Здравейте и от мен с пожелание към всички за успешен ден и много усмивки!
Та въпросът ми е: Имате ли натрапчиви спомени? Нещо от миналото, което често се връща в съзнанието ви при това без причина, без да се мъчите да се сетите за него.
Ако имате, добри или лоши са тези спомени?
Давам пример за мен. Имам поне два или три такива спомена, които постоянно ми се пречкат без причина, при това в различни ситуации, които нямат връзка със спомена.
Най-често идващия спомен при мен: В шести клас сме. Навремето да ти купят дънки или някъква по-свястна дреха си беше направо мисия невъзможна. Та, на моя съученичка и купуват дънки, за днешно време супер прости, но за тогава....ехееее. Тя момиче от обикновено работническо семейство (вероятно тези дънки щяха да бъдат единствените за дълго време напред). Немога да си спомня как стана, моя ли е била идеята, някой ли ме накара...... това не си спомням, но изсипах мастило на седалката на чина и. Тя седна, след което всички започнаха да се заливат от смях. Като стана целите дънки отзад бяха в огромно петно мастило и тя се разплака, ама много плака детето, сега като си спомня пак ми иде незнам какво да направя със себе си (много ме е срам). Тя повече не дойде с тези дънки на училище и вероятно много отдавна е забравила всичко това. На мен обаче ми остана гадния, натрапчив спомен, който се връща неканен във най-различни ситуации. Толкова много време мина от тогава, а все още виждам разплаканото лице.
Та споделете как е при вас. Интересно ми е да разбера според вас, какаво кара тези спомени да се връщат отново в съзнанието ни. Човек има много важни моменти в живота си, а понякога си спомня по-често за съвсем други неща.
Та въпросът ми е: Имате ли натрапчиви спомени? Нещо от миналото, което често се връща в съзнанието ви при това без причина, без да се мъчите да се сетите за него.
Ако имате, добри или лоши са тези спомени?
Давам пример за мен. Имам поне два или три такива спомена, които постоянно ми се пречкат без причина, при това в различни ситуации, които нямат връзка със спомена.
Най-често идващия спомен при мен: В шести клас сме. Навремето да ти купят дънки или някъква по-свястна дреха си беше направо мисия невъзможна. Та, на моя съученичка и купуват дънки, за днешно време супер прости, но за тогава....ехееее. Тя момиче от обикновено работническо семейство (вероятно тези дънки щяха да бъдат единствените за дълго време напред). Немога да си спомня как стана, моя ли е била идеята, някой ли ме накара...... това не си спомням, но изсипах мастило на седалката на чина и. Тя седна, след което всички започнаха да се заливат от смях. Като стана целите дънки отзад бяха в огромно петно мастило и тя се разплака, ама много плака детето, сега като си спомня пак ми иде незнам какво да направя със себе си (много ме е срам). Тя повече не дойде с тези дънки на училище и вероятно много отдавна е забравила всичко това. На мен обаче ми остана гадния, натрапчив спомен, който се връща неканен във най-различни ситуации. Толкова много време мина от тогава, а все още виждам разплаканото лице.
Та споделете как е при вас. Интересно ми е да разбера според вас, какаво кара тези спомени да се връщат отново в съзнанието ни. Човек има много важни моменти в живота си, а понякога си спомня по-често за съвсем други неща.
) 
, трябва да превеждам. Естествено, се треса 10 бал по Рихтер. Минути преди започване правя крачка встрани, заплитам се в сноп кабеляци, залитам и сритвам някакъв разклонител ли беше, трансформатор ли 
, който сдава багажа. Съответно токът спира и всички чакат да се донесе ново устройство. Аз вече съм няколко метра под земята от срам, налага се голЕм шеф да ме успокоява. 
