме че се зарибявам с друг по интернет че се видяхме с него и тогава не избухна не ме удари тогава плака ... Това преди 3-4 години.
малкия се разплака .. после ще довърша. Едва ли обаче ще ме разберете нещата при всички са така различни.