здравейте аз съм момиче на 14. Ще остана анонимна. Писна ми от родителите ми за всяко нещо аз съм виновна който се ядоса на мене си го изкарва не издържам. А като им кажа че не съм виновна и т.н започват да ме обвиняват отново и отново. Майка ми се държи отвратително с мене обижда ме всеки изминал ден а аз като и кажа нещо от рода "така не ти ходи" веднага се започва: ти лайно с лайно не можеш да ми казваш как да се обличам и как да изглеждам. И това става всеки божи ден. Всяка нощ плача тежко ми е няма на кой да споделя защото ме е срам. А ако кажа на някой ме е срам че цял Бургас ще разбре. Тук си излях душата относно семейството си. Надявам се да ме разберете защото едвам едвам понясям обидите от рода ку*ка ку*ва ла*но и т.н. Ако някой друг ми ги каже не се обиждам защото не ме познава. Но това е моята майка и не мога. Моля ви дайте ми съвет. Ако искайте ме псувайте - вие не ме познавате. Чао - Чао!
Друго дете:
Имам чувството, че аз съм го писала това. На всичкото отгоре при мен е и още по-зле. Не ми купуват нищо за ядене. Ям само разни бульони, лютеници и др. всичко което има в момента останало. Мислят единствено и само за себе си. Причината била, че не съм си чистила стаята. А всъщност стаята ми е доста добре почистена. Който и да съм канила вкъщи и съм го питала ми е казвал, че не може да се иска повече от това, но ... А като им кажа днес еди кой си беше вкъщи, те ми отговарят как не те беше срам да го поканиш. Наричат ме ку*ва, про*титу*ка и подобни. Нито се обличам провокативно, нито съм имала гадже, нито се държа неподобаващо. Понякога не издържам и започвам да крещя при което те ме бият. Ходила съм със синини по краката. При огромна болка играх физическо, защото нямам причина по която да не играя. Чувствам се отвратително в такова семейство. Предимно тези неща стават от майка ми. Баща ми се поти ужасно много и като спи. Заспива на моето легло, върху моите завивки и възглавници. Ами мирише ми, бе хора. Не издържам. Като му го кажа това и започва да ми казва да млъкна. При това се изпускам и казвам по някоя глупост и веднага получавам синина. Направили "две лъжици" салата и аз като хапнах малко ми се скараха, че съм я изяла и за тях нямало. Ужас! И мен като авторката ме е страх да кажа на някой, въпреки че съм споделяла части на братовчедка ми. Единственото което казва тя е, че ме съжалява. Но ако каже нещо на мама свързано с темата, майка ми веднага отрича, казва че съм лъгала и пак, че съм "лека жена". Не ми личи, че не ме хранят, тъй като съм едра. Един път им казах, че ще се обадя на Закрила на детето. Реакцията на майка ми беше: "Да не мислиш, че там няма да те бият и обиждат. Няма да ти дават и пари за нищо" - т.е. в някой дом. Не отричам, че когато искам пари за нещо няма да ми дадат, но факта че като се прибера няма нищо за ядене ме убива. Ако си взема нещо готвено от магазина, ми казват че пак съм давала пари на вятъра. А вкъщи има само кетчуп, оцет, олио, сол и една бучка сирене. Добре, един път ще ям само сирене, ама не мога всеки ден само това да ям. Посъветвайте ме нещо, моля Ви!