Публикувана: 13 юни 2011, 19:11 ч.
Последно мнение: 29 юни 2011, 22:44 ч.

Тревожност, която не ми дава покой

12 048
31
1

13 юни 2011, 19:11 ч.

Мнения: 4 275

Как се стигна до пускане на тема...

От време на време получавам задух. Не мога да дишам нормално. Боря се за всяка глътка въздух. Разрових се в интернет. Оказа се един от симптомите на панически атаки. Другите симптоми обаче не съм ги наблюдавала при мен. Отписах го и продължих напред.

Скоро пак получих задух. Държа ме три дена. Получих съвет да почета за тревожността. И сякаш тук по-голямата част от симптопмите ми пасваха. Confused

В събота даваха репортаж за тези заболявания. От седмата минута натам... Много сходно се чувствам и аз. Не искам да изпадам в подробности, че ще стане много дълго. Имам и "нормални" дни, но са толкова малко на фона на тревожните... Confused

Има ли хора, които са преодоляли тази тревожност? Имах надежда, че това е лечимо, но след като изгледах до край репортажа, сериозно се притесних. Не искам разни "специалисти" да се пробват върху мен. Лекарства твърдо не искам да взимам.

Искам и аз да се чувствам пълноценен човек.

# 1 13 юни 2011, 20:22 ч.

волно калдъръмче
Мнения: 6 321

Професията ти свързана ли е с поемане на отговорност за другите?

# 2 13 юни 2011, 20:40 ч.

Варна
Мнения: 6 315

Мишелин, защо се страхуваш от лекарства? Преди 2 години и аз изпаднах в дупка. Без причина уж. Всичко ми е наред, проблеми нямам, пък една тревожност ме е обзела...не минава. Отивам при личния лекар и споделям: всичко ми е наред, пък нещо ме тревожи. Правих изследвания за проблеми с щитовидната жлеза- всичко окей. Обаче аз инат- не може всичко да ми е наред, пък да страда качеството ми на живот. Пих един месец лекарства, препоръчани от ендокриноложката и досега съм си добре. Simple Smile

Решиха, че е от преумора и да почивам повече.
Абе с две думи- погрижи се за спокойствието си . Simple Smile

Обаче аз не съм имала задух.

# 3 13 юни 2011, 20:46 ч.

Мнения: 4 275

Саморая, по-скоро не. Работим в екип, където задачите се разпределят от прекия началник.

kikaha1, мисля, че ключето е накъде далеч в детството. Още от малка имам разни тревожни мисли. Още помня ужаса, който ме е обвземал при определени ситуации.

# 4 13 юни 2011, 20:55 ч.

Мнения: 901

Мишелин,
влязла си в затворен кръг - тревожността ти е накарала тялото ти да реагира чрез чисто физиологични симптоми, а сега тези симптоми засилват тревожността.

Има и вариант да имаш проблем с щитовидната жлеза. Колкото и да е клиширано вече, това трябва да се отхвърли. Така че няма начин, при джипката и от там с направление на ендокринолог. Трябва да минеш през това просто.

Междувременно пробвай билкови неща за успокояване. Аз се кълна в две неща Есберикум и Седакур. Не става веднага, но за седмица нещата значително се подобряват.

Страдаш ли от безсъние?

# 5 13 юни 2011, 20:59 ч.

Варна
Мнения: 6 315

Ее, по-чувствителните натури сме така! Simple Smile

И аз помня такива моменти от детството си. Намираш начин да се успокоиш- случвало се е дори определена фраза, казана от някой, да ме успокои. Ама си има специалисти и ако не успея да се справя , бих се обърнала за помощ към тях. В никакъв случай не се оставяй да си страдаш.

# 6 13 юни 2011, 21:06 ч.

Мнения: 4 275

schreier, освен задуха, който получавам от време на време, другото нещо, което ме притеснява много е че заговоря ли, имам чувството, че се изчервявам. Омотвам се като обяснявам нещо, ако е нещо смешно го претупвам и звучи адски тъпо. ooooh!

Пробвах преди време с жълт кантарион, но пък него май го пиех, защото имах много дразнители около мен и се нервирах страшно много. Май не усетих да помага с нещо и го зарязах.

От безсъние не страдам. Лягам и заспивам. Единствено при задух се будя и се въртя час-два. "Страдам "от трудно ставане сутрин. Blush

Иначе, имам записан час при психолог утре Simple Smile

# 7 13 юни 2011, 21:55 ч.

Мнения: X

Трябва наистина да си провериш щитовидната жлеза. И да не те плаша, но май трябва да свикнеш с идеята, че си по-емоционална и притеснителна. Аз направо си се тревожа цял живот. Мина ми задуха и сърцебиенето, нямам паник-атаки след операцията на щитовидната, но все така си се тревожа за щяло и нещяло. Свикнала съм с идеята, че тревогата е едва ли не част от мен. Може би с лекарства ще стана непукист, но и аз не искам по този начин.

# 8 13 юни 2011, 22:25 ч.

Мнения: 2 448

А смяташ ли че тревожността ти е необоснована и пресилена? Питам защото аз също съм имала много тежки кризи съпроводени със задух и болка в гърдите, дори мислих че получавам инфаркт при най тежката и се наложи да си направя изследвания, но се оказа,че е на нервна почва.Но тогава имах изключително тежки преживявания, та не мисля, че човек в тогавашното ми състояние би останал безчувствен и да не реагира организма му по някакъв начин.От тогава ми се случва при някакви по тежки обстоятелства и притеснения да ме натиска задуха, но съм си изградила вече навици да мога да дишам по добре и да се успокоявам. Както ми каза тогава един лекар, моето момиче, лекарството за твоя случай е лек и безгрижен живот. Laughing

Тъй, но когато не всичко върви по мед и масло се налага да прибягвам до тактики да излъжа организма. Не виждам и защо се притесняваш от това, че се изчервяваш при по силно вълнение, това значи че си чиста душа. С времето човек става все по голям непукист и дори циник, но на почти 38 години все още има неща от които се изчервявам, но смятам,че в това ми е чара ( мъжете много се кефят Wink

).

Намери си нещо, което можеш да правиш и се отпускаш напълно, да нямаш никакви задръжки, за да можеш да си почиваш, когато имаш по натоварени дни или нещо, с което трябва да се справяш.Просто трябва да се изключваш от време на време съвсем съзнателно и нищо около теб да не е от значение.

# 9 14 юни 2011, 00:33 ч.

Мнения: 1 844

Щом си си записала час при психолог, една голяма крачка към преодоляване на трвожността е направена. Не се притеснявай, решение има. Peace

# 10 14 юни 2011, 02:34 ч.

Мнения: 2 480

Имам такъв задух още от ученическите години. Напоследък се проявява по-рядко. Преди 14г. в МА ми правиха кардиограма и изследване на вместимостта на белите дробове. И заключиха, че е на нервна почва. Посъветваха ме в такива случаи да вземам лексотан, да си пия пиенето и да не се стряскам от нищо. Обясних, че въобще не пия. А тази моя позната лекарка ми отговори, че трябвало! Е, не се получи. Алкохолът ми е противен. Предпочитам кола и и сокове.
Първо можете да опитате с валериан, глог, мента, маточина. Ако не се получи, тогава лексотан, транксен, ксанакс, диазепам и др. Без нищо едва ли ще стане. Но тези лекарства са със зелена рецепта и трябва да Ви ги изпишат. Диазепам е най-неприятен. По-добре да не стигате до него. Личните лекари също могат да изписват такива. Те имат зелени рецепти. Ако не успеете с валериана или друго, не се наказвайте с години! "Не е хубаво с лекарства, но ако не върви без тях?"-Това пък го казваше моя близка, лекар в ИСУЛ. Тоест ако Ви изпишат нещо за успокоение, започнете курс с него. Той няма да бъде с години. Някоя седмица или някой месец.

# 11 14 юни 2011, 07:38 ч.

Мнения: 755

Мишелин имаш нужда от помощ, не е нещо трудно преодолимо, но трябва да поработиш с психолог. Имаш панически атаки придружени със задух - това вероятно е от подтиснат проблем или неосъзнати страхове, които без искаш излизат на повърхността чрез физическите ти реакции на тялото. Направи първо консултация с ендокринолог просто профилактично и после се консултирай и с психолог. Най-вероятно няма да ти се наложи да пиеш кой знае какви лекарства, т.е. не лекуващи лекарства. Тук адекватна помощ няма получиш - само предположения. Моят съвет е да не подминаваш проблемът, защото той се задълбочава и тялото ти реагира вече. Няма нищо страшно, успех!

# 12 14 юни 2011, 08:14 ч.

Мнения: 1 765

Била съм с години с подобни симптоми. Пила съм успокоителни. Понякога и те не помагат. Но трябва да си абсолютно сигурна дали задухът е на психическа основа. Защото аз на стари години се оказах с диагноза астма и на инхалатор.
И задухът и изчервяването се дължат на вегетативната нервна система, която не можем да контролираме съзнателно./и аз се изчервявам Embarassed

# 13 14 юни 2011, 09:32 ч.

Мнения: 1 253

Най-добре е да не им се обръща много внимание; много хора са имали един-два такива инцидента и периода в живота си.

Лошо е, ако се превърне в синдром - ПА синдром - тогава вече качеството на живот се прецаква. Няма никакво значение каква е причината, при всеки е различна, но е някакъв тип стрес. Най-опасното е, че организмът може да се "тренира" да разпознава опасност в обикновени ситуации - сред тълпа хора, пазаруване, в транспорта... Така че, дори и психолога да изрови някаква неотработена травма или емоция и човек да я преживее, спонтанната физическа реакция остава и наистина става гадно.

Затова, според мен, най-важно е човек да стисне зъби и да продължи както досега (ако трябва с малко помощ от някакви успокоителни, но малко), да не избягва ситуациите, които са го предизвикали, за да не успее подсъзнанието му да се тренира, че те са опасни. Отвличане на мислите, хоби, комедии, положителни мисли. Знам, че е много трудно да се игнорира такава реакция, тя си е страшна и стряскаща, но е по-добре да я игнорираме, отколкото да и се отдадем...

# 14 14 юни 2011, 11:19 ч.

Мнения: 755

Кривошапкова на така описаното състояние на авторката определено трябва да се обърне внимание. Това не е момент от живота и това си е хронично състояние , което я залива на вълни, пак повтарям консултация с лекар , след това ендкринолог и посещение при психолог-терапевт - не психиатър/трябва да се прави разлика, има специфика в работата им/.
Така че стискането на зъби не е вариант при такива сериозни позиви. Едно са паниче8ските атаки, друго е когато те са придружени с физическа реакция на организма- т.е. задуха. Въбоще не е добре да се експериментира в този случай със стискане на зъби в очакване да премине лошият период.

Препоръчани теми

Трудност при вдишване

Събуждам се от задушаване

Задушаване/паник атака?

Задух от няколко дни

Причина:

Причина: