Говоренето в час-кой е виновен?

Какво ти да право на  подобни генерални заключения?  Или разполагаш с обобщена информация, недостъпна за списващите в този форум?
Възпитанието не е задължение единствено и само на майките. А, да...Това, " да не смеят да гъкнат в клас" е пример за изключително модерен подход в съвременното образование. Следващата стъпка е говорещите в час да прекарват в ъгъла час-два, коленичили върху бобени зърна, докато върху главата им капе студена вода.

Не мисля, че училището е измислено за забавление на пораснали деца. Училището е за учене. Лошото е, че е задължително и няма как тези, които пречат, да бъдат изгонени от училище. Иначе за мен това е най-подходящата мярка - след няколко забележки рушителите на реда да бъдат гонени от час и да се занимават с каквото им харесва.

Естествено, има си някакво приемливо ниво на непослушание. Все пак говорим за деца, не за машини и даже не за възрастни. Това с "да не смеят да гъкнат" е прекалено. Но трябва да има мярка.

За това се почва именно чрез игра и забавление и по този начин се създават навици.
Вече в 5-ти клас децата са си научили правилата и си знаят - ако говориш в час следва наказание. Ако забравиш част от униформата си оставаш след часовете да чистиш. С изгонване от час нещата не се случват, нищо не научават учениците, урок/бележка не си взимат.
мама засмяна, каква причина ти изтъкнаха, заради това, че детенце говори в час - бързо си решава задачите, скучае или нещо друго? Не може чак втори срок без нито една забележка в бележника да се окаже, че детенце пречи на останалите и в същото време има само шестици /т.е. разбира материалът/. Нейде куца връзката родител-учител. А тя се гради всекидневно.

     Както вече написах, училището не е за игра и забавление. Естествено е, че няма да има съгласни с мен и ще са на коренно различно мнение. Затова аз смятам, че лошата дисциплина в час никога няма да се изкорени и винаги ще си има деца, на които няма да им е интересно и няма да слушат, ще нарушават дисциплината и ще бъбрят в час. Това означава, че тези, които искат да получат знания са дискриминирани, а техните родители вместо да си лекуват децата, ги поощряват.

Я пак! 

Добрият педагог намира добър подход.

За мен е интересен и подходът за въдворяване на дисциплина с настаняването на провинилия се на последния чин - колкото се може по-далеч от погледа на учителката.

А това, че учителките са деморализирани в какъв смисъл го употребяваш? 

Не знам дали си запозната с творчеството на господина, но често съветва родителите на говорещите в час да си прегледат децата, понеже е симптом на страшни болести.
Доста е смешен, само дето от тази тема разбирам, че е учител, което, ако е така, е много неприятно.

Ооо, прочетох че невнимаването в час е симптом на генетично заболяване, изискващо незабавно лечение!!!  
Но не можах да се сдържа да не цитирам това изречение. На мен ми е ясно каква му е идеята, но начинът, по който е написано изразява един съвсем различен смисъл. Родители, лекувайте децата си, които искат да получат знания, вместо да ги поощрявате!  

Чак сега се включвам-работа, работа, радвам се че се получи дискусия ! Не моето дете не е чак толкова зле -говори но не чак да пречи!Просто аз съм много строга може би.Усвоява си материала  в училище, ходи по състезания-математика, история(по желание), пише стихове, а бе не че е моето ама....добро си е.Просто учудването ми беше че след първата родителска среща нямаше никакъв нишан от училище за провинения.....Най-възмутителното според мен е че всички говорят не само моето.Значи аз не обвинявам никого, просто ми се струва че връзката учители-родители се губи.Училището ни е добро-най-доброто в града може би, учителите предполагам също не мога да преценя(първа година сме).Но като цяло нещата от нашето време доста са променени.
Не не мисля че децата са болни и за преглед, даже според мен прекалено ги натоварваме(този месец всяка седмица състезания че и по две) някак си....................прекалено е.Трябва да се поразреди календара според мен да останат две три състезания ама рейтингови!
 
Моя съветт е -обичайте децата си и им прощавайте умерено !

В доста часове, вместо да се работи по зададената задача, по скоро се говори.

Ето записано (това не се случва всеки ден, но във всяко училище си е имало такъв момент, някои са и по-зле):

Всяко училище си има правилник (или нещо такова).Там трябва да е записано какво е позволено и какво не е позволено.И всеки,който го наруши  трябва да си изтърпи наказанието-било за говорене в час,било за тичане в коридора...Говоря за наказания,съобразени с възрастта-(няма да участваш в играта на топка,например).Но тези неща трябва да се обяснят на децата и родителите още в началото на учебната година.

"...днешните деца са по-разглезени и нямат страх и уважение към учителите. .."

Първото не е сигурно.
Липсата на "страх" би ме радвала най- много. За мен наличието му у хората е нещо изключително вредно за всички.
Уважението пък не се дължши, а се заслужава. Едни го могат /заслужаването/, други- не.
Скъпи учители, това няма да се промени. Не мога да обещая, че децата ми ще ви уважават само защото имате някаква определена професия. Това не е нито тяхно, нито мое задължение. Дали ще ви уважават зависи от вас. От мен се иска да възпитам хлапетата да не бъдат агресивни и да спазват разумните правила. Второто ми е трудно, в случай, че навред виждат ненаказана агресия.

Разсейването е друга бира. То е и до темперамент на детето, не само до възпитание. То няма много общо и с уважението, особено при по- малките деца.

На провинилия се следва веднага, на момента, да се въздейства и пак веднага да бъдат уведомени родителите му. Вайкането как децата били такива и онакива е безсмислено, а опитите да се защитават постоянните нарушители на реда и да се игнорира поведението му, да се търси извинение за него /по разни причини/ също не водят до нищо положително. Когато те бъдат оставени на воля да си разиграват коня, то не виждам как може от останалите деца да се изисква каквото и да било поведение. Трябва да се знаят санкциите, които да са предварително и ясно определени /а не да се поставят на равна нога агресивен побой с говорене в час или просто блеене през прозореца/ и да се налагат, но никога избирателно, според хлапето, а само според провинението.

Спор няма, че има учители и УЧИТЕЛИ, лекари и ЛЕКАРИ, хора и ХОРА. Но не доумявам, как така при условие, че вашето дете говори и пречи в час, търсите вината в някой друг?!
Представете си, че говорят пет деца. И на петте учителката трябва да напише забележка. Колко време ще пише забележки и колко време ще преподава? Защо, заради някакви нарушители на дисциплината, останалите трябва да страдат?! Има и друго - чувала съм за много случаи, когато ученикът за забележка и двойка "не си носи бележника", а за шестица е първи.
Аз внушавам на сина си, че училището е сериозна институция, изисква се ред и дисциплина и учителката се УВАЖАВА. Разбира се, че в началото на годината /първи клас е/ имаше проблеми с дисциплината, но и през ум не ми е минало да обвиня учителката. С говорене, дори и с наказания, туширах проблема.

Не е нужно да се ловиш за главата. Аз говорех в часовете на точно определени преподаватели. Правех го не само аз. В часовете на други никой не е шуквал. Едни го правеха поради замеряне с тебешир и удряне с линия по гравата от страна на даскала /това си е баш- даскал/, други учители бяха вълшебници по природа.
Една институция е сериозна, когато работещите в нея се отнасят сериозно с ангажиментите си. Не мога да излъжа децата, че когато те не са нещо сериозно за работещите в институцията, то последната била нещо сериозно.
Ние пък от І до ІV проблем с дисциплината не сме имали, в рамките на нормалното за възрастта е бивало. Не са ми били нужни наказания дори. С многото учители от V клас нагоре, при едни е по един начин, при други- по друг.