Защо бащите забравят децата си при развод/раздяла

[/quote]
Корина, на децата им липсват бащите им, винаги! Не конкретните хора, а усещането, което те създават. Моята дъщеря е на пет и никога не е виждала баща си, но упорито го търси, разпитва и никакви обяснения не помагат. Надявам се като порасне, да ми прости, че избрах такъв човек за неин биологичен създател.
[/quote]

Айде глупости сега. Как ще и липсва усещане, което не познава?! ПЪк и някой да те обвинява....за избора ти!!!!  Тея дето са заченали от донор да се гърмят ли?  Стига излишни драми бре!

Ти познаваш ли дъщеря ми, та толкова уверено да пишеш по въпроса?

Ние ли грешно пишем или вие не четете правилно?
Защо смятате че проявявайки някакво отношение към собствените си деца помагате на майките им? Ако са ви използвали като такси, викали са ви да им правите ремонт или пък са ви искали пари за да пуснат децата -  разбирам, имате основание да сте сърдити. Но да ги взимате в дните определени за вас, да протестирате че времето е малко и че правите услуга на майката, айде моля ви се!
Рядко ми се е случвало да чета тук разни изисквания подобни на написаните от вас. Повечето искаме децата ни да имат бащи ( техните бащи ). Просто да присъстват в живота им било то и само по телефона.

Сабина, мисли в посоката, че детето ще ти е благодарно, че не си останала да живееш с такъв човек!   

Po точка 1 - ами да, пробвали са се яко да ме манипулират.
По точка 2.  -споко - няма да ти се случва пак да четеш такива неща:)

Ся да си кажа - четемк правилно, че и доста добре разбираме. То и аз съм искал детето ми да има майка...ама квото такова бре! 
сЯ ще ви кажа нещо, а вие ме оплювайте колкото щете.
Започвам с това, че с изключение на 3 месеца /и то условно/ си гледам детето без майка му от 8-9 месечна възраст - вече мисля в кое училище да го записвам.
И както си го гледам.... беше на годинка кат склоних /условно/ да го оставя при майка му.... е вярвайте ми бях готов да не го и видя само и само да не и виждам физиономията и да и слушам "голямата уста". .... дето само на приказки я докарва!  Аз съм и дал доброволно детето, изхождайки от мисълта, че е малко и майката си е майка, а аз кат баща да помагам и т.н.
То онуй, ако не му свърша услуга - няма видиш тогава детето.
Все едно аз не съм искал детето ми да има и майка, ама да е майка. Ама не би - кото е - такова, я коректора....
А кат не искате само в определени дни за "свиждане" /се едно на затворник или войник/ , що тогава врещите, ако поиска повече?   Аз няма да говоря с детето чрез майка му!
Тук е момента и да кажа, че тея които са казвали "чакам да порастнат и сами да си дойдат" си вземат децат, грижат си се - ама винаги има една "майка" дето да отвори уста.....
Няма си взема аз детето и да идем някъде за седмица, а ще питам  майка му - да бе да....найш кога?  Кат вземете да се изживявате, че се забравяте, понякога....
А после, другите виновни.
Аз дори съм имал случай да ми вдигат панаир...що съм завел детето на село без да съм я питал - а я е и нямало в БГ, а селото ми е на 20 км 
Извинявам се! Просто не се сдърржах. Знам, че има жени с мъже насилници и прочие идиоти. Аз наскоро бях потресен как един зашлеви жена си, а той по обяд пиян, а с малко дете и отидох да взема  млечната кухня от друго място и да го прибера.  Знам че има и такива - ама те са си женени
Доста поплямпах....
Сега да обобщя.
Доста голяма част жените /не само разведните, ама те пък съвсем/  се изживяват кат " говорителки" на децата.  А обикновено това няма нищо общо с децата, а само с туй дето се върти из главите им!  И въобще на градивен диалог не подлежат! Затуй си взех детето, подарих и огледало - да си спори там - аз нерви нямам!
Ако нещо липсва на детето /душевно, ментално и т.н. (за финансово не говоря, че е ебана ситуацията)/ е по вина на отглеждащия родител, а не на липсващия! Него/Той/Тя...като го няма как да е виновен
Заявявам го напълно отговорно.
И аз съм имал питанки, дали няма ми каже "Баща ми , де ти бе главата, че такава майка да ми причиниш"  - ама това са мои питани, а не на детето
Помислете върху това.
Помислете и върху друго  - майка му може да е за мен всякаква, но то/детето/ за нея лоша дума няма да чуе. А утре може пък да е някаква супер отговорна и да му помогне много /хипотетично е възможно/.
Всичките ви питанки и въпроси ги реших от раз с...вземам си детето, а ти отивай дето искаш и прави каквото си искаш   Ко повече искате? Мога да имам деца от 10 жени в 11 държави... На майките им с ко съм длъжен?!
Е туй не можете да разберете.  Дете не се предполага от бащинство или майчинство, а се заявява и доказва! Майката на моя се отказа от него - ами добре! - гадничко ми беше, но на него е спестено и си има какви ли не компании от каки, лели, батковцци - единственото дете, дето от градина го взех с харли.  Майката и бащата да са двойка е пожелателно, но в тоя Свят не е задължително! Гледайте си децата пълноценно, а и себе си. Защото аз допуснах да се срина, заради такива псевдо-мисли.  Ама ко ви пука - играйте федербал, народна топка или кото там с децата. Те ще си намерят батковци, чичовци и т.н.  - в моя случай каки и лели....риболов и да порасне за пушка, и на лов ще иде...
Хлапето на 5 годишна възраст обиколи 1/3 от БГ ... радвайте се!
Задавал съм си много въпроси денонощно и с години, дорде се стигна до .."еби мама му".
Някои въпроси нямат отговор към момента, но отговор ще има
Не се гордея, че съм си взел детето и съм се съдил - просто се радвам, че  е при мен и мога да се грижа за него, и да го възпитавам, и да го уча!
Ще порастне и ще отлети, а аз да съм му дал криле! Хич не ми и пука кой и какво - той да си преценява!
Никога не съм възприемал детето си като даденост, а като човече, дето трябва да стане човек - Човек! Най- важното е че го има!
А на въпроса "защо така?", една моя приятелка рече много правилно "току-така"
Цял реферат изписах, започвайки с едно и свършвайки с друго. Дано да не е било напразно и дано не съм обидил някой! Да обидиш е лесно, а да си кажеш "Ко ти пука" е трудно.
Старая се да оставям детето си само да преценява, а аз само леко да се намесвам/възпитателно/. И както съм казал  - за мене тя/майка му/ може да е "грешница",  а за него да е "светица".
Моето мнение си е за мене, а неговото - сам да си го гради!
Повече от това не мога да кажа, освен да н е намесвате отношенията си с детето/цата-  нищо общо нямат с вас

Говорим за едно и също нещо, но на различни езици. Твоята бивша е като нашите бивши, т.е както казах преди време на един друг баща ( отглеждащ сам детето си ) и пишещ тук - всички сме на един бряг. Не трябва да има деление на мъже и жени. Не мога да разбера защо пренасяш негативизма породен от бившата ти жена тук, но ние не сме врагове помежду си, напротив, стремим се да си помагаме доколкото можем, независимо че не винаги сме на едно мнение. Да! Твоята бивша те е изнудвала за услуги, а на мен бившия ми ми заяви в прав текст – като не ме искаш за съпруг няма да бъда и баща -. Това как ти звучи. Няма да пиша за всички останали глупости които сътвори този човек за отрицателно време, но просто няма начин да не се намеся в отношенията баща/син ако евентуално един ден се породят такива. Няма начин да позволя на един ..... да се базика с детето ми отново. Той сам си го избра и се постара да го постигне. Това обаче не означава че всички мъже са такива, напротив, познавам бащи които са останали бащи след и въпреки разводите.

Права си и забравила сигурно....как преди година ми даде акъл за заместващо на прословутата декларация
Но аз кат тъп мъж ще кажа... "лайната са си лайна- без значение кой ги бърка".
От нас зависи дали ще гледаме у дупката или ще "запечатаме кенефа".
Е кат не става - ами не става бе!  И цветен да се обясня и боядисам - е не става!
Приемат се нещата, болката под мишница и айде нататъка - боли, че боли- боли! 

Ама "що", ама "как" - щото така бе...
Аз отсвирих жена си, че беше вредна за детето ми, вие па вашите.... оттам нататъка - той и тя не е тема за разговор.   
Както казах - никога не е късно! Отношения с бившата нямам, но защо пък детето да няма, ако му е кеф?  Майка му е все пак - от мен няма да чуе лоша приказка за нея....нито пред мен ще позволя да чуе лоша приказка за нея!  Майката  си е майка!  Бащата си е баща!  В Сливенския или Варненския да са .....

"Изгонването със съдебно решение" в повечето случаи е чисто и просто раздяла на двама души, чиито отношения не са потръгнали, а законите в страната налагат да има и малко документация при наличието на общи деца. И се чудя, БориславМ, защо това нещо трябва да е драма и повод за негативи? Особено като един е "изгонил" (предполагаемо майката), а накрая друг страда - детето. Не звучи логично, нали? Нито е логично съдебното решение да прекратява емоционалната връзка на един баща с детето му и той да спира да се интересува и грижи за него.

sevus, много добро впечатление ми направи с това, че не говориш лошо за майката на детето си.     Правото на личен избор и преценка е много важно, страхотно е, че ги даваш на сина си и не го тровиш с негативизъм. Малко хора имат силата при сложни и неизгодни за тях ситуации (меко казано) да си наложат да не кажат лоша дума за 'виновника'.

Оказа се, че Вие знаете причината, но не желаете да я приемете, и се криете зад детето. Помислете над вашите собствени постове:
1 Тук има над 1500 прочитания и нито една недоволна мама!  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=571522.0
2 А тук е погледа на "новата му" към Вас: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=576092.msg18379278#msg18379278  Всъщност и Вие можете да станете "новата му", и да имате същите претенции към него, нали?

А "баща"  не е биологичния родител ( в семействата с осиновени деца няма проблеми с таткото нали?), а е човека до Вас. Търсете "баща"  с  по-добър модел на поведение и не искайте невъзможни промени в истинския татко.

     БориславМ, коя точно причина знаем? Какво става в главите на родителя, изоставил детето си ли?
     Всичко опира до личността и отношението към собственото ти дете. По-широко скроеният, разумният човек си дават сметка, че създаденото от него дете е отделна личност, а не притежание на един от родителите. И детето може да бъде щастливо с двама родители, независимо дали живеят заедно.
     Другият се изживява като като анонимен донор на утроба/сперма , след раздяла с партньора. Той не чувства ангажименти към плода или изпълнява някакви по принуда. Той разсъждават като теб "Той/тя иска да ме превърне в банкомат". Но едва ли си дава сметка, че се всъщност сам се поставя в позицията на вещ за еднократна употреба.
    Благодарна съм, че и бившият и настоящият ми съпруг са от първият вид. И че двете деца - моето и на мъжа ми, си имат своите майка и баща. 

А дали ги забравят наистина?Или поради някакви други причини прекратяват връзката си с тях?
Със сигурност има безотговорни типове,за които детето е било тежест и раздялата ги освобождава от този "товар". Но много татковци се отказват от връзката с детето,защото това минава през взаимоотношенията с майката.А често те са травматични, с много скандали и злоба един към друг.На никой не му е лесно след раздяла.И когато двама души не преодолеят себе си,за да запазят мира на детето си, тогава таткото се оттегля и ''забравя'' за него.

Защото не могат да понасят майките им.......
Аз пък не мога да си обясня каква е тази истерия -видите ли  бащата не ще да вижда детето,ама трябва щото да има връзка с бащата ......Що да трябва ,как щяло да го понесе детето,ами понасят го децата по-добре от нас.Понякога се чудя дали майката иска тази връзка: дете-баща или детето повече
Като не ще да го вижда ,по-добре даже , прав му път ,няма скандали,няма проблеми ...и така, а и да ме убедите,че детето има крещяща нужда от баща....айде няма нужда 

     pakost, а защо "таткото"? Макар и много по-малко, вече се срещат достатъчно майки, които освен че са изоставили децата си, ги забравят.
     Познавам и такива бащи, които след години съдебни битки, не са успяха да видят детето си, и в един момент се отказаха. Но повечето "забравили" родители, не са в това положение.

     betinabarti, в този подфорум се сещам само за една потребителка, която водеше битки да принуди бащата да вижда детето й. Всички останали просто споделят своята, или на детето си болка. Къде видя истерия?

     betinabarti, в този подфорум се сещам само за една потребителка, която водеше битки да принуди бащата да вижда детето й. Всички останали просто споделят своята, или на детето си болка. Къде видя истерия?
[/quote]


Казах го по повод едно от изказванията тук  -не ми се поства,никого не искам да обиждам ,но доста мнения съм изчела в тази посока....та за това, а с <истерия> исках да засиля твърдението си,че това не е толкова фатално    

Не се коси Бориславе, не се коси
За малкото месеци, в които детето ми беше при майка му, а аз го вземах само събота и неделя...и кат се разболее, че да го излекувам... се наслушах на същите глупости."
НО
нещата се обърнахаааааа.....
И какво се забеляза според тебе? Май като е от другата страна и тя трябва да си размърда задника или да вади кеш пари, или да купува.... май не било толкоз забавно И усул-усул, абдикация тотална
Бъди сигурем, че  много голям брой мами, ако им присъдят детето на таткото....гаранция,че няма да правят това, дето изискват сега от бащите Първите месеци може би, но полека-лека.....
Да, веднага ще наскочат - аз няма си дам никога детето /аз пък ща питам/! ОК де - хипотетично да предположим, че не е при тях, а при бащата  И кво - няма да искат си гледат и уреждат живота ли? Ще се съобразяват с капризите и прищевките на бащата ли? Айде холан
Абсолютно си прав, че се крият зад децата - поне една голяма част!  Не изхождам от мене си дори /тя мойта за освидетелстване/. Познавам няколко бащи в подобна ситуация, дето докат децата им бяха при мамата, оназ "ДАЙ", а после кат се обърнат нещата....беги Лиске да бегаме
Хеле па ако си е народила други от друг, а първите не са при нея... Единия  остана с двечки, а оназ си роди друго от друг и ги заеба тотално.
И да, просто им писна на хората от простотии, заведоха си дела и си ги спечелиха. Много такива дела се печелят, без да се налага майката да се изкарва аморална или наркоманка - туй са глупости. Ама хората са си преценили нещата и не реват и мрънкотят после " Ама тя що не плаща, що  не идва" - ако ще бе.
На мен ми е писнало от такива, дето ползват детето за разменна монета или един вид "застраховка" и изнемогват с наеми, сметки и реват да им плаща бащата повече! От къв зор?
Кат не можеш да го гледаш моме - дай си ми го! Ама тогава те почват "Ами не мога да дойда сега да го взема, ами наема трябва да платя, ама нови обувки трябва си купя и т.н." - аха, начи си додахме на думата  
Гледам тука една....присъдена била издръжка 150 лв, ама тя искала 300, щото наема и бил 250 ))
Ко ма интересува колко и е наема - неин проблем е. Все едно без дете няма да го плаща.
Да даде детето на баща му и тя да му плаща 300 лв


p.p: Доста писах, ама ми изтекла сесията, та в резюме и по- важното.

Идеята беше следната. Функцията на един родител е да се грижи, възпитава и опазва детето си  възможно най-добре, с оглед на възможности и ситуация. Да помисли и кое е по-добре за детето. Не да се занимава с дребнавости и малки злобички. Никой на никого не е длъжен. Единственото децата могат да дирят сметка. Те пък и обичат най-чисто, без да се съобразяват с глупостите ни!
Нека сами да решават "на чисто". А те ко накажат - наказват със забвение и отричане.
Когато на 6 месечна възраст детето ми получи гърч в ръцете ми....ми оставаше само да се моля. Е, Господ го остави тук - иначе тея дивотии...щяха са безпредметни, нали? Радвайте се на децата си, дори и в трудности, че не се знае зна е ли се!
Колко от вас биха казали, че ако звъннат на бившите и кажат "Детето е мн зле и е в болница-трябва помощ!", другия ще каже "Ко ме интересува"? /сигурно има и такива екземпляри де/.
Оставете нещата да си се развиват, не им пречете и те ще си се понаместят - от личен опит и наблюдения го казвам.
Кой крив или прав...са си нашите злободневни дивотийки. Нека другите да виждат децата си когато искат и могат. Иначе кат я подкарате по устав....после се чудите що така е станало.
И колкото по-бързо разберете, че вашите отношения нямат НИЩО ОБЩО с другите отношения - толкова по- добре....естествено в някакъв периметър, с оглед на възпитанието най-вече.
Стига с това вкопчване в децата!  Стана егати проблема да имаш деца и до голяма степен затова са виновни жените. Родила вече и целият Свят и е длъжен доживот - пълни глупости!  Длъжен съм към детето си - не и към майка му!  Аз лично незнам кое щеше да е по- добре....да си го менкаме с майка му или да си знае стаята, къщата и семейството. За мен е важно, че е усмихнато, радващо се, възпитано, облечено, заквасено с "културни мероприятия" и т.н.  А че някой е дебил -  мой проблем!  Всъщност даже не е и мой проблем