Как да приобщя сина си и дъщеря си към специалните деца?

Понеже става дума за детските предавания , а преди седмица гледах Немо  в първия момент не можах да повярвам че Немо е инвалид! После много се зарадвах че е направен такъв филм и главния герой е с проблеми! Това което ме човърка е защо до сега не бях чула/филма не е нов но сега аз го гледах/ че Немо е инвалид? Как мислите това скрито послание ли е?

Ми то си е направо явно послание. 
Както и в детските филмчета "Ледена епоха" - ленивецът фъфли, животни се грижат за човешко дете, в "Лило и Стич", Лило е сираче и става приятел с едно извънземно и т.н.
Според мен посланието е :
Ти си странен и различен и сигурно не всеки ще те хареса, но си добър, спечели доверието и сърцето ми и те обичам. Харесва ми да сме заедно и искам да съм ти приятел.

Суиткидс мама, браво на теб! За темата, за желанието ти, за реакцията ти в разказаната случка.
Наистина е много странно за човек израсъл в комунизма встрани от всякакви "проблеми" едва ли не като цвете в саксия, да се сблъска черно на бяло с действителността.
Когато дойдох за пръв път тук и аз си мислех че е невъзможно в тая страна да има толкова страдание. То си го има, но не е "толкова", ами е просто нормално да позволиш на тези хора да се движат нормално, да се чувстват наравно с нас въпреки недостатъка който имат и който ги прави различни.
Баща ми се разболя много тежко - тежък инсулт с пълна парализа в дясно. Тогава го заведоха на рехабилитация в Дома за инвалиди в Стара Загора. Невероятно място! Тихо, спокойно, наредено като за тях, всред природата... Да, ама пак встрани от ежедневието, скрити от погледа на хората.
Скоро се върнах от Щатите и там ми направи впечатление че може би най силно е застъпено това човешко отношение на обществото към хората с недостатък - то не бяха светофарите, не бяха тротоарите, не бяха тоалетните, рампите и какво ли още не. Направи ми впечатление хем идвам от страна където все пак нещата са доста по добре уредени в това отношение от България, където един политик продължава кариерата си в стол на колелца и на никой не му прави впечатление че в една нормална детска градина, в групата на детето ми (което също е с недостатък) има дете с Синдром на Даун.
И как няма да ми направи впечатление - както по горе и Вени-б и Окото коментираха за посланията в детските филмчета. Както си възпитаме децата (или по скоро ги оставим интуицията да ги води), такова ще бъде след това обществото.

Да, именно за това става дума, че в България хората с недъзи, със заболявания, инвалидите са встрани от ежедневието. Случката през лятото ме зарадва с адекватното отношение на Косьо, но колко пъти и къде вижда той такива деца? Много се надявам лека-полека да се запознаем с мамите от този форум и техните дечица!

Аз също съм израснала в комунизма. Незнам защо не сте се срещали със "специални" хора. В нашия клас имаше едно дете с ДЦП. Бяхме си приятелчета. Даже ме наградиха във втори клас защото съм проявила геройство при едно заметресение и вместо да избягам с другите навън останах с него. Освен това и на село има още едно такова момче, е то беше по-голямо и е приятел на брат ми. Със слепи хора се запознах за първи път като 20 годишна докато работих като чистачка при тях - много мили хора. След това се омъжих за човек, който има слепи родители. Имам и приятел, който има дъщря с ДЦП.

Искам да ви кажа че за мен те не са специални. Те са обикновени хора, също като мен като теб или всеки друг. Те искат да се наконтят, да се смеят, да четат книги, да играят, да обичат и да бъдат обичани.