Публикувана: 5 окт. 2010, 13:07 ч.
Последно мнение: 6 окт. 2010, 13:33 ч.

До кога трябва да помагат родителите?

4 192
41
1

# 30 6 окт. 2010, 00:24 ч.

Мнения: 7

Според мен отговорът не съдържа думата ,,ТРЯБВА,,.
Помага се при добро желание.При липса на такова - не.
Щом пускаш темата значи ти тежи,щом ти тежи-спри.
Предпочитам да не ми помагат отколкото да ми помагат и да мрънкат.
Когато помагам-помагам,защото истински искам да помогна,без да се замислям как е редно и дали е редно.

# 31 6 окт. 2010, 03:30 ч.

Мнения: 65

@Norel
"Трябва" - защото се чувстват длъжни да го правят цял живот. Първо децата, после внуците...Това си е нашенското, типичния ни манталитет.
Искаш ли да ти дам пример? Преди половин година се прибрах, за да прекарам малко време с родителите. И баща ми, милият, който взема заплата от дъжд на вятър и живеят с тази на майка ми, се притесняваше как щял ми осигури джобни! Трябвало да ми даде някакви пари...Доплака ми се, честно.
Значи, минала съм 30те, омъжена, с работа и прилична заплата - пояснявам, за да не се заблуди някой, че съм беден студент Simple Smile

Аз му казах, че ако ми позволи, по-скоро аз бих помогнала на тях, защото наистина имат нужда.
Та мислите ли, че нямаше да ме дондуркат мен, мъж и внуче, ако им се бяхме натресли? Би им било много трудно, но щяха...

Авторката, ти си преценяваш сама. Може да пробваш да привикаш дъщерята на разговор на четири очи и да разбереш за какво точно иде реч или поне да съпоставиш версиите. Лошото е, че ако вие спрете да помагате, цялата тежест ще отиде върху неговите родители, на които очевидно и сега е трудно. Освен, ако не се наговорите със сватовете и не им поставите ултиматум Grinning

Ама аз и на зетя ти се чудя - семейство има, не му ли е малко неудобно, че не е способен да се грижи за него?

# 32 6 окт. 2010, 08:18 ч.

Мнения: 1 288

Хм, интересна тема, особено в контекста на моя горчив опит с нетолкова ласкавите конотации на иначе предполагащата безусловно задължение думичка "трябва".
Лаби, типично за нашия манталитет е и склонността на родителите да налагат своя мироглед на децата си затова как трябва да живеят живота си, да се бъркат невъзмутимо в житейските им решения и екзистенциални избори, засягащи единствено и само живота на децата им.
Това рано или късно води до едно емоционално осакатяване и нездравословна психологическа зависимост, което превръща детето в индивид, неспособен да взима самостоятелни решения и да поема отговорност за последствията им.
Така че-много родители да не реват по форумите, а да се обърнат назад и да видят какво "наследство" са оставили зад себе си и в какво са превърнали децата си, какъв модел на поведение са сформирали в съзнанието им.

Последна редакция: ср, 06 окт 2010, 08:56 от zila1

# 33 6 окт. 2010, 08:54 ч.

Мнения: 884

Ако става въпрос за материална или финансова помощ-на нас много ни помагат и свекърите, и родителите ми. А и ние не отказваме Embarassed

. Пример-рещихме да правим ремонт на стаята на баткото, имахме заделени пари, но в процеса на ремонт и двете родителски семейства изявиха желание да дадат някакви пари. Съгласихме се-щом имат желание.С парите , които ни останаха, ще направим нещо друго. Та винаги са ни давали, ама и ние и двамата работим от 16 годишни, на тях им е ясно, че и без помощ се справяме , но го правят , защото могат да си позволят това удоволствие, от сърце.
Не бих помагала на децата си, ако не виждам желание у тях сами да си помогнат, дори ако става дума за образование.

# 34 6 окт. 2010, 09:06 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Не трябва. Когато имат желание и възможност - помагат. Но не мога да искам от двама пенсионери (е, баща ми още не е, но е почти такъв) да ми дават пари непременно. Когато сме били много на зор, са помагали, ние на тях - също.
Но има една порода хора като един мой близък, мой набор, женен от n години и с дете. Откакто се е оженил, с цялото си семейство се трупнаха на гърба на родителите му - и те двама пенсионери. Не плаща нито ток, нито вода, нито газ, нито телефон, нито храна. Цялата пенсия на двамата му родители отива по техните разходи. Е не знам аз от какво тесто съм, но за мен е недопустимо здрав прав мъж и здрава права жена, и двамата работещи, да не дават и лев за битовите разходи, които в по-голямата си част са направени от тях. И това вече 6-7 години. Стигна се дотам, майка му да ходи да си търси работа, защото не й стигат парите. Направо е отвратително. Как не ги пожалиха тези хора, как не казаха "Ето толкова и толкова пари за това и това". И после ми се водят семейство. Да, бе, да.

# 35 6 окт. 2010, 09:11 ч.

София
Мнения: 62 595

Зила, принципно нещата са така, както си ги написала, но какво общо има това с конкретния случай? С какво старите се месят в живота на младите, щом като младите живеят под покрива на старите и на много сериозна част от материалната и нематериалната издръжка. Защото, няма какво да се лъжем, дори това свекървата да може веднъж седмично да гледа детето е сериозна помощ. Ако ги бяха изритали в труден момент, тогава пък щяха да са лоши родители, които пак се месят, ама с непомагането! Според мен ключът от палатката е в това, че възрастните се месят на младите точно толкова, колкото младите позволят. Все пак, говорим за възрастни хора, а не за деца! В случая, а и в много други случаи, свекървата е искала да направи максималното като помощ, обаче снахата е прекалила. Обаче, далеч ще стигне това момиче, да знаете! Не е някоя будала, дето да гърби на цялото семейство и да се прави на горда като отказва или не се възползва от възможностите някой друг да поеме товара! Може да не звучи добре, ама накрая така излиза - дават ли ти - вземай! От друга страна, не може снахата само да е лошата, нали мъжът й им е син! Той къде блее, по-точно, къде блеят родителите му, че го изключват него от картинката? Да му кажат "така и така, сине, хващайте си пътя, оправяйте се, защото ние вече не можем"! Ама не, те искат него да си го дундуркат, пък снахата виновна!

# 36 6 окт. 2010, 09:22 ч.

Мнения: 1 288

Андариел, родителите му са виновни, така са го възпитали, сега ще си берат плодовете и ще понасят неприемливо отношение от страна на снахата.
Говорим за причинно-следствени връзки, не за дете, пръкнало се от нищото.

# 37 6 окт. 2010, 10:01 ч.

У дома... някъде
Мнения: 2 373

Цитат на: mama otilia в вт, 05 окт 2010, 17:11

Трябва а се помага винаги,когато имат нужда от помощ независимо на колко са години. Всеки родител,който обича децата си, им помага през целия си живот по един или друг начин. Докато родителите са здрави и могат,те помагат на деца и внуци. bouquet

Аз подкрепям това мнение.Моите разбирания са,че когато младото семейство има нужда от финансова или помощ за гледане на внучето,не бива да им се отказва.Така както и ако младите имат възможност в даден момент биха помагали на родителите си и без да са вече пенсионери. Peace

Според мен това са нормалните отношения между родители и деца,като разбира се не се прекалява и злоупотребява с помоща,независимо каква е тя. Peace

Но,не мога да приема факта как някои казват че помоща е до 18 или 20 години,или еди кой си курс...Това не е задължение до определена възраст,а когато човек ИМА нужда- да му се помогне,та нали затова са родителите и децата и изобщо семейството!!!