Няколко въпроса

И аз ти благодаря!
Успех! 

1. Нямам никаква представа.
2. Изпитват ги в час, правят тестове. Аз също препитвам.
3. Моите деца са малки /дъщеря ми е в четвърти клас/ и затова отговорът ми е - ДА.
4. Всякак се учи - някои неща наизуст, други - с анализ. Зависи от предмета.
5. Има и е редно да има.
6. Засега нямам наблюдения.
7. Има. Но нямам толкова свободно време, за да ги опиша.

1. Как протича учебния процес ( опишете ми няколко  различни предмета. Какво се прави в часовете) - Протича много различно Дори да преподавам едно и също (в 11 клас например) поднасям материала по различен начин В единия клас хлапетата са ... много "дисциплинирани" (как я ненавиждам тази думичка ) и там "нещата" при преподаването са "средностатистически" , а това ме "убива". В другия клас ... там са дискусии, споделени случки, вицове ... и според мен т.нар. "урок" върви по-добре Много зависи от класа като цяло. Ако ти позволят можеш да направиш чудеса
2. Как става проверката дали са усвоени дадени знания. - Понякога дори много неусетно за самите ученици Когато виждаш "израстване" (дори само в начина на изразяване т.е. използват се правилно понятията в дискусия); когато "изискват" от теб допълнително информация; когато поставят точни въпроси (а това означава, че са запознати, за да питат нещо "на място") ... и разбира се чрез тестове и решаване на казуси
3. Всички ученици ли при старание могат да изкарат 6? Или са нужни и други фактори ( възможности, повече напътствия и т.н.) - Ами това също е доста относително ... Има ученици, които се стараят мноооого, но ... все нещо не се получава ... - тогава поощрявам старанието - все пак не всеки може всичко Има обаче ученици, които ... как да ти кажа ... много интелигентни същества, със страхотен поглед към света, с невероятно логическо мислене ..... е, понякога няма такъв мързел като техния Много ме "ядосват", защото не желаят да се развиват ...
4. Наблюдава ли се наизустяване на материал с цел добра оценка при изпитване или знанията се натрупват по практически начин и са дълготрайни? - При някой ученици се наблюдава наизустяване ..., но това не е моята лична цел Преподавам Психология, Етика, Философия и както и при другите науки си има минимум понятиен апарат, за да можеш все пак да не говориш "глупости" Аз се стремя да превърна часовете в дискусия, за да могат да си кажат болката, притесненията, радостите и да има практическа полза от "сухата материя"
5. Има ли дистанция учител - ученик ( примери?) - Странно, но в училище я има дистанцията Когато завършат обаче ... все още се виждам и чувам с ученици ... сега като съм по майчинство и май зачестиха тел. обаждания и мейлите (от ученици, които все още не са завършили)
6. Кой и защо взима частни уроци? - Ами поводите са различни ... При завършващите 12-ти клас уроците се налагат от ... "автономността" на университетите. Има ДОИ (Държавни образователни изисквания), по които се ръководят училищата в България, но ... не могат да се задължат университетите да се съобразяват само с тях т.е. след като има изпити за прием в университетите, те са тези, които поставят критериите си, а често тези критерии са по-високи от това, което се изучава по ЗП (Задължителна подготовка) по предметите и изискванията за минимум знания по ДОИ (все пак при демографския срив и университетите промениха критериите си - понижиха ги Мен, ако се пита трябва да се влиза без изпит, а "цедката" да е по време на следването - да влизат пр. 50 човека, но да завършат 10 качествени ). Друг много важен фактор е, че знанието се "гради". Когато си в 9-ти, 10-ти клас и още ти е интересно да "избягаш" от час, или да си с приятели ... тогава имаш много пропуски, които не осъзнаваш. В 12 клас вече трябва да ги попълниш, ако искаш да успееш с кандидатстването - и ето още една причина за частните уроци
7. Има ли неща ( какви), които могат да се променят за по-добро в образованието на децата? - Олеееееееее много са Но две неща са много важни според мен: 1/ вместо да се увеличават - да се намали броя на учениците в клас --> така ще има физическо време за по-добър контакт учител-ученик и ще се засили индивидуалния подход (все пак всеки е различен; има различни нужди, притеснения и радости) и 2/ да се преразгледат ДОИ-тата.

На първите два въпроса не мога да добавя нищо към написаното от la vida loca и не ми остава друго освен да се присъединя
3.  Всички ученици ли при старание могат да изкарат 6? Или са нужни и други фактори ( възможности, повече напътствия и т.н.) - Не, не е достатъчно само старанието, нужен е потенциал.
4. Наблюдава ли се наизустяване на материал с цел добра оценка при изпитване или знанията се натрупват по практически начин и са дълготрайни? - За БЕЛ става все по-трудно да се зубри. Грамотността не се зубри, а се упражнява За някоя шестица тук-там по литература става, но никой учител вече не е склонен да пише 6 за годината на ученик, който не може да си напише дори името правилно
5. Има ли дистанция учител - ученик ( примери?) Има я в училище, по-скоро е дистанция между възрастен и дете, иначе по-свободно споделят, отколкото преди 20 години да речем...
6. Кой и защо взима частни уроци? - в най-масовия случай учениците в 7-ми клас, които искат да влязат в така наречените елитни гимназии, защото подготовката им в училище не е ориентирана към този тип изпит, а разликите между първия и последния никак не са големи. Грешка в преценката може да е фатална, шансът е само веднъж. Масово е и в 12-ти за матурите и кандидат-студентските изпити, но в задължителната матура по БЕЛ има интересна подробност. На уроци ходят почти само най-добрите. Те го правят, защото обикновено атакуват чужди елитни университети, които им поставят високи изисквания при офертите. Често се иска директно пълно 6 на матурите, или изискването към дипломата налага на матурата да се гони максимума, а кой може да бъде сигурен, че сам ще успее да докара до 6? Кандидат-студентските изпити в няколко специалности в Бг, желани от повечето кандидати, също налагат допълнителна подготовка.
7. Има ли неща ( какви), които могат да се променят за по-добро в образованието на децата?- Ужасно много неща могат да се променят,но няма нищо по-важно от личната мотивация на ученика. Някои постигат страшно много въпреки системата, други няма да успеят на никое място.
П.П. написаното е от гледна точка на обучението по БЕЛ

Много благодаря за отговорите.       

Малко доуточнение:

Въпрос 1: Имам предвид: теорията как се поднася ( предимно разказване от страна на учител или откриване / достигане до информация чрез индивидуална работа ( или в група) на учениците. Практика в часовете или предимно факти, които трябва да се научат.

Въпрос 2: Освен тестове какви са други начините ( писане, работа по проект. Има ли изпитване пред черната дъска?)

Kalinka
Това са много специфични въпроси Проучване ли правиш?

Много е различно в различните възрастови групи. Много е различно, когато става въпрос за "нови знания", "затвърждаване на знания", "упражняване на знания". Много е различно по различните учебни предмети (зависи от спецификата им). Много е различно от гледна точка на конкретния преподавател (все пак и ние сме хора, а и работим с личности ). Много е различно от гледна точка на мотивацията и интереса на децата ... всичко е ... много различно

И все пак ...
1/ Част от теорията като лекция; друга (когато позволява) - като презентация. Случвало ми се е да гледаме филм на History Channel и от там да тръгнат въпросите и да се поднесе новия материал. Да направят изследване и след това да се обсъжда въвеждайки нови знания за съучениците им. Случвало ми се е и да искат да прочетат написано от тях есе по вълнуваща ги тема ... и от там да тръгнат пак в дискусия, където отново да се въведат нови знания. И много други ...

2/

Аз поне не се сещам някои от моите колеги да практикува този метод на изпитване 
Иначе: решаване на казуси; аргументация на лична позиция; различни изследвания (и по какъв начин са поднесени на съучениците им); есета; тестови задачи (и тук е доста относително с отворен и затворен отговор); изготвяне на проекти (особено за 12 клас - там влиза и конкретика на документалното изготвяне на проект (напр., ако искаш да кандидатстваш за финансиране), а не само представяне на "готов продукт") ... И много други ...

la vida loca ,
Не, не правя изследване. Колежка съм, но не работя в България и затова ми е много интересно всичко, което пишеш ( а и ако други се включат, ще съм им много благодарна).
Опитвам се да открия прилики и разлики ( от професионална гледна точка).
Много бих искала да присъствам на урок на колега в България, но нашите ваканции са много по-кратки и не знам дали някога ще стане.   

1. Как протича учебния процес ( опишете ми няколко  различни предмета. Какво се прави в часовете)

В повечето случаи протича така-учителя преподава урока си,децата пишат.
В другите случаи учителя изпитва децата.
2. Как става проверката дали са усвоени дадени знания.
Писмено и устно.
3. Всички ученици ли при старание могат да изкарат 6? Или са нужни и други фактори ( възможности, повече напътствия и т.н.)

Всяко дете може да изкара 6ца,ако полага повече старание да си научи материята.
4. Наблюдава ли се наизустяване на материал с цел добра оценка при изпитване или знанията се натрупват по практически начин и са дълготрайни?
Май повече с наизустяване.
5. Има ли дистанция учител - ученик ( примери?)
Естествено,че има.
6. Кой и защо взима частни уроци?
Който има нужда
7. Има ли неща ( какви), които могат да се променят за по-добро в образованието на децата?
Помощ от родител,и най-важното-доброто отношение на учителите.

Kalinka, много ми се иска да отговоря на въпросите ти, но сякаш са повече към учители. Аз като родител (на две деца) досега не съм влизала в час, а и наистина както вече la vida loca писа е доста специфично. Например, от пети клас нагоре имах затруднения да разбера дали оценките на сина ми са от устно или писмено изпитване, защото в белжника се появяваха с около месец закъснение (тоест в края на март изведнъж вписани някакви оценки за февруари!). Питах сина ми на какво е изпитван - не знае, правили ли са тест та от него да са - отговорът "ами, правихме, ама не ни е върнат", добре де как госпожата слага оценки - ами, задава въпроси и посочва някой, така няколко часа поред и после хоп бележка в дневника. И това беше истината, защото като заподозрях шикалкавене, питах и други родители - същата работа. Освен това - нито една забележка, че не си носи редовно бележника! На родителска среща не посмях да поискам бележките в бележника да се явяват веднага след изпитването или теста, защото не желая моята "претенция" да се отрази в отношението към детето ми. Другото ми дете е в трети клас - там оценките също са с неясен за мен произход, защото понякога има оценки в тетрадките, които не се вписват в бележника, пък там се появяват оценки, които не мога да разбера от какво са и... така  

За наизустяването - ако видиш какви стихотворения имат да наизустяват, шапката ти ще падне! За другите предмети - не съм установила, но не ме и интересува другите деца как учат, защото част от усилията ми да науча децата си да учат сами беше да се научат, че трябва да разбират това, което учат, а ако не го разбират - да ме питат и да питат, докато го разберат.

Децата ми досега не са ходили на частни уроци - та по този въпрос мога само да теоретизирам...

Кали, ако ти е интересно погледни това (и архивите - колегите правят страхотни неща и много си помагат; можеш да погледнеш и в другите секции ):
http://www.bglog.net/nachobrazovanie/

Както и това (малко е позамряло качването на материали; доколкото съм запозната в библиотеката трябва да има над 200 помагала ..., ама няма ):
http://www.euclick.bg/bg/hotpotatoes.html

На мен ми е интересно да чета мненията както на родителите, така и на колегите.
Образованието не е само учител- ученик, но и родителите ( понякога ми се иска родителите на моите ученици да имат по-активна роля, но уви...)

Какво имаш предвид под "устно"? Като едно време при нас или под друга форма?

Тук няма бележници ( сигурно и в България ще стане така някой ден). Има електронна система и родителите могат чрез Интернет да видят бележките. Опитваме се да ги вкарваме веднага, но понякога 

А за "отношението": дори и не си го помислям като вариант. Бих си имала големи проблеми, ако започна да си го "изкарвам"на учениците.

la vida loca,
Много ти благодаря за линковете. Непременно ще ги погледна.   

Устно като при нас май вече няма. Мен през 9-те години в училище от 4-и до 12-и клас са ме изпитвали така: в началото на часа учителката задава общ въпрос по част от урока, посочва име на ученик (за съжаление често беше да не се чуе името, а само номерът, с който ученикът е вписан в дневника), ученикът започва да обяснява надълго и нашироко (колкото може), като изчерпи темата, учителката му задава допълнителни въпроси от три-четири предходни урока и след това му пише оценка. Така в началото на часа учителката изпитваше два-трима ученици, като който не си е научил урока, имаше шанс поне отново да го чуе. Препитването по въпроси от предишни уроци пък затвърждаваше най-важните неща и това като се повтори няколко часа поред, няма как да не остане в съзнанието. Чувала съм за изпитване на дъската, не си спомням да съм имала учител, който да ни изпитва така - винаги е било от място, но станал, не седнал.

Устното изпитване при сина досега все е било така: учителката задава въпрос, който предполага отговор с едно-две изречения, посочва кой да отговори, после задава следващ въпрос, на който отговаря някой друг. Изпитването прилича на тест с отворен отговор, като тестът се "потълва" от различни ученици. Как един учител си съставя мнение даден ученик дали знае или не - ми е много трудно да преценя. В резултат от подобно изпитване много родители се тревожат, че децата не умеят да разказват - децата знаят отговорите на въпросите и ги дават в най-лаконичната форма, понякога в изречения без глагол.

Белмекенска,
Много ти благодаря за написаното.   
Аз съм по-голяма от теб и съм хванала от изпитването пред черната дъска. Или решаване на задача по математика върху черната дъска...

Начина за изпитване при сина ти ми е малко трудно да си го представя, защото наистина е доста трудно да разбереш дали някой знае или не само по 2-3 отговора. 
 

Ще напиша нещо и аз като родител.Засега съм стигнала да осми клас /пети клас го "повтарям" с малката/.Всички неща, от които се интересуваш явно зависят от преподавателя.До четвърти клас  от време на време им даваха да пишат доклади по някаква тема - по исткория или по география.Беше им много интересно, така затвърждаваха знания, но беше мнооого рядко.На въпрос на родителска среща към новата госпожа на малката ми дъщеря защо не им дава проекти като предишната/защото се смениха между трети и четвърти клас/, тя отвърна, че е в час за да си каже урока, а те в къщи как ще го учат си е тяхна работа.Не влизало в нейните задължения!!!
По биология, физика и химия в пети, шести и седми клас поради "лошотията" на децата НИКОГА не са правени опити или демонстрации - било много добре описано в учебника, иначе щели да изпочупят инвентара на лабораторията!Дано само в нашето у-ще да е било така.малката сега съм я преместила на друго място.Общо взето уроците се наи4зустяват, защото никой не изпитва децата да разказват и да дискутират темите, а учебниците са написани отгоре-отгоре и не можеш да го разбереш и да искаш.В тестовете отговорите са дадени и голяма част от децата просто играят на лотария при попълването им.Явно всичко зависи от преподавателя.Надявам
се по-голямата част от тях да си гледат съвестно работата!