Дългокърмещи майки - да пообщуваме - част 30!

Бих искала само да вметна, че при спането в едно легло с детето и съпруга въобще не е задължително детето да е по средата...

  Пожелавам ти скоро тези страхове да те напуснат и проблемите да се решат. Доколкото разбирам всички сме съгласни, че не кърменето е проблем в случая и отбиването дори може да усложни нещата на този етап. 

Гаца Баца (марита) от това, което си написала мисля, че всъщност мъжа ти напълно те разбира.  Проблемът действително е в теб, ти просто си изпаднала в някаква депресия и трябва да излезеш от дупката. Следващото е мое лично мнение, но помисли над него - тази психоложка не ти помага. Тя не разбира същината на проблема ти. Смени я, намери човек, който ще осъзнае проблемът ти и се го излекува. Тези фобии не са безобидни.


повечето майки минаваме през такъв период. аз също съм минала. това не значи, че не обичаш мъжа си, че той не те обича и т.н. просто период. неговата умора (а тя явно е огромна), това, че в момента изпитваш нужда да се отдадеш изцяло на майчинството... и това ще мине, а и хормоните определено влияят тук. много ми е познато това състояние.
брака не е статично състояние, има върхове и спадове, нужда от различни емоции, умората и напрежението пречи. но това са периоди, преодоляват се, минават. това не значи край или липса на обич. най-важно в случая е да си споделяте, да си говорите. но един малък съвет - не и когато мъжа ти се върне претрепан от работа и ти да го чакаш с "искам сега да говорим сериозно" мъжете мразят това. също него убедена съм, най-много го дразни това, че се съмняваш в отношенията ви, че си неспокойна. мъжете мразят драмите.
просто малко споделен опит, надявам се че не те обиждам нещо, и го приеми по най-добрият начин  

познавам една друга майка, която страда от подобни фобии. тя пие лекарства, това е сериозен пробем. при нея бяха позатихнали, но се отключиха от преживян стрес.


точно. при нас детското легло е долепено до нашето. малкия спи до мен, но ако му стане горещо си излазва на неговото сам ако не става така и не може да е до стената, продават се специални защитни решетки, които се прикрепят към леглата. така ти ще си по средата.

все още сме тук 

Че къде да си? Ти ще прелееш от едното към следващото


Гаца-Баца,
суперстранно отношение е това от страна на терапевтката и опасявам се да кажа, вкл. от моя професионална гледна точка, не особено обосновано. Един качествен терапевт със сигурност трябва да е наясно повече и по-добре за взаимоотношенията майка-дете, включително по време на кърмене. Несериозно е да се изтъква кърменето като препъникамъкът за взаимоотношенията. Ако бяха едните лактиращи гърди проблема, един сутиен или танк топ и непипане решават драмата

Действително отношенията при много възрастни се изменят и с появата на детето балансът се пре-разпределя, а също така и приоритетите. Предполагам по-голямата част от пишещите в този подфорум ще се съгласят, че сексът не е онова, което е било - но по-интересно ще ти е да видиш, че същото почти ще напишат и пишещите във форума за изкуствено хранене (разбира се, винаги ще има супер-жени, на които и тризнаци не им пречат да са във върховна сексуална форма винаги)
Човек е уморен, емоционално и физически...

Ако позволиш, ще ти "предпиша" строга диета - за теб и мъжът ти. Веднъж седмично - излизане само двамата, даже да е само на кафе. Ако няма как да стане излизането - в домашна обстановка, ама както си трябва Поне няколко пъти седмично - гледане на канали за възрастни може да е смешно, но не един човек установява, че не само с яденето идва апетитът
И разбира се, нови интересни места за секс, или пък детето да не е между вас, а от едната ти страна или на прилепено до вашето легло легълце... вариантите са много. Въпросът е да пробвате и да видите кое работи най-добре за вас. Щом се обичате, щом имате желание да промените нещо и най-вече, щом говорите и обсъждате проблема, другото ще дойде като последствие

И аз в общия хор ще се включа по въпроса на гаца-баца.
На мен също не ми допада методът на психотерапевтката. Ти отиваш да се лекуваш от фобии, тя те кара да отбиваш, като че ли това автоматично ще оправи положението. Поискай да наблегнете на основния ти проблем!
Както го описваш, ми се струва, че от страна на мъжа ти нямаш ядове. Естествено е да е изморен, а и щом казва,че те разбира и не те обвинява, недей сама да си измисляш проблеми!! ( Аз съм от същия тип, та знам как е. )

днес точно това направих! поисках да говорим за фобиите ми и резултатът беше,че кърменето ме прави "само майка и много майка" от там имам и специални хормони,които засилват прекалено майчините ми инстинкти,от които пък идват фобиите ми.то незнам дали са тоооочно фобии,но определено са силни страхове.според мен не са напълно безпочвени,а нали фобиите са безпочвени страхове всъщност? е в моите има зрънце истина все пак.

детето неможе да спи само от едната страна и дори между нас се страхувам за него да не падне-от страната на краката ни.намирам го надолу с глава в моите крака,намирам го и напречно легнал и забил пети в устата ми или на баща си и т.н....върти се като обран евреин.една мижава преградка няма да го опази.те са къси и дори не ограждат цялата дължина на леглото.

Бу,мерси за "рецепттата" ще пробваме,о незнам кога.ето и сега е на работа все още,а докато си дойде ще стане посред нощ.снощи пак така си дойде...едва го дочаках.иначе филми за възрастни нещо немога вече да гледам.просто мисълта за подобни неща ми е гадна.станала съм много анти сексуална:(

обаче определено ще опитам някои тактики,когато намеря удобен момент.каквото ми пишете го "попивам' и ще се възползвам от съветите.

Сексуалността се възпитава, ако мога така да кажа помисли какво те кара да се чувстваш добре и дерзай. Може и да не са филми, така или иначе при жените не е толкова визуално, колкото е в главата. Виж кое действа за твоята глава

За леглото - това вариант ли е?
http://baby.paulkortman.com/uploaded_images/DSC04640-797849.JPG
http://baby.paulkortman.com/uploaded_images/DSC03997-706056.JPG
Или - чисто и просто да преместите матрака на земята? Така няма да е толкова удобно за ставане/лягане, но пък ако пада, ще пада от ниско

ами вариант е.ние и сега сме така някакси,но детето неиска там от известно време насам.но и когато заспиваше в леглото си после се местеше при мен доста рано-до 01.00 часа най-много е изкарвал.ох сложно е......ще оставя нещата на самотек накрая и толкоз.пак добре,че мъжа се премести отново при нас,че съвсем бяхме като хензел и гретел,когато спеше в неговата си стая и си четеше на ай фона по цяла нощ разни неща:(

днес точно това направих! поисках да говорим за фобиите ми и резултатът беше,че кърменето ме прави "само майка и много майка" от там имам и специални хормони,които засилват прекалено майчините ми инстинкти,от които пък идват фобиите ми.[/quote]
  Това пак продължва да ми е много странно. Майките, които не кърмят по-малко майки ли са според нея? Освен това е доказан успокояващият ефект на кърменето, отделянето на окситоцин и изобщо чувството за съгурност и спокойствие, който предизвиква гушкането на малкото бебешко телце и самият акт на кърменето. Не мисля, че по някакъв начин, едно ревящо бебе нощем, което не може да се приспи и успокои лесно по универсалният метод на гърда, една недоспала и тревожна майка, особено и при съвета да се отдели изцяло бебето, ще повлияе по някакъв начин на тези страхове и притеснения.
   Подкрепям Бу, за секса, че при жените идеята и мисълта за това може да се култивира и подхранва. Жалко, че наистина мъжът и е толкова натоварен и от описаното от теб, очевидно и той има нужда от малко почивка и спокойствие. Спането в едно легло обаче и дори само гушкането и близостта, са от огромна полза.
   За спалнята вариант е ако я допрете до някоя стена и детето е до станата ти до него, а до теб от външният край мъжът ти. При мен каките спяха едната между нас, другата от външната страна и понякога наистина тупваше тази, която беше отвънка на пода Все пак не само спалнята е единственото място, където може да се усамотите с половинката. С близначките и при мен хормоните доста късно се нормализираха, плюс неприятната сухота, но постепенно нещата станаха все по-лесни и добри

тя е имала предвид,че под влияние на хормоните от кърменето съм наистина насочена единствено към детето ми и другите неща са от много второстепенно значение за мен и е вярно!наистина слабо ме интересуват теми,които не засягат детето ми:)
спалнята ще я преместя сигурно,въпреки,че мъжът ми ще протестира (той не позволи да махна рамката и да спим на матрак на пода,за да не падне бебето и каза,че ще сме тотално като цигани с тази стъпка),защото той все пак има и различен манталитет,заради различната националност.има го и този елемент при нас.примерно за никое българско семейство не е необикновенно да си долепиш спалнята до стена,но за моя мъж е странно,ако не е по средата на стаята с две нощни шкафчета отстрани,както си  е класиката.той си държи на някакви тертипи и шаблони,а освен това е и "стар ерген",което прави задачките ми за по-необикновенни промени трудни.на 36 години се "зароби" с мен
в началото като родих и минаха няколко месеца един ден си дойде и ми каза с някакъв небрежен тон все едно пък между другото ми го подхвърля как един негов колега си е отделил бебето с раждането (то колкото нашето) в друга стая и си спят спокойно и необезспокоявани като пичове двамцата.аз не го отразих и кзах,че това си е лично тяхна работа:) мина време и той пак ми го подхвърли,но в друга форма-същия колега се чудел как можем ние да спим заедно с нашето дете,пък и чак толкова дълго време и че ще сме го възпитали и научили на лошо и накрая взех,че му обясних гледната ми точка и казах,че не само немога,но и неискам да го отделям хахахаха...и той престана за щастие.сега не протестира вече,но може би,защото азот време на време споменавам празната ни стая,че ще бъде бъдеща детска стая,което си е и вярно де,но предполагам не и преди детето да е навършило 2 години,когато ще може самО да идва при нас,когато иска или,ако още го кърмя да идва да суче.до тогава е при мен.

И на мен ми е познато това състояние. Със съпруга ми започнахме да "изплуваме" от него към годинката на малкия.
Гаца Баца (марита), успех!

Записвам се, че ви изпуснах края.  Ние понастоящем сме в България и търпим критики и лоши погледи по повод продължаващото кърмене но ги приемаме с усмивка  Е, поне за сега 

Бре, къде ви гледат лошо, ♥Juju♥? Аз ли съм дебелокожа и невнимателна, не знам, ама и с двете деца никой не ме е гледал повече от учудено, да си призная

Говоря за някои членове на по-далечното ни семейство, не за улиците