Бебе и котарак

Имам една приятелка, която е луда по котките. Когато роди котката редовно спеше до новороденото бебето в кошницата/леглото му. Това на мен ми се вижда прекалено! Обич към животните е хубаво нещо, но все пак трябва да се поставят и граници. Но това си е моето мнение.

Бреееей, то бива меденка, ама толкова сладкаааа        
Пу-пу!

Ние имахме котка - сиамка, на 10 години. Подарихме я чак когато бебето стана на 5 месеца и започна да проявява алергия. То след това се разбра, че е от храни, а не от котката, но тя вече беше подарена - на една американка, която в нашия град е представител на Корпуса на мира /бяхме оставили съобщения във ветеринарните аптеки и тя се обади/. Иначе котката не е проявявала никава агресия спрямо бебето, даже напротив в началото беше доста опулена и явно усещаще, че нещо не е наред, с тези бебешки крясъци.
П.С. Правих си изследване за токсоплазмоза - беше положително /в нашия скъп град докторята не могат да определят дали е в активна форма - тогава е страшно и опасно за бебето, или е само като имунитет след прекарано заболяване/. Наложи се пращам венозна кръв в София, за да установят, че при мен е вторият вариант, който не е опасен за бременността.

[

deleted

pipilota, категорично не приемам обръщението "психарки" - мисля, че можеш да изразиш мнение без такива квалификации. Колкото до болестите, за котките съм сигурна, че може да те заразят с токсоплазмома, но последнота е опасна само когато си бременна и когато е в активна фаза /означава стойностите на определен показател на кръвта да са над определена форма/. Токсоплазмозата може да доведе до тежки увреждания на плода.

Ако досега сте изтряли, задръжте котака, щом си го обичате.
Токсоплазмозата е опасна за бременни, а не за бебета, и освен от котка, може да се хване от месо (колбаси).

Нашата Маци (имахме я от 4 год. преди бебо) първите 2 дни се кри от бебето, после плахо му подушваше дрехите, накрая почна дори да се появява пред очите му и му позволяваше да я пипа и мачка, а тя е с рунтава ангорска козина.

Каката пък е отгледана  с толкова животни, че нашата лекарка всеки път идваше като на зоопарк. Имахмеи едно нахално коте, което ядеше от лигавника на Мими, тя беше на 8-9 мес. и котака обираше каквото капне. Имали сме котка, 6 котенца (не нейни, а изоставени и гладни), гмурец (птица с остър клюн и много кълве), сива врана, кълвач, сова, рибки, костенурка, жаба, и какво ли не още, повече птици намирахме ранени или ни ги носеха познати, които очакват да можем да се погрижим...

Моя съвет е - щом досега сте изтърпели котака, изчакайте още малко, вижте как ще приеме бебето, и ако го подозирате в лошо отношение, едва тогава го махнете.
Ние при всичкия този зоопарк нямаме алергии, а жилището ни е стая и кухня и не мога да кажа, че физически съм ограничавала достъпа на животинките (е, рибките си стоят в аквариума, не ходят насам натам   , а храната им е добре затворена и ползвам от витаминозните храни, а не суха дафния (която алергизира)

Сега прочитам и други мнения - котката никога не се е качвала в бебешкото легло - не сме й забранявали, сякаш сама си знаеше. Иначе при каката ляга, но в краката й.

И ние имаме котарак, много е добри4ък....нямаме намерение да го махаме от къщи след като се роди бебето....аз по принцип не го пускам да се ка4ва по леглата и диваните,  в спалнята не влиза....пове4е 4истене има заради хигиената, ама няма как...4увала сам за някаква ваксина(инжекция), която се слага на животин4ето....ако имаш притеснения най-добре се посъветвай с ветеринар.

Това за животните и децата е някаква наша приумица. Все се питам как тук сигурно 2 милиона деца живеят с повече от 1 животно и няма лекар, който да сочи с пръст и да казва да се махнат. Значи ако 2 000 000 могат да живеят така е време и у нас децата да имат възможност да отраснат с животно, а лекарите и баби и дядовци да знаят, че сега има ветеринари бол,  при които ако се ходи редовно- няма да му стане нищо на бебето.

  И аз казвам АМАН!

Pipilota,наистина тук не е мястото да говориш по този начин и то с такива обръщения.Всеки има право на мнение и си го изказва,дори някой да си е помислил нещо за теб и някакво обръщение се е държал достатъчно възпитано и не ти го е казал.Тъй че последвай примера на останалите.

Pipilota vapreki che maikite tuk vijdam podkrepqt sajitelstvoto na bebeta s jivotni, tvoito e malko prekaleno.3 kotki i kuche??? :
E, ti si znaesh

И ние имаме 4 персийски котки, които обичоха да спят в спалнята. Около месец преди да се родят бебоците спряхме да ги пускаме в спалнята. В началото им беше криво и стоеха пред вратата, след това свикнаха. И до сега не ги пускаме там. Дори за секунда не сме си помислили да махаме котките. Децата са много нежни с тях и много ги обичат.
А що се отнася до болестите - спокойно можем да си лепнем микоза от тревата в парка, да ни полази кърлеж в центъра на София, да си внесем нещо с обувките, да се разболеем от тения от недобре измити плодове и т.н.
Моят съвет е да не си махаш котето. Ваксината и периодичното обезпаразитяване са достатъчни. Ограничаваш достъпа до стаята на бебето, за да няма косми и готово.
Една позната и с двете бременности имаше токсоплазмоза без да дори да е виждала котка.
Стана много дълго, но се сетих още нещо: преди четири години голямата ни дъщеря имаше страхотни проблеми с ушите. Петима лекари дадоха пет различни диагнози. И накрая казаха, че за да се изключи алергия по-добре да махнем котките за известно време (лесно е да се каже, но и те са ни като дечица). Е не махнахме котките, а детето се оправи и без препоръчаните оперативни интервенции.

Kengo_mama, според мен е много полезно децата да растат с животни. Стават нежни и състрадателни, обичат животните - но предполагам, че семейства без животни няма да ме разберат. Една година преди да се роди голямата ни дъщеря си взехме немска овчарка и никога не съм съжалавала, макар, че живеехме в апартамент. Когато Ади беше на 3г. си взехме първото коте, защото детето при всяка среща с коте се разтройваше много. Трябва да кажа, че таткото не си падаше много по котките. След една година си взехме женското коте и станаха семейство. От две различни котила си оставихме и по едно мъжко коте, защото и двете прачехме много като се разделяхме с малките. И пак заради детето сме имали костенурки, папагали и зайче.
Може да съм груба, но не понасям родители, чиито деца се молят за някаква животинка, но те егоистите мислят само за себе си и не желаят да се нагърбят с грижите, които не са никак малко и да си нарушат личното спокойствие. Познавам доста такива.