Говоренето в час-кой е виновен?

Изповед



(след родителската среща)


 

Защо? От мен ли пак ти се оплака.

Но как? Та аз не пея вече в час.

Дори звънеца трепетно не чакам –

мълча и слушам. Мамо, вярвай, аз

 

през този срок съвсем не се разсмивам

във час, когато другите мълчат.

Не съм необуздана, бурна, дива

дори и в събота. Но някой път

 

така ми се приисква да избягам

от всички тези думи и числа

и вятър на гърба ми длан да слага,

да тичам с автобусни колела.

 

Тогава аз забравям за урока

и моите разтворени очи

се пълнят мигом с хиляди посоки...

Класът урока слуша и мълчи.

 

В такива часове аз тихо бликам

най-искрените свои стихове,

но чуя ли, че името ми викът,

ги скривам като малки грехове

 

в очите си. Как хубаво, горещо

е с тяхната червена светлина!

Но днеска – след родителската среща,

те всички се превръщат във вина.

Петя Дубарова 

 
 А какво да направят в случая учителите? Информирали са те,а задължението да възпитаваш детето си е твое. Ако той е инициаторът на разговорите в час е нормално него да назоват,а не децата,на които вероятно пречи. Често това не са разговори в истинския смисъл на думата,децата побутват в час другите,или им приказват нещо,опитват се да ги заговарят или дразнят. Ако случаят с твоя син е такъв е нормално учителите да правят забележки. А защо не са го писали в бележника- е,казали са ти го устно,все същото е.

Не, изобщо не е същото!
Родителските срещи са по два броя на срок. Ако не се вземат мерки своевременно, след самото провинение, независимо какво е то, работата отече....
Ами то детето е говорило от началото на януари, родителската среща е средата на март. Много възпитателно, направо прозира "огромното" желание на училището за промяна.
Явно приказването в час не се приема за нарушение на правилника, след като в бележника не се отбелязва забележка.

"Какво да направят учителите?" Как какво? 
Ако аз трябва да им казвам какво да правят, значи мястото им не е там.
Как има учители, които овладяват един клас, и такива, които не могат да го овладеят?

И аз съм на това мнение - докато има и един учител, който може да овладява децата и при него да цари дисциплина, вината не е в учениците.

Най-лесно е на РС да се кажат по две,три думи и толкоз !
Относно дисциплината - това е двустранен процес и основно значение
е ролята на учителя.Има начини и похвати,но единици имат това призвание.
Основната част от материала/при внимание/ се усвоява в час ,
а когато има шум,едно разсейване и нишката се губи.
Дори детето да е говорило,невнимавало - къде бяха до сега ?
Имат координати за връзка с родителите,но явно това е "незначителна" подробност.

По някои места могат да се избият, аз за говоренето в час ще се притеснявам!
Като бивш "говорител" в час с нелош успех ще споделя инфо от първоизточника- винаги съм била с висок успех и с кофти дисциплина, която се изразяваше именно в "говорене в час" /не в истински провинения- малтретиране на съученици, например, това- никога/. Не ми е попречило, обаче. Пречи на останалите, сега го знам, но какво прави едно малолетно хлапе зависи от възрастните около него. Особено следва да се замислим за феномена, когато хлапето се държи различно при различните възрастни, в случая- учители.
Защо съм говорила- когато съм бивала готова със задачите ми се е налагало да се прозявам 20 минути. За едно нормално дете да кеси на чина толкова време без работа си е ужас. Работа вършеше даването на допълнителни задания за готовите. Ако хлапето пък не разбира и не знае какво и как да направи и не му се помогне, прави същото- решава си проблема със скуката пак по този начин. Отново зависи от учителя, не от детето. Когато съм бивала готова с темата по Литература, учителката предпочиташе да ме прати навън- умно постъпваше тази жена. Най- кофти бе когато се изпитваха 2-3 души през часа и останалите се чудехме къде да си  денем ръцете, очите, устата и енергията. И сега често се изпитва по остаряла метода- един- двама говорят и отговарят на въпроси, а останалите следва да слушат, което трудно ще се получи при нормални активни деца.
Да, родителят следва да е уведомен навреме, което значи веднага след провинението. В противен случай не виждам от къде- накъде следва след 2-3 месеца по други поводи да му се изтърсва ей- така подобно чудо- ами миналия месец той/тя говореше в час. Дори за съставянето на актове за административни нарушения си има срокове от провинението, при това кратки. Иначе смисълът на подобно закъсняло информиране се губи тотално. За мен то е равносилно с липса на желание да се работи по проблема и измиване на ръце. Не се търси контакт с родител още в началото, когато нещата могат да бъдат по- лесно проконтролирани и "поправени". От това не печели никой.

Ох, и аз на последната родителска това чух няколко пъти- синът ви говори в час. Но не при всички учители- при двама. Питах го после- каза, скучно ми е. Най-интересно му било по география, ЧП и история. Там наистина нямаше забележка за дисциплината. Не го оправдавам , ама явно е до интерес по предмета и това, колко интересно е поднесен материала. Защото по история като чета учебника- прилича на вестник- сухо,сухо....А пък сина ми за втория срок по история има вече 3 шестици и с мерак учи  този предмет.

Много ми е актуална тази тема в момента. Перз два-три дни подписвам забележка как говори в час и пречи на часа. От една страна виждам, че той е в положението, което описва Джуди - решава бързо задачите и му е скучно (двете забележки, през ден написани, са по математика). Наистина не виждам какво й пречи на госпожата да му даде нещо допълнително. Също и е факт, че тези забележки се случват винаги само при 2 от учителките, тоест другите явно намират начин да се справят с дисциплината (това впрочем много ясно се вижда и по родителските срещи - има учители, които говорят за учебния материал и напредването на децата, има и такива, които 20 минути ни занимават с шума в клас).
В същото време има и нещо друго - той е вече на 10 години и според мен вече е редно е знае, че да, има моменти, в които ще му е скучно и въпреки това трябва да спазва ред и тишина. Дори да му е много неприятно и тежко. Няма как иначе да бъде.
Не знам обаче вече как да реагирам, говорим у нас постоянно, пробвах и да го наказвам, все тая. Тази седмица ще отида да говоря с госпожата по математика да видим къде точно е проблема и как да го решаваме, ако трябва аз ще му дам задачи да решава, като е готов.
Много трудна работа с тази дисциплина в час.

И моят говори в час. А е само във втори клас...
Затова стои сам на последния чин. Говореше, защото му било скучно. 
Сега, като стои сам сигурно не му е скучно. 

Както Judy правилно е отбелязала, според мен не е проблема в децата. И не за да си измия ръцете с този коментар относно възпитанието на децата. Ако на тези малки ученици сега им е скучно, не искам да си  представям какво ще е за в бъдеще. Не си спомням да е имало толкова проблеми с дисциплината при нас, като бяхме млади. Дори и в час по безинтересната ми химия седяхме със зяпнала уста и слушахме увлекателните примери и демонстрации. Материалът в учебниците е под всякаква критика и това води до понижаване на дисциплината, тежките раници, кофти успеха на неразбралите, липсата на упражнения за затвърждаване....и за капак безинтересно представени уроци от учителите да се отбие номера.

   Емоционалната превъзбудимост и неовладяване на закачките и говореното в час е сериозен симптом. Ако попитаме специалист, то той измивайки си ръцете обикновено казва: "О, Вашето дете е на границата с еди-какво си ..." Ако някой родител сподели с мен, че на детенцето му не му било интересно и затова не внимава в час и си говори, то аз отговарям, че в училище не се ходи, за да ти е интересно и да си играеш. Децата се различават по възпитание и умение да си владеят задръжките, а наше задължение е да отговаряме за дисциплината им в часовете. Какво значи учителката не може да овладее класа, защото не преподавала интересно? Интересно е на умните деца, а на тези с дефицит на вниманието и в цирка не им е интересно и там не могат да застанат спокойно. Естествено не одобрявам такива крайности, при които учителите само си мърморят под носа.

Пропусна международното положение
Търсиш вината къде ли не, освен в децата. А истината е, че днешните деца са по-разглезени и нямат страх и уважение към учителите. Във всеки клас има няколко хлапета, на които няма да им е интересно, ако ще учителят да застане на главата си. Самите учители имат много малко инструменти за да въдворят ред и демотивирани от ниските си заплати не се и опитват. По мое време беше обичайно учител да ти изтегли ухото, особено на момчетата. Днес това е немислимо. И децата, без страх от учители и родители се чувстват безнаказани. Е, не всички а така де, но 3-4 деца стигат. Понякога и само едно е достатъчно за да развали атмосферата в клас.

Мда, международното положение го пропуснах. Права си. Само дето не зная как тук разбират ходенето на училище първите години именно като игра и забавление. Което не е правилно според господина преди теб. Жалко. Тя разликата се вижда и с просто око.

Не се гради уважение по споменатият от теб начин.

Като те чета и тръпки ме побиват всеки път като се сетя за онзи пост за крещенето от учителка........защото децата са си го заслужавали.

 Училището не е никаква игра и никакво забавление,и децата не трябва да го разбират така! Трябва да стоят мирни,да внимават,и да не смеят да гъкнат в клас. И това го пиша съвсем сериозно. Съвременните деца са така разлигавени,че е просто анархия в училищата. Учителите са деморализирани и нямат желание да се борят,майките не възпитават децата,и това е резултатът.