Невероятната история на едно семейство

  • 6 557
  • 21
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Преразказвам ви историята на едно семейство, което скоро гостува в шоуто на Опра и се надявам, че тя ще вдъхне кураж на всички, които се нуждаят.

Ден след петия рожден ден на синът й Кайл, Лори Кобъл натоварва на семейния мини-ван трите си деца Кайл (5г.), Емма (4г.) и Кейти (2г.) и заедно с майка си Синди отиват до местния мол. На връщане попадат в трафика на магистралата и докато чакат да се раздвижат, голям товарен камион (40 000 паунда) върхлита мини-вана отзад с 55 мили в час. Лори изпада в безсъзнание, а децата са тежко пострадали - толкова тежко, че пара-медиците разделят семейството в няколко болници. Лори и Синди в една, Кайл и Кейти в друга, а Емма в трета. Крис, бащата на децата, е на работа, когато го информират за случилото се. Той веднага отива в болницата при Лори и Синди. Когато пристига, докторът го завежда в една малка стая и му казва :"Много съжалявам, но Кейти почина."  След няколко минути се обаждат от болницата на Емма. "Моля ви, кажете ми, че Емма е жива!", а отсреща му отвръщат "Съжалявам, Емма почина." Крис изпуска слушалката и не може да повярва какво се случва. Той казва на жена си, че и двете им дъщери са мъртви, след което бързо отиват в болницата, където се намира синът им Кайл.Когато отиват при него, той бил с отворени очи, но докторите им казват, че мозъкът му не получавал кислород и препоръчват апаратът за изкуствено дишане да бъде спрян. Лори се приближава до Кайл колкото може от инвалидната количка и прегръщайки го казва :"Той трябва да отиде при сестрите си сега. Сестрите му го чакат." Машините спират, екраните стават черни, в стаята става черно. Крис слага ръка на гърдите на момчето, докато сърцето му спира да бие.  Детето умира...
Лори и Крис казват, че трагедията става реалност за тях, когато трябвало да организират погребението на Кайл, Емма и Кейти. "Денят преди погребението трябваше да видим децата за последен път", казва Лори. "Отвориха вратите и в средата на салона се виждаха те - трите малки ковчега в полукръг.” На погребението Лори и Крис събират сили да разкажат за живота на децата си. "Беше важно за нас да го направим.", казва Крис. "Скръбта трябва да се приеме. Не може да се оставиш да те погълне. Трябва да погледнеш в очите вината и да преминеш през болката.” Лори и Крис казват, че скърбяли с различна скорост. "Тя вървеше две седмици напред.", казва Крис. "Използвах я почти като барометър, за да разбера в каква фаза ще се намирам след две седмици." Докато преминавали през всички етапи на скръбта Лори и Крис си обещали да не се самоубиват.  "В някаква степен човек иска да отиде при децата си и да сложи край на това постоянно чувство на скръб. Затова е много лесно да решиш да сложиш край на живота си, за да бъдеш отново с децата си.", казва Крис. "Но в същото време изоставяш другия." Лори добавя, че са си обещали да не се изоставят. В дома им, където преди е било шумно и весело, сега било тихо и самотно. "Около нас живеят стотици деца и те винаги играят на улицата.", казва Лори. "Затваряхме прозорците и отивахме в задната страна на къщата, само и само да не чуваме смеха им. Заминахме надалеч за Хелоуин, за да не се налага да чуваме идващите деца, които чукат на вратата ни."
Три месеца след инцидента Крис и Лори решават да опитат отново да имат деца. "Ние винаги се представяхме като родители без деца по онова време.", казва Крис. "Искам да кажа, когато имаш три толкова малки деца, целият ти живот е посветен на тях и точно това му е хубавото." По медицински причини семейство Кобъл опитват да забременеят ин витро. При първия им опит започнали с десет яйцеклетки. Три от тях били успешно осеменени - две момичета и едно момче. "Ние мислехме да имплантираме само две, но като разбрахме, че са две момичета и едно момче, сметнахме, че това е знак свише.", казва Лори. Почти година след смъртта на Кайл, Емма и Кейти, Лори дава живот на тризнаците Ашли, Ели и Джейк! Това, разбира се, не изтрива мъката на Лори и Крис. "Те никога няма да заменят Кайл, Емма и Кейти.", казва Лори. "Но радостта се върна у дома и в нашите сърца. Тризнаците изпълниха отново живота ни с любов, щастие и смях.  Те вече знаят, че имат братче и две сестрички на небето. Заедно ходим на гробищата и си правим пикник."
Крис съветва хората, които преживяват най-лошите дни в живота си да не се предават и да вървят напред, дори когато това изглежда невъзможно. За Лори подкрепата на близките е единствения начин да се премине през скъбта. "Дръжте се за онези, които ви обичат. Дръжте се здраво, защото наистина ще имате нужда от тях!"

Последна редакция: пт, 15 апр 2011, 20:13 от kurkuma

# 1
  • Мнения: 1 056
kurkuma,благодаря ти Hug

# 2
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Историята е потресаваща. Невероятно е колко много може да понесе човек.

# 3
  • Варна
  • Мнения: 2 678
Наистина потресаваща история, толкова мъка... А куража, силата и вярата са били възнаградени с три рожбички... нямам думи. Хем ми стана тъжно, хем едно такова... много е странно.

# 4
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 779
Много мъка има в тази история .Камък ми приседна на гърлото докато четях ,а накрая ми потекоха сълзите ,но от радост ,че все пак отново си имат три слънчица !

# 5
  • Мнения: 26
Защо понякога за да си щастлив трябва да изстрадаш толкова много, защо съм се питала много пъти.Когато мин. година разбрах , че съм бременна с близнаци си казах Господ ми ги връща загубих ги точно на Велик ден преди 8 години моите момчета и мин. година декември се родиха пак . Много преживяхме и като загубихме дъщеря си но явно така е трябвало да стане . Да винаги ще ми е мъчно за изгубените ми рожби въпреки че сега си имам три толкова изстрадани момчета.  Praynig

# 6
  • Варна
  • Мнения: 2 678
Защо понякога за да си щастлив трябва да изстрадаш толкова много, защо съм се питала много пъти.Когато мин. година разбрах , че съм бременна с близнаци си казах Господ ми ги връща загубих ги точно на Велик ден преди 8 години моите момчета и мин. година декември се родиха пак . Много преживяхме и като загубихме дъщеря си но явно така е трябвало да стане . Да винаги ще ми е мъчно за изгубените ми рожби въпреки че сега си имам три толкова изстрадани момчета.  Praynig

 Hug Hug Hug

# 7
  • Мнения: 611
Тази история ме остави безмълвна и замислена за доста дълго време............
Поклон пред смелостта , куража и силата на това семейство.

# 8
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Побиха ме тръпки... Като някаква приказка е всичко. Приказка, в която най-накрая доброто побеждава... А дали винаги е така...? Rolling Eyes

# 9
  • Мнения: 654
Тъжно...много тъжно.

# 10
  • Мнения: 10
   Само човек изгубил детето си може да разбере мъката, която са изживели и ще изживяват тези хора! Да, те отново имат радости и живота им е пълен, но част от сърцата им е черна завинаги! Няма как да е иначе!
   И ние преди 2,5 г. изгубихме малкото си момченце Цветомир, сега имаме 6 месечно слънчице - малката Ирина! Тя и баткото са щастието в живота ни, щастието което ни помага, за да не полудеем от мъка, след загубата!
   Хората казват, че няма неизстрадано щастие, но дори и така да е е много жестоко, най вече към малките душици, толкова невинни и чисти, незаслужили болката, през която преминават преди да ни напуснат!
   Но това е Животът - родени сме, за да го изживеем, колкото и на моменти да не искаме! Вярата и приемането на живота помагат!

# 11
  • Варна
  • Мнения: 2 678
Мариянка  Hug да ви е живо и здарво момиченцето. Flowers RoseFlowers Rose за малкия Цветомир.

# 12
  • Мнения: 17
Тази история е направо потресаваща. Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose
Колко много мъка има по света Боже!
В такива моменти човек се пита ЗАЩО?И се молим да не се случва на никого повече. Praynig Praynig Praynig

# 13
# 14
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 291
Често се питам чий експеримент сме ние хората...

Общи условия

Активация на акаунт