О, за хляба помня че при нас от понеделник до четвъртък продаваха Добружа по 30 стотинки, а в петък и събота беше бял-40 стотинки. Имах една съседка скъперница-тя в четвъртък си купуваше хляб и за дните от петък до неделя. И хляба беше подреден в едни големи палета на колела.
- Публикувана: 24 май 2011, 19:38 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2013, 18:26 ч.
Събирам забравени спомени/3
Малко спомени от училите през миналия век: 
Не мога да ги видя хубаво , иска ми регистрация
- ПП оправих се, влиза се като гост и се затваря прозореца.
Виждат ви се познати, защото толкова еднакво е било всичко. На мен ми направи впечатление самата идея на снимката - пионерчета, застанали пред някакъв паметник. И аз имам много, много подобна снимка. Само че отзад е паметник на една партизанка Вела Пеева. 
Сега малките деца дали си правят такива снимки? Едва ли. Сега се снимат с онова човече пред Макдоналдс, дето стои на пейка.
Нямам против новите времена, живея в тях ама и какви смешни неща навлязоха от зад океана...
Сега малките деца дали си правят такива снимки? Едва ли. Сега се снимат с онова човече пред Макдоналдс, дето стои на пейка.
Нямам против новите времена, живея в тях ама и какви смешни неща навлязоха от зад океана...
Здравей,Стефче,от през океана! 
Споделям спомен,американски-почти се изравняват при мен годините живяни там и тук.
Колко бях изненадана,когато видях в първата американска компания,където работех-почетна дъска на успеха.Да.Със снимка,дебело изрисувано име на първенеца.И паркинг мястото му беше ..най-близо до офиса.Да не се преумори от ходене.Първенец е,хей:))
Аз имам снимка от България до паметника на Ястребинчетата,приеха ме пионерче там.
Американските скаути преминават през много по-сериозни изпитания докато..възмъжеят.Учат ги да оцеляват.
Нашите бяха.."духовно ориентирани".Завързват ти червената връзка на гроба на деца-връстници.Някой ,който никога няма да остарее.
Споделям спомен,американски-почти се изравняват при мен годините живяни там и тук.
Колко бях изненадана,когато видях в първата американска компания,където работех-почетна дъска на успеха.Да.Със снимка,дебело изрисувано име на първенеца.И паркинг мястото му беше ..най-близо до офиса.Да не се преумори от ходене.Първенец е,хей:))
Аз имам снимка от България до паметника на Ястребинчетата,приеха ме пионерче там.
Американските скаути преминават през много по-сериозни изпитания докато..възмъжеят.Учат ги да оцеляват.
Нашите бяха.."духовно ориентирани".Завързват ти червената връзка на гроба на деца-връстници.Някой ,който никога няма да остарее.
Виждат ви се познати, защото толкова еднакво е било всичко. На мен ми направи впечатление самата идея на снимката - пионерчета, застанали пред някакъв паметник.
Спомени са, но малко се натъжавам, т.к. от първата снимка вече 2 момчета не са между живите, а от втората- едно момиче.
Сурела, не сме учили на едно място, а колко някак близки и познати ми се струват лицата 
Може би наистина не бяхме толкова различни едно време. Я колко еднакви спомени имаме 
Може би наистина не бяхме толкова различни едно време. Я колко еднакви спомени имаме 
Правим си срещи на випуска на всеки 5 год. задължително, а по желание може и междинни.
Аз помня ,че едно време в моя град ,където живеех тогава продаваха наливна лимонада. Имаше виолетка и още няколко вида мисля ,една чаша струваше май около 30 - 40 ст. аз много обичах лятото да ходя там и да си купувам от сладката напитка. А знаете ли някой път как ми се е пиело точно от същата лимонада ,която съм пиела преди години ,но вече никъде не я продават. Когато гледам старите български детски филми си спомням тези неща.
Аз помня ,че едно време в моя град ,където живеех тогава продаваха наливна лимонада. Имаше виолетка и още няколко вида мисля ,една чаша струваше май около 30 - 40 ст. аз много обичах лятото да ходя там и да си купувам от сладката напитка. А знаете ли някой път как ми се е пиело точно от същата лимонада ,която съм пиела преди години ,но вече никъде не я продават. Когато гледам старите български детски филми си спомням тези неща.
Аз помня едни сиропчета - ментово и още някакви, ама бяха май 4-6 ст. С едно малко черпаче сипваха в обща чашка. Също в Русия видях - автомати за сода. Както са сега кафемашините- те си имаха содени, но през 76-та ми изглеждаха като космическа придобивка. Струваше 3 копейки - имаха такава монета нацяло.
Сокчетата бяха стотинки, "скъпо" беше само "голямо мешано": човекът гребваше с една лъжичка от различните видове концентрат и разреждаше със сода. Леле колко вкусно ми е било. В София нямаше такива сокчета, само за кратко се бяха появили около пл. "Ленин" (сега Св. Неделя) и затова много обичах като пътуваме към морето да спираме по пътя да пием "голямо мешано". Имам студентски спомени от бригади в Ямбол, колкото бира, толкова и сироп съм изпила в този град. 
Сокчетата бяха стотинки, "скъпо" беше само "голямо мешано": човекът гребваше с една лъжичка от различните видове концентрат и разреждаше със сода. Леле колко вкусно ми е било. В София нямаше такива сокчета, само за кратко се бяха появили около пл. "Ленин" (сега Св. Неделя) и затова много обичах като пътуваме към морето да спираме по пътя да пием "голямо мешано". Имам студентски спомени от бригади в Ямбол, колкото бира, толкова и сироп съм изпила в този град.