Как да постъпя?

  • 2 005
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 790
Става въпрос за едно съседско момиче на 14-15 години. Майка й ми беше приятелка, но почина миналата година. Детето го познавам от както се е родила. Бащата е възрастен, над 60 години е, познаваме се добре, но не сме близки.
От известно време гледам момичето по цяла нощ навън, мотае се с разни 30-40 годишни съседи, не дотам благочестиви, да не кажа друга дума. Засичала съм я и пияна.
Нямаше да пусна тема, ако не беше снощната случка. Към 1 часа през нощта, чух страшен трясък. Събудих мъжа ми и станахме да видим какво става. Оказа се, че девойката е разбила прозореца на терасата над стълбището, излязла навън да си говори по телефона. Терасата е от тези, над входа, висока и без никакъв парапет. Опита се да се скрие, като ни видя, клекна надолу под прозореца. Уплаших се, че може да е и пияна и ще падне. Отделно не смятам, че момиче на 15 години в 1 часа през нощта е редно да обикаля улиците и чуждите входове. Помолих я да слезе от там - напсува ме и избяга, като не пусна телефона от ухото си.
Та въпросът ми е следния: имам ли въобще право да се намесвам по някакъв начин. Редно ли е да ида да говоря с баща й и какво ще направи той? Чудя се, дали той знае за нощните й разходки или тя излиза, след като той заспи? Съвестта ме гризе, че не е правилно това дете да обикаля така, а в същото време се питам дали имам право да се бъркам?
Приемам всякакви съвети.

# 1
  • София
  • Мнения: 12 140
Говори с момичето, говори и с баща, но много деликатно избягвай обвиненията, оценките и тн. Многократно се извини, че въобще се бъркаш, уточни, че е възможно грешно да си интерпретирала онова, което си видяла и прочее. Ти по- добре знаеш какви хора са и дали едни такива разговори няма да имат негативен ефект. Ако таткото е недиалогичен, депресиран и не мислиш, че ще вземе адекватни мерки, по- добре се опитай да се сближиш с детето и да му помогнеш. Ако и двамата не са готови за разговори, за съжаление, няма какво да се направи.

# 2
  • Мнения: 54
Говори с момичето, говори и с баща, но много деликатно избягвай обвиненията, оценките и тн. Многократно се извини, че въобще се бъркаш, уточни, че е възможно грешно да си интерпретирала онова, което си видяла и прочее. Ти по- добре знаеш какви хора са и дали едни такива разговори няма да имат негативен ефект. Ако таткото е недиалогичен, депресиран и не мислиш, че ще вземе адекватни мерки, по- добре се опитай да се сближиш с детето и да му помогнеш. Ако и двамата не са готови за разговори, за съжаление, няма какво да се направи.
За съжаление така е в милата ни татковина...
Според мен проблема си е направо за Социална служба,Закрила на детето или др.подходяща организация.

# 3
  • Мнения: 1 488
Казваш, че с майката сте били приятелки.
Пробвай да разговаряш и с двамата,  най-вече с бащата. Успех!

# 4
  • София
  • Мнения: 4 253
Освен това, което те е посъветвала Бояна, опитай да разговаряш с някой друг близък роднина на детето, на когото не му е безразлично какво се случва с него. Контакт с училищния или друг психолог е също удачен вариант, мисля! Все пак детето, освен че е в трудна възраст, е преживяло огромна загуба и е лесно податливо на лошо влияние.
Успех!

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 8 221

И аз съм съгласна с мнението на Бояна. Внимателно и деликатно ако можеш се намеси. И все пак  ти ги познаваш и може би най- точно ще прецениш начина по който можеш да се опиташ да помогнеш. Дано успееш да измъкнеш това дете от тинята, в която затъва. Успех и от мен!

# 6
  • Мнения: 5 790
Значи ще ида да говоря с бащата много внимателно.
Притеснява ме, че няма да успея да се сближа с нея. Тя вчера ме напсува и побягна, при положение, че ме познава много добре. Явно има проблем момичето, може би по този начин изживява шока от загубата.
Други близки няма. Имаше баба, която също почина преди няколко години. Само тя и баща й са. Бащата е изключително свестен и възпитан човек, затова подозирам, че не знае какво става. Не е от тези, на които не им пука.
Дано се оправят нещата, че ми е супер мъчно за това дете. А още по-тъжно ми става, когато се сетя майката как й трепереше и какви амбиции и планове имаше.

# 7
  • Мнения: 945
Говори първо с момичето, това, че те е напсувала да не притеснява Peace На тази възраст настроенията се менят бързо. Опитай да се сприятелиш с нея - може би с теб ще сподели повече отколкото с баща си.
Трудно е да действаш в такава ситуация. Но ако става по-зле - ще трябва да уведомиш и таткото.
Незнам какво друго да ти кажа, дано да е временно и да успее да оцелее момичето, а не да затъне.

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Опитай се да се сближиш с момичето. Нека да те почувства като приятел, чак тогава евентуално може да ти сподели какво и тежи. а щом бащата е свестен човек може и той да помогне.

# 9
  • Мнения: 8 999
Ако говориш първо с бащата, автоматично се превръщаш във враг и предател в очите на момичето. Опитай първо да говориш с нея.

# 10
  • Мнения: 2 134
Говори и с двамата.Бащата според мен не знае за нощните и забежки.
Всеки изживява различно действителността,важното е да изплува.
Възрастта е опасна !

# 11
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Ако изобщо ще провеждаш някакъв разговор- най-напред с момичето. В момента те е напсувала, защото си се появила не където трябва и не когато трябва според нея. Било е моментен изблик. Не мисля, че ако се опиташ да говориш с нея ще се държи нагло. Опитай, а след това заедно с нея проведете разговор и с бащата. Трудни ми изглеждат нещата, но знае ли човек...

# 12
  • Мнения: 577
Не мога да си представя, че бащата не забелязва, че детето му излиза по нощите. Ако са били инцидентни излизания 1-2 пъти да не разбере, ама ако е почти всяка вечер, не вярвам да не знае.
Разговор първо с нея, но трябва и с бащата да поговориш, но не да и каже "Алекс1" - ми каза, че скиташ по нощите и си пияна, а той самия да я наблюдава и да прецени ситуацията притеснителна ли е.

# 13
  • Мнения: 156
А тази девойка има ли приятелки, които познаваш?
По-лесно е да сподели проблемите си с хора на нейната възраст. Ако има близка приятелка и ти я познаваш, пробвай да я включиш в разговора с момичето.
(Моята приятелка загуби майка си, когато бяхме в началото на 7 клас и винаги, когато имаше нужда от подкрепа идваше в къщи - за духовна подкрепа от мен и манджички от майка ми. Дори 15 години по-късно, когато роди първото си дете бях готова да стегна куфарите и да замина при нея да заместя майка й като баба - с опит в отглеждането на деца.)
Но, ако нямате голяма възрастова разлика се пробвай да й бъдеш душеприказчик - отдалеч, со кротце и со благо, без да намесваш бащата - на мен ми намирисва на бунт срещу него (казвам го по личните си спомени).

# 14
  • Мнения: 160
Първо трябва да поговориш с момичето.И да не е разговор от типа "Така не се прави".Първо някакви общи неща - днес малко, утре малко.Започни да я каниш на гости, да се интересуваш от нейните проблеми и в началото само я изслушвай.Много е вероятно бащата да е потънал в скръб и просто да не включва, че има задължението да отгледа това дете.Намери й някаква занимавка, нещо да ти помага на теб например.Щом си била близка с майка й ще се завърти покрай теб сигурно.Дано не е късно!

Общи условия

Активация на акаунт