Въпрос към разведените и тези с втори брак

Погледни във форума за родители, отглеждащи сами децата си. Има доста теми на тази тематика

Ми трудно.
То ако беше лесно, нямаше да има въобще семейства..

Аз мога да ти кажа при мен как беше ,а как се взема решение по принцип ,незнам.Сигурно е различно и със сигурност зависи от човека ,от двамата даже .
Това ми е втори брак.Преди този бях омъжена като имах 40 дни семеен живот ,в който видях всичко-мизерия,глад,самота,побоища,изневери,пиянски истории...всичко.Решението да подам за развод дойде бързо.След поредния скандал ,трябваше да спасявам живота си и хукнах през глава.
Решението за втори брак дойде също много естествено и някакси в реда на нещата.Открих човек,който е добър,внимателен,спокоен,който ме обича и иска да е с мен.Беше нормално да кажа заветното :ДА!
Та това е вкратце.Ако имаш човек насреща ,не си задаваш подобни въпроси,просто вървиш с него и си щастлива.

И аз мога да ти кажа как беше при мен. Трудно взех решението за развод, след няколко опита всичко да се оправи. Но веднъж взела решението, нищо и никой не беше в състояние да ме разубеди.
Беше ми трудно въпреки, че нямах деца. Бях на 20 години и разведена. Дълги години след това съзнателно бягах от сериозните връзки. Все си мислех, че колкото и да е хубаво в началото, след това става грозно, много грозно.
Преди да срещна идеалния за мен мъж, имах още една сериозна връзка, без брак, която ми беше много лесно да прекратя.

Все съм си мислила, че когато срещнеш правилния за теб човек, няма начин да се объркаш. Ама и в двете си предишни връзки съм живяла с усещането, че точно това е човека с който ще прекарам живота си. И сега си мисля така, гаранция няма, само се надявам наистина да продължаваме така да се обичаме и да живеем в хармония един с друг. Дано не ми се налага още веднъж да вземам такова решение, защото вече имам и дете.

дамм
именно детето е причана за трудното решение. и роднините разбирасе. по техните думи "По-добре при мъжа си да си ви гледа с детето, защото той му е баща, отколкото при някой си, дето няма да ти иска детето". Толкова пъти ми е набивано в главата, че остана ли сама няма кой да ме вземе с дете или ако ме вземе ще ме накара да си оставя детето, че изпитвам панически страх от това
а аз съм силен човек по принцип и то много силен, но понякога ми трябва малко помощ за такива решения. именно затова потърсих подкрепа тук

Детето ако живее в среда ,в която двама души не се обичат и всеки си живее живота ,не мисля че ще се чувства щастливо.И е много лошо ,защото ще си изгради такъв модел на семейство ,каквото е имало .

Абе, Клеопатра, какви са тия щуротии - ще те накара да си оставиш детето. Как ще стане това - с пистолет ли? Разбери, че за жена, която има дете, основният критерий при всяка следваща любов е точно отношението към това дете. Ако е нормална жена, разбира се! То хората съвсем чужди деца осиновявят и ги обичат, и се грижат за тях, а камо ли да не приемат децата на жената, която обичат. Даже, грях ми на душата, ще ти кажа, че мъжът почва да полага много повече грижи за детето на жена си, отколкото за детето от предишен брак, което не живее при него. Това са моите наблюдения!

Има хиляди примери за деца, отгледани от други мъже, които живеят щастливо и приемат новия татко повече от истинския. Напр. Албена Денкова е така - баща й не е биологически, но винаги в интервюта казва колко много дължи на него, даже си е кръстила детето на него - на първата му буква, май.

И моите наблюдения са абсолютно същите. Забелязала съм и друго - ако един мъж приема детето от самото начало, никога след това не го отхвърля. Мъжете, ако не искат жена с дете, си го казват и показват от самото начало. Моят мъж ми е казвал, че не би се оженил за мене ако имах дете и въобще не би започнал връзка. Дали имам дете беше един от първите въпроси, които ми зададе като се запознахме  . И аз го питах, де, защото имах принцип да не ходя с мъже с деца, защото ми беше отегчително и скучно с тях. Познавам, обаче, огромен брой жени, които в началото уж приемат детето, но след като родят свое, коренно променят отношението си към него и дори прекъсват връзката.


Мисля, че слагаш каруцата пред коня и се надявам, че не се развеждаш за да се омъжиш или заживееш с друг. Не мисли за следваща връзка преди да си се развела! Аз предпочитам съжителството без брак по ред причини. Женена съм, но преди това живяхме заедно и първото дете е родено преди брака. По-лесно и евтино е да се прекрати връзка отколкото да се развежда човек. Мене не ме е страх никога да не ме изоставят. Страх ме е да не ми се лепнат и да не мога да се отърва. Статистически връзките се прекратяват по-често от жената а не от мъжа. Всеки може да се влюби с брак или без и ................... най-често това е жената. Мъжете могат да имат многобройни връзки без да изпитват необходимост да се развеждат. Жена влюби ли се, става, малееееей, планини обръщаме. Тук, в този форум, се запознах с мама с две деца от двама различни бащи и сега има трето от друг. Но, си има административните проблеми с декларации, разрешения от бащите за напускане на страната итн.

Не зная дали бих имала 2 деца от различни бащи, след като моделът в моето семейство е едно единствено дете. Видях на майка ми колко трудно и беше разведена и сама с мене и си представям с 2 деца, особено ако няма баби (при нас имаше ). За мене децата са усложнения и понеже съм мързелива и себична едва ли бих родила от друг, особено ако не е добре осигурен финансово и не може да покрие допълнителните ми разходи по новото дете, защото това е много важно за емоционалното ми състояние. Също, не бих искала децата ми да имат различен стандарт на живот заради различните финансови положения на бащите. Сама с 2 деца или 3 не е чак толкова трудно ако си финансово осигурена. Предимството на брака е, че след развод имаш право на издръжка. Ако нямате брак, само детето има право на такава. И само това е предимството на брака.

И на мен също, ама в по груб вариант - крава с теле никой не иска - не че с 47 кг. имах нещо общо с крава.
Решението го взех трудно, а изпълнението беше още по трудно все пак 10 г. бяхме заедно, макар че освен навика друго не ме свързваше с човека. В момента в който се изнесох се оказа че на света има достатъчно много свободни мъже които нямат нищо против детето и всичките ми страхове и опасения са били излишни. Със съпругът ми се запознахме докато живеех с БНД, но той беше един от многото ми добри познанства, а си имаше свой си живот. Нещата се случиха доста след това. Близо 4 години сме женени ( което за мен е нещо голямо защото съм/бях голям противник на брака ), все още нямаме дете, но се надявам скоро да стане.
Със синът ми се разбират чудесно, имало е и трудни моменти и ще има още защото идва деликатната възраст, но знам че мъжът ми е строг но справедлив и ще се справим.

Предимството на брака е, че след развод имаш право на издръжка. Ако нямате брак, само детето има право на такава. И само това е предимството на брака.

За каква издръжка говориш, много бащи едва плащата или не плащат изобщо такава на децата си, в България издръжка на бившата жена не съм чула да се присъди.

Аз също по едно време мислех като теб, че жена с дете никой не иска, но наблюденията ми са  съвсем други вече... може би зависи на каква възраст си, много ясно, че на 25 повечето мъже биха се изплашили, но на 35-40 ще им е доста трудничко да си намерят бездетна партньорка... Освен това като че  ли бездетните мъже наистина приемат по-различно чуждото дете от бездетната жена, точно както вече са ти го написали. На всичкото отгоре има една категория по-млади на които май им е по-интересно с по-голяма партньорка с деца, не знам защо, но ги има.
Тъй че нека това не те притеснява, определено хора разни и слава богу не всички са като модела, който ти е наложен.

Зависи дали има деца. Всъщност тези решения никак не са лесни. Аз съм с втори брак, в който встъпих заради детето си. Живея добре, но чак за щастие....не мога да говоря.
Това е моя опит. Беше ми безкрайно трудно и да се разведа, и да се омъжа пак.

Хич не е лесно подобно решение, но каква е гаранцията че ако имате брак пак няма да си тръгне след някоя фуста и да останеш с двете си деца сама, аз преди да реша да живея с друг мъж и да родя от него бях готова и сама да се справя с предизвикателството на сам родител и сега чесно казано не съм съвсем предоверена към половинката, винаги си имам едно на ум, че в първия си брак уж бяхме женени но той си беше "Цветарка" ; Има много случаи на женени щастливо и после изоставени жени с децата че даже не се сещат че имат деца ако не за издръжка поне да пожелаят да ги виждат

И аз не съм чула.

Вече може, ако са подписали предбрачен договор и там е упоменато за издръжка след развод, въобще в тези договори може всичко да се предвиди и след развод да се търси ако по договора имаш право на това , само че все още не е пораснало това поколение което да не се срамува да договори бъдещето си с такъв договор, все още живеем с оттенъците на социализма и голямата любов без очи