Говоренето в час-кой е виновен?

 И моя син бе отличник ,но много говореше в час. Разбира се ,че сме му казвали ,че пречи ,че е израз на неуважение към учителя,но особена промяна нямаше до завършването.
 Има си такива бърборковци,въпрос на подход на учителя е да използва това говорене в своя полза ида намери начин да ограничи говоренето . Не е лесно.

Стана въпрос за студенти, но тук да напомня, че ситуацията, в която се намира един университетски преподавател и един учител е малко различна. Може да се направи паралел, обаче.
На мен не ми е бивало пречка това, че студентите ми говорят. В нашите часове /водила съм и лекции и упражнения/ сме си говорили заедно. На семинари правехме точно това- обсъждахме казуси. Не съм си позволявала семинар да премине само в мое говорене и да очаквам наивно, че ще ме слушат 45 минути хора, седнали срещу мен. А става въпрос тук за възрастни. За деца съвсем не мога да имам такива очаквания. Странни са ми хората, които ги имат. Лично за мен те са далеч от реалността и имат претенции, които обективно не могат да бъдат покрити. От там- насетне се създават проблеми и за тях и за децата. Усилия особени не съм полагала. Следвах едни естествени правила- да правя това, което на мен би ми било приятно и полезно, ако бях "отсреща".
По време на лекции също съм давала казуси или съм разглеждала такива. Когато приближиш темата до практиката обикновено става по- интересно и слушаемостта се повишава доста. Тези, на които им е бивало скучно, имаха възможност да излязат и го правеха. Не съм спирала хора. Не виждам смисъл. Така оставахме да работим с останалите- добре бе за всички. Затова по- горе наблегнах на разликата в образователната степен.
Когато аз бях студентка най- добрите ми семинари бяха именно тези, в които имахме възможност за лично участие. От тези предмети съм научавала най- много и след това насочих практиката си към тях. Бяха изцяло в казуси и дискусии. Дори Римското право бе организирано по този начин, преподавателката на семинарите бе просто на място.
Най- добрите ми учители в училище бяха по Литература, Философия, Социология и Етика, по История и Биология също и при една учителка по Математика. Имах една дама по Руски за две години- страхотна. Голям кеф ми бе Съпромата- обаче задачите основно, пак близо до практиката. Сощото важи  иза Техническото чертане. Сиреч- не зависи от предмета дори. Всеки може да бъде интересен. Още от ученичка се насочих към предметите на онези учители, които съумяха да предизвикат интереса на децата. И то не със замеряне с тебешири и истерии.
В техните часове също говорехме, т.е. бяхме насърчавани да обсъждаме в час темата и разсейванията в страни бяха по- малки, инцидентни. Обаче вниманието на децата беше ангажирано с лично участие- отговори на въпроси, обсъждания, дискусии.
Сега, в школите по език, например, децата научават в пъти повече, т.к. са в малки групи /това едно на ръка/ и през цялото време са ангажирани- превод, четене, упражнения- активна дейност. Дисциплината е също по- добра.

Досадата  и неприятния привкус идват от там, че не желаят и да напуснат, въпреки че това не е заплаха от моя страна. Е, аз пък не разбирам такива хора- хем те е страх, че ако не слушкаш, може да не вземеш заверка или изпит, хем стоиш и пречиш. Нямам намерение да обяснявам как точно ми протичат упражненията, но разполагам с 90 мин, половината от времето минава, защото закъсняват, да речем, оттам ми остава много малко време и толкова много за обсъждане и практическа работа. Мен ме притеснява и това, че са бъдещи лекари. Извинявам се за отклонението.
НОрмално е да им е скучно на децата, разбирам. В класа на дъщеря ми, поради нарушения на дисциплината/вероятно през това време учителката търси индивидуален подход /, се отнема от междучасие, часовете по ДБТ, музика, рисуване много често не се провеждат. Отново мрънкане от страна на родителите и търсим виновен.

Не съм имала такива проблеми в годините, когато преподавах. Винаги, още в началото, съм пояснявала, че който желае може да излезе и не съм правила проверки за присъствия, нито заверката на подписа е зависела от присъствията. Обаче си имаше постоянно присъстващи и активни хора, на които незаинтересованите поне не пречеха.
Ако някой закъснееше- просто влизаше и си сядаше там, където има място. Дори не повдигах този въпрос, нито пък някой обръщаше внимание на това.
Междувпрочем казусите задържаха повечето от студентите в групата и рядко някой излизаше. Бяха интересни, чисто житейски- наказателно правни, от семейното и наследственото право, от административното- т.е. такива, до които всеки можеше да опре.
На изпити пак давах основно казуси. И са по- интересни, и се иска мислене, а не зубрене, от което не съм видяла ни грам полза. Хората си влизаха с нормативните актове и на лекции, и на семинари, и на изпит. За мен бе важно да могат да ги ползват и да решат практическите проблеми. Това ме подсеща за часовете ми по Литература- не сме зубрили нито произведения, нито разработки. Всичко беше пред нас, но пишехме и обсъждахме устно, като децата биваха насърчавани да излагат тезата си и им се помагаше в насока ясно и логично изложение на мисълта.
Не съм търсила индивидуален подход никога. Просто целях хората да научат повече, без да скучаят, а това е възможно винаги.

При децата винаги може да се измисли нещо, което да събуди интерес, поне на мнозинството. Това по никой начин не може да стане с остаралята форма на пеене на урок и изпитване на 2-3 деца, а от другите да се иска да зяпат и да мълчат през цялото време. Просто няма да стане. И да го искат учителите. Промяната следва да се направи в самия час. Напр. в някои от часовете на сина ми учителят кара децата да задават въпроси. Когато не се отговори на някой се посочва друго дете. Така детето ще- не ще слуша и внимава повече. Може да се дадат допълнителни задачи за готовите. Не само по математика.
Напр. имали сме англичани в час по език /на курсове/- часът е точно разговор, в който всеки участва. Много полезен час, в който на човек дори не му хрумва да се разсейва навйн.

Една от санкциите в нашето училище при неспазване на реда и правилника в учебното заведение е полагане на общественно полезен труд.След часовете провинилите се ученици почистват класната стая,тревните площи,двора на училището и т.н.

Подкрепям напълно.

А, и няма оправия. Някои деца са просто по-будни и така изразяват себе си. Закачливи са и не им се стои със скръстени ръце и зашита уста цял час. Не са роботи все пак!

Вината е в детската природа - неестествено е деца да се държат на един чин повече от половината ден... Те изкукват!



Страх от санкция - смешка - това въобще не спира дъщеря ми, просто си изтърпява наказанието и прави провинения с пълното съзнание какво я чака. Но не може да се обуздае. Скучно й е! Как да й го набия в канчето? Примирила съм се. Явно образователната система оставя тези деца да се изплъзват. Мразя системата! Прави децата роботи и виновни там, където те нямат вина. Вината е у възрастните. ВИНАГИ!




Горко на учениците ти!



СИСТЕМАТА - всевишната! А децата, които не се вписват в системата? Защо СИСТЕМАТА не е помислила за тях? Честно казано ми писна от системата и тъпото безмозъчно машинално прилагане на законите на СИСТЕМАТА върху всички еднакво. Всички са РАЗЛИЧНИ. Май системата не е толкова перфектна, за да се справи с този факт, нали? Е затуй извадих дъщеря ми от системата! Верно, правя опити да я върна отново, и съм виждала училища, които се грижат добре за нуждите на ученици, които не следват системата, но те са единици. За съжаление трябваша да минем в по-горно училище и новото беше рай за учителите - мутанти, които правеха всичко по правилника без да влагат грам и капка мозък в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА, логика или каквато и да била мисъл. 

Да не продължавам...




А не са ли доказали, че децата най-добре научават чрез игра? 

Училището не е задължително!
Задължително е образованието. То може да се предостави и в домашна обстановка! 





Наказанията за бягане в коридора са най-малоумните. Как ще спреш парата, на която й е била сложена капачка цели 45 мин от това да излезе с ряз, като бие звънеца?

Вие май не осъзнавате, че има и доста енергични деца?!...

А що се отнася до наказанията свързани с лишаване - ами те озлобяват още повече 'провинилите' се!
Ха познай къде и как ще им избие разочарованието и запушената енергия




И познай тази изолация как го кара да се чувства!
Дали ще помогне да стане по-'добър' ученик?
Някак си съм склонна да вярвам по-скоро в противното... 



И като заключение - не става от всяко дърво свирка, затуй нека на СИСТЕМАТА УЧИЛИЩЕ ходят само тези деца, които ИСКАТ. Другите да ходят да работят. Знаеш ли колко бързо ще им стане интересно в час

Мога ли да го предложа това на социалния министър? Дали няма да ме вкара в затвора за пропагандиране на детския труд? 

Определено да запратиш дете, което говори, на последния чин не  е с цел да му помогнеш, а е само за да не пречи на учителя. Нас ни слагаха на първия.

Учител, който не може да се справя с учениците, независимо дали е поради нежелание или неумение, трябва да бъде подменян.
Така, както е във всяка друга професия. Когато някой не си върши качествено работата бива заменян с друг.

Самото училище като институция трябва да има свой правилник и свой начин на работа, прозрачен, с ясно дефинирани задължения, права и инструменти за упражняването им, със съответните изисквания не само към учениците, а и към учителите и стриктното им спазване.
Не днес целият клас си говори, щото учителката не е на кеф или щото след два дни е ваканция.
Навсякъде, като започнеш работа имаш период на обучение относно спецификата в съответната фирма, независимо колко дипломи си спретнал и колко много знаеш и умееш, ти трябва да бъдеш обучен и да се нагодиш към новото си работно място, а не то към теб.

И разбира се, това за което говори и Judy.

Тази отживелица с мълчането в час, докато учителят си изпява урока, сакън някой да не го прекъсне, че може да забрави докъде е стигнал.
Докато учителят преподава децата срещат нови за тях и интересни неща, те, за разлика от възрастния човек не могат да запомнят всички напиращи в тях въпроси до края на часа и искат да получават отговори.
Вместо отговори получават забележка. Така няколко пъти, докато им писне да слушат, защото този начин на преподаване за тях всъщност е като "конско". Аз ще говоря, ти ще мълчиш.
Трябва да участват, да им бъде разрешено да дискутират, както с учителя, така и помежду им.

Преподавателите, които го правят са тези, които не се оплакват от дисциплината в час.
Но и техните разбирания за дисциплина и обучение не се изчерпват с тишината в една класна стая.

ПП. Учениците, които пречат на учебния процес и не спазват ясно определения правилник естествено, че трябва да бъдат санкционирани.
И учениците, и учителите.

Колко от вас са опитвали да говорят едновременно с 5-6 души? Не всички ситуации се вместват в подадената тук рамка- нарушителите да ти пречат да си изпееш урока, не изпадайте в крайности
"Говорителите" обикновено заемат първите редове, да

Ти ли беше писала в съседната тема, че дъщеря ти от 8-9 годишна прави опити да пуши?
Може би не винаги и не на 100 % е виновна само системата.

ПП. И аз не одобрявам системата.

Системата не е виновна, че детето ми е будно и буйно. Системата е зле скроена като сляпо вярва, че такива деца НЕ съществуват, а може би още по-сляпо и обидно вярва, че такива деца не заслужават да съществуват такива каквито са, а да се вкарат в хитро скроената матрица (да не задълбавам с каква цел). Това се опитвам да кажа.

Има доста деца като моето. Къде в системата ще ги сложим тях? Или системата се грижи само и единствено за тихите и мирни граждани, които научават нещата като слушат в час, недай си боже да научат нещо от личен опит ?...

Прилича на соц. конфекция- ние си предлагаме едно, на който не му пасва- да си решава проблема. Точно такова ни е образованието. Не е мръднало и крачка от соца.

Именно. Че и по-зле става, т.к. продукт на тази конфекция в този момент преподава на нашите деца .

Ама то е конфекция по идея. Ресурсът му (пари, материална база, брой и квалификация на преподавателите и пр.) е ограничен и стига само за конфекция. Във всяка държава общественото образование е конфекция. Това е така, защото се заплаща от данъците и е таргетирана към потребностите и способностите на масовия ученик. Който иска нещо различно, прибягва до различни училища. Не случайно по цял свят има частни училища, където срещу заплащане се предлага специализиран продукт. За определени таланти държавата все пак осигурява финансиране и за специализирани училища - математически, спортни, по изкуствата и пр. Това все пак е похвално, но не може да се иска много повече при разумно данъчно облагане.

Не искам да кажа, че това ми харесва, но просто не виждам друга възможност да се организират нещата. То и в дрехите ако не искаш конфекция си плащаш, нали?

Не е задължително да е конфекция, дори не е препоръчително. Още в тъмните соц. времена имаше бели лястовици. Нямаме голям избор на "различни училища" у нас, за жалост. Надявам се поне да не отнемат половината ден на децата със задължителното държавно образование. Сега поне имат възможност да видят и нещо по- добро, да разберат, че светът не е това, което се опитват да им покажат в държавното соц. школо.

Днес конфекцията предлага огромен избор на дрехи и никой не те тика зорлем в бивш соц. магазин, в който я има, я не твой номер дрехи и обувки, а ако има да си говорим за модели и цветове е абсурд. От години купувам само готово, но избор вече имам. За жалост образованието ни е останало, обаче, до стария тип магазини, в които има 3-4 номера по 1-2 цвята и модела. В онези времена се шиеше на частно, та пушек се вдигаше. Смятам, че днес образованието ни нарочно се задържа там, където е било тогава, за да могат да продължат да си "шият" занаятчиите на частно.
За разлика от останалите отрасли образованието се ръководи от държавата, която има монопол. Не знам дали се реши поне субсидията на децата да ги следва, според избора им- ако изберат частно училище, то тя да се превежда там. До преди две години следях този въпрос, сега не ми е актуален просто.

Добре де, какво точно училище ти липсва на теб? Опиши го и да видим дали е възможно.