Обичате ли стихове? - 8

  • 102 954
  • 746
  •   1
Отговори
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Позволих си да пусна нова тема, тъй като старата превиши 50 страници. Дано няма обидени...  Hug
Пишете на воля.
 Peace


Обичате ли стихове?  - 1
Обичате ли стихове?  - 2
Обичате ли стихове?  - 3
Обичате ли стихове?  - 4
Обичате ли стихове?  - 5
Обичате ли стихове?  - 6
Обичате ли стихове?  - 7

# 1
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Мостове.
Преминаващи сънища.
Далечни спомени.
Водещи към човек,
който вечно го има.
Стон.
На умиращи мисли
към сърцето отправени..
На изгубено щастие.
Вечност.
Непреходна и истинска.
Преродена
във пенливите ручеи...
Извисена
на гребена на морска вълна.
Надежди.
Мои и общите.
За усмихнати дни.
За нощи без болка.
За топло сърце.
И за краят на това
да заплаща със лихвите
онзи, който не трябва.
За свят без разруха.
Във който има само цветя,
слънце, обич, зелени поля...
Две ръце на които да вярваш.
И огромна любов
без предели...


Лично творчество Embarassed

# 2
  • Мнения: 806
Записче!

# 3
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
КАКВО ЛИ НЕ В ЖИВОТА СИ НЕ БЯХ?

КАКВО ЛИ НЕ ОТПИХ?

ЛЮБОВ И ЗЛОБА...

БЯХ НАЙ - БОГАТА, БЯХ СЕТЕН СИРОМАХ,

НО НЕ И ПРОСЯК,

ПРИ ТОВА НА ОБИЧ!

ПРОСИЯТА МЕ ПЪЛНИ С ГНЯВ, С ТЪГА.

ПРОСИЯТА ОБИЖДА МЕ, ГОРИ МЕ,

ЗАТУЙ МАХНИ СИ ЩЕДРАТА РЪКА-

НЕ ИСКАМ ВМЕСТО ОБИЧ МИЛОСТИНЯ!

МАХНИ Я ТАЯ МИЛОСЪРДНА ДЛАН,

ЧЕ, АКО НЯКОЙ НЯКОГА Е ДАЛ

ЛЮБОВ ОТ ЖАЛ

ТОВА СЪМ АЗ И ЗНАМ

ЦЕНАТА СТРАШНА НА ЛЮБОВ ТАКАВА!

ЛЮБОВ ПО БЕДНОСТ НЕ МИ ДАВАЙ, НЕ!

ЛЮБОВ В СЪДБА, А НЕ В ТОРБА СЕ НОСИ.

НА КОЛЕНЕ ПРЕД ТВОЙТЕ КОЛЕНЕ

НЕ ТВОЙТА ОБИЧ, СВОЙТА ГОРДОСТ ПРОСЯ!

ЛЮБОВТА Е ЖИВОТ,

ЩЕДРОСТ,ЦЯР,ТОПЛИНА,

НЕ ПАНИЧКА ЗА ДРЕБНИ ГРОШОВЕ,

НИТО ДАР МИЛОСЪРДЕН

С НАЙ - НИЩОЖНА ЦЕНА!

ТЯ Е ПЛАМЪК

СВЕЩЕН И СЪДБОВЕН!

Д.ДАМЯНОВ

# 4
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
            ПОНЯКОГА...

Понякога в съня си ще те срещам.
Наивен, с топлите добри очи.
Ще търся отговора ти насреща.
А твоят образ просто ще мълчи.

Понякога ще търся твойто рамо.
За две сълзи и малко топлина.
Да се подпра  и да поплача само.
За да изгоня всяка рутина.

Понякога във нощите самотни.
Ще търся миналото във мечти.
И дните хубави, дори страхотни...
За миг отново да ги зърна може би...

Понякога душата ми ще търси
един самотен остров. Там встрани.
От злободневното да се отърси.
И да намери пътища добри.

Понякога... а може би и вчера...
И днес и винаги ще търся теб.
Една градена в мислите химера.
Красиви думи, образ, силует...


Лично творчество Embarassed

Последна редакция: пт, 03 юни 2011, 08:42 от Карма135

# 5
  • Мнения: 806
Среднощна молитва

Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки

на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?

Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен като смъртното ти тяло.

И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...

На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...

Събличай се и ми свети със вечност.

Дамянов

# 6
  • Мнения: 382
Ето нещо малко и от мен.

Поток

Потекоха мислите,
загъмжаха отвътре –
но всичко там си остана.

Бушуват, вилнеят,
в стените се блъскат –
но силата вътре е пак.

Крещящи и дръзки.
Притихнали, кротки.
Възторжени, жизнени –
всички са мои душевни разходки!

Картини, емоции,
вълни мощни и страстни –
ще има ли винаги място
за толкова светове неизказани?..

# 7
  • Мнения: 4 569
идвам и аз  Simple Smile

# 8
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
 Hug Hug Hug

# 9
  • tardis
  • Мнения: 329
Запис  Peace

****

Звездна сянка на шут. Всяка вечер - звънчета.
Край зелени блюда, край одежди без ум.
Светлините искрят и се плискат скосени,
и крещят; истерично те правят на луд.

Ти протягаш ръка за трошици от масите,
не храна, топлина - все потръпваш от хлад.
И раздаваш, по малко, за огрев, душата си,
и раздираш, докато проплаче от смях.

Вън - стипчива луна по фенерите-призраци,
бледи късчета плът под горчиво небе,
ти не помниш сега за цвета на очите си,
и не знаеш кога си, какво си, къде ...

Бляска старият път под нозете ти алени,
разтрошени звезди в изкривена вода,
ти си просто смешник с пренаписани памети,
със подрънкващи мисли, със бели петна.

После - сипкава нощ, и прокъсани сънища,
във които безумци ти плащат със скръб.
И се смееш насън по размитите пътища,
и смехът ти потича на капчици кръв.

# 10
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Дали те познавам


Не зная дали те познавам.
Чудовищно сякаш звучи.
Защото при връзка такава
Така не се пише. Уви.

Ще питате:”Тази пък връзка
Каква ли е? Що ли? Или…?
Тук има ли малка развръзка?
Къде всъщност мен ме боли?

Въпроси задавате много.
А аз ще ви кажа едно.
Не съм се отнасяла строго.
Не съм му нанесла петно.

Обичам го с моята обич.
Със чистата, жива, една.
Не бих го предала! Не мога!
И бих му поднесла вода.

По своему той ме обича.
Усещам го. Как ли? Не знам.
В бедата към мен той притича.
Това беше признак голям.

Животът така ни обърка.
Изгубихме татко. Сега...
Останахме двама с любими
И нашите мили деца.

Останахме само със мама.
Ти мъж. Аз пък зряла жена.
Останахме. А за нас двама
в нощта пиша тези слова.

Порастнахме и остаряхме.
Ти брат си ми. Аз пък сестра.
С годините май побеляхме.
Животът ни е мъгла...

Та казвам:”Дали те познавам?”
Замислям се често сега.
През спомени тъжни минавам.
И тази нощ пиша сама.



Лично творчество Embarassed

Последна редакция: сб, 04 юни 2011, 14:03 от Карма135

# 11
  • София
  • Мнения: 6 252
Виновница

Не зная как заспиваш във леглото си,
където сме се любили до вчера.
Чаршафът пази всичките подробности
на нашите задъхани движения.


Не зная още как се гледаш в огледалото,
заключило във сянката си силуета
с най-малките извивчици на тялото,
което беше стълба към небето ти...


На мен ухае твоята възглавница.
И без да искаш вдишваш от парфюма ми.
А аз съм от онези лоши навици,
които нощем те докарват до безумие.

Промъкнах се в живота ти неканена.
И го нашарих със палитра от емоции.
Обичаш си и болките, и раните.
И мене - като главната виновница.
Надежда Тодорова


   
План за оцеляване

Решил си да си тръгваш - е, върви си.
Върни ми болката поне за да ми пука.
Върни ми чудесата. И Алиса.
И другото. Да мога да се влюбя.
 

Така че да повторя всички грешки.
Но с привкуса на нещо непознато.
И, скрита във черупката на лешник,
на тебе да харижа любовта си.
 

С надеждата, че ти ще я опазиш,
наместо да я хвърлиш на инат.
А после покрай чуждите огради
да диря път към общия ни свят.
 

И пак да се започна отначало,
където все сме част от този цикъл
Душата ми живее в твойто тяло.
В душата ти намирам само смисъл.
 

Но не такъв, че просто да ме има.
А другият – да мога и да бъда.
Създаваш ме със твоето „любима”.
Убиваш ме със твоето „ще тръгвам”.
 

И заедно се движим по спирала,
която е безкрайна като Бог.
Душата ми е план за оцеляване.
Душата ти е смисъл за живот
Надежда Тодорова


# 12
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Умира бавно този...
който не пътува,
който не чете и не слуша музика,
който не открива очарование в себе си.

Умира бавно този...
който разрушава себелюбието си,
който отказва помощта,
който не търси разнообразие.

Умира бавно този...
който се превръща в роб на навика,
минавайки всеки ден по същите пътеки,
който не рискува да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.

Умира бавно този...
който бяга от страстта
и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.

Умира бавно този...
който не променя живота си,когато е
недоволен от работата или любовта си,
който не рискува сигерното за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не се решава,поне веднъж в живота си,
да избяга от мъдрите съвети.

Не умирай бавно...
Живей днес!
Рискувай днес!
Действай днес!

Не се оставай да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!

ПАБЛО НЕРУДА

# 13
  • Мнения: 382
Много ми беше приятно да си спомня за Пабло Неруда! Simple Smile И то с  такива прекрасни думи.
Благодаря!!!

# 14
  • София
  • Мнения: 1 508
Скоро набирах едни стихотворения на баща ми и ме трогна едно, може би, защото касае лично моето семейство, но реших да го споделя с вас.

ПОКОСЕН

Два букета на земята.
И децата и от мен.
Пролетния тъмен вятър
с три свещици осветен.
Ето, как привет ти пращам,
сам до тебе покосен.

Общи условия

Активация на акаунт