Публикувана: 8 фев. 2011, 22:39 ч.
Последно мнение: 30 апр. 2011, 10:29 ч.

Емиграция с пораснали деца

8 070
57
1

8 фев. 2011, 22:39 ч.

anywhere
Мнения: 3 303

Здравейте! Интересува ме как, според вашия опит и информация, стои въпроса с емиграцията, когато имаш вече по-големи деца. С мъжа ми сериозно се замисляме над това да напуснем страната, за да търсим късмета си зад граница, но много ме притеснява въпроса с децата (на 6 и 10 години). Дали ще се адаптират лесно, как ще намерят мястото си в новата среда, приятели, училище, език... Това ми е най-голямото неизвестно и съответно - най-големият страх. Ще се радвам ако има някои минали вече по този път да споделят личните си истории, да ме окуражат, или отрезвят. Wink

# 1 9 фев. 2011, 04:25 ч.

Мнения: 393

Порастнали деца ...на 6 и 10 г. ooooh!

Голямата ми дъщеря беше на 14 и по тези критерии е била стар човек Thinking

. Сега майтапа на страна. Децата ще се адаптират много бързо (за разлика от вас). Успех.

# 2 9 фев. 2011, 12:00 ч.

Мнения: 7 325

И аз бях много притеснена като дойде момента да взема детето си в чужбина. От чина на който беше седял повече от 3 години го преместих в съвсем непозната обстановка сред деца на които не разбира и една дума. Като го заведох сутринта на училище едва се сдържаше да не ревне, когато отидох да го прибера на обяд беше коренно променен. След една седмица каза че не иска да го водя и прибирам защото имало с кой да ходи. Като дойде лятната ваканция не можех да го прибера от улицата. Сега не ще и да чуе да си ходим в България, може на ваканция, но за малко. Не мога да кажа че не е имало трудни моменти, липсваха му баба му и дядо му, приятелите, вещите, изобщо живота който беше живял 10 г. но както е писала dessivl децата са много адаптивни. По сериозните проблеми са за нас възрастните.

# 3 9 фев. 2011, 12:13 ч.

anywhere
Мнения: 3 303

А езика знаеше ли, интересно ми е? И как всъщност става това приравняване от нашата училищна система към чуждата?

# 4 9 фев. 2011, 12:41 ч.

Мнения: 630

Нашия беше на 11,записахме го на училище веднага,не знаеше езика.И той свикна бързо и искаше да ходи да се прибира сам,понеже няколко деца живееха в нашата посока и си тръгваха заедно.В началото му липсваха приятелите и баба и дядо.Сега,3 години по късно,владее езика перфектно,прави сравнения как е училището в бг и тук и казва че не иска изобщо да е там.Поддържа връзка с приятелите си от Бг,но казва че тук му харесва много повече.децата свикват бързо и учат езика бързо.

# 5 9 фев. 2011, 12:58 ч.

Мнения: 7 325

Езика не го знаеше изобщо, знаеше малко английски и му помагаха в началото учителката по английски и едно холандче. И моят син в момента се справя чудесно и не иска в България защото там се учи много повече.
Приравняване с наща система няма. Той беше започнал 4 клас като го преместих, но тук го записаха 5 * по години *. Обясниха ми че ако искам мога да го оставя да повтори класа заради материала. В края на годината като ни даваха листа с оценките казаха че няма нужда - да си продължавал със съучениците.

# 6 9 фев. 2011, 13:05 ч.

anywhere
Мнения: 3 303

Ох, всичко това толкова обнадеждаващо звучи! Някак останалите неща, колкото и да ги осъзнавам като трудни, това с децата ми е най-голямото неизвестно и проблем.

# 7 9 фев. 2011, 13:21 ч.

Мнения: 7 325

Зъхи, проблеми ще има да знаеш - това не го разбирам, онова не го разбирам, тъпо ми е тука ..... но не са чак толкова сериозни. Незнам на къде сте се ориентирали, но в Испания на децата чужденци им дават ресурсен учител, отделно има вечерни курсове и за тях и за нас. Аз също съм ходила на такива, а и като цяло натоварването в училищата не е като нашето. Може би ще се чувстват малко самотни в началото докато понаучат някоя и друга дума и си изградят среда, но ако са контактни и отворени ще стане бързо.

# 8 9 фев. 2011, 13:42 ч.

anywhere
Мнения: 3 303

Знам, че проблеми ще има, но мисля, че ние възрастните ще се справим с тях, бая адаптивни и оправни сме. Малките също са контактни, особено девойката, всъщност тя ми е по-малък проблем, основно за баткото се притеснявам.
За конкретна страна не сме решили, но сме отправили поглед нещо към Германия, Швейцария, Англия... Сега почваме да правим първите стъпки и проучвания, но вярвам, че когато човек силно иска и се стреми към нещо, няма как да не го постигне! Нали така?! Rolling Eyes

# 9 9 фев. 2011, 13:57 ч.

Мнения: 7 325

Миналата седмица чух по новините че Анхела Меркел е обявила много работни места в Германия и много испанци заминават. Ние самите помолихме познат живеещ там да проучи възможностите. Швейцария не е в ЕС, но мъжът ми ходи често и казва че са с доста добър стандарт. В Англия познатите ни също работят и се справят прилично. Щом сте решили действайте и успех.

# 10 9 фев. 2011, 19:24 ч.

Мнения: 1 677

Зъхи, децата ви ще се адаптират много по-лесно и по-бързо от вас, за тях не се тревожи!

# 11 9 фев. 2011, 23:26 ч.

Мнения: 945

Моите деца бяха на 13 и 16,5 години, когато се преместихме. Аз няма да казвам на колко бях Naughty

Сама съм учудена колко бързо свикнаха със средата, училището, с всичко. Поназнайваха английски още от Бг.
Аз съм тази, която свиква бавно и страшно ми липсват приятелите от България Sad

Като си млад, си по-подготвен за такова приключение.
Не се притеснявай, децата са много адаптивни Peace

# 12 10 фев. 2011, 09:16 ч.

забравих си мисълта...
Мнения: 5 728

Тръгвайте спокойно. Децата ще свикнат. Моята дъщеря изобщо не искаше да стои тук до момента, в който си намери приятелки. След това нямах проблем. А то това беше около месец, докато се запознае с децата и понаучи езика. Мисля, че нея я смути това, че загуби една година от училище, защото по онова време, като дойдохме, тя трябваше да учи в клас, в който имаше деца на различна възраст и той беше само за чужденци, които не знаеха немски. Тъй като дойдохме по средата на учебната година (февруари), казаха че ако не успее да се подготви за това време, ще трябва да повтори този така наречен езиков клас. Първия ден плака и не искаше да иде на училище, затова с учителката решихме, да си остане вкъщи, но на другия ден отиде. Една седмица по-късно дойдоха още две момичета на нейната възраст и тогава се отпусна и започна да и´ харесва. Накрая на учебната година имаше достатъчно знания, да може да продължи в австрийска паралелка, така че не се притеснявайте ако децата ви в началото решат, че им е трудно и поискат да се върнат в България. Ще свикнат с времето, не бързайте да се отчайвате.

# 13 10 фев. 2011, 10:24 ч.

anywhere
Мнения: 3 303

Оставам с впечатление обаче, че в повечето случаи говорите за специални класове за чужденци, а не в редовен клас с местни деца, нали? За съжаление, не във всички градове май са толкова гъвкави по отношение на чужденците... Може би трябва да изходим от тази гледна точка, когато решаваме накъде точно да се насочим... Thinking

# 14 10 фев. 2011, 11:47 ч.

Мнения: 407

Зъхи да се присъединя и аз към вече казаното до момента от момичетата - не се притеснявай за децата! Peace

Те ще се адаптират много по-бързо отколкото си мислиш дори и без да знаят езика. Комуникативни са и бързо ще си намерят приятели. Освен това са и 2, ще се чувстват добре. Моя племенник дойде като беше на 11 г. Седмица преди започването на училище. Беше много срамежлив първите дни и не искаше да излезе навън, а стоеше на балкона и гледаше как децата играят Simple Smile

. На 3тия ден едно от тях го викна да отиде при тях. В училище завърза приятелства и още първата година беше категоричен, че не желае да се връща в БГ. Сега вече е 5 г тук, отдавна говори перфектно езика, учи си в редовно училище с местните деца. Не знам как е в другите държави, но тук той започна в езиков клас където изкара 2 г. Може би това е нещо което да проверите там където ще отидете. Дали имат подобни програми. Вижте на сайта на общината или най-добре направо се обадете. Те ще ви насочат, дали те или друга организация се занимава с тези въпроси.

Препоръчани теми

Раждане в Италия и изваждане на пасаван

Живот и учене на език в Нидерландия

Банка действаща в Бг и Германия???

Раждане в Чужбина (Германия)

Причина:

Причина: