А как помагате на децата при неуспехите?

  • 3 240
  • 39
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 5
Това ми е въпроса, мили дами (извинете за грешките,но клавиатурата ми е на латиница...).

Накратко, моето мом4е (на 7.5 г) трудно понася спадовете и е крайно 4увствително спрямо 4уждото мнение. Последен пресен пример от в4ера - турнир по тенис, тотално сражение (за негова 4ест бих казала, 4е игра прекрасно под обективния ми родителски поглед Simple Smile, но партньора беше с година и половина по голям, т.е. пьлен дисбаланс и вьв физи4еско и в техни4еско отношение).

В тенис клуба играят още 2 мом4ета от неговия клас, които присъстваха на ма4а - знаете колко са деликатни децата на тази възраст... Алекс отнесе подигравките с достойнство, но щом се ка4и в колата ми, а и през останалата 4аст на деня, буквално беше смазан. Разбира се, опитах се да  обясня колко 4ести са загубите в спорта, колко относително е вси4ко и колко се гордея с него. Но като 4е ли в такива моменти мнението ми е без зна4ение.

Към майките с неперфектни деца - как реагирате вие и има ли шанс да се промени тази 4ерта в характера (от която аз самата много страдам, но при мен се касае за комплекси внедявани от най-ранна възраст)?

# 1
  • Русе
  • Мнения: 11 921
  Интересна е темата.
Моето дете не реагира точно така на неуспехите, но определено му влияят.Вчера беше на едно прослушване за мюзикъл на БТ. Изобщо не можа да се подготви,защото разбрахме в 19 вечерта. С една дума не се справи. Прие го мъжки,за разлика от приятелката му,която плака цял следобед,но определено му повлия на самочувствието. Аз се чувствам по зле,задето му го причиних това прослушване. Наиситна беше голям стрес и той се притесни, въпреки самочувстивето което демонстрираше.

# 2
  • Мнения: 1 615
Никой не обича да губи, но и никой не може винаги да печели. Мисля, че малко късно сте се сетили да предадете този житейски урок на детето?
Не мога да дам универсална рецепта, но точно това казвам на моето момиче, когато се чувства обезверена. Че човек не може бъде винаги най, но е важно да чувства, че дава най-доброто от себе си. Тя танцува от съвсем мъничка, винаги е била в група с доста по-големи деца и честичко е бивала огорчена от "неуспехи" Simple Smile Искала е да се отказва, защото някоя "кака" й се присмяла, че не може нещо-си. Винаги съм й казвала, че не ме интерсеува кой може повече то нея, защото аз се гордея с това, което тя САМА постига - с много труд и желание. Питам я "Харесва ли ти да танцуваш?" - "Да" - "Това е важното - да правиш това, което обичаш, и да го правиш с цяло сърце".

# 3
  • Габрово
  • Мнения: 2 548
vitamin, това което споделяш не е някаква кофти черта от характера, която се наблюдава само при твоето дете. Всички деца от една определена възраст нататък се влияят силно от чуждото мнение /особено от това на другите деца/, искат да бъдат приети от групата, да бъдат харесвани и именно това е една от причините да приемат така драматично неуспехите.  

Аз лично помагам на сина си с разговори. И после правим нещо, което му доставя удоволствие.

"Това е важното - да правиш това, което обичаш, и да го правиш с цяло сърце".

И аз на това уча сина си  Peace.

Последна редакция: чт, 14 апр 2011, 15:50 от ivap

# 4
  • Русе
  • Мнения: 11 921
  Това казвам разбира се и аз. Но има деца които са по чувстиветлни. Детето на vitamin  е такова явно.
  И никога не е късно да се даде урок.Добра идея е също да се направи нещо,което доставя удоволствие в този момент, и в което детето се чувства по уверено.

# 5
  • Мнения: 6 031
Моят големият не ги приема особено добре неуспехите. Иска винаги да е пръв и да печели.
Много трудно се справям с обясненията след неуспех. Той направо гори в играта. Сега, когато ходи на училище е същото - винаги иска да бъде пръв.
Може би с годините малко се успокояват нещата и с много разговори.

# 6
  • Мнения: 1 615
Изобщо не казвам, че няма деца (хора), които просто са си 'такива' - амбициозни и нахъсени, но съм забелязала, че много често това е провокирано от едно конкретно обгрижващо отношение на родители, баби и пр. - помагат на детето при най-малкото затруднение, а после го уверяват, че само се е справило прекрасно, хвалят с цяло гърло и най-очевидните несполуки като истински шедьоври, оставят го да печели винаги и на всяка цена... След една определена възраст това изиграва лоша шега. Много ви моля, не ми обяснявайте персонално, че това НЕ е вашият случай! Не го твърдя ни най-малко за никое конкретно дете точно тук, най-малкото защото не се познаваме и би било откровено тъпо от моя страна. Просто е донякъде в контекста на темата и е още една гледна точка, в случай, че някой иска да види и такава.

# 7
  • Мнения: 3 993
... много често това е провокирано от едно конкретно обгрижващо отношение на родители, баби и пр. - помагат на детето при най-малкото затруднение, а после го уверяват, че само се е справило прекрасно, хвалят с цяло гърло и най-очевидните несполуки като истински шедьоври, оставят го да печели винаги и на всяка цена... След една определена възраст това изиграва лоша шега. ....

Много добре казано!  Peace
Точно това се канех да споделя и аз, забелязах го у моята дъщеря, макар че е малка още, аз съм тази с прекаленото обгрижващото отношение. Знам, че трябва да се коригирам, не й правя добра услуга.

Добра идея е също да се направи нещо,което доставя удоволствие в този момент, и в което детето се чувства по уверено.

newsm26
Хем да се поразсее, хем да си повдигне самоувереността.

# 8
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
Целта ми е да я науча да не се отказва, да знае, че неуспехът е естествен етап по пътя към успеха.
Трудно е, с моето дете поне. И тя е от по - чувствителните, които приемат трудно пораженията.
Говорим много в такива случаи, обяснявам, че за мен се е представила отлично, но ако поправи това или онова /посочвам допуснатите грешки/, ще стане още по - добра.

# 9
  • София
  • Мнения: 3 824
Степента на разочарование зависи точно в какво състезание губи детето.
Моят син се занимава с музика, ходи на шах и плуване.
По отношение на спорта е много зле и обикновено губи, но не му прави особено впечатление, защото си знае възможностите. Реалист е.

По отношение на шаха - помня, че треньорките още в първи клас отделиха доста време да ги научат да губят. Тогава ми казваха, че това е най-важното. Сега децата (поне моето дете) играят с удоволствие и обсъждат спокойно загубите и причините за тях.

Като става въпрос за музика, обаче, там има голямо самочувствие и много трудно преживява, когато не е сред първите на някой конкурс (т.е. няма награда). Обяснявам му, че обикновено на конкурсите има по-добре подготвени или  по-талантливи деца и е нормално да загуби, когато конкуренцията е голяма. Това в общи линии го успокоява. Другото, което му казвам е, че е по-важно той да бъде доволен от представянето си, а не непременно получаването на някаква награда, но това според мен не работи, защото той не може да го разбере.

# 10
  • в здрача
  • Мнения: 2 208
Записвам се да следя темата. Скоро си мислех дори аз да пусна такава. Желанието да е първа в дъщеря ми прераства в трагедия, дори и ако разбере, че някой е по-голем от нея. Уж работим в тази посока, но съм отворена за всякакви съвети.

# 11
  • Русе
  • Мнения: 11 921
   Хубаво е да се вслушваме в децата си. Те често имат усещане за състоянието,и долавят неща,които ни убягват.
   Утре има едно състезание по математика. На първото голяма състезаниеСветослав не се представи добре и беше на едно от последните места,въпреки че можеше да се справи конкретно с тези задачи,му липсваше концентрацията. Обърнах внимание на това. Въпреки,че не показа по никакъв начин,да е разстроен започна да избягва математиката. А преди да започне училище се забавляваше със ребуси и задачи. Установих,че той вижда задачите от по различен ъгъл,и има логика понякога и в неговите решение. Казах му,че има интересно мислене и че това в никакъв случай не е лошо. Въпреки,че няма да бъде оценен на състезанието,е видял още нещо,което другите не са забелязали.

# 12
  • Мнения: 2 708
Просто ще си ги обичаме и няма да спираме да им го показваме Simple Smile
Голяма работа, че загубили дадена "битка", важното е да победят във "войната" образно казано Simple SmileSimple SmileSimple Smile
Чудесно сте си говорили и това просто никога не би трябвало да спира - говоренето между родители и деца, показване на други гледни точки, различен поглед върху ситуацията винаги може да бъде посочен. Не винаги тяхната гледна точка е най-правилната (не говоря за конкретния случай) в дадена ситуация. Но не трябва да губят вяра, нито да се предават пред трудностите, или пък да решат да се откажат.
По този повод, много ми хареса, като видях онзи ден, какъв подпис до аватара в скайп си е сложило моето голямо момиче - откъс от една песен е:

I'm not thinking 'bout you haters,
cuz hey I could be a superstar
I'll see you when you wash my car  Two Hearts

# 13
  • Мнения: 411
Много хубава тема. Много хора не се научават да губят цял живот.
Това което повтарям на дъщеря ми е, че е

МНОГО ЛЕСНО  Е ДА ПРИЕМЕШ ПОБЕДАТА, ТРУДНО Е ДА СЕ НАУЧИШ ДА ГУБИШ !!!

Тук е разковничето, ако се научиш да губиш, ще ти е по-лесно в живота. Именно по това се различават слабите от силните хора. 

Независимо дали се налага да обърнеш тенис мач, или друга игра или конкурс- важното е че си се борил до край. И ако все пак загубиш- обясняваш, че именно за това, че е загубил и е продължил напред с още повече хъс се гордееш с него. Именно в това е победата. Невъзможно е само да печелиш.

Повтарям това непрекъснато, не става от един път. Не смятам, че неуспеха трябва да се неглижира, а да се изживее. Тогава си го преодолял.

# 14
  • Мнения: 1 615
Най-общо казано, лично аз следвам следната философия - както в чисто физически, така и в най-общ житейски план:
Няма как да предпазя детето си от падане, мога само да го науча да се изправя и да продължава напред Simple Smile
/евнтуално да си извлича поука от случките/

И в немалка степен работи, честно да ви кажа, но... що е време, все е пред нас, дето се вика - животът ще покаже дали съм успяла в дългосрочен план Simple Smile

# 15
  • Мнения: 1 296
...........Но има деца които са по чувстиветлни. Детето на vitamin  е такова явно...
И моя малкия е такъв. За разлика от батко му, който е много борбен и не преживява никакви загуби и неуспехи, а по-скоро още повече се мобилизира. Но...двамата са много различни.
Аз дори внимавам, когато правя забележки на малкия, че много се засяга. И ми е много криво, когато го гледам понякога, че е пораженец в нещо. Знае, че не може все да се печели, че не може да си винаги начело. Но точно едно такова поражение преди две години го попрекърши малко и беше загубил всякакъв интерес към каквото и да е за доста дълъг период от време.

# 16
  • София
  • Мнения: 1 423
Сигурно цял живот ще помня как баща ми реагира при първата ми такава драма, прераснала чрез самонавиване в трагедия. Бях 8-годишна, ставаше дума за най-обикновена продукция с класиране по пиано и светът беше свършил, защото останах на трето място. Тогава си поговорихме с него за ползата от загубата. Каза ми, виж сега, ти свири чудесно като емоция, обаче направи поне 5 технически грешки, омаза това и това. Стефчо и Коко (това бяха гадовете, които ме изпревариха Grinning) направиха по-малко грешки от тебе, бяха по-добри в това и това, затова съвсем справедливо са по-високо оценени. Следващия път, ако се поупражняваш повече и се мобилизираш, можеш да ги биеш, ама нито тук, нито където и да било, ще те оценяват заради хубавите ти очи, а според това, което показваш. Състезанията са затова - който е най-добре подготвен към момента на състезанието, бие, а другите хубаво си помислят защо не са били и се стягат за следващото състезание.
Поне на мен ми помогна. Помогна ми и после, когато трябваше да бърша сълзите на щерка си от първите й неуспехи и перифразирах по свое усмотрение.  Simple Smile

# 17
  • Мнения: 1 589
До сега драма от подобна загуба не е имало.Но тук състезания/конкурси са по-вече от колкото децата могат да понесат.
Аз по принцип давам директни примери от мои неуспехи или загуби и наблягам на това да се извлече поука от цялата работа.

# 18
  • Мнения: 581
 Мойто дете е пълно перде в това отношение. Изобщо не си слага неуспехите на сърцето.

# 19
  • Мнения: 2 140
Не обичам сравненията ,за мен всяко едно дете е една вселена.
Какво като не се е справило с една задача?
Важното е да не се отказва.
Винаги ще има по,по,по .....
Същественото е пътя към успеха.

# 20
  • Мнения: 43
Малко е късно за да размишлявам надълго и нашироко, но темата е наистина хубава и ме провокира.
Затова ще напиша само едно клише,което понякога употребявам в такива случаи - "когато пред теб се затвори врата, ще се отвори прозорец. Твърде е възможно гледката през него да ти се хареса, радвай и се!"
И наистина, споделянето на личен опит от подобни ситуации върши чудеса. Децата (докато са по-малки Mr. Green) приемат родителите си като върховен и недостижим идеал. Осъзнаването, че те също са имали своите неуспехи е част от въвеждането им в реалния живот.
Това според мен е истинската подкрепа, а не да губиш винаги играта на "не се сърди, човече", за да бъде детето победител.

# 21
  • Русе
  • Мнения: 11 921
 MayBach , баща ти ти е дал хубав урок. Когато има съревнование е добре да познаваш противниците си и да ги уважаваш. Ако някой е изпреварил сина ми в нещо винаги обсъждаме как е успяла Ана да бъде на първо място, ами тя не се върти в часа и не си говори с Ива.Защо Гери я одобриха на кастинга - когато тя пее си затваря очите и се превръща в песента.
  Още на първото си състезание взе злтен медал,въпреки,че беше най малкия съсгезател. Но той знае,че за този медал тренира в залата по няколко часа всеки ден. Хубаво е да осъзнае,че нещата зависят от него и има избор да постигне нещо,ако е важно за него.И самият факт,че се съревновава с най добрите му дава шанс да види, да научи да се запознае с това, към което се стреми.

Последна редакция: сб, 16 апр 2011, 08:16 от A m b e r

# 22
  • София
  • Мнения: 1 127
Харесва ми това което е написала уилма флинстоун:
Няма как да предпазя детето си от падане, мога само да го науча да се изправя и да продължава напред
Никой не обича да губи ,не само децата но и възрастните.Важно е да не позволяваме неуспехите и загубите да се превърнат в трагедия.Но е трудно да убедиш едно дете че победата не е най-важна , в детския /слава богу / необременен от други проблеми и битовизми неща победата е всичко.Моят син е спортист от 6 години и въпреки че може да се каже че е направо ветеран пак много трудно приема загубите.
Много зависи и от емоционалната нагласа на децата.

Харесва ми това което е написала уилма флинстоун:
Няма как да предпазя детето си от падане, мога само да го науча да се изправя и да продължава напред

# 23
  • Мнения: 508
Много хубава тема.Аз също имам проблем с това ,че детето никак неможе да приема поражения  и каквото и да говоря ,както и да поднасям нещата ..той си знае неговото и не ,та не .За жалост това не го кара да е по-амбициозен ,надявам се и това да се преобразува в нещо по-добро след време ,както става с всички фази през които минаваме .Но тук  прочетох много поучителни мнения и ще се опитам да се възползвам .

# 24
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
:
Няма как да предпазя детето си от падане, мога само да го науча да се изправя и да продължава напред Simple Smile

Много точно Peace

# 25
  • Мнения: 2 641
да и дъщеря ми танцува от малка...обаче аз знам че от нея танцьорка едва ли ще излезе. затова когато имат концерти съм се постарала да и обясня, че не всеки е толкова гъвкав да направи шпагат примерно и че на танци трябва да ходят всички момичета заради фигурата си и удоволствието да танцуват /на нея и харесва/. тя е на 6 години и го разбира прекрасно. вижда например че в рисуването и математуката е много по добре и повече я влечат и сама си казва че ще стане художничка /а не танцьорка  Wink /. забелязва и как брат и е сякаш роден да танцува - много ритмичен, танцувален, гъвкав и пластичен - и се радва че е 'танцувално бебе'  Grinning т.е. тя няма някакви завишени очаквания и не прави драми.
обаче нещата с конкурсите стоят по друг начин - там на децата е внушено че са добри и следователно трябва да печелят. което е някакси супер кофти за малки деца, защото колкото и да си добър призовите места са само 3, а децата които се явяват са поне 50. и наистина има няколко особено талантливи и добри деца в всичко, а останалите, които са също много добри, остават на заден план. в бъдеще може нещата да се разменят, но колко деца попарени ще продължат...ей тук е разковничето според мен. преди всеки конкурс на децата да им е ясно че не призовите места са важни, а желанието и страстта които влагат в изпълнението.

# 26
  • Мнения: 1 253
Хубава тема; няма еднозначен отговор.

Аз се опитвам да превръщам неуспехите в амбиция, случвало се е той да се отчайва. При моя има някакво нетърпение, ако не се получат нещата от първия път и все гледам да изтъквам, че и шампионите не са можели в началото... Не знам доколко успявам. Поставих го в много конкурентна среда, с по-големи и амбициозни деца и засега се справя, но не винаги е лесно.

# 27
  • Мнения: 2 641
това е една от грешките според мен, която може да съсипе направо детето - да се мери с по големи деца. до към 10 - 12 годишна възраст разликата в годините е осезаема, в едно или друго отношение, а най- често във всички. никога не пускам децата си в групи, които не са за тяхната възраст.

# 28
  • Мнения: 1 253
Ами зависи от детето. През последните години така се случи, че приятелчетата му винаги бяха по-големи и нямаше разлика. Дори се изявяваше като лидер донякъде в измизлянето на игри и забавления. Разликата не се усещаше по никакъв начин.
А в детската градина умираше от скука и тъпчеше на място. Всичките му учители бяха на мнение, че е готов за 1-ви клас и ще е загуба на време да стои в ПГ. Неговото огромно желание също беше такова.
Така че аз не вярвам в обобщенията, но ще видим. Зависи от детето, от нас, от училището, от съучениците.
Но тази тема е много дъвкана вече, няма смисъл.
Само искам да кажа, че в детската му градина (не в България) групите бяха смесени, не по възраст. Смятат, че е полезно децата да общуват с по-малки и по-големи деца, също както в едно семейство.

# 29
  • София
  • Мнения: 1 127
Кривошапкова, това със смесените групи е интересна идея.

# 30
  • Мнения: 11 607
Децата трябва да бъдат научени да губят, това е част от израстването....Ние големите също губим, животът не е само победа.......Как да помогнем - като им покажем нашия пример за преодоляване на загубите и продължаването напред!

# 31
  • Мнения: 2 641
еее Кривошапкова вие сякаш не казахте нищо  Wink така де, ние говорим за бг все пак. и дъщеря ми посещаваше смесена френска група, с учителка французойка и разликата не се усещаше с другите деца били по малки или по големи. но за бг мероприятия винаги ама винаги се усеща, поне където сме били аз или децата.

# 32
  • Мнения: 1 589
Децата трябва да бъдат научени да губят, това е част от израстването....Ние големите също губим, животът не е само победа.......Как да помогнем - като им покажем нашия пример за преодоляване на загубите и продължаването напред!

Много точно казано!

# 33
  • Мнения: 85
На моя син също не му е хубаво да губи, но аз се опитвам да го оставям да си изживее неуспехите, както намери за добре.
Трудно ми е да не му оказвам подкрепа, но мисля, че като порастне няма да съм все до него, а и животът не се знае какво ще му поднесе, затова се опитвам да го оставя да се оправя сам.
Ако проблемът сериозно се задълбочи, се опитвам да го омаловажа и да му покажа, че не е първия нито последния път, в който ще губи.
За съжаление на млада възраст хората приемат нещата по-трагично и както се казва "от мухата слон правят". Опитвам се да му покажа, че го дразни муха, а не го гази слон.

# 34
  • Мнения: 47
Децата трябва да се научат да приемат загуби, Не да свикнат с тях, а просто да ги приемат когато ги има и да не се отчайват. Важно е да разберат, че ще имат и 2-ри шанс. Поне при мен се получава с малкия - 8г.

# 35
  • Мнения: 3
Според мен е важна консултацията със специалист (било то педагог, психолог и т.н.) по всички тези теми, свързани с децата ни...При разговор именно с професионалист осъзнах, че неуспехът е в резултат на преодоляване на трудност в дадена ситуация и ако запазим активността на детето и променим ситуацията, съобразно неговите възможности, резултатът ще го удовлетвори...(май звуча точно като психоложката от центъра за работа с деца "Пано", при която ходя :Д :Д :Д)...С две думи, резултатът се прогнозира от възрастните, за да не стига до моменти на разочарования,стрес и неудовлетворение на детето...Успех на всички родители Simple Smile

# 36
  • София
  • Мнения: 20 116
С две думи, резултатът се прогнозира от възрастните, за да не стига до моменти на разочарования,стрес и неудовлетворение на детето...Успех на всички родители Simple Smile


Аз не мисля, че е здравословно да предпазваме децата си от неуспехите и разочарованията. Освен всичко друго, това е практически невъзможно, особено в една по-късна възраст.
Най-лесно е навреме да ги научим да приемат неуспехите като нещо нормално, а не като края на света. Защото това оказва влияние върху изграждането на самочувствието им.
За мен най-лесно беше да обясня на дъщеря си, че живота е като игра - всеки ден ставаме и играта започва. И както в една игра - има победители и победени. Не е възможно всеки път да си победител. Което не означава, че си по-слаб играч от другия, просто има много обективни и субективни фактори, които влияят - умора, липса на кондиция и концентрация в дадения момент, недостатъчна подготовка, допусната грешка, субективна оценка на оценяващия и т.н., и т.н., причини много. Важното е да не се отказваш.

# 37
  • Мнения: 1 252
Най-общо казано, лично аз следвам следната философия - както в чисто физически, така и в най-общ житейски план:
Няма как да предпазя детето си от падане, мога само да го науча да се изправя и да продължава напред Simple Smile
/евнтуално да си извлича поука от случките/

И в немалка степен работи, честно да ви кажа, но... що е време, все е пред нас, дето се вика - животът ще покаже дали съм успяла в дългосрочен план Simple Smile
Подкрепям!  Peace А за по - чувствителните , чак специалист, не мисля... Ние , родителите сме тези , които трябва да им покажем, че и макар и загубили сме с тях. И при мен единия е много чувтвителен и дори когато е загубил го усещам как търси подкрепа , утеха... Това е нормално не само за децата , мисля.
Не можем да ги предпазим, но можем да ги поощрим и да направим всичко по силите ни да не се отказват.

# 38
  • Мнения: 13 327
Против съм деленето на децата на по-чуствителни и по-нечуствителни, не при всички си личи и не всички деца изваждат на бял свят емоциите си и чуствата, но това не означава че ги нямат.
А психолог за такива неща не мисля че е добра идея, но е прекалено общо за да се каже категорично да или не.

# 39
  • София
  • Мнения: 4 349
Не може все да печелим, децата ни също, но трябва да им показваме, че ние стоиме зад тях и ги подкрепяме както в моменти на победа, още повече в моменти на загуба. Много пъти децата са по-стресирани от нашата реакция, мислят, че са ни разочаровали когато не са успели да се справят. Така че подкрепата от наша страна е важна!

Общи условия

Активация на акаунт