Големите заблуди относно раждането

Е, при мен си беше на етапи. Всяко раждане е различно, така че единственото което можем да направим, е да разкажем как е било при нас.

И при мен се полу4и нещо такова. Е, аз не им го казах, но си го помислих :"Е, това ли било?". Мислех 4е ще напъвам с 4асове, а те докато ми казаха да му пипна глави4ката, ако искам /щото се подавала/, го извадиха и ми го показаха:)

зависи от много неща дали бебо ще излезе на етапи или каттапичка-от големината му,от таза на майката от положението на бебо,мога да кажа,че  всичката погълната информация ми беше само от ползабях се приготвила за много трудно изпитание,а то не се оказа съвсем така дай боже всеки му

Тази тема защо е в Клюкарника? 

Нямам против да я преместят, просто си мислех, че тази част е по-посещавана 

Най-големият мит относно раждането:
Раждането боли - не е вярно. Болят контракциите до момента на получаване на пълно разкритие. Самото раждане не боли. Затова много се нервя на филми, в които дават раждаща крещяща от болка жена  .

Всичко е толкова индивидуално, че няма смисъл да коментираме въобще. Теб не те е боляло, мен ме боля. Не съм крещяла просто, защото си пазех силите, но едва издържах. И си ме боля до край, а като знам една майка на съседното "магаре" как се мъчеше, защото бебчето й беше с увита пъпна връв, простооооооооооо.................

Да, и аз бих определила родилните болки като при менструация, но много, много по-силни.

Аз не очаквах, че същинското напъване е толкова кратко. С първото ми бебе самото изгонване на бебето продължи около 20 мин., а с второто- 5 мин. Другото, което ме учуди, беше, че всъщност чувството при напъване е като при ходене по голяма нужда....(хубаво си го казала за "големия запек" ).

Друг мит за раждането, според мен, е, че болките са непоносими. Разбира се, правя уговорката, че всеки има индивидуален праг на поносимост към болката, и че говорим за нормално протекло раждане, но все пак ми се струва, че се преувеличава. Болките са много неприятни, отвратителни, но се търпи.

За мен изненада беше и това, че се чувствах доста комфортно в легнало положение. Бях чела в много книги и списания за различните пози за раждане, и как те в някои отношения са по-добри от легналата, а легналата едва ли не е най-неподходяща, но лично на мен ми беше много удобна.

 Мисля, че мястото на тази тема е в Майки бъдещи и настоящи, не смятам , че е малко посещаван форум, още повече, че именно там влизат момичетата, на които им предстои да родят.

 Не смятам, че има някакви, кой знае колко, големи заблуди около раждането, защото е нормално да не знаеш как ще протече нещо,  което не ти се е случвало до сега.

 Според мен, всяка една бъдеща майка, трябва да знае, че тялото и е напълно подготвено за едно раждане и този биологичен процес е естествен, всичко друго е въпрос на късмет и организъм.

 Аз към свойте раждания, единствените очаквания, които съм имала, са били да родя ....(макар че с Димана преносих 10 дена и определено се съмнявах, че може би ще си остана бременен слон за цял живот )
 
 

Мили майки, искам да ви попитам верно ли е, че бремеността се отразява много зле на състоянието на зъбите на майката или това зависи от гена, от начина на хранене, от хигиената, която се поддържа.

Вярно е развалят се, поне моите Но и от гена си зависи.От храната не бих казала, защото аз приемах доста калций но ефект нямаше.

Абе и мен първия път не ме боля, но втория.... всъщност това беше единствената болка щото бях с епидурал, а накрая гледат да те отпусне ча да усещаш напъните. Толкова много ме боля от пустото разтягане на перинеума, че си повиках даже...

 3. Бях убедена, че при напъването трябва да се използват коремните мускули, а то какво се оказа ... напъваш като при най-големия запек в живота си


Хахахаххахаха - да така си е голям зяпек, голямо чудо си е това раждането - ма те така ти и казват  - като почне да те напъва все е дно ти се ака зверски тогава почва раждането и напъните )
Иначе за болките при самото раждане - абе има си някакви но хич не са кой знае какво слез като си изживяла вече контракциите - повече е като едно не съвсем приятно усещане. Аз все си имах чувството, че докторката и с ръцете си помагаше на бео да излезе може би това беше неприятната част, може и така да е било:)))

Зависи от изброените от теб неща. Ако не се спазват, разбира се, че има риск да се развалят - все пак бебето извлича бая калций за кости.

За заблудите - и аз за болката бих коментирала...Понеже очаквах много по-силна болка, а тя се оказа напълно търпима, накрая питах акушерката лесно ли съм родила, но тя ме изненада и вместо 'да' ми каза, 'ами, съвсем нормално си роди'...Значи, не било толкова страшо. Тук да уточня, че бях посещавала интензивно курсове за бременни и всячески се стараех да дишам и да си съсредоточа ума върху раждането, а не върху самата болка - и двете неща имаха огромен ефект.
Другото, което при мен се оказа абсолютно невярно - че изгонването на плода не боли. Мен ме болеше, повече от контракциите. После се върнах на курсовете за бременни, да им кажа, че не са им били вярни обещанията
Родих за 3 1/2 часа, мина доста по-леко, отколкото очаквах.

Раждането е много различно при всички жени ,та дори има голяма разлика и при  първо и второ раждане.На мен ми предизвикаха раждането и по този случай раждах 10часа.Може би при мен най-травмиращо беше самото очакване да родя всеки момент,а разкритие така и нямаше ,въпреки лекарствата който ми даваха .

благодаря за интересната тема 
 Мисля, че е важно да си позитивно настроен, не със страх, и да се съсредоточиш над раждането, за да помогнеш на малкото човече да излезе.  Ще разказвам и аз на следващите по късно 

Единствената ми заблуда беше, че като се стигне до напъване и изгонване на плода, най-трудното е минало... Да, ама не! И досега знам как се напъва само на теория 
А контракциите определено бяха поносими.

И на мен това ми беше идеята, да настроим бъдещите мами позитивно. Много се страхувах, признавам, четях всичко каквото ми попадне и бях останала с впечатлението, че  ме чакат ужасни болки (не знам защо само страховити истории ми се въртяха из главата). Но като дойде момента, се изненадах от себе си, страховете се изпариха и цялото ми същество се настрои да даде живот на малкото човече. Нямаше страх,  само нетърпеливо очакване, което не продължи дълго. Пожелавам на всички бъдещи мами леко раждане и здрави бебчета   

Айде и аз да кажа:
Аз си мислех, че е като на филмите - едно непрекъснато викане ,а то контракциите те отпускат и не боли чак толкова, както казаха преди мен като менструалните по 10. И си мислех че изгонването е много продължително, а то при мен стана много бързо. Обаче разбрах, че  каквото и да си говорим при всеки е различно, друго е по-важно : да си положително настроен и да вярваш че всичко ще е наред. Мисля, че психически подготвените мами се справят по добре. Повтаряйте си, че скоро ще гушнете малкото човече, и че тези усилия са за негово добро. Леко раждане на всички бъдещи мами.

Абсолютно същия случай. Мога да прибавя и още нещо, което, разбира се е твърде индивидуално, но при мен беше така
   5. Контракциите ми от самото начало бяха много начесто- нямаше такова през 2-3 часа, че после през 30 мин и т.н- направо през 10 мин, от раз! 

Рени,твоите са били на 10мин,а моите на 3
За това пак ще повторя че всичко е строго индивидуално.
Аз не бих казала че болките са търпими,защото при мен водите изтекоха и веднага към болницата.От там 12 часа бях с контракции през 3мин,като последните два три часа бях през 30 секудни.Хората раждат сто пъти за това време и тези контракции,а аз на всичкото отгоре повече от 3 см разкритие не получих
И се прибягна до секцио по спешност.
така че всичко си е различно при всеки човек...

Ааа, да. И моите контракции така - все си бяха по 60 секунди. А не да почнат от кратки и да стигат до минута. Само от по-леки към по-силни, но с еднакво времетраене. И започнаха като при Рони по-начесто - направо на 10-15 минути и бързо стигнаха до 5.

А мен пък все ме лъжеха, че ще родя след по-малко от 2 часа и , че разкритието ми е 9 см. После идваше друг да провери и казваше, че е едва 5 см   л ...И така няма и 15 часа! През цялото време гледах как идват момичета, раждат и пак оставам аз...После в стаята пък друга ми се хвалеше, че за нея раждането било невероятно лесно и бързо... Така че, на който каквата участ му се падне. А аз, през цялото време си говорех, че това ще ми е за пръв и последен път в живота, че повече няма да забременявам...Ама колко време мина и ето, пак започна да ми се иска.

Очаквах болките от контракциите да са като менструални, а моите менструални бяха адски мъки и се успокоявах, че по-зле няма на къде  обаче не ги усетих така, само лек дискомфорт, за сметка на това имах чувството, че ме жигосват на кръста  оказа, се че беба е лицево и черепа й притиска гръбнака ми 
Другата заблуда е, че без болка няма разкритие, мен ме приеха с 4 см. разкритие, а болка усетих 6 часа след това, тогава вече не помня колко ми беше разкритието 

 А на вас дадоха ли ви веднага да видите бебока? Мен менакараха дори да повторя гласно точно каквото са ми казали- какво е, колко кг и см. Помислих си какви ли случаи са ги накарали да задават такъв въпрос?

Да, веднага след като излязох от упойка /секцио бях/ в Интензивното ме чакаха беба и тати 

 Браво! А на нашия тати не му позволиха да го види  ( едвам се видяхме ние двамата). Видя го за пръв път чак на изписването 

A моите не ми дадоха да ги видя, защото бяха недоносени и веднага ги отнесоха. Даже не ми казаха какви са и колкото и да питах никой не ми обърна внимание(беше страшна суматоха).  Малко по-късно чух доктора да си пее "О girl" и така разбрах, че са момичета. После ми казаха естествено. Чак след няколко часа с татито ни пуснаха да ги видим в интензивно.

о, да, веднага. първо ми казаха часът, и ми го повториха даже. После ми дадоха бебето да го целуна и после, понеже ревнах, почнаха да ме разпитват как ще се казва и разни такива. И си обсъждаха колко тежал.

това, за което не бях подготвена, бяха болките от свиващата се матка след секциото. Но си бяха съвсем поносими, просто неприятни. Повече ме болеше при раздвижването - въпреки че бях подготвена.

Честа заблуда е, че при спинална упойка боли. Болката е като при жилване от малък комар същото се отнася за поставянето на катетър и клизмата - ако ти ги направят внимателно, са нещо облекчаващо, не са болка.

Видях я докато я къпеха на чешмата с/у мен. Честно казано при мен се оказа мит от филмите, че ще се разплача от радост, като я видя. Нищо подобно, даже не исках да я виждам първите 3-4 часа. Всичко с майчината обич стана постепенно при мен.

А за въпросите- да питаха ме и мен дали съм запомнила всичко. Нормално ми се стори, като гледах другите родили преди мен, как заспиваха мигновено. После може и да кажат "Миии, това не е моето бебе".

Аз незнаех нищо като отидох да раждам, затов амога да кажа, 4е бях в голяма заблуда. Никаква представа, никакво инфо, нищо... 

Незнаех какво е форум тогава, нямаше кой да ми каже нищо - майка и свеки - тотално заблудени. 

Чета ви и в този късен час ми идва да ви задам само един въпрос,понеже чета ,че контракциите са били на 10- 15 мин направо се шашка.Та въпроса ми е към тези които са раждали в друг град,тоест аз ще раждам в Сливен ,а до там е  30 мин с кола-та въпроса който ме вълнува най -много е "Дали ще стигна навреме"  ,че не ми се иска да раждам в градската 

Дея, ще стигнеш , толкова лесно чак не е, първото раждане обикновено рядко е по-малко от 12 часа общо. Моите контракции започнаха леко-леко към 1 през ноща, 1 час си лежах, после разбрах че не е нещо случайно, засилиха се малко и станаха на всеки 20 мин. Станах и започнах да обикалям, ставам сядам, спомних си че трябва да се яде нещо леко предварително, за да не си гладна после и да не ти е пълен стомаха по време на раждането. Ама ъ-ъ, не мога да хапна нищо  . До сутринта станаха на 5 мин, в седем събудих мъжа ми и се обадих на болницата. Те казаха да не тръгвам ако не са на 3-4 минути и по 50 сек. поне. Тръгнахме в 9 (и ние сме на 30 мин.), притичах между две контракции до колата, точно като се качвах и водите потекоха, все едно някой друг ме поля с топла вода, не ми се вярваше че това е от мен  . Като ходиш или седиш обаче не изтича много. Отиваме, там никой не се впечетлява, защото още не викам сигурно  . Попълваме формуляри за постъпване 15 мин., чакаме асансьори, търсим дежурни (събота) ... Към 11 вече ми включиха монитор, взеха проба от водите, осведомиха ме че разкритието ми е има-няма 1 см и се измете сестрата. Само мъжа остана да се блещи как се мятам, контракции всяка минута, доста мощни, не кой знае каква болка, доколкото си спомням, но някак си много интензивни, спира ми дъха, после дишам много плитко, сестрата дойде да ми се кара че хипервентилирам, кислорода в кръвта става много и ми се вие свят и изтръпват крайниците, за бебето не е полезно също. Лесно е да се каже, но е трудно да спреш и да се успокоиш, много е трудно, опитах но с не много голям успех. Затова, и защото водата изтича, и защото разкритието не мърда от 1 см ми включиха система окситоцин и ми биха епидурал - 1 на обяд (до тук 12 часа). Родих в 7 вечерта без болки и проблеми с две малки вътрешни шевчета. Общо 18 часа за мен  . Успехи на чакащите, няма страшно.

Спокойно, ще стигнеш Ние пътувахме от извън града, на 15 км. Общо с пътя до болницата сигурно са били 20 или малко отгоре км. Стигнах си навреме. Котракциите ми почнаха към 3:30 сутринта, към 5 събудих и мъжа ми, че ми стана скучно сама  , към 9 и нещо тръгнахме, към 10 и нещо ме приеха в предродилна зала, родих в 13:15. Не става чак толкова бързо цялото нещо при първо раждане, обикновено. Но аз казвам, че съм родила за 3 1/2 часа, броя от постъпването в болницата до самото раждане, бездруго тогава бяха по-сериозните контракции - приеха ме с 4 см разкритие, а 4-6 см са най-сериозните минути при разкритието...от 6-7 нагоре вече стават бързо нещата.


Накараха ме да повторя два пъти номера на китката...вече го забравих - 80 май беше. За да не кажеш после, че са ти сменили бебето  Но още като излезна от мен и я вдигнаха, я видях в гръб, щом прерязаха пъпната връв, поисках да ми я сложат на корема (искайте това, едва ли ще ви откажат, но ако не проявите инициатива, може никой да не се сети, че имате желание), да усетя голото си новородено бебе на моята гола кожа беше невероятно чувство!  И изобщо, и за миг не можех да я объркам с друго бебе  Докато лежах за наблюдение, акушерката (понеже ни е близка) изнесе бебето на вратата на родилното и баща й я видя още преди да тръгнат да ни местят в стаята

Веднага го видях, но не го сложиха на корема ми, както е по филмите, може би защото първата му работа след като излезе, беше да се изпишка върху мен 

Аз също очаквах много силна болка и продължително раждане, но всичко стана за 10 мин и хоп айде бебе/и първия и втория път/, но всичко е много индивидуално

Няма такова нещо...това което ти не си изпитала,аз го изпитах 100-кратно-болеше си ме и то доста,че си повиквах даже,на финала,след 18-ина часа напъни бях с абсолютно мокра нощница и коса-точно като по филмите Същинското изгонване на плода стана бързо и на фона на контркациите при мен не беше толкова зле,даже епизиотомията почти не усетих.Да-напъните са като при напъни при запек и това го знаех.Тъй че-някой беше написал напред-можем само да споделим как е протекло при нас,но не и да налагаме някакъв стереотип,защото всичко е много индивидуално. Не успях да видя бебето веднага,защото се получиха усложнения при мен,когато излезнах от упойката първата ми мисъл бе за бебето...и до сега страдам,че не съм изпитала онова усещане...когато ти го сложат още мокро на тебе,да чуеш как диша,да видиш как мърда ръчичките...

И при мен стана доста бързо, поне в болницата, иначе в нас бяха към 10тина часа с контракции на 8 минути. Приеха ме с 4 см, сложиха системата, след час и половина влязох в родилна. Там вече си беше гадничко - напъването ми беше доста трудно, и после изведнъж усетих че бебето излезе, ама все едно се изплъзна  Епизиотомията не я усетих, за сметка на шиенето...

Аз мислех, че болките са толкова непоносими, че ще се предам... Обаче всъщност бях изненадана от това как се стегнах и съсредоточих и как изтърпях всичко.
Другата ми изненада беше че самото раждане - напъването - беше много безболезнено за мен. Или по-скоро новата ми по-активна роля в процеса ме караше да се чувствам много добре.

Че е индивидуално за всеки - то е ясно. Аз имах контракции всяка нощ една седмица преди да родя - доста силни, ама се понасят, въпреки че ако бяха продържили повече..... Отидох в болницата пеша, без контракции и с 6 см разкритие (от предварителните контракции)   - та родих за 4 часа и контракциите ми ги предизвикаха.  И аз си мислех, че е по-страшно от колкото беше в действитеност. Бебка ми я дадоха веднага да я гушна.

Дея, аз раждах в София и ако не се беше случило да пътуваме към болницата в 6 сутринта, а примерно на обед- щеше да ми отнеме мнооого повече от 30 мин

Да, и аз това мислех да кажа за София... От "Дружба 2" до "Княжево"      Ако е през делничен ден, ще е късмет да стигна за по-малко от час........ 

Благодаря много  и аз това се сетих,че в София ако се паднеш в най- оживеното време да раждаш със сигурност ще ти трябва около 20 мин.
Абе дано стигнем на време ,че тук градската е като в някоя талибанска болница,вечер ни доктори никой няма 

Да определено.На мене ми казаха че са адски болки чак ще виеш но уви аз бях приета за задържане и на осмия ден като станах имах 3 см разкритие.Мислих че е от смеха дето се смяхме миналия ден.КЪм 12 започнаха контракциий през 5 минути и траеха по 1 минута.Накрая като лежах пред родилна зала бяха по 2мин с продължение 1 минута.КАто ми идваше напън се хващах за кръста и напъвах.ПО едно време не усешах контракциите хем бях без упойка.Напънах се два пъти и ме заболя леко като си мислих че акушерката й е долу ръката.Казах да си я махне че ми пречи.ЖЕната ми показа и двете си ръце даже ми каза че ако искам да седне срещу мене и да си дигне краката да видя че нищо не прави.Накрая сестрата ме натисна и МОйта ВЕроника изплака

От изброените митове само с напъването не бях наясно. Всичко останало го знаех:)
Дея, ще стигнеш, не се шашкай Първият път не става чак толкова бързо, та да родиш без да разбереш Та както са ти казали, понякога в София се пътува по дълго Първият път пътувах 45 минути докато се докопаме до болницата А беше събота...

Вярно е че е индивидуално.Аз попрочетох малко литература предварително,но и знаех,че при всеки е различно.Затова психически се бях настроила,че всичко ще е наред.Толкова други бяха раждали преди мен...И стана наистина лесно и бързо.Контракцийте започнаха към 1часа през ноща през 10-тина мин.и понеже съм близо до родилното към 2.30 ме бяха приели.Около 4.30 изтекоха водите и в 7часа родих.
ПОЖЕЛАВАМ такова леко раждане на всички бъдещи маики  

Абе не се шашкам аз ама имам един друг въпрос,който ме вълнува  (аз малко взех да ви разпитвам ама ще ми простите,че незнам)
Всички постоянно казват,че първият път траело много -тоест повече време се ражда,а вторият път контракциите били по бързи и по бързо се раждало  А защо е така освен,че вече един път е раждано ,неможе ли да е обратното, и първият и вторият път да са бързи контракции и бързо да се роди или обратното 

Едно-единствено нещо ми беше много чудно докато раждах-защо всички около мен,които също бяха с епидурална упойка,се скъсваха да викат .Аз не усетих абсолютно никаква болка,а само натиска наглавата на малката върху костите ми.

А за тапа,води и контракции не мога да се включа адекватно,защото мо предизвикваха раждането 7 дни след термин и всичко ставаше на момента.

Това и аз съм го чувала и ми е интересно защо... но май не са малко и първескините, които раждат бързо. Само да споделя за приятелка, живее под нас, роди преди 5 месеца: тапата й паднала и след 2 часа родила!! Дори щяла да роди по-бързо, ако не се наложило да изчакат лекаря й, който в този момент правел секцио. Е не знам как е успяла да го изчака, ама факта е, че за нула време хоп, троп и готово!

Много се радвам, че има такава тема, защото аз лично доста се успокоявам, като ви чета постингите, че не е чак такъв кошмар!

Дея и мисти, явно и това е заблуда, понеже сред ноемврийките половината първескини родиха лесно и бързо.

При мен имаше друга заблуда: всички ми казваха ,че ще усетя падането на тапата.Ей Бога ми,голямо дебнене я дебнех тая тапа и така и не разбрах кога е паднала.При мен цялото раждане от първата контракция беше 6 часа.В болницата отидох с 7,8 см. разкритие-отказах системата с окситоцин,упойките и т.н... Жестоко ме боляха само последните 3,4 контракции-преди напъните.Но яката болка нямаше половин час дори. При напъните не ме боля,но бях супер неадекватна-не знам защо...  В един момент дори си качих единия крак върху главата на акушерката 

А може ли да откажа ако искам система?Защото определено не ми се нрави много,много 


Значи е индивидуално 
Малко офф :целувки на малкият Деян  [/i]

Зависи от гена, независи толкова от подръжката.
Моите зъби не мръднаха пореме на бремемнността, е удари ме на друго място, но какро каза мамоложката ми бременността носи хубави неша но понякога отключва и неприятни неща.

Относно митовете:
Не знаех какво е контракции - 1 ден изкарах с тях на крак, пазар, готвене, катерене по столове, за да си свалям някакви неща от шкафовете.
Изтекоха ми водите, това нещо ТАПА, така и неразбрах какво е.
Раждането мина сравнително бързо, не си спомням болката, но знам, че ме е боляло (сетих се 2-3 месеца по-късно). Най-якрия спомен от раждането е СТАМА - не разбрах, че раждам и не знаех как да напъвам 
Очаквах бебока да е червен, но моите спомени са, че бе сив, лекарите казаха, че не е и че всичко е наред.

Разбира се,че можеш да откажеш.Аз отказах и епизиотомията , но тоновете на малкото взели да падат,и ме кръцнаха като разбира се ме попитаха дали съм съгласна,и ми обясниха защо искат да го правят.

При мен пък всичко беше като по книгите.
Изтекоха ми водите и дъъъълго време имах контракции на 2 мин, които бяха просто ужасни.
На 15 час направих разкритие 5 см и ми сложиха упойка, тогава се родих. Бебет си излезе на етапи, тапата ми падна 2 дни предварително, водите ми изтекоха като по филмите, изведнъж се лиснаха на пода , въобще екшънът беше пълен 
Другият път секцио 

Здравейте ,искам и аз да споделя за моето първо раждане. Преносих я 12 дена като на 9-ти ме приеха в болница с контракции който бяха хаотични траеха различно дълго и бяха ту през 15 мин ту през 2 после 7, 12,3 абе просто ужас не бяха особено силни търпяха се и майка ми успокойтелно ми каза че това е цялата работа /аз нямах никаква представа за нищо около раждането/ и доволна и казах че няма проблем ще се справятова започна на 9-ти май така мина целия ден после цялата нощт псле беше 10-ти пак така а през нощта станаха значително по силни но пак се търпеше но разкритие никакво казаха ми че не трябва да ям и да пия нищо защото можело да се наложи да ми направят секцио а болките ставаха все по непоносими неможех нито да легна нито да седна обикалях коридора гладна и жадна вече3-ти ден краката ме боляха ужасно добре че позволиха майка ми да седи при мен през цялото време а 11-ти срещу 12 през нощта дойде вече истинския кошмар започнаха да ми слагат инжекций за отпускане на мускулатурата защото след 3 дни контракцйй се оказа че имам едва половин см. разкритие и цялата нощт продължиха зверски контракции пак така през различни минути и най гадното е че губех съзнание спомням си само че майка ми ме вдигаше от земята а как съм се оказвала там нямам представа сутринта бях с 2 см. една сестра ми спука водите и с ръце ми направи още 2см.  и на четри ме вкараха в предродилна зала сложиха ми система и след около 1 час бях в родилна зала със 6 см. разкритие и благодарение на доста голям разрез и много шевове успяха бързо да измъкнат бебчето.
Беше някакъв кошмар а въобще не мислех че е така бях настроена че не е толкова болезнено колкото го разказват.
И така 4 години и половина след това пак съм бременна и всеки ден си повтарям че сега ще е по лесно и вече съм забравила болката и всичко но когато заспя вечер явно подсъзнанието ми не е съгласно и сънувам едни раждания... просто нямам думи остават ми 3 месеца и нощите са ми нетърпими. Дано този път мине по леко като чета колко мами са родили лесно и бързо малко се обнадеждавам но знае ли човек толкова е различно всичко при всеки .
успех на всички и леко раждане

И при мен беше така -  с контракциите се намъчих, но при самото раждане болки нямаше.

Сетих се нещо,което разбрах,когато раждах.Преди мен роди мама с мургава кожа и се оттърва само с един вътрешен конец,при това беше 40 годишна.А аз- с бяла кожа,така се разкъсах,че ме кърпиха 1/2час.Така и не знам колко шева ми направиха.От коментарийте на акушерките и лекаря разбрах,че делят родилките на бели и тъмни.Като последните раждали по принцип лесно и без много разкъсвания.

По принцип ако първия път майката роди бързо,с много голяма доза вероятност и следващите раждания ще са много бързи - и в тези неща има известна доза наследственост,затова не е лошо човек да пита майка си - ако в рода има история на бързи раждания,не е лошо човек да е подготвен и да е по-експедитивен,без да чака контракциите да станат на 2 мин
Иначе аз съм илюстрация на въпроса ти - първото ми раждане беше като по учебник,12ч общо,с постепенно засилващи се контракции и т.н.Второто - контракции може и да съм имала,но не съм им обърнала внимание,защото си имах постоянно целия девети месец.Когато се усетих,че май нещо наистина става,контракциите изведнъж станаха на 2-3 минути и много интензивни (не точно болезнени,просто много силно свиване,което не позволява да правиш нещо друго през това време) и едва успях да стигна в болницата (която е на 15мин път от нас),с 10 см разкритие и напъни Общо от момента,когато заподозрях,че може би има нещо,до изплакването на бебата - 2ч

Дея, по принциппо учебник е точно така ...1-то раждане е най-продължително като времетраене, а при всяко следващо времетраенето се скъсява.....нооо всяко правило си има и изключения.....
Мога да ти кажа, че при мен 1-я път беше адски болезнено(по-жестока балка не бях изпитвала), в комплект съсвсички екстри-окситоцини, бусколизини, епизиотомия и на финал мануална ревизия.....и затова предпочетох втория път -секцио....и неведнъж съм го казвала, че със секцио мога да раждам всяка година .....

Успех и леко раждане !!!

При мен беше ОБРАТНОТО, не ме болеше кой знае до момента в който не почнах да изкарвам бебето....  гггрррр МНОООООООГО голяма нужда, хаха! Оооооо, аз пищях даже и то МНОГО! Опищях им ушите, като се има предвид, че имам и леко дебел гласчец   Слава Богу, че тук са много толерантни и само ме успокояване и направляваха А нашто тати беше през цялото време домен, галеше ме по главата и ми даваше "айс чипс", хаха!

И аз нямах идея какво е контракция и как малко посбутване може да значи начало на раждането (контракции). Моите контракции бяха на всеки 3 мин. от началото до края - 12 часа общо.
Запушалка незнам какво е?!
Водата ми не "изтече" ами просто намокрих леко гащите, хехе, ама малко...

А за бебето знаех, че излиза ИЗВЕДНЪЖ щом мине главата.... Аз моя го изтрелях кат футболна топка  

Абе мама му стара - не правят ли секцио тез хора като има такова нещо?  

ПС. знам, че контракции се предизвикват от СЕКС, семенна течност и от стимулиране на зърната (на жената )!

Е това пък беше нещото, което се оказа мит за мен.
Направо си родих без да разбера.
Контракции нямах, или поне не болезнени. Нещо подобно на менструални болки, ама слаби.
Получих напъни и тръгнахме към болницата.
По пътя за бях получила пълно разкритие, и родих за 30 минути от влизането в болницата.
Болка не усетих, само гадното усещане, на зверски запек

Цитат


Доколкото имам спомен, май беше късно за секцио. Всъщност после може и да са я резнали, защото тя остана след мен   

За мен най-голямата заблуда беше, че докторите са някакви касапи На такива работи се начетох (тук), пък тези, на които попаднах, бяха много готини.
Една друга по-малка заблуда - контракциите боляли като менструални болки. Мен ме болеше кръста и то мнооооогоо, а онези болки бяха по време на напъните. Така че и изгонването не беше безболезнено, но пък бързо свърши. Бебе се изхлузи точно като мазен шаран, а не на етапи.
Очаквах преди раждането да се изливат води, да падат тапи - нищо такова не ми се случи, също контракциите станаха горе-долу равномерни (през 3 мин.) чак в болницата, преди това бяха доста хаотични.

Ето това е едно от нещата, което ме плаши! Имам чувството, че с тази маниащина на тема "нормално раждане" прекаляват и понякога излагат на риск майката и бебето за няма нищо. Какво толкова сложно има в секциото.. като че ли в Щатите /примерно/ правят секцио и при минимааално съмнение за проблем. Тук по-скоро разсъждават "Дай да опитаме, пък ако не стане в краен случай ще режем"... И тогава излишни мъки и стрес и рискове...

Така си мисля аз , дано да се заблуждавам и да не стоят по този начин нещата...

не е толкова страшно. вярно, че все пак е строго индивидуално.
при мен първия път нито усетих тапата кога падна, нито водите. бях се настроила за адски болки- нищо подобно, все едно, че ми беше първия ден от месечния цикъл. в 2,40-2,45 бях в болницата с пълно разкритие, в 3,00 родих.
пожелавам на всички такова раждане, включително и на себе се когато му дойде времето.

чесно да ти кажа добре направи че пусна тази тема защото аз лично като чета тези редове се успокоявам защото и мен това ме чака след 2 седмици

Това,че контракциите болели колкото болезнен цикъл за мен си е жива заблуда.Имам доста болезнен цикъл,но така никога не ме е боляло.И да,боли наистина,но се забравя много бързо.С мъжа ми на другия ден след раждането,гледайки малкото човече,вече правехме планове за второто.Така,че явно не е толкова страшно,нали

според мен всичко е строго индивидуално но е факт че каквото и да си представях за раждането и каквото да бях чела и да ми бяха разказвали когато тръгваш да раждаш идва часа на истината
при мен тапата падна няколко дни преди това и ми изтекоха водите като ме приеха а контракцийте наистина бяха най-болезненото нещо а раждането ми да ви кажа почти без болка мина

Е, какво излезе за пореден път?... че е голяма заблуда да се правят обобщения по човешките въпроси. 

Друг мит за раждането, според мен, е, че болките са непоносими. Разбира се, правя уговорката, че всеки има индивидуален праг на поносимост към болката, и че говорим за нормално протекло раждане, но все пак ми се струва, че се преувеличава. Болките са много неприятни, отвратителни, но се търпи.





Наистина при всеки е различно....с 1то раждане беше доста търпимо , но с 2то ме включиха на системи за предизвикване на раждането след 14 часови контранкции и трябва да ви кажа , че ми идваше да си разбия главата в стената!

По темата за заблудата относно раждане със секцио е,че се възтановяваш по трудно.Абсолютно съм против.Родих със секцио,а до мен имаше момиче с вагинално раждане.Аз лично бях по подвижна от нея и постоянно гледах да съм на крак за по бързо въстановяване,докато тя 2 дни охкаше и не ставаше от леглото.Незнам може би е психическа нагласа.

Възстановяването е индивидуално, винаги съм го твърдяла, аз също се възстанових по-бързо от родилите около мен нормално.

Чакайте да потвърдя и аз за възстановяването,родих секцио,оперираха ме вечерта 22:30ч,на другия ден само чаках да дойде рехабилитатор,че да стана и да не седна,цял ден се клатих напред-назад.След махането на конеца все едно никога не бях оперирана.
Да си кажа аз пък къде се заблудих,понеже отидох да раждам уж нормално усетих "сладката"болка на контракциите,всички казваха че болката е като при цикъл само че по-силна разбира се,както някои казват х10,да ама не,болката въобще не приличаше на тази при цикъл и не беше х10,а х1 000 000 000 ей толкоз беше,хем в кръста срязващи болки,хем в корема все едно ме разкъсва нещо отвътре,не съм изпитвала такава болка и няма и да изпитам.

Аз родих секцио, но преживях и малко контракции. Четири дни преди плановото секцио, но изобщо не се бия на бързея и не твърдя, че съм разбрала нещо от раждането Мен не ме боля. Митовете, които не бяха верни за мен бяха:
1. Като излизаш от упойка ти е студено и трепериш - нито едното, нито другото. Дори помолих да ми отворят прозореца. Вярно, беше средата на юли, но ако си спомняте тази година си беше доста хладно, а и валя същия ден
2. Не можеш дори детето да си вдигнеш - носих си я и окото ми не мигваше. На десетия ден бях до толкова забравила, че съм родила, че тръгнах да вдигам 18 кг. домати - добре, че майка ми и мъжа ми ме спряха
Пиша, за да кажа за случай на момиче на нашия етаж. Три пъти с ваккум, епизиотомия на ляво и на дясно, и накрая секцио - всички тия "чудеса от храброст" изпълнени от Мазнейкова (но не това е темата). Момичето излезе на петия ден от раждането, като си ходеше напълно изправена (т.е. последиците от секциото се бяха разминали), но не можеше да сяда. Стоя права до нас на масите, докато закусвахме и само пи чай, защото не искала да яде, за да не ходи до тоалетна.

Това разбира се е единичен случай

Аз съм посещавала курсове за бремени и съм изчела много за самото раждане.Мога да кажа с честа съвест:нищо подобно не ми се случи. Болките бяха много по-силни от менструалните и напъването си е точно като при запек При мен плодът беше голям и доста ме измъчиха тези 4,500кг.

Всяко раждане е различно. За някои болка няма, за други тя е ужасна. Някои се възстановяват бързо, други бавно.
При мен възстановяването след секциото (и двата пъти) бе изключително бързо и безпроблемно. Имам приятелки, обаче, които 2 месеца ходеха превити на две. Може да е и от глезотия, не знам.

Да допълня нещо, което адски ме изненада: по време на контракциите просто умирах от студ - при затворен прозорец и изключен климатик (май нещо такова споменаха) през юли ми дадоха дебело одеало. От никъде не бях чула или чела да очаквам подобно нещо...

Няма такова нещо -като заблуда-това,което четете по книги и форуми е едно ,а на вас не ви се случва,това не значи,че е заблуда-напротив-на много им се случва,както са описани и случаи обратни на "вашите заблуди" Всяка бременност и всяко  раждане е индивидуалност,не подлежи на "заблуди".Описанията в книги и списания са принципни,как би трябвало,евентуално да се случи,за какво да сте подготвени и т.н.,това,че на вас не ви се е случило не значи че е заблуда;и ми се струва,че колкото мъжете обичат да говорят за казармата,толкова жените-за раждането няма лошо.Както и "заблудата" за секциото не е никаква заблуда-това,че едни са се възстановили бързо,не означава,че други не са се превивали месеци наред.Както и "заблудата" за болезнените контракции не е никаква заблуда-това,че сте имали щастието да родите лесно,не означава,че при всички е така...