Здравей, hope, витилигото е брутална раздяла с някого,
с когото имаш силна емоционална връзка, често смърт.
с когото имаш силна емоционална връзка, често смърт.
- Публикувана: 1 юни 2011, 08:12 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2012, 17:06 ч.
Германска нова медицина - 7 тема
Ярка птица,сега се сещам,че се появи някъде около смъртта на любимата ми баба-трудно преживях това,но не мисля,че е най-тейжкия момент в живота ми. 
Може би защото именно е момент в сравнение с безбройните ми страхове.И най-големия ми страх е от изоставяне.Просто с това витилиго се чувствам непълноценна-знам колко е глупаво,но...
Как да си помогна?
Изчетох много неща за ГНМ,повечето не разбрах,и никъде не прочетох как да разреша конфликта си.Започнах да не искам да излизам,постоянна депресия,която вече ми се изписа на лицето даже.
Към кого да се обърна или как сама да си помогна?
Може би защото именно е момент в сравнение с безбройните ми страхове.И най-големия ми страх е от изоставяне.Просто с това витилиго се чувствам непълноценна-знам колко е глупаво,но...Как да си помогна?
Изчетох много неща за ГНМ,повечето не разбрах,и никъде не прочетох как да разреша конфликта си.Започнах да не искам да излизам,постоянна депресия,която вече ми се изписа на лицето даже.
Към кого да се обърна или как сама да си помогна?
Благодаря за новата тема!
Отдавна се каня да поздравя отговорника за новия сайт
Таблицата е просто поразителна (макар че аз съм боса в терминологията и ми е много трудно да разбирам някои от обясненията)!
От много много време искам да задам въпрос, но е толкова общ и относителен, че не знам дали въобще някой би се наел да ми отговори...Става въпрос за това, че много ми е трудно да определям какви точно са конфликтите ми, какъв е произходът им
Например, от няколко месеца насам имам лек "конфликт" свързан със смяна на местоживеенето. В момента проблемът е почти решен. Но замисляйки се за всичко това - не мога да определя кое ме е тормозило най-много: дали това, че исках нещо много силно, а то не се случваше, и сега се случи; дали дразнителите (други хора), с които бях принудена да общувам през това време, с цел да се реши проблема; дали финансовите притеснения, кои очакват семейството ми тепърва...Сега, когато конфликтът е решен, не знам какво да очаквам като "реакция" от страна на организма ми 
И така е винаги при мен - не знам как да определя какъв е произходът на конфликта, за да знам какво да очаквам 
Отдавна се каня да поздравя отговорника за новия сайт
Таблицата е просто поразителна (макар че аз съм боса в терминологията и ми е много трудно да разбирам някои от обясненията)!
От много много време искам да задам въпрос, но е толкова общ и относителен, че не знам дали въобще някой би се наел да ми отговори...Става въпрос за това, че много ми е трудно да определям какви точно са конфликтите ми, какъв е произходът им
Например, от няколко месеца насам имам лек "конфликт" свързан със смяна на местоживеенето. В момента проблемът е почти решен. Но замисляйки се за всичко това - не мога да определя кое ме е тормозило най-много: дали това, че исках нещо много силно, а то не се случваше, и сега се случи; дали дразнителите (други хора), с които бях принудена да общувам през това време, с цел да се реши проблема; дали финансовите притеснения, кои очакват семейството ми тепърва...Сега, когато конфликтът е решен, не знам какво да очаквам като "реакция" от страна на организма ми И така е винаги при мен - не знам как да определя какъв е произходът на конфликта, за да знам какво да очаквам 
Което е супер за теб! 
Стеф, не е задължително да си имала конфликт. Може просто да е било продължително силно психическо натоварване.
Ако си сигурна в конфликта, ще знаеш горе-долу какво да очакваш. Ако не си - по симптомите ще разбереш най-точно дали и какъв конфликт си имала.
Аз имах със свекърва ми много сериозен сблъсък и след разговора с нея буквално треперех цялата. Чудех се какво ли ще ми дойде, но не дойде нищо. Осъзнах, че това не е било конфликт за мен, а силно преживяване, което нямаше физически последствия.
Не очаквай нищо! Ако дойде нещо, ще знаеш защо и какво е и ще се справиш с него. Но не го търси. Живей си живота спокойно. 
Ако си сигурна в конфликта, ще знаеш горе-долу какво да очакваш. Ако не си - по симптомите ще разбереш най-точно дали и какъв конфликт си имала.
Аз имах със свекърва ми много сериозен сблъсък и след разговора с нея буквално треперех цялата. Чудех се какво ли ще ми дойде, но не дойде нищо. Осъзнах, че това не е било конфликт за мен, а силно преживяване, което нямаше физически последствия.
И така е винаги при мен - не знам как да определя какъв е произходът на конфликта, за да знам какво да очаквам
Ами виж, рецепта няма... Не знам какви са подходите на терапевтите.
Ако смяташ, че имаш някакви конфликти, можеш да се опиташ да ги
изчистиш - както ти си можеш. Не е като да вземаш хапчета, нали разбираш?
Може би могат да ти помогнат: споделяне с някого, ТЕС (техника за емоционална
свобода) или някой друг метод на подсъзнателно ниво, някаква промяна и/или
пречистване - чисто физическо пречистване по някой от познатите методи.
Опитай!
Ако смяташ, че имаш някакви конфликти, можеш да се опиташ да ги
изчистиш - както ти си можеш. Не е като да вземаш хапчета, нали разбираш?
Може би могат да ти помогнат: споделяне с някого, ТЕС (техника за емоционална
свобода) или някой друг метод на подсъзнателно ниво, някаква промяна и/или
пречистване - чисто физическо пречистване по някой от познатите методи.
Опитай!
Момичета, благодаря ви за помощта и съветите
По въпроса на Хоуп: аз лично всячески се опитвам да се разтоваря и да премисля деня, вечер, когато си лягам. Ако има неща, които са ме притеснили през деня и са евентуален бъдещ конфликт, гледам да си ги реша "наум", така че да ги сложа в графата "това няма да го мисля вече". Това е най-дребното, което човек може да прави, за да се предпази, дококолкото е възможно, от бъдещ конфликт. А иначе, признавам си, когато съм имала по-сериозни конфликти, дори мисълта за ГНМ не ми помага да преодолея проблема, просто съм прекалено емоционален човек и докато не се натоваря максимално отвсякъде, не мирясвам
Наскоро имах проблеми с приятел-съсед (грозен конфликт, силна обида)...продължи около месец и през цялото време си повтарях, че не бива да се ядосвам за това нещо, защото не си струва, накрая най-много да се "разболея" - в един момент обидата избледня сякаш, преодолях го от самосебе си (не си помогнах с разум, просто мина време и ми "мина") - и сепочнаха едни болки в стомаха и около него...побъркала се бях десетина дни, наложи се да пия хапчета, за да не стоя превита на две от спазми
Та така...Всеки трябва да намери начин да се справи с проблемите, особено ако са още в зародиш. осъзнавам, че липсата навреме при мен пречи да се информирам повече и повече относно ГНМ, а това ми пречи пък, когато се стигне до конфликти и "болести"
По въпроса на Хоуп: аз лично всячески се опитвам да се разтоваря и да премисля деня, вечер, когато си лягам. Ако има неща, които са ме притеснили през деня и са евентуален бъдещ конфликт, гледам да си ги реша "наум", така че да ги сложа в графата "това няма да го мисля вече". Това е най-дребното, което човек може да прави, за да се предпази, дококолкото е възможно, от бъдещ конфликт. А иначе, признавам си, когато съм имала по-сериозни конфликти, дори мисълта за ГНМ не ми помага да преодолея проблема, просто съм прекалено емоционален човек и докато не се натоваря максимално отвсякъде, не мирясвам
Наскоро имах проблеми с приятел-съсед (грозен конфликт, силна обида)...продължи около месец и през цялото време си повтарях, че не бива да се ядосвам за това нещо, защото не си струва, накрая най-много да се "разболея" - в един момент обидата избледня сякаш, преодолях го от самосебе си (не си помогнах с разум, просто мина време и ми "мина") - и сепочнаха едни болки в стомаха и около него...побъркала се бях десетина дни, наложи се да пия хапчета, за да не стоя превита на две от спазми Та така...Всеки трябва да намери начин да се справи с проблемите, особено ако са още в зародиш. осъзнавам, че липсата навреме при мен пречи да се информирам повече и повече относно ГНМ, а това ми пречи пък, когато се стигне до конфликти и "болести"
Благодаря,момичета за споделеното,но при мен нещата наистина вече са на физическо ниво ,а конфликта вътре в мен става все по-силен и буквално ме оставя без енергия-вече депресията е наистина сериозна и от години,но напоследък е постоянното ми съсътояние макар и да се старая да не ми личи.Мисля,че сама няма да се справя,страх ме е за бъдещето-ако така продължавам до броени години ще съм развалина.Опитвам да си внушавам хубави неща,повтарям си,че нямам кой знае какви основания за тази депресия,но всичко е напразно.Става по-зле.
Пиша всичко това първо с надеждата,че някой може да ми посочи някакъв начин да се справя-никога не се знае от къде ще изкочи помощ;и второ-за да ви кажа всякакси да се опитвате да изваждате конфликтите навън,за да не поразяват телата ви.
Късмет на всичи и много приятни изживявания
Пиша всичко това първо с надеждата,че някой може да ми посочи някакъв начин да се справя-никога не се знае от къде ще изкочи помощ;и второ-за да ви кажа всякакси да се опитвате да изваждате конфликтите навън,за да не поразяват телата ви.
Късмет на всичи и много приятни изживявания
Трудно е когато вече сме позатънали да се опитваме да излезем. НАистина ни трябва помощ отвън понякога... Затова е най-добре да сме осведомени ПРЕДИ да сме затънали.
Конкретни начини за справяне с конфликтите не могат да се дадат, защото конфликтите са различни, хората са различни, ситуациите са различни и всяко едно решение зависи от конкретната специфична ситуация, в която се намира отделната личност. Но това е само ако се намираш в активна фаза. Ако вече си в лечебна (както е в повечето случаи и именно тогава страдаме физически най-много), тогава са нужни различни средства за преодоляване на болките и проблемите.
Иначе най-важното е да прощаваме всеки ден, винаги да сме доволни, да се радваме и да обичаме!
Конкретни начини за справяне с конфликтите не могат да се дадат, защото конфликтите са различни, хората са различни, ситуациите са различни и всяко едно решение зависи от конкретната специфична ситуация, в която се намира отделната личност. Но това е само ако се намираш в активна фаза. Ако вече си в лечебна (както е в повечето случаи и именно тогава страдаме физически най-много), тогава са нужни различни средства за преодоляване на болките и проблемите.
Иначе най-важното е да прощаваме всеки ден, винаги да сме доволни, да се радваме и да обичаме!
Стеф, hope, аз бих препоръчала една книга (извинявам се, ако сте я препоръчвали за случая) на Луйз Хей - "Силата е в теб". На мен лично (в голям конфликт съм) много ми помогна, четейки да преобърна начина си на изразяване и да изхвърля гнева от себе си. Давам в няколко думи съвети за справяне с такива натрупвания (не съм сигурна дали са в унисон на писаното преди):
- не задържай гнева в себе си
- ако можеш кажи в прав текст (изкажи) каквото ти тежи на човека, срещу който е насочен
- изхвърли го сама чисто физически: викай силно, крещи, удряй възглавници, тичай с пълна скорост в парка, бий боксова круша, скачай аеробика, копай градината, направи нещо екстремно или просто лудо, което да те разтовари...
- друг метод е, застани пред огледалото, представи си този, на който си ядосан там и му кажи всичко - гледай пред себе си и го кажи, както смяташ че трябва да го кажеш - тихо, крещейки, блъскайки, обяснително или просто спокойно
...
- после трябва да се прости, да се прости за стореното от него, но осъзнато (това го правиш за себе си, не за него) - кажи го или на него или на себе си и си го повтаряй (Прощавам ти...) докато стане истина... Тогава ще се почувстваш свободна.
Опитайте - много освобождава
Малко го преразказах, но ако искате подробности, от самата книга, мисля че може и да се свали от някъде.
- не задържай гнева в себе си
- ако можеш кажи в прав текст (изкажи) каквото ти тежи на човека, срещу който е насочен
- изхвърли го сама чисто физически: викай силно, крещи, удряй възглавници, тичай с пълна скорост в парка, бий боксова круша, скачай аеробика, копай градината, направи нещо екстремно или просто лудо, което да те разтовари...
- друг метод е, застани пред огледалото, представи си този, на който си ядосан там и му кажи всичко - гледай пред себе си и го кажи, както смяташ че трябва да го кажеш - тихо, крещейки, блъскайки, обяснително или просто спокойно
...
- после трябва да се прости, да се прости за стореното от него, но осъзнато (това го правиш за себе си, не за него) - кажи го или на него или на себе си и си го повтаряй (Прощавам ти...) докато стане истина... Тогава ще се почувстваш свободна.
Опитайте - много освобождава
Малко го преразказах, но ако искате подробности, от самата книга, мисля че може и да се свали от някъде.