Всяко лято по няколко пъти пътувахме по Подбалканския път. Винаги спирахме в Карлово и дядо ми купуваше ментов сладолед от количка. Само там имаше такъв и цяла година го чаках. 
- Публикувана: 24 май 2011, 19:38 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2013, 18:26 ч.
Събирам забравени спомени/3
"..Тук е вече Бага Мери, който точно сладоледа мери..." 
Даа, така беше едно време
А сега тук при нас всеки ден към 5 идва сладоледеният камион, с двайсет вида сладолед, и с една весела музичка приканва децата. Модерни времена са вече 
"..Тук е вече Бага Мери, който точно сладоледа мери..."
Нямам паметта на Дедо,Адмирации. 
Срам ме е. И даже не съм сигурна дали беше унгарски 
Много обичах кисело млаяко "Снежанка" Беше в малки кофички. И с останалото ми ресто, това си купувах от гастронома...
Спомням си когато пуснаха за първи път пакетиран сладолед, различен от Ескимо-то. Бяха вафлени фунийки със страхотно топче шоколад в най-тясната част долу. Купувах сладоледа най-вече, за да стигна до шоколада. Беше истински, такъв шоколад на блокчета не бях срещала. Вече не помня името на сладоледа, но вкусът му никога няма да забравя.
Надзърнах да видя новата ви тема. 
Снимкта, постната от Вълка, е уникална. Наистина размисля за това къде ли са сега наследниците на тая къщичка и сещат ли се понякога за нея изобщо.
Винаги съм смятала, че старите къщи трябва да се поддържат максимално модерно даже и това да убива малко от самобитния им вид. Спомените и да са хубави, ако мазилката пада, а дограмите прогниват... рано или късно къщата ще опустее. Съвременният човек е нормално да не иска да живее в условията на бабите му. Къща само със спомени не се поддържа.
А аз намерих една снимка на баба ми. Та исках да я споделя. И двете ми баби тъчаха. На стан. Сега в нас има купища китеници, които ей така си стоят. Вие намери ли ли сте им някакво приложение?
Снимкта, постната от Вълка, е уникална. Наистина размисля за това къде ли са сега наследниците на тая къщичка и сещат ли се понякога за нея изобщо.
Винаги съм смятала, че старите къщи трябва да се поддържат максимално модерно даже и това да убива малко от самобитния им вид. Спомените и да са хубави, ако мазилката пада, а дограмите прогниват... рано или късно къщата ще опустее. Съвременният човек е нормално да не иска да живее в условията на бабите му. Къща само със спомени не се поддържа.
А аз намерих една снимка на баба ми. Та исках да я споделя. И двете ми баби тъчаха. На стан. Сега в нас има купища китеници, които ей така си стоят. Вие намери ли ли сте им някакво приложение?
Стефи, и двата ми китеника играят ролята на килими. Обичам си ги и двата-зеления като тревата, белия като снега. Трудна е поддръжката им, ама засега издържам 
Днес нарисувах една много красива сграда в центъра на Варна. Перфектно ремонтирана и дори не е загубила нищо от чара си в миналото. Та и аз мисля като теб. Може ли да се възстанови, по-добре лекичко да се модернизира, отколкото да опустее и да рухне самичка. А баба ти си я представям румена засмяна да вади баница от фурната 
Днес нарисувах една много красива сграда в центъра на Варна. Перфектно ремонтирана и дори не е загубила нищо от чара си в миналото. Та и аз мисля като теб. Може ли да се възстанови, по-добре лекичко да се модернизира, отколкото да опустее и да рухне самичка. А баба ти си я представям румена засмяна да вади баница от фурната
Спомените не могат да изчезнат.
Хеййй, на най-живата тема привет :hug
Вълчо, как очаква Човечето от Къщата Човека... не е тъжна къщата, тя очаква и се надява на веселият детски смях, гонещ топка по поляната, на огладнялото от гонене дете, да приседне в тихата, хладна стая, в която се носи аромат на Чай, Мед и Мекички. Очаква Къщата да погали косичката, на притихналото дете, върху пъстрата бабина падушка /възглавничка/...нежноо, нежноо за отмора. Това ми говори...Малката къщица с отворено прозорче-оченце..
Стеф, може вътре да стане модерно, без да се убива самобитният вид на къщичката /повярвай, виждала съм къщи, които от вън си изглеждат съвсем самобитно, ще кажеш, че всеки момент ще рухне, а отвътре..........ех отвътре, все едно влизаш в модерният и супермодерен, съвременен живот/.
Хеййй, на най-живата тема привет :hug
Вълчо, как очаква Човечето от Къщата Човека... не е тъжна къщата, тя очаква и се надява на веселият детски смях, гонещ топка по поляната, на огладнялото от гонене дете, да приседне в тихата, хладна стая, в която се носи аромат на Чай, Мед и Мекички. Очаква Къщата да погали косичката, на притихналото дете, върху пъстрата бабина падушка /възглавничка/...нежноо, нежноо за отмора. Това ми говори...Малката къщица с отворено прозорче-оченце..
Стеф, може вътре да стане модерно, без да се убива самобитният вид на къщичката /повярвай, виждала съм къщи, които от вън си изглеждат съвсем самобитно, ще кажеш, че всеки момент ще рухне, а отвътре..........ех отвътре, все едно влизаш в модерният и супермодерен, съвременен живот/.
Най - тъжното е, че из селата и малките градчета на България е пълно с такива къщи...
И все повече стават.
Ох , Стефче, не питай , и аз съм пълна с такива китеници и родопски одеяла. Добре , че съм на последен етаж и си използвам таваните максимално. Сигурно това е единството преимущество да живееш при гълъбите
Нямам къде да ги сложа , но все се надявам да си купя къща или вила и да я направя в такъв модерно - битов стил.
Мечтите си ги пазя, повечето съм осъществила.
Само един чипровски ръчно тъкан килим съм ползвала от целия ми чеиз...
И те така.
И все повече стават.
Ох , Стефче, не питай , и аз съм пълна с такива китеници и родопски одеяла. Добре , че съм на последен етаж и си използвам таваните максимално. Сигурно това е единството преимущество да живееш при гълъбите
Нямам къде да ги сложа , но все се надявам да си купя къща или вила и да я направя в такъв модерно - битов стил. Мечтите си ги пазя, повечето съм осъществила.
Само един чипровски ръчно тъкан килим съм ползвала от целия ми чеиз...
И те така.
Страшно интересна тема! Може нЕкой ден и аз `да се включа` със снимков материал.
Ученическа престилка/или тъмно син костюм/ и аз съм носела, и моите вежди бяха непочистени до абитуриетския бал, както и ноктите издъно изрязани, и косите вързани. Всеки ден на входа на Техникума ни стриктно ни проверяваха за тия подробности. Нямахме право момичетата да ходим само по панталон/задължително с престилка отгоре/.
Аз пък се сещам за киселото мляко в стъклено бурканче/по БДС/. Вкусно беше, както и едни малки плодови пресни млекца в найлонови пликчета, струваха под 10ст. и бяха много сладки.
Може нЕкой ден и аз `да се включа` със снимков материал. Ученическа престилка/или тъмно син костюм/ и аз съм носела, и моите вежди бяха непочистени до абитуриетския бал, както и ноктите издъно изрязани, и косите вързани. Всеки ден на входа на Техникума ни стриктно ни проверяваха за тия подробности. Нямахме право момичетата да ходим само по панталон/задължително с престилка отгоре/.
Много обичах кисело млаяко "Снежанка" Беше в малки кофички. И с останалото ми ресто, това си купувах от гастронома...
Аз пък се сещам за киселото мляко в стъклено бурканче/по БДС/. Вкусно беше, както и едни малки плодови пресни млекца в найлонови пликчета, струваха под 10ст. и бяха много сладки.
Аз пък се сещам за киселото мляко в стъклено бурканче/по БДС/. Вкусно беше, както и едни малки плодови пресни млекца в найлонови пликчета, струваха под 10ст. и бяха много сладки.
Спомням си ги ясно тези млека в найлонови пликчета
Това е единственото прясно мляко, което съм пила в живота си, а съм прекарала ранното си детство на село, където дядо ми имаше няколко овце и имахме прясно овче мляко, от което никога не съм пила, но пък харесвах от найлоновите пликчета 
Мъчно ми е за киселото мляко в бурканчета, макар да си спомням ясно как коментирахме, че в кофички е много по-удобно и практично.
Най ранния ми спомен е дядо, който живееше с нас. Сутрин преди да се събудя, ходеше с каната (една стъклена с извито чучурче и орнаменти) до бозаджийницата да ми купи прясна боза и пирожка. Живеехме в центъра на София, ако помните сладкарницата на Лайош Кошут и Ботев - Сълзица или нещо такова се казваше. До нас беше и емблематичната сладкарница Куба - за първи и май за последен път съм пила истински шейк там - с прясно мляко, сладолед и лимон. Сламките бяха тръстикови, всяка в хартиена опаковка завита на тръбичка в краищата.
Мисля, че сладкарничката се казваше "Орхидея". И аз израснах в този район и много обичах да ходя там за една боза от 6 ст. и една дъвка "Идеал" (бях злояда и всичките му там толумбички, кадаифчета, пасти и прочие сладости хич не ме привличаха).
А в "Куба" пих за първи път кока кола, дори не знам как ме навиха да пробвам - пак поради изключителното недолюбване на храната, мразех и всякакви напитки и пиех само вода. За баща ми наставаше истински ужас, когато отидехме на ресторант и аз исках чаша вода. По онова време на никого не му беше минало през ума, че водата може да се продава. И когато баща ми се молеше на сервитьорите за чаша вода, те го гледаха неодобрително и мърмореха, защото трябваше да ми дадат безплатна вода, вместо една лимонада примерно. Понякога направо ни отказваха.
А в "Куба" пих за първи път кока кола, дори не знам как ме навиха да пробвам - пак поради изключителното недолюбване на храната, мразех и всякакви напитки и пиех само вода. За баща ми наставаше истински ужас, когато отидехме на ресторант и аз исках чаша вода. По онова време на никого не му беше минало през ума, че водата може да се продава. И когато баща ми се молеше на сервитьорите за чаша вода, те го гледаха неодобрително и мърмореха, защото трябваше да ми дадат безплатна вода, вместо една лимонада примерно. Понякога направо ни отказваха.
Препоръчани теми