Аз не съм ви писала от месеци и можеби повечето от вас са ме забравили за което се извинявам, но чак сега успях да се осъзная къде се намирам. Първо да кажа най-важното , че Алексчето е добре само на кърма сме все още не съм го захранмала, НО нали знаете че много хубаво не е на хубаво. След кто родих и си кръстих детето на баща му моите родители се отрекоха от мен чрез държавен вестник(ние с моя мъж живеем в тяхната къща , ообзаведохме си втория етаж а те със сестра ми са на първия и до тогава всичко беше ок даже повече от добре- разбирателства любов както във всяко нормално семейство). Буквално ни изгониха на улицата с новородено дете и два заемма който теглихме за да се обзаведем защото етажа който са ни били дали не е бил даденост и аз не съм се отблагодарила както са очаквали от мен. Да не говоря че почти не са виждали детето и сега си подготвяме документите за жилищен кредит защото друг вариант просто няма , та общо взето ще ни трябва още един живот с моя мъж за да си върнм заемите, да не говорим за отношението им към мен и детето. Но най- хубавото е че малкия е прекрасно щастливо бебе и имам страхотен мъж до себе си който ми помага и ме поодкрепя за всичсо и заедно трябва да се справим