В ерата на интернет, електронни картички, имейли, фейсбук и СМС-и, пращате ли все още старомодни хартиени картички? А получавате ли? Когато пораснахме със сестра ми, и вече нямаше нужда от дядо Мраз и цялата еуфория покрай Коледа/Нова година, си отиде и тази традиция. Хората били заети, стресирани, отчуждени, децата пораснали, и майка ми постепенно се отказа. Сега като пораснала и омъжена, създаваща свой дом, реших да възродя традицията и пращам картички, но около мен не забелязвам ентусиазъм. Най-много от майка и някой и друг близък роднина да получа, за връстниците направо забрави - може би имейл или нещо във фейса. Липсват ми картичките, и упорито ще продължавам да пращам, пък дано потръгне...
При вас как е? Влияе ли се пращането на картички от имането или нямането на деца? Или може би от възрастта? Или поколението? Любопитно ми е.
При вас как е? Влияе ли се пращането на картички от имането или нямането на деца? Или може би от възрастта? Или поколението? Любопитно ми е.
На мен поне надписването на ръка ми беше спестено, въпреки красивият ми почерк. За сметка на това изрязвах като луда безмислени клишета с ножицата, все едно съм в час по трудово 
. 
Вместо това ми се обаждат по телефона да ми кажат каква е хубава картичката и какво е хубаво пожеланието и колко са трогнати, че съм се сетила, както и да ме поздравят за празниците