Мисля, че сладкарничката се казваше "Орхидея".
Мдаа, вярно!
П.С. С Пролетната сме съученички, но тя явно помни повече от мен
- Публикувана: 24 май 2011, 19:38 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2013, 18:26 ч.
Събирам забравени спомени/3
Мдаа, вярно!
П.С. С Пролетната сме съученички, но тя явно помни повече от мен
Май че изчезна към края на миналия век (леле, как звучи само - за малко да се почувствам като динозавър 
), но не мога да си спомня точно кога. Просто изчезна, както и много други символи на детството ми. "Куба" изчезна също така неусетно, само от сладкарница "Мимоза" на Петте кюшета все още има слаби следи - в смисъл, че е останало едно "парченце" от нея, което все още е кафене. Останалата част е магазинчета.
Когато бях малка, много се кефех, че навсякъде около нас има по един от основните необходими магазини: на единия ъгъл - млекарница, на другия - бакалия, на третия - Плод и зеленчук. Малко по-далеч (на другата пряка
) бяха фурната и магазинът за безалкохолни. Беше ми много лесно, когато ме пращаха да пазарувам. Само месарницата беше далеч - "чак" на Руски паметник, но там ходеха мама и татко, а не аз.
А помните ли Пернишката градинка? Някога оттам са тръгвали рейсовете за Перник, но по мое време ги бяха преместили и беше останало само името. Минавах всеки ден по два пъти край нея на път за училище и на връщане. Най-често на връщане се отбивах за малко и ... забравях да си тръгна.
Дороти, ти в коя част на квартала си?
), но не мога да си спомня точно кога. Просто изчезна, както и много други символи на детството ми. "Куба" изчезна също така неусетно, само от сладкарница "Мимоза" на Петте кюшета все още има слаби следи - в смисъл, че е останало едно "парченце" от нея, което все още е кафене. Останалата част е магазинчета. Когато бях малка, много се кефех, че навсякъде около нас има по един от основните необходими магазини: на единия ъгъл - млекарница, на другия - бакалия, на третия - Плод и зеленчук. Малко по-далеч (на другата пряка
) бяха фурната и магазинът за безалкохолни. Беше ми много лесно, когато ме пращаха да пазарувам. Само месарницата беше далеч - "чак" на Руски паметник, но там ходеха мама и татко, а не аз. А помните ли Пернишката градинка? Някога оттам са тръгвали рейсовете за Перник, но по мое време ги бяха преместили и беше останало само името. Минавах всеки ден по два пъти край нея на път за училище и на връщане. Най-често на връщане се отбивах за малко и ... забравях да си тръгна.
Дороти, ти в коя част на квартала си?
Тъжно ми е, като видя такава снимка, Вълчо. Играчката чака ли, чака да се върне детето....
Никой не идва във пустия дом,
стопаните от път не се завръщат.
Пукат стените от шепот и стон
умира душата на старата къща.
Никой не идва във пустия дом,
стопаните от път не се завръщат.
Пукат стените от шепот и стон
умира душата на старата къща.
Хубаво е. Напомни ми малко на "Повест" на Далчев. и на една вариация по него.
По темата, изхвърлям запомнени спомени, но ако пожаля някой, в по-късен момент може да го споделя
И аз съм от 41-во и децата ми и дядо ми и цялата рода Дядо ми са го водели на екскурзия на поляните на Руски паметник от сутринта до вечерта на екскурзия от училище.
Ухаааа! Кой випуск си? Аз завърших 85-а Брей как се надушихме краставите магарета
Пролетна, докато живеехме в центъра дори не се бях замисляла, дойде ми по късно тая идея - когато вече НЕ ми бяха под носа магазинчетата.
Родата е от края на София последните къщи , Борис и Денкоглу а другата къща ъгъла Бистрица и Самуил . И на двете места кооперации от много години от 1958 и от 1937 год
По-малки сте от мен.
А това за къщите - винаги го е имало http://www.litclub.bg/library/bg/debelianov/bkushta.htm . Родата си продадоха имотите в центъра и отидоха кой в Люлин, кой в Надежда.
Нали знаете соц вица . На изток е Младост и Дружба, на запад е Свобода и Надежда, а сега децата ни не се познават, колко хубаво беше, като бяхме на едно място.
, Борис и Денкоглу а другата къща ъгъла Бистрица и Самуил . И на двете места кооперации от много години от 1958 и от 1937 год По-малки сте от мен.
А това за къщите - винаги го е имало http://www.litclub.bg/library/bg/debelianov/bkushta.htm . Родата си продадоха имотите в центъра и отидоха кой в Люлин, кой в Надежда.
Нали знаете соц вица . На изток е Младост и Дружба, на запад е Свобода и Надежда, а сега децата ни не се познават, колко хубаво беше, като бяхме на едно място.
Дроти, вие в Сф че не се виждате, какво остава когато родата е в друг град. Докато бях ученик всяко лято с дипломата ми връчваха еднопосочен билет за Бургас при леля ми и другите брат'чеди и там до септември. Така изрстнах, всички бяхме една голяма тумба. Сега и за рожденните дни не се обаждаме. Правих опити, но отсреща нищо и се отказах - изглеждам като натрапник все едно. Чак брат на баща ми не дойде на погребението му.... Какво ли ни чака...
Да, Нотар, страшно е отчуждението.
Преди години рода на майка ми правеше родови срещи. По линия на дядо ми бяха 5-6 братя и 1 сестра, майка ми имаше 16 първи братовчеда, не мога да изброя моите втори братовчеди. Лятото се събирахме при бабите си и щурмувахме баири и ливади, цяло ято дечурлига. Днес поддържам връзка само с един братовчед, който от години не живее в България. А майка ми доскоро общуваше с нейните роднини, докато не се разделиха на лагери и не започнаха да делят имоти и сокаци, да се сърдят и съдят.
О темпора, ...
Преди години рода на майка ми правеше родови срещи. По линия на дядо ми бяха 5-6 братя и 1 сестра, майка ми имаше 16 първи братовчеда, не мога да изброя моите втори братовчеди. Лятото се събирахме при бабите си и щурмувахме баири и ливади, цяло ято дечурлига. Днес поддържам връзка само с един братовчед, който от години не живее в България. А майка ми доскоро общуваше с нейните роднини, докато не се разделиха на лагери и не започнаха да делят имоти и сокаци, да се сърдят и съдят.
О темпора, ... Така изрстнах, всички бяхме една голяма тумба.
Ние също. После с годините позагубихме връзка, докато един ден не ми се обади единият ми братовчед и ... ме измами със 100 долара. После разбрах, че станал комарджия и завлякъл голяма част от родата. Ама ... това е забравен спомен! Макар, че ако го видя малкото тарикатче ще го спукам от бой - аз съм му сменяла гащите! ....... му!
И при нас е така, уви! Баща ми са 10 първи братовчеди. С някои от тях не са се виждали с години, хем всички са в София. Аз на свой ред не се познавам с техните деца (моите братовчеди), а за нашите деца да не говорим. От време на време някои дава идея за родова среща, но нещата умират почти в зародиш. За съжаление, някои от братовчедите на баща ми станаха големи политически и финансови фигури и ... забравиха не толкова високопоставените си роднини. Случи се веднъж един от тях, който много добре ме познава (!) да ме срещне на улицата с количката и децата и да си обърне главата настрани.
C'est la vie!
И за да не звучи толкова гадно, ето ви един друг стар спомен.
Дороти, на ъгъла на "Самуил" и "Бистрица" имаше прекрасна фурна. Даже доскоро я имаше. Правеха невероятни питки и козунаци. Навремето там си поръчах питата за сватбата. Направи я една възрастна жена, която много ми се зарадва и я омеси и украси с огромна любов и умение. Дано да е жива и здрава, ако още е на тая земя.
Винаги ще я помня.
C'est la vie!
И за да не звучи толкова гадно, ето ви един друг стар спомен.
Дороти, на ъгъла на "Самуил" и "Бистрица" имаше прекрасна фурна. Даже доскоро я имаше. Правеха невероятни питки и козунаци. Навремето там си поръчах питата за сватбата. Направи я една възрастна жена, която много ми се зарадва и я омеси и украси с огромна любов и умение. Дано да е жива и здрава, ако още е на тая земя.
Винаги ще я помня.
Беше за ръчен хляб - 54 стотинки. Спомням си, че идваха от някъде си хората да си купуват, обаче аз бях връзкарка - влизах отзад. Пекарите ме познаваха от преди бебе - баща ми там купувал хляб за бременната ми майка и така се запознали с пекарите. После много ми помогнаха, когато баща ми беше болен и трябваше да се вика линейка през деня да му правят морфин - бърза помощ не ми вярваше и искаха да се обади възрастен, а аз да не притеснявам мама ходех при тях. Дано са живи и здрави хората.
Направо ме просълзи тази тема. Обзе ме такава носталгия по детството и ученическите ми години. Аз често се връщам назад и ракзавма на племенииците ми какви малки радости и вълнения сме имали. На тях им е смешно дори, като кажа, че целия клас сме имали едни и същи сънки от детския магазин, щото такива са пуснали сега/Панака/
А за манифестацийте, оо два пъти се губих след манифестация, не мога да си стигна до вкъщи. И сега съм същата мъгла/е пътя до вкъщи го знам де/
Еех, спомени спомени. Стават все по-далечни
А за манифестацийте, оо два пъти се губих след манифестация, не мога да си стигна до вкъщи. И сега съм същата мъгла/е пътя до вкъщи го знам де/
Еех, спомени спомени. Стават все по-далечни
Като стана въпрос за хляба и се сетих една случка със сина ми.
Разказвала съм му как отивах да купя хляб и по пътя до дома го преполовявах. Вървиш и си чупиш, вървиш и си чупиш, на този приятел дадеш, на онзи и ... Изпратих го преди няколко седмици до магазина и естествено го следя от балкона. Прибира се с бавна крачка синчето, отворил плика, вади и си похапва ... филийки.
Разказвала съм му как отивах да купя хляб и по пътя до дома го преполовявах. Вървиш и си чупиш, вървиш и си чупиш, на този приятел дадеш, на онзи и ... Изпратих го преди няколко седмици до магазина и естествено го следя от балкона. Прибира се с бавна крачка синчето, отворил плика, вади и си похапва ... филийки.