- Публикувана: 28 фев. 2011, 13:48 ч.
- Последно мнение: 4 март 2011, 01:30 ч.
Запленяваща сърцето / Gönülçelen / по ATV в петък от 23:00 часа - Тема 91
Благодаря 
за темата!
Уси, по повод думите на Левент и по-точно за тонът му: колкото и да е самарянин Мурат, незнам как се сдържа да му шибне един. Отвратително е когато такъв тон се настани м/у приятели.
за темата!Уси, по повод думите на Левент и по-точно за тонът му: колкото и да е самарянин Мурат, незнам как се сдържа да му шибне един. Отвратително е когато такъв тон се настани м/у приятели.
Няма никакъв опит Оджата с лудите, щото ако беше така защо се върза да ходи в механата при Хасрет и Левент.Та би трябвало да очаква да се отключи лудоста, Бахар едва не сме метна през балкона.
Изобщо за Мурат , Левент не е луд
За действията на Левент думата си казаха ракиите
,ама тези на Мурат 
, необясними.
Пък може и Мурат да е прекалил с питиетата не дадоха много подробно, ама то в последно време сцените са на принципа "интерпретация кой както си я пожелае".
Изобщо за Мурат , Левент не е луд
За действията на Левент думата си казаха ракиите
,ама тези на Мурат , необясними. Пък може и Мурат да е прекалил с питиетата не дадоха много подробно, ама то в последно време сцените са на принципа "интерпретация кой както си я пожелае".
Интервюто на Онур Сайлак за Мари Клер 
{Onur Saylak} Marie Claire Dergisi Röportajı
Ödüllü oyuncu Onur Saylak aşk hakkında konuştu:
“Aşktan kaçmak imkansız!”
“Sonbahar filmiyle kazandığım ödüller bende herhangi bir değişikliğe neden olmadı ama piyasada bana farklı bir bakış belirdi. Ne acı değil mi? Size verdikleri payelerle bir yerlere koymaları…”
“Aşktan kaçış var mı? Hiç ummadığınız bir anda, hiç ummadığınız bir kişiye aşık olabilirsiniz ve bu sizin elinizde değildir!”
En yakın arkadaşının sevdiği kadına aşık olmak… Onur Saylak; Gönülçelen’de bize aşkın işte bu dramatik ve kaçınılmaz yanını sorgulatıyor. Engel mi olmalı yoksa devam mı etmeli? Aşk için nereye kadar gidilmeli? Sonbahar filmindeki performansıyla En İyi Erkek Oyuncu Ödülü’ne layık görülen Saylak, Ankara’dan İstanbul’a uzanan hikayesini ve aşka dair düşüncelerini bizimle paylaştı.
Sonbahar filmindeki performansıyla En İyi Erkek Oyuncu Ödülü’ne layık görülen Onur Saylak, Gönülçelen dizisindeki Levent karakteriyle adından sık sık söz ettiriyor. En yakın arkadaşının sevdiği kadına aşık olan ve hiç çekinmeden ona evlenme teklif eden Levent ile konu aşk olduğunda aynı düşünceye sahip olan genç oyuncu, hayatı hakkında bilinmeyenleri Marie Claire anlatıyor.
EĞİTİM
“Üniversiteye girdiğimde, okuduğum bölüm hakkında bazı şüphelerim vardı. Bu nedenle sürekli bir değişim yaşadım. Bir tür kendimi keşfetme serüveni olduğu da söylenebilir. Önce ODTÜ’de Fizik, ardından Ankara Siyasal… İki üniversitenin de bana kattığı çok şey oldu ama öyle bir noktaya geldim ki istediğimin aslında ikisi de olmadığını fark ettim. Yeni ve zevk verecek bambaşka bir konu istiyordum. Böylece bir arayış içindeyken tesadüfen tiyatro ile tanıştım. O beni sevdi, ben de onu. Belki biraz uzun sürdü arayışım ama şu anda bu mesleği yapabildiğim için çok mutluyum çünkü kendimi gayet özgür hissediyorum. Bu alanda eğitim almış olmam da çok faydalı oldu. Oyunculuk eğitimi almanın gerekliliği konusunda sanırım herkesin farklı bir görüşü var ama bir işi yapabilmeniz için büyük emek harcamanız gerekiyor. Kimse oyuncu olarak doğmaz. Dünyanın neresinde olursanız olun çalışmak ve kendinizi geliştirmek zorundasınız. Oyunculukta ne kadar pratik o kadar çok keşif demek. Ben bir yandan eğitim alırken bir yandan da Ankara Devlet Tiyatrosu’nda figüranlık yapıyordum. İşin teorisiyle pratiğini aynı anda deniyimlemem çok önemliydi.”
TİYATRO AŞKI
“Tiyatronun hayatımdaki yeri bambaşka. Ankara Siyasal’dayken bir tiyatro topluluğumuz vardı, o oradaki oyunları hiçbir zaman unutamam. Kaygılardan uzak sadece tiyatro yapmak için yapılan oyunlardı. Bir de bizim sınıf, yani Bilkent 2006 mezunları olarak birlikte sahnelediğimiz Nazım Hikmet’in Var mı Olmak, Yok Mu Olmak oyunu herhalde en sevdiğim çalışmalar arasındadır. Ancak ne yazık k i tiyatro sahnelerinde uzak kalmak zorunda kaldım. Biraz şehir dışında çalışmak zorunda olduğumdan kaynaklandı bu sorun. Rol aldığım iki filmin ve dizilerin çekimleri de hep şehir dışındaydı. Tiyatro için ne prova yapacak ne de oyun oynayacak zaman bulamadım, çünkü tiyatro farlı bir disiplin ve konsantrasyon gerektiriyor. Öyle iki dizi arasında yapılacak bir iş değil ama bu aralar hem Özcan ile yeni bir film yapmayı düşünüyoruz hem de yeni bir tiyatro projesi var. Bakalım…”
SONBAHAR
“Bilkent’ten mezun olduğumda kendimi geliştirmek için İstanbul’a yerleşmeye karar verdim. Ancak şehre ilk geldiğim günler tam bir kâbustu. İnsan kendini bir duvara çarpmış gibi hissediyor. Burada işler biraz farklı işliyormuş, bunu anlamam biraz zamanımı aldı açıkçası. Yaşım otuzdu, yeni mezun olmuştum ama belirli kurallarım ve tarzım vardı. Elbette bunları değiştiremezdim, sonra kendime dedim ki; ‘Mutlaka farklı işler yapmaya çalışan, başka değerlerin peşinden koşan birileri vardır…’ Ve Özcan Alper’le tanıştık. Sonbahar benim ve Özcan’ın ilk filmiydi. İki genç isim herhangi bir hedefimiz olmadan film yapmaya çalıştık. Samimi, içimizden geldiği gibi… Söyleyecek şeylerimiz vardı. Başarılı olmasının en büyük nedeni de buydu. Filmin bu kadar ödül alacağını düşünmemiştik. Hem SİYAD hem de Yeşilçam Ödülleri’nde En İyi Erkek Oyuncu seçildim. Gerçekten çok şaşırdım. Adaylar arasında çok güçlü oyuncular vardı. Hatta ilginçtir Siyad Ödülleri’nin açıklandığı gün Çetin Tekindor’la Hatay’da bir sinema salonun içinde çekim yapıyorduk. İkimizde adaydık. Sonuçları öğrendiğimizde beni ilk kutlayan oldu. O gece telefonum susmadı, tanıyan tanımayan bir sürü insan aradı. Birçoğunu şunu söylediğimi hatırlıyorum; ‘Keşke filmi izlediğiniz zaman arasaydınız, ödül aldığım zaman değil. Bu benim için daha değerli olurdu.’ Tüm bunlar bende herhangi bir değişikliğe neden olmadı ama piyasada bana farklı bir bakış belirdi.”
ROL SEÇİMİ
“Genellikle kendimi yenileyebileceğim ya da tekrarlamayacağım roller seçmeye çalışıyorum; çünkü yapımcılar hep riskten uzak durmaya çalışıyorlar. Bu nedenle birbirilerine yakın renklerde roller teklif ediliyor. Ben mümkün olduğunca birbirine uzak roller seçmeye özen gösteriyorum. Yusuf, Halil, Ziya, şimdi de Levent… Ayrıca rollerin karakteri kadar, rol aldığım filmlerin de sosyal açıdan bir yere dokunmasını isterim. Mesela Güz Sancısı’nda Türkiye’deki vergi, Denizden Gelen’de ise mülteci sorunlarının altını çiziyorduk. Galiba çok konuşulmaktan öte neden konuşulduğumuz daha önemli. Sadece filmlerde değil, dizilerde de benzer bir durum geçerli. Her ne kadar diziler insanın daha popüler olmasını sağlıyor olsa da, ben işin sadece oyunculuk yanıyla ilgiliyim. Bir dizide ön planda ya da arka planda olmak önemli değil. Hiçbir zaman böyle bir rol kaygım olmadı. Önemli olan o rolün beni ikna etmesi.”
GÖNÜLÇELEN
“Dizi geçtiğimiz yıl sezon sonunda gösterime girdi. Dizilerin belli bir kıvama gelmesi, bir beş on bölüm alıyor… Biz ekip olarak o devreyi atlattık. Şimdi keyif alma dakikalarını yaşıyoruz. Uyumlu bir ekibiz. Bu da üretimi pozitife çeviriyor. Çalışırken eğlenebiliyoruz olmamız da bizi yoğun çalışma koşullarında bir nebze rahatlatıyor; çünkü o kadar yoğun çalışılıyor ki! Ben özellikle canlandırdığım Levent karakterinin farklı özellikleri olmasından keyif alıyorum. Ancak bu farklılık nedeniyle sokakta çok da eleştiri alıyorum: Kimisi diyor ki; ‘Evladım hadi al şu kızı da evlen; öteki yapma bak yakışmaz arkadaşının aşkı ile arasına girmen.’ Keyifli tabii bunları duymak.”
ARKADAŞIMIN AŞKI
“Dizide en yakın arkadaşının sevdiği kadına aşık olan bir erkeği canlandırıyorum. Üstelik Levent karakteri bu durumu oldukça doğal karşılıyor gibi görünüyor. Zaten aşk da böyle tanımlanamaz bir duygu. İnsanın âşıkken yapacaklarından kim sorumludur gerçekten bilmiyorum. Üzerine o kadar roman, şiir ve destan yazılmış; bir o kadar film çekilmiş ama halen kimse tam olarak aşkın gelgitlerini, mantığını tanımlayamıyor. O yüzden Levent’e de bu noktadan bakıyorum, adam âşık ne yapabilir ki? Bu engellenemez bir duygu. Cevabını bilen varsa bana da söylesin. Herkesin en azından okul çağlarında başına buna benzer bir durum gelmiştir. Sınıfta birine âşık olursunuz ama o sizin arkadaşınıza âşıktır. Onun yörüngesine girersiniz; bu uğurda da yapmadığınız şey kalmaz. Ona baktıkça içinizden; ‘Neden?’ diye haykırasınız gelir. İşte Levent’in durumu da tam olarak bu! Konu aşk olduğunda karşınızdaki kişi ha arkadaşınızın aşkı olsun, ha kör, ha cüzamlı fark etmez… Yine aynı şekilde; ‘Ben şu kadını seçiyorum ve ona âşık olacağım’ diye yola çıkıldığı da görülmemiştir herhalde. Kısacası Levent de, ben de sanırım herkes kadar âşık iki insanız!”
{Onur Saylak} Marie Claire Dergisi Röportajı
Ödüllü oyuncu Onur Saylak aşk hakkında konuştu:
“Aşktan kaçmak imkansız!”
“Sonbahar filmiyle kazandığım ödüller bende herhangi bir değişikliğe neden olmadı ama piyasada bana farklı bir bakış belirdi. Ne acı değil mi? Size verdikleri payelerle bir yerlere koymaları…”
“Aşktan kaçış var mı? Hiç ummadığınız bir anda, hiç ummadığınız bir kişiye aşık olabilirsiniz ve bu sizin elinizde değildir!”
En yakın arkadaşının sevdiği kadına aşık olmak… Onur Saylak; Gönülçelen’de bize aşkın işte bu dramatik ve kaçınılmaz yanını sorgulatıyor. Engel mi olmalı yoksa devam mı etmeli? Aşk için nereye kadar gidilmeli? Sonbahar filmindeki performansıyla En İyi Erkek Oyuncu Ödülü’ne layık görülen Saylak, Ankara’dan İstanbul’a uzanan hikayesini ve aşka dair düşüncelerini bizimle paylaştı.
Sonbahar filmindeki performansıyla En İyi Erkek Oyuncu Ödülü’ne layık görülen Onur Saylak, Gönülçelen dizisindeki Levent karakteriyle adından sık sık söz ettiriyor. En yakın arkadaşının sevdiği kadına aşık olan ve hiç çekinmeden ona evlenme teklif eden Levent ile konu aşk olduğunda aynı düşünceye sahip olan genç oyuncu, hayatı hakkında bilinmeyenleri Marie Claire anlatıyor.
EĞİTİM
“Üniversiteye girdiğimde, okuduğum bölüm hakkında bazı şüphelerim vardı. Bu nedenle sürekli bir değişim yaşadım. Bir tür kendimi keşfetme serüveni olduğu da söylenebilir. Önce ODTÜ’de Fizik, ardından Ankara Siyasal… İki üniversitenin de bana kattığı çok şey oldu ama öyle bir noktaya geldim ki istediğimin aslında ikisi de olmadığını fark ettim. Yeni ve zevk verecek bambaşka bir konu istiyordum. Böylece bir arayış içindeyken tesadüfen tiyatro ile tanıştım. O beni sevdi, ben de onu. Belki biraz uzun sürdü arayışım ama şu anda bu mesleği yapabildiğim için çok mutluyum çünkü kendimi gayet özgür hissediyorum. Bu alanda eğitim almış olmam da çok faydalı oldu. Oyunculuk eğitimi almanın gerekliliği konusunda sanırım herkesin farklı bir görüşü var ama bir işi yapabilmeniz için büyük emek harcamanız gerekiyor. Kimse oyuncu olarak doğmaz. Dünyanın neresinde olursanız olun çalışmak ve kendinizi geliştirmek zorundasınız. Oyunculukta ne kadar pratik o kadar çok keşif demek. Ben bir yandan eğitim alırken bir yandan da Ankara Devlet Tiyatrosu’nda figüranlık yapıyordum. İşin teorisiyle pratiğini aynı anda deniyimlemem çok önemliydi.”
TİYATRO AŞKI
“Tiyatronun hayatımdaki yeri bambaşka. Ankara Siyasal’dayken bir tiyatro topluluğumuz vardı, o oradaki oyunları hiçbir zaman unutamam. Kaygılardan uzak sadece tiyatro yapmak için yapılan oyunlardı. Bir de bizim sınıf, yani Bilkent 2006 mezunları olarak birlikte sahnelediğimiz Nazım Hikmet’in Var mı Olmak, Yok Mu Olmak oyunu herhalde en sevdiğim çalışmalar arasındadır. Ancak ne yazık k i tiyatro sahnelerinde uzak kalmak zorunda kaldım. Biraz şehir dışında çalışmak zorunda olduğumdan kaynaklandı bu sorun. Rol aldığım iki filmin ve dizilerin çekimleri de hep şehir dışındaydı. Tiyatro için ne prova yapacak ne de oyun oynayacak zaman bulamadım, çünkü tiyatro farlı bir disiplin ve konsantrasyon gerektiriyor. Öyle iki dizi arasında yapılacak bir iş değil ama bu aralar hem Özcan ile yeni bir film yapmayı düşünüyoruz hem de yeni bir tiyatro projesi var. Bakalım…”
SONBAHAR
“Bilkent’ten mezun olduğumda kendimi geliştirmek için İstanbul’a yerleşmeye karar verdim. Ancak şehre ilk geldiğim günler tam bir kâbustu. İnsan kendini bir duvara çarpmış gibi hissediyor. Burada işler biraz farklı işliyormuş, bunu anlamam biraz zamanımı aldı açıkçası. Yaşım otuzdu, yeni mezun olmuştum ama belirli kurallarım ve tarzım vardı. Elbette bunları değiştiremezdim, sonra kendime dedim ki; ‘Mutlaka farklı işler yapmaya çalışan, başka değerlerin peşinden koşan birileri vardır…’ Ve Özcan Alper’le tanıştık. Sonbahar benim ve Özcan’ın ilk filmiydi. İki genç isim herhangi bir hedefimiz olmadan film yapmaya çalıştık. Samimi, içimizden geldiği gibi… Söyleyecek şeylerimiz vardı. Başarılı olmasının en büyük nedeni de buydu. Filmin bu kadar ödül alacağını düşünmemiştik. Hem SİYAD hem de Yeşilçam Ödülleri’nde En İyi Erkek Oyuncu seçildim. Gerçekten çok şaşırdım. Adaylar arasında çok güçlü oyuncular vardı. Hatta ilginçtir Siyad Ödülleri’nin açıklandığı gün Çetin Tekindor’la Hatay’da bir sinema salonun içinde çekim yapıyorduk. İkimizde adaydık. Sonuçları öğrendiğimizde beni ilk kutlayan oldu. O gece telefonum susmadı, tanıyan tanımayan bir sürü insan aradı. Birçoğunu şunu söylediğimi hatırlıyorum; ‘Keşke filmi izlediğiniz zaman arasaydınız, ödül aldığım zaman değil. Bu benim için daha değerli olurdu.’ Tüm bunlar bende herhangi bir değişikliğe neden olmadı ama piyasada bana farklı bir bakış belirdi.”
ROL SEÇİMİ
“Genellikle kendimi yenileyebileceğim ya da tekrarlamayacağım roller seçmeye çalışıyorum; çünkü yapımcılar hep riskten uzak durmaya çalışıyorlar. Bu nedenle birbirilerine yakın renklerde roller teklif ediliyor. Ben mümkün olduğunca birbirine uzak roller seçmeye özen gösteriyorum. Yusuf, Halil, Ziya, şimdi de Levent… Ayrıca rollerin karakteri kadar, rol aldığım filmlerin de sosyal açıdan bir yere dokunmasını isterim. Mesela Güz Sancısı’nda Türkiye’deki vergi, Denizden Gelen’de ise mülteci sorunlarının altını çiziyorduk. Galiba çok konuşulmaktan öte neden konuşulduğumuz daha önemli. Sadece filmlerde değil, dizilerde de benzer bir durum geçerli. Her ne kadar diziler insanın daha popüler olmasını sağlıyor olsa da, ben işin sadece oyunculuk yanıyla ilgiliyim. Bir dizide ön planda ya da arka planda olmak önemli değil. Hiçbir zaman böyle bir rol kaygım olmadı. Önemli olan o rolün beni ikna etmesi.”
GÖNÜLÇELEN
“Dizi geçtiğimiz yıl sezon sonunda gösterime girdi. Dizilerin belli bir kıvama gelmesi, bir beş on bölüm alıyor… Biz ekip olarak o devreyi atlattık. Şimdi keyif alma dakikalarını yaşıyoruz. Uyumlu bir ekibiz. Bu da üretimi pozitife çeviriyor. Çalışırken eğlenebiliyoruz olmamız da bizi yoğun çalışma koşullarında bir nebze rahatlatıyor; çünkü o kadar yoğun çalışılıyor ki! Ben özellikle canlandırdığım Levent karakterinin farklı özellikleri olmasından keyif alıyorum. Ancak bu farklılık nedeniyle sokakta çok da eleştiri alıyorum: Kimisi diyor ki; ‘Evladım hadi al şu kızı da evlen; öteki yapma bak yakışmaz arkadaşının aşkı ile arasına girmen.’ Keyifli tabii bunları duymak.”
ARKADAŞIMIN AŞKI
“Dizide en yakın arkadaşının sevdiği kadına aşık olan bir erkeği canlandırıyorum. Üstelik Levent karakteri bu durumu oldukça doğal karşılıyor gibi görünüyor. Zaten aşk da böyle tanımlanamaz bir duygu. İnsanın âşıkken yapacaklarından kim sorumludur gerçekten bilmiyorum. Üzerine o kadar roman, şiir ve destan yazılmış; bir o kadar film çekilmiş ama halen kimse tam olarak aşkın gelgitlerini, mantığını tanımlayamıyor. O yüzden Levent’e de bu noktadan bakıyorum, adam âşık ne yapabilir ki? Bu engellenemez bir duygu. Cevabını bilen varsa bana da söylesin. Herkesin en azından okul çağlarında başına buna benzer bir durum gelmiştir. Sınıfta birine âşık olursunuz ama o sizin arkadaşınıza âşıktır. Onun yörüngesine girersiniz; bu uğurda da yapmadığınız şey kalmaz. Ona baktıkça içinizden; ‘Neden?’ diye haykırasınız gelir. İşte Levent’in durumu da tam olarak bu! Konu aşk olduğunda karşınızdaki kişi ha arkadaşınızın aşkı olsun, ha kör, ha cüzamlı fark etmez… Yine aynı şekilde; ‘Ben şu kadını seçiyorum ve ona âşık olacağım’ diye yola çıkıldığı da görülmemiştir herhalde. Kısacası Levent de, ben de sanırım herkes kadar âşık iki insanız!”
Шатци, аз останах с впечатление, че оджата имаше някакъв план за действие спрямо Левент. Само че Левент набра скорост с това пиене и го изненада. И Мурат реши да контраатакува. Дали този ход е погрешен, времето ще покаже. Но поне за момента Левент е успокоен - Мурат няма претенции към годеницата му, тя пък си е кротка овчица и няма никакво намерение да бяга.
Шатци, аз останах с впечатление, че оджата имаше някакъв план за действие спрямо Левент. Само че Левент набра скорост с това пиене и го изненада. И Мурат реши да контраатакува. Дали този ход е погрешен, времето ще покаже. Но поне за момента Левент е успокоен - Мурат няма претенции към годеницата му, тя пък си е кротка овчица и няма никакво намерение да бяга.
Впечатлението ще ни се изясни, ама контраатаката е един път.
Овчицата , както казваш ти май ще си е още дълго време такава. Сега и рокля ще купува , ама да е по така от тази на Джерен ,
( ако е истинска подсказката) На Мурат работата е докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват и за да е спокойствие и кум ще стане.
Шатци, по добре да се женят, отколкото да си бият шамари или гърмят. 
Нашта овчица друго не може да предприеме, освен да копира другите. Номерът й с роклята също като с фитнеса, по горна трябва да е.
Оджата не само кум ще стане, ами ей тъй на майтап и ще се ожени.
Покрай това пиано много пианисти ще се навъдят.
Нашта овчица друго не може да предприеме, освен да копира другите. Номерът й с роклята също като с фитнеса, по горна трябва да е.
Оджата не само кум ще стане, ами ей тъй на майтап и ще се ожени.
Покрай това пиано много пианисти ще се навъдят.
Ринка, благодаря за темата 
Момичета, защо смятате, че всеки който реагира бурно , не спазва добрия тон и не според нашите разбирания е луд? Л. си се бори за своята любов. (Мисля, че Онур. С. е почувствал много добре състоянието на героя си и още по-добре го е предал) С какви средства е друг въпрос. То по тази логика и аз мога да обявя М. за тих луд. Той според мене също е паталогичен случай, ако не го квалифицирам по друг начин. А и неговите реакции не винаги са адекватни. Например как последва съвета на баща си - вместо да вика огън, той го пали и си гледа кротко като пироман. Какво гори и кой ще изгори сякаш не го вълнува.
Момичета, защо смятате, че всеки който реагира бурно , не спазва добрия тон и не според нашите разбирания е луд? Л. си се бори за своята любов. (Мисля, че Онур. С. е почувствал много добре състоянието на героя си и още по-добре го е предал) С какви средства е друг въпрос. То по тази логика и аз мога да обявя М. за тих луд. Той според мене също е паталогичен случай, ако не го квалифицирам по друг начин. А и неговите реакции не винаги са адекватни. Например как последва съвета на баща си - вместо да вика огън, той го пали и си гледа кротко като пироман. Какво гори и кой ще изгори сякаш не го вълнува.
Прочетох последните 6 страници от миналата тема. Много сватби сте изпонаправили. Що тъй? Да не сте минали на принципа - ние да се подготвим за лошото, пък хубавото ще го глътнем като топъл хляб. 
На мен мира не ми дава казаното от О.Сайлак за образа на Левент. И по-специално това:
Та ето моите отговори на реторичните му въпроси:
- Отговорен за действията на един влюбен мъж е самият мъж, ако е мъж.
- От предпоставката, че никой не е успял да дефинира любовта (това не е вярно, има много дефиниции за любовта и фактът, че са много, не ги обезценява), следва изводът, че влюбеният няма отговор за това, какво трябва да направи??? Ще рече - човек няма избор, страстта го води. С което въобще не съм съгласна. Човек винаги има избор и точно изборът му го определя като личност. Иначе би се превърнал в животно, което действа водено от желанията и страстите си.
- Обобщението "всеки човек е попадал в такава ситуация" като всяко обобщение, основано на наблюдения (няма как въобще да се докаже твърдението му за всеки човек) е прибързано и лесно оборимо. По-странното е, че едно спорно твърдение формира нагласата му.
И сега се чудя, О.С. от кой тип творци е - "театъра на преживяното"(Станиславски - само искреното е истинно) или от "театъра на показването" (Б.Брехт - водещо е аналитично-критичното отношение към образа).
На мен мира не ми дава казаното от О.Сайлак за образа на Левент. И по-специално това:
Цитат
Кой е отговорен за действията на един влюбен мъж, незнам. Написани са новели, поеми и епоси за любовта; много филми са заснети на тази тема, но никой не е успял да дефинира приливите, отливите и логиката на любовта. Затова и аз гледам на Левент от тази гледна точка, той е влюбен, какво да направи? Това е чувство, на което не можеш да попречиш. Ако някой знае отговора, нека ми го каже и на мен. Всеки човек е попадал в подобна ситуация, най-малкото в ученическите си години.
Та ето моите отговори на реторичните му въпроси:
- Отговорен за действията на един влюбен мъж е самият мъж, ако е мъж.
- От предпоставката, че никой не е успял да дефинира любовта (това не е вярно, има много дефиниции за любовта и фактът, че са много, не ги обезценява), следва изводът, че влюбеният няма отговор за това, какво трябва да направи??? Ще рече - човек няма избор, страстта го води. С което въобще не съм съгласна. Човек винаги има избор и точно изборът му го определя като личност. Иначе би се превърнал в животно, което действа водено от желанията и страстите си.
- Обобщението "всеки човек е попадал в такава ситуация" като всяко обобщение, основано на наблюдения (няма как въобще да се докаже твърдението му за всеки човек) е прибързано и лесно оборимо. По-странното е, че едно спорно твърдение формира нагласата му.
И сега се чудя, О.С. от кой тип творци е - "театъра на преживяното"(Станиславски - само искреното е истинно) или от "театъра на показването" (Б.Брехт - водещо е аналитично-критичното отношение към образа).
Ринка, благодаря за темата
Момичета, защо смятате, че всеки който реагира бурно , не спазва добрия тон и не според нашите разбирания е луд? Л. си се бори за своята любов. (Мисля, че Онур. С. е почувствал много добре състоянието на героя си и още по-добре го е предал) С какви средства е друг въпрос. То по тази логика и аз мога да обявя М. за тих луд. Той според мене също е паталогичен случай, ако не го квалифицирам по друг начин. А и неговите реакции не винаги са адекватни. Например как последва съвета на баща си - вместо да вика огън, той го пали и си гледа кротко като пироман. Какво гори и кой ще изгори сякаш не го вълнува.
Момичета, защо смятате, че всеки който реагира бурно , не спазва добрия тон и не според нашите разбирания е луд? Л. си се бори за своята любов. (Мисля, че Онур. С. е почувствал много добре състоянието на героя си и още по-добре го е предал) С какви средства е друг въпрос. То по тази логика и аз мога да обявя М. за тих луд. Той според мене също е паталогичен случай, ако не го квалифицирам по друг начин. А и неговите реакции не винаги са адекватни. Например как последва съвета на баща си - вместо да вика огън, той го пали и си гледа кротко като пироман. Какво гори и кой ще изгори сякаш не го вълнува.
За мен не буйната реакция го прави луд, а думите които казва на Мурат - за това, ако някой реши да застане между него и Хасрет. След превода ще ти цитирам точно, кое ме кара да го мисля за психичноболен /луд/. И той като Бахар се е навил, че обектът на неговите чувства трябва да бъде негов. Само че Бахар опита шантаж, този не знам какво е способен да направи.
Баги, мен никой не може да ме накара да скоча в огъня. Имам си глава на раменете. Който няма, нека скача. Не е виновен този, който е запалил огъня. Всеки има право го запали, само глупакът ще се бухне в него. То по тази логика и влакове не трябва да има, щото много често самоубийците ги използват.
Здравейте!
Ринка, благодаря за прекрасната нова тема!
Отново изгледах 40 епизод...за 4-ти път...
Ще ви споделя това, което мисля...малко се притеснявах, защото най-вероятно с моето мнение ще се съгласят единици...
Ами, няма такъв сериал...кой, каквото и да говори наистина е различен...
Има си забавен хумор, има любов, има и малко/ е, може и малко повече, от допустимото/ драма...
Решила съм до попиша малко повече...не ми се сърдете, липсват ми тези анализи, които се правеха...
Много ме уморява и натоварва това мислене и премисляне какво ще се случи по нататък в следващия епизод...само по два трейлъра, подсказка и резюме в 5 реда и общо взето препокриващи се...
Сякаш се пропуска да се обсъжда какво е станало...и много искаме да знаем...какво ще стане...
И както често става, те- отговорите за зададени от предните серии...но, ние все напред гледаме...но, май по-далеч от носа си не виждаме...
За съжаление...няма какво да обещая на тези, които все пак ще имат търпение да прочетат всичко...
Ако, моето -Благодаря, че имах възможност да споделя!
е достатъчно...на драго сърце и с най-голямо удоволствие!
Тая махала...толкова бисери, всеки път нови и от смешни по-смешни...и толкова истински и реални...
Класацията, обаче в този епизод води Кадрието с ...празна кратуно такваз...
Независимо, че всички роли са второстепенни...актьорите се справят перфектно.
Успеха на сериала се дължи и на тяхната страхотна игра.
Не са ми омръзнали да ги гледам, не ми идват в повече...определено ги харесвам. Дори Кобра...с тези сметки на дребно, привидна мания за власт и величие и той дълбоко в себе си носи добра душа...подвластен е, обаче много на обстоятелствата и външни фактори...но, не е лош.
Затова и Гюлназ, много му се ядосва, гони го...ама, не може без него, обича си го.
Мурат...така му се ядосах...в началото, като я остави с тези книги, и помоли състудента й да й помогне...много, много високомерно от негова страна. И с какъв жест остави/подхвърли книгата най-отгоре.../ ама, бързо му прощавам. Все пак не бива да се смесват професионалните с личните отношения. Той там е преди всичко учител и Хасрет му е просто една от студентките. И с тази молба към Бахар...да намери чанта на Хасрет за книгите...е, в този момент се питах...къде му е любовта на този човек?
Когато я няма Хасрет...една страдалческа и измъчена физиономия, любовта сякаш го е стиснала, като менгеме...обаче, като се появи Хасрет...от къде му идва тази сила да се държи, като непукист...направо не мога да си обесня.
Щях да пропусна...обади се по погрешка/ без умисъл, наистина беше грешка/...ами, кажи две мили думи и затвори...той, вместо да излезе от ситуацията...наля масло в огъня...тя Хасрет, защото си няма поводи и съмнения за ревност...че сега и даде нови.
С една дума...корава глава и това си е...
Ама, Мурат си е Мурат...както се казва...от кал да е Иван да е...в случая...Мурат!
Джерен...имам малки страхове около нея, обаче в този епизод много я харесах. Хареса ми позицията й и желанието да предизвика Мурат към по-решителни действия. Хареса ми, че показа женската си солидарност спрямо Хасрет. Хареса ми, че в моментите, когато не се налагаше да се преструва, дори и пред Хасрет, беше открита и честна с нея. Не я подведе умишлено за нищо.
Обаче как, събуди позаспалите ревност и съмнения у Левент...
Само не разбрах нарочно ли го провокира или просто се изпусна...
Накие...тази линия с този обожател...още ми е неясна...поне има забавни моменти с нея, около обожателя и трепетите и вълненията й.
Несрин и Етем...както се казва...на Шипка, всичко е спокойно...мир и разбирателство...Етем, и той много плах...предложи на Хасрет да опита от сладкиша...трябваше да бъде по-убедителен и да я склони...ама и той един тактичен и възпитан...после, защо бил Мурат, такъв?
Саиме...вчера в старата тема писах за нея и сега няма да се повтарям...определено я харесвам...привидно, безучастна към случващото се около нея, тя вижда и знае всичко...не се намесва без нужда и молба...да можеш да бъдеш добър слушател е по-добре понякога, отколкото да говориш много, особено повтаряйки едно и също. Тя е сигурния пристън на Хасрет...
Хасрет...все се опитва да подреди нещата си и все излиза нещо ново и все не се получава. Загуби се, от толкова промени...
Постоянно прави всичко възможно да угоди, удовлетвори желанията и изискванията на другите около нея...приказката...и вълка сит и агнето-цяло, сякаш й е станала максима...
Впуснала се е в едно състезание със самата себе си...това желане да се покаже, докаже ...за всичко причината е в несподелената й все още любов, любов, която я тормози и терзае, любов, която я обърква...
Как спря филма и заяви, че не иска да го гледа повече...заприлича ми на малко дете, бързо оттекчило се от игра, защото не участва в нея...и ето тук е проблема...липсва й търпение.../ето на това би могла да я научи Саиме/.
Всичките й грешки са поправими...трябва й само малко кураж и усещане, че е обичана от човека, когото и тя обича.
Защо не влезе в стаята след като Мурат я покани...а, предпочете да говорят долу...много си мислих за това... дрехата на Джерен на креслото, четката, фибите, 2 чаши кафе, шаха...сякаш усети, че Джерен е превзела не само сърцето и любовта на Мурат и света около него в частност стаята му.
Сякаш не видя местенце за себе си в този свят...в сърцето на Мурат...
Тя няма от къде да знае, че цялото сърце и целия свят на Мурат й принадлежат...ето как могат дребни на пръв поглед предмети и факти да доведат до големи, погрешни изводи...
По повод годежа...длъжница е преди всичко на себе си /след това и на Левент/, да поправи грешката си, като прие това предложение, да, ще се почувства виновна, че му даде празни обещания...но, за всяка грешка си има и прошка...ако е навреме още повече...
Бахар...все по-странна ми е от преди.Това признание на Хасрет...нещо ми е съмнително.
Левент...не го намирам за злодей и това си е. Гледам, гледам и пак не виждам...манипулациии, тънки сметки, алчност, притискане и задушаване на Хасрет, лошо отношение към Мурат...
Струва ми се искрен в отношението си към Хасрет, явно наистина вярва, че има шанс с нея.Затова и после ще бъде много, много наранен...
Поведението му в кафето на фитнеса е повече от укорително.Нищо не го оправдава.Тогава и аз много му се ядосах-недопустимо е, такова отношение към жена и то годеница, изобщо към човешко същество.Може и да има причини...но, винаги има и начини и съответното място.
В никакъв случай не го оправдавам...
Защо обаче Левент, който винаги е демонстрирал загриженост към Хасрет сега постъпи така?
1.Неочаквания слаб интерес към албума...той полага усилия, Хасрет да се наложи като певица и този неубедителен старт го изненада и малко стресира...
2.Проваленото телевизионно предаване/ свързано е с лансирането на албума/
3.Онзи глас, дълбоко скрит в него, който той заглушава, глас, който му казва истини неприемливи и носещи му болка. Онзи глас, който го кара да бъде несигурен, да ревнува, да се пита непрекъснато...къде е тя, с кого е...дали не е с него...
Той умело използва тази ситуация от позицията си на нейн мениджър и продуцент...
С певицата Хасрет може и да има шанс...но, жената Хасрет е друго нещо...там тепърва всичките му опити ще бъдат напразни...
Хубаво е, че все пак се извини...не го оправдавам, просто го отчитам, като факт...
Направи ми впечатление когато беше в кабинета на Мурат и разговаряше с Джерен за него, какви мили думи каза за него, беше искрен...но, малко виновен...погледа му всякаш казваше как ми се искаше това с Хасрет да не е причина да помрачи приятелството ни...защото, независимо, че не са скъсали, като приятели...той знае, вече нищо не е както преди...
И този годеж и тази сватба/ на Мурат/...все още всичко е поправимо...
Всички си ги обичам, за мен всички са смесици от емоции и качества...няма лоши и добри...всички са ми безкрайно интересни и запленяващи...
Беше ми приятно с вас през последните няколко месеца!
Лека вечер!
Ринка,
благодаря за прекрасната нова тема!Отново изгледах 40 епизод...за 4-ти път...
Ще ви споделя това, което мисля...малко се притеснявах, защото най-вероятно с моето мнение ще се съгласят единици...
Ами, няма такъв сериал...кой, каквото и да говори наистина е различен...
Има си забавен хумор, има любов, има и малко/ е, може и малко повече, от допустимото/ драма...
Решила съм до попиша малко повече...не ми се сърдете, липсват ми тези анализи, които се правеха...
Много ме уморява и натоварва това мислене и премисляне какво ще се случи по нататък в следващия епизод...само по два трейлъра, подсказка и резюме в 5 реда и общо взето препокриващи се...
Сякаш се пропуска да се обсъжда какво е станало...и много искаме да знаем...какво ще стане...
И както често става, те- отговорите за зададени от предните серии...но, ние все напред гледаме...но, май по-далеч от носа си не виждаме...
За съжаление...няма какво да обещая на тези, които все пак ще имат търпение да прочетат всичко...
Ако, моето -Благодаря, че имах възможност да споделя!
е достатъчно...на драго сърце и с най-голямо удоволствие!Тая махала...толкова бисери, всеки път нови и от смешни по-смешни...и толкова истински и реални...
Класацията, обаче в този епизод води Кадрието с ...празна кратуно такваз...
Независимо, че всички роли са второстепенни...актьорите се справят перфектно.
Успеха на сериала се дължи и на тяхната страхотна игра.
Не са ми омръзнали да ги гледам, не ми идват в повече...определено ги харесвам. Дори Кобра...с тези сметки на дребно, привидна мания за власт и величие и той дълбоко в себе си носи добра душа...подвластен е, обаче много на обстоятелствата и външни фактори...но, не е лош.
Затова и Гюлназ, много му се ядосва, гони го...ама, не може без него, обича си го.
Мурат...така му се ядосах...в началото, като я остави с тези книги, и помоли състудента й да й помогне...много, много високомерно от негова страна. И с какъв жест остави/подхвърли книгата най-отгоре.../ ама, бързо му прощавам. Все пак не бива да се смесват професионалните с личните отношения. Той там е преди всичко учител и Хасрет му е просто една от студентките. И с тази молба към Бахар...да намери чанта на Хасрет за книгите...е, в този момент се питах...къде му е любовта на този човек?
Когато я няма Хасрет...една страдалческа и измъчена физиономия, любовта сякаш го е стиснала, като менгеме...обаче, като се появи Хасрет...от къде му идва тази сила да се държи, като непукист...направо не мога да си обесня.
Щях да пропусна...обади се по погрешка/ без умисъл, наистина беше грешка/...ами, кажи две мили думи и затвори...той, вместо да излезе от ситуацията...наля масло в огъня...тя Хасрет, защото си няма поводи и съмнения за ревност...че сега и даде нови.
С една дума...корава глава и това си е...
Ама, Мурат си е Мурат...както се казва...от кал да е Иван да е...в случая...Мурат!
Джерен...имам малки страхове около нея, обаче в този епизод много я харесах. Хареса ми позицията й и желанието да предизвика Мурат към по-решителни действия. Хареса ми, че показа женската си солидарност спрямо Хасрет. Хареса ми, че в моментите, когато не се налагаше да се преструва, дори и пред Хасрет, беше открита и честна с нея. Не я подведе умишлено за нищо.
Обаче как, събуди позаспалите ревност и съмнения у Левент...
Само не разбрах нарочно ли го провокира или просто се изпусна...
Накие...тази линия с този обожател...още ми е неясна...поне има забавни моменти с нея, около обожателя и трепетите и вълненията й.
Несрин и Етем...както се казва...на Шипка, всичко е спокойно...мир и разбирателство...Етем, и той много плах...предложи на Хасрет да опита от сладкиша...трябваше да бъде по-убедителен и да я склони...ама и той един тактичен и възпитан...после, защо бил Мурат, такъв?
Саиме...вчера в старата тема писах за нея и сега няма да се повтарям...определено я харесвам...привидно, безучастна към случващото се около нея, тя вижда и знае всичко...не се намесва без нужда и молба...да можеш да бъдеш добър слушател е по-добре понякога, отколкото да говориш много, особено повтаряйки едно и също. Тя е сигурния пристън на Хасрет...
Хасрет...все се опитва да подреди нещата си и все излиза нещо ново и все не се получава. Загуби се, от толкова промени...
Постоянно прави всичко възможно да угоди, удовлетвори желанията и изискванията на другите около нея...приказката...и вълка сит и агнето-цяло, сякаш й е станала максима...
Впуснала се е в едно състезание със самата себе си...това желане да се покаже, докаже ...за всичко причината е в несподелената й все още любов, любов, която я тормози и терзае, любов, която я обърква...
Как спря филма и заяви, че не иска да го гледа повече...заприлича ми на малко дете, бързо оттекчило се от игра, защото не участва в нея...и ето тук е проблема...липсва й търпение.../ето на това би могла да я научи Саиме/.
Всичките й грешки са поправими...трябва й само малко кураж и усещане, че е обичана от човека, когото и тя обича.
Защо не влезе в стаята след като Мурат я покани...а, предпочете да говорят долу...много си мислих за това... дрехата на Джерен на креслото, четката, фибите, 2 чаши кафе, шаха...сякаш усети, че Джерен е превзела не само сърцето и любовта на Мурат и света около него в частност стаята му.
Сякаш не видя местенце за себе си в този свят...в сърцето на Мурат...
Тя няма от къде да знае, че цялото сърце и целия свят на Мурат й принадлежат...ето как могат дребни на пръв поглед предмети и факти да доведат до големи, погрешни изводи...
По повод годежа...длъжница е преди всичко на себе си /след това и на Левент/, да поправи грешката си, като прие това предложение, да, ще се почувства виновна, че му даде празни обещания...но, за всяка грешка си има и прошка...ако е навреме още повече...
Бахар...все по-странна ми е от преди.Това признание на Хасрет...нещо ми е съмнително.
Левент...не го намирам за злодей и това си е. Гледам, гледам и пак не виждам...манипулациии, тънки сметки, алчност, притискане и задушаване на Хасрет, лошо отношение към Мурат...
Струва ми се искрен в отношението си към Хасрет, явно наистина вярва, че има шанс с нея.Затова и после ще бъде много, много наранен...
Поведението му в кафето на фитнеса е повече от укорително.Нищо не го оправдава.Тогава и аз много му се ядосах-недопустимо е, такова отношение към жена и то годеница, изобщо към човешко същество.Може и да има причини...но, винаги има и начини и съответното място.
В никакъв случай не го оправдавам...
Защо обаче Левент, който винаги е демонстрирал загриженост към Хасрет сега постъпи така?
1.Неочаквания слаб интерес към албума...той полага усилия, Хасрет да се наложи като певица и този неубедителен старт го изненада и малко стресира...
2.Проваленото телевизионно предаване/ свързано е с лансирането на албума/
3.Онзи глас, дълбоко скрит в него, който той заглушава, глас, който му казва истини неприемливи и носещи му болка. Онзи глас, който го кара да бъде несигурен, да ревнува, да се пита непрекъснато...къде е тя, с кого е...дали не е с него...
Той умело използва тази ситуация от позицията си на нейн мениджър и продуцент...
С певицата Хасрет може и да има шанс...но, жената Хасрет е друго нещо...там тепърва всичките му опити ще бъдат напразни...
Хубаво е, че все пак се извини...не го оправдавам, просто го отчитам, като факт...
Направи ми впечатление когато беше в кабинета на Мурат и разговаряше с Джерен за него, какви мили думи каза за него, беше искрен...но, малко виновен...погледа му всякаш казваше как ми се искаше това с Хасрет да не е причина да помрачи приятелството ни...защото, независимо, че не са скъсали, като приятели...той знае, вече нищо не е както преди...
И този годеж и тази сватба/ на Мурат/...все още всичко е поправимо...
Всички си ги обичам, за мен всички са смесици от емоции и качества...няма лоши и добри...всички са ми безкрайно интересни и запленяващи...
Беше ми приятно с вас през последните няколко месеца!
Лека вечер!
Баги, няма любов, за която Левент да се бори. Любовта е отношение между двама. В неговия случай липсва вторият и той го знае.
Препоръчани теми