Говоренето в час-кой е виновен?

Да спазваш норми е едно, да "уважаваш" този насреща- друго.
Аз отграничавам спазването на правилата от второто.
Има си чисто глупави правила, които е по- добре да се обсъдят съвместно. Така има по- голяма вероятност да се спазват. Децата и ние, родителите, бихме били по- убедени, че "трябва", ако едно, на пръв поглед лишено от логика правило, бъде разяснено. Като например правилото да не се гледа колко е часа по време на час. Или да не се играят карти в междучасието /не се залага, нищо увреждащо не се прави, дори напротив- децата играят една кротка игра, заети са, не се бият като хамали/.

Няма противоречие. Аз никога не съм защитавала произвола- нито от страна на учениците, нито от страна на учителите. За ясно разграничение съм между типовете провинения и залагам на идеята, че когато по- сериозното остава ненаказано, няма как да се изисква спазване на правилата за леките провинения.

Радвам се, че различнията ни са въпрос на терминология. Това е един от малкото случаи, когато в спор може да се постигне единение на позициите
Но терминът "уважение", приложен спрямо законите, правилата, правата на другите, чувствата на другите и пр. е универсално приет не само в българския език.

Именно - едното говори за домашно възпитание. Това, че ти е скучен предметът или учителката, не означава, че трябва да си покажеш простотията.

Не бих говорила за "простотия" при деца. Дори е безсмислено да се уточнявам тук.


"уважение"-
Чувство на почит, ценене на личността; преклонение; признаване на достойнствата. Изпитвам дълбоко уважение към него. Храня уважение. Показвам уважението си. Печеля уважението на всички.
Да, това тълкувание имам предвид.
Черна станция, реших, че е редно да поясня, т.к. законът се "спазва", без да е нужно да се уважава нито той, нито законодателят. За мен са си различни неща. И аз мисля, че по този въпрос се изяснихме, което ми допада.
Винаги спорът може да доведе до единение в позициите, когато хората си говорят без излишни емоции. Вярвам в това.

Говоренето в час = простотия!?!?

Всеки разбира се е длъжен да спазва норми, и малък и голям човек.
Но няма ли санкции, тези норми все едно ги няма.
Огледайте се, същото се случва и в обществото, с боклуците по улиците, с автомобилите в тревата, със заспалата администрация...
Навсякъде в Европа нормите се спазват, защото има наказания за неспазващите ги.
Факт е, че така функционира едно общество.
В противен случай отдавна щяха да са премахнали глобите в "цивилизованите" общества.

Училището е едно по-малко общество, което има своите изисквания и правилник за спазването им.
То трябва да следи за спазването и да налага съответните наказания, а не да си измива ръцете с родителите.
Никой не може да ме убеди, че за дисциплината в едно училище са отговорни родителите, а не учителите и самата институция.
Има училища, в които съществува по-добра дисциплина, както и има учители, при които съществува по-добра дисциплина.
Децата са едни и същи.

За да си добър учител е необходимо да си съответния професионалист, но съвсем не е достатъчно.
Трябва да си добър педагог, както и да си добър човек.
Това е призвание. Ако му идва отвътре, той ще намери подход.
Ако училището като институция има желание, ще намери съответните инстументи.

Точно така, нищо не може да замени страха от санкция. И ако няма санкции, се губи страхът и правилата отиват по дяволите.

Мисля, че те разбрах, Черна станция, когато пишеш "страх от учителите" вероятно имаш предвид страх от санкцията.
За учителите не бях /и не съм/ съгласна, не за санкцията.
Мен ме беше страх от един галфон, дето можеше да ти изшие един и то по главата с дървен голям триъгълник за дъска, голям и тежък. Правеше го за шукване и за грешен отговор. Още мразя предмета, който водеше, не съм го изучила ни с кеф, ни из основи, поради страха си от него. В часа трепнехме да не реши да направи това или нещо подобно. Когато трепереш ти не внимаваш за друго. Цялата ти енергия се насочва не към това, за което си там.
Ако има правила- разписани, ясни, с които хората са запознати и се страхуват от санкцията, не от изтрещяването на някой даскал и санкцията да се прилага с еднаква сила спрямо всички /това за мен е изключително важно, иначе всичко друго губи смисъл/- тогава да. Мисля никой тук би бил против.

Санкцията при българина работи единствено и само, когато му бръкнат в джоба. Не виждам как ще стане.

Преди да пробват да санкционират учениците, няма как да разберем дали работи и друг начин при децата, нали?

По мое време работеше. Имаше намалено поведение.

Наскоро ми разказаха случай с директор на училище, който не искал да кара едно "детенце" да положи полезен труд в школото, защото... това било обидно.
Има си санкции, обаче как дори да се видят колко са ефективни, когато не се прилагат?
Имам вече незнам колко случая на общи забележки и приказки, като на пазар, с "обвиняеми"- "онези деца", без да се раздели отговорността на всяко от тях. Щото не е удобно. Тогава ще лъсне, че отговорни за проблемите са 2-3, останалите са най- често наблюдатели.
Ми хубаво, нека продължим да крием тези някои деца зад общата отговорност, защото тогава лична не се носи. Такива ще са ни училищата, няма като как.

Засякла съм се с Нова.

Подкрепям те, Пипи!

 

Нарми има, но не се спазват. По мое мнение трябва в часовете на класа да се утвърждава принадлежността на учениците към училището, трябва да са горди със своите училища, учители и съученици. Трябва директорите и другите административни ръководители да положат повече усилия за утвърждаване  на символите на училището и да приобщят учениците към този процес.
Та да не би "съботниците" едно време да бяха лошо нещо.Още си спомням как правехме почистване около училищата.Нямам пред вид да се върне старият ред, но нищо не пречи да се взаимства.
В нашия град чисто на доброволни начала е създаден скаутски клуб "Мадарски конник".Хората там участват с доброволен труд и време и изграждат много полезни навици у децата.Имат доста изяви и мероприятия.
Мисля си че директорите на училища ако разчупят малко разбиранията си могат да направят чудеса.Сигурна съм че ще има достатъчно родители които да ги подкрепят.Аз лично съм от типа - винаги помагам с каквото мога и немога. Нека  да има наказания за децата които говорят(ще се радвам да накажат и моето) , защото след три месеца и да го убия файда няма.Всяка вечер го разпитвам за училище, говоря му да не пречи в час и т.н, на което той  откровенно ме лъже, но когато нямам навреме обратната връзка....просто е безмислено.
От дискусията за мен едно е ясно -в България все още има достатъчно отговорни родители и нещата могат да се променят. 

Много интересно, някой като каже- да намерят начин да ги респектират, да събудят интерес, или каквото щете. Това родителите. Ми, застани ти и го покажи тоя начин, теб може и да те слушат в захлас децата. Може  би съществуват такива, но не ми е известно часовете да се провеждат с цел забавление.
На мен ми трябват железни нерви, за да изтърпявам ..хайде да не ги наричам баш простотиите,  на 23-4 годишни/студенти/, с претенции за попаднали там, след внимателен подбор и т.н. Отчайващо...

Както се казва-рибата се вмирисва откъм главата. При тоза популизъм на всички нива и при тази криво разбрана демокрация нещата никога няма да се променат, каквито и правилници да има. Значи до 18 годишна възраст на децата се внушава, че имат имат само права /задълженията са на добра воля/, че не са виновни за нищо, дори и при сериозни провинения вината пак не е в тях , а у възрастните и като чукнат 18 от тях вече се изисква да са зрели и отговорни граждани на обществото с всички произтичащи последствия от неспазването на неговите норми. Е, как ще стане това? За мен нещата са прости- първо няколко забележки и разговори с родители, учители, психолози. После- няколко глоби, но не символични и накрая изключване, не преместване в друго у-ще, та да пренасяме проблема от болната глава на здравата. Хубаво е в системета да влизат само хора с призвание, но не става по обясними причини, времето на донкихотовците отдавна е минало, това означава ли, че щом учителят не е с призвание, което е много субективна преценка според мен, учениците могат да си правят, каквото си искат и на кого най-много вреди подобно отношение?
Няма да крия, че съм учителка, работя в малко у-ще, където, слава Богу, нямаме сериозни проблеми с дисциплината, но честно казано, при мисълта, че може да ми се наложи да работя в голям град, косата ми се изправя и не знам дали бих се решила. В същото време съм и майка на двама ученици. Не бих искала, при сегашните условия, един ден да работят като учители. А вие- бихте ли искали вашите деца да упражняват тази професия някой ден?