Връзки, очаквания и разочарования

Много е трудно човек да признае че е сбъркал. Голяма част от хората се смятат за безгрешни.
Когато се оплаквах от напразните си очаквания милото /тая дума не ме кефи/ каза че за въпросната ситуация съм виновна и аз защото не съм направила нищо,а съм се понесла по течението.
На приятелката ти й трябва безпристрастен поглед отстрани върху нейната връзка.

скоро нямаше тема за любовници, а в тях става голям купон

откакто вчера  преживях на живо, с пълна сила и съвсем реалистично целия сценарий от филма 'сол по кожата' , никого за нищо не обвинявам. приемам всичко, съгласна съм с всичко и съм ужасно, ужасно, кошмарно примирена и съгласна с всеки. мислех , че филмите са някаква смешка, измислица и фантазия, не, оказаха се съвсе  съвсем реалистично.
погребах може би единствения мъж, който ме е обичал истински и всякакви връзки и разочарования просто бледнеят пред това.

пс. просто съм толкова дълбоко депресирана, че дори не мога д амисля.

Моите съболезнования, Палмира.

"Сол по кожата" е много истински филм. Палмира, дори не мога да си представя как се чувстваш…

По темата: всеки трябва да извърви собствения си път, приятелите могат да ни помогнат, но само ако искаме да ги чуем и да приемем помощта им. Приятелката ти има нужда от време, за да осъзнае какво се е случило, може да не е готова да приеме факта, че и тя има вина. Понякога просто няма смисъл да обясняваме на хората нещо, което те по някаква причина не са способни да приемат в момента, в който им го обясняваме.

Аз се чудя, вие с авторката на съседна тема, друга работа нямате ли си, освен да "спасявате" приятелките си. И то поне да ги спасявахте, ами то...оставете ги на мира жените Всяка сама ще намери своят път, истина и партньор. Ако е писано

Ей Шанталче, толкоз време в тоз форум и не се научи. Нали знаеш, че нещо като те вълнува и пускаш тема за приятелката. 
Както и да е де въпроса може да се разглежда принципно. Никой не може да бъде обвинен, че има очаквания. Особено ако предлага нещо и иска същото в замяна, а не фантасмагории или нещо повече отколкото самия той е в състояние да даде. Да се насилва даден човек да завързва неангажиращи връзки като самия той не е такъв тип и не го вълнува това е повече от безсмислено. Точно толкова, колкото и мъж, който се озърта за нещо свежо с ясното съзнание, че изобщо не му е до обвързване да го накараш да "прогледне", че няма нищо по хубаво от отдаването в любовта и моногамията.
Единствения съвет, който можеш да и дадеш е да не прибързва с доверието, това е.Риск да се разминат очакванията на хората винаги съществува.
Ти защо смяташ, че грешката е нейна? Къде е сгрешила и за какво трябва да прогледне?

Няма да се пъна да обяснявам, че не става дума за мен, щото няма смисъл.
Наистина се получи нетърсено съвпадение с другата тема, аз лично, моята я обмислям от известно време, днес бях провокирана от поредния разговор с нея на тази тема.

Смятам, че грешата е И нейна. Склонна е да обвинява за болезнения крах на връзката основно него, смята, че е била изрядна в отношенията.

Наистина ми се искаше да си порасъждаваме принципно върху въпроса, ако не се получи, здраве да е.

Не трябва да се задълбава в анализи, и да се мисли непрекъснато и разнищва ситуацията и участниците в нея. Мнението ми е че в тези отношения не може да се дели на виновници и жертви,  защото няма как да станат насила нещата. Трябва да приеме ситуацията такава каквато е и да си каже, че каквото е било по силите си направила и си дала във връзката друг е въпроса дали другия е искал да вземе.
Намери странично занимание, а и "клин клин избива" (няма нужда да е някой сериозен ).

А тя преди да се влюби не усети ли, че при него не стоят в тази насока нещата?

Ти смяташ, че не е така, щом по твоята логика грешката е И нейна. За мен е напълно възможно да е И нейна, но и може наистина да е била изрядна в отношенията и да няма никаква вина, освен да даде най доброто с желанието и да получи такова отношение.

Ми, ако наистина се има за толкова изрядна, значи е доста сложен нрав. А мъжете много не обичат сложни неща.
Ако той и е дал ясно да разбере, че само ще прекарат известно време заедно и толкоз - не е виновен.
От своя страна тя не може да си заповяда да не се влюбва, но не е права да го обвинява.
Не е достатъчна информацията по въпроса и още нещо - от колко време са разделени?

Аз  не мисля, че тя е виновна.
Дала е сърцето си на мъж, който не е искал това.
Как може да контролираш чувствата си?
Да си казваш," този път няма да се влюбвам, ще изчакам да видя"
няма как да стане.
Остави приятелката си на спокойствие, това е моето мнение.
Подкрепи я, когато има нужда.
Няма нужда да правиш нищо повече.

Според мен.

Човек няма как да е "изряден в отношенията" за всеки един човек. Тя може да е била изрядна според собствените си критерии, изрядна за някой друг, но конкретния човек явно не търси и не цени това.

Понякога толкова искаме да се получи, че някак ослепяваме за сигналите от отсрещната страна.
Виждаме онова, което искаме да видим, вместо реалността.
Успяваш да разбереш другия, едва когато си в неговите обувки, обикновено доста по-късно. Преди това го смяташ за по-черен от дявола.
В момента приятелката ти е с наранено достойнство и силно разочарована. Вероятно това е защитната й реакция, че е отхвърлена. Нека го изживее, съвсем не е непременно да й се случи пак. Освен ако не е много незряла и винаги да се хвърля с главата надолу.

очакванията са един от най-големите капани, които си поставяме и сами падаме в него 

осъзнах това на 32-33г ....след множество връзки ....

очакванията са онова, което таим дълбоко в себе си с надеждата някой друг да прозре за какво копнеем (повечето хора не са гадатели, за да прозрат ... особено за неизреченото, но с готовност биха сбъднали нещо, за което знаят  )

очакванията са бягство от реалността ... самонавиване и градеж на пясъчни кули ... където накрая оставаме сами и поемат плаващите пясъци ...

от опита ми с интернет запознанствата разбрах, че ако не се видиш бързо със субекта - започваш да си го доизмисляш и да го товариш с нереални очаквания - както ти се иска да бъде - и като се видите - той може да е страхотен, но очите ти надничат за онова, което си сътворил, като идеен образ ... е няма ка да съвпаднат (освен, ако не продължиш да си фантазираш и да се заблуждаваш)

имах една приятелка, която прекаляваше с очакванията ... говорила съм й ....но трябва да се преживее ...

единственото спаение в подобни ситуации (на твоята приятелка) е - Тя да разбере, че той с нищо не й е длъжен - тя всичко е правила (раздавала се е и т.н.) - защото тя е искала, всичко правим - защото ние искаме така (но уж с идеята, че го правим за някой друг)

аз така имах една връзка, не мога да кажа, че съм го обичала, но много се влагах и много инвестирах от себе си ... разделихме се и все се чувствах недооценена, колко съм дала, какво съм направила .... до момента, в който ми щракна, че той с нищо не ми е длъжен и всичко съм правила, защото аз съм искала да го направя .....

е, страшно ми олекна - отвързах се от него ....промених си погледа към него ... и... сле дкато се дръпнах - той започна да ме гони, но вече беше късно и се беше обезценил - в очите ми